docc

ESP Alexi Laiho Signature - Retail Price - $3999 U.S. Street Price - $ 3000 German Price - EU 2400 LTD Alexi Laiho - Retail Price - $ 1499 U.S. Street Price - $ 1050 German Price - EU 1340

Аз бих предложил,след като има разчитащи на шанс,да им се организира възможност.Може да се обмисли вариант,за събиране на средства - напр по 1;2..5лв. от всеки желаещ участник във форума(при близо 2700 регистрирани,сумата става прилична)и да се разиграва някакъв тип томбола(напр. по Коледа),която да излъчи един или повече(според предварително уточнение)печеливши.След това,според интересите и(или) необходимостите,да им се закупи техн. оборудване(или др. неща - литература; финансиране на образователен курс.... кой от каквото прецени ,че се нуждае).

Jim Marshall. E ,не точно със свирене...

ADAMAS II 1681 '98 - acoustic 6str. steel B.MATEV CUSTOM ACOUSTIC - 6str. steel EPIPHONE THE DOT ESP MV USA CUSTOM 2001 FENDER STRATOCASTER '79 FENDER STRATOCASTER AM. STD. '96 GIBSON LP CUSTOM G&L S 500 maple fingerboard G&L S 500 rosewood fingerboard IBANEZ ARTIST AR350T IBANEZ JEM 77FP IBANEZ RG770DX OVATION 1627 Glenn Campbell Artist - acoustic 6str.steel PRS CUSTOM 24 VALLEY ARTS STD.PRO WASHBURN MIRAGE CLASSIC DELUXE - nylon str. YAMAHA FGX B1 - 6str.steel

Детайлните стилови квалификации не са ми страст,но относно Rammstein може да се каже,че това тяхното определено не прилича на DJ Party.

Ами на те тоя,ако му се върже някой на офертата - халал да са му $450.Само че после да не роптае,че парите са малко! А ако никой не обърне внимание на предложението - въпросният ще си остане само "смешник"- и то от скучните.

Едва ли има някой с налична приготвена снимка,за доказатаелство.А ако случайно се намери,вероятно ще последва и искане за сертификат за автентичност на фотоса.Има обаче начин човек и сам да се убеди.Необходими са:китара(има голяма вероятност експериментът да е по-успешен с евтин модел и с фиксиран бридж); по-дебели струни(011 и нагоре).Струните се поставят на китарата,напрежението на грифа се настройва с тръс рода.После инструментът се експлоатира интензивно 1.5/2г. и струните се свалят за около 7/10 дни.Шансовете за по-изразителен успех нарастват,ако в последния период(без струни) са налице и по-подчертани климатични промени(нищо драстично и не по-различно от обичайните условия за съхранение на инструмент,но все пак,един "преходен" сезон ще свърши работа).След това може да се прави снимка.Предполагам ,че със по-специални техники на заснемане(не разбирам от фотографско изкуство) би могла да се улови появилата се (щото ще се появи!) "обратна дъга".Малко съм скептичен по отношение на "очевидността",защото досега не съм успял по снимки на китари,да установя степента на "правата дъга",която при нормални условия всяка настроена китара китара има.Предполагам,че проблема със снимковата идентификация ще е аналогичен и с "обратната"."Явлението се регистрира много по-лесно и убедително при инсталиране на струни отново. По-лесно могат да се осигурят снимки на индивиди размазани в/у тротоар,по причина на убедеността им,че като скочат от покрива и размахат ръце - ще литнат.

Смятам,че това което посочих,е принципно положение и касае това,което се посочва като проблем.Не съм имал пред вид единствено моите "настройки". П.п. Взех отношение по темата,защото"явлението" ми е много познато(убеден съм,че и на почти всички).

В момента имам на различни инструменти(6 струнни .ел.китари) 013-056; 011-050 и 010-052. Нежеланото(премодулирано)звучене на струни подлежи на коригиране -височина на струните спрямо адаптер;спрямо дървена част(предимно гриф);материал на опорните точки(nut/saddle);стойност на потенциометри(или настройки на електроника);входна чуствителност на апратура...А не на последно място - друг модел струни. Дървото,струните,електрониката и характерният за всеки изпълнител похват на тоноизвличане,формират цялостната колоритност на сигнала,който "излиза" от китарата.Тези компоненти трябва да са във взаимодействащ баланс,определян и търсен от изпълнителя.Какви са критериите и как се постигат резултати,е разбира се, въпрос на личен избор.

Добре е струните да се сменят преди всяко свирене(не говорим за репетиции,или упражнения),а преди студийна сесия, е направо задължително.При интензивна работа,струните запазват качествата си от 5/6 до 20-на часа(в зависимост от вида и производствените особености). Разбира се,това е трудоемка,досадна,а и финансово-зависима работа,и много често се избират и прилагат компромисни варианти.Неприятно е,когато компромисът стане навик,а недай Боже - и правило.Недобре работещата струна реално прикрива качества на добрия инструмент и добрата електроника(а при акустичните инструменти, зависимостта е още по-очебийна). Тръс родът има за задача,да "помага" на грифа,да се справя с прилаганите напрежения.Колкото е по-голямо участието му в тази задача,толкова е по-голяма и вероятността,при отпадане на напрежението на струните,действието на "шиша" да се прояви в обратната посока.Това заслужава внимание,предимно в ситуации,когато по някаква причина инструментът се оставя без(или с отпуснати)струни по-дълго време(при някои акустични инструменти без тръс род,или с други конструктивни особености - това е недопустимо).

"Фактор" не са вече официален вносител на Shure.Все още имат наличности и би могло да се провери за Beta56 и Beta57,като варианти за ползване при Snare и Guit.Amp.Като други модели подходящи за целта и внасяни в БГ,мога да посоча: Sennheiser е604/ е609/ е903/ е904/ е905; EV N/D478; Beyer M201.Разбира се,това са микрофони със собствена слава и достойнствa,и цените им не са това,което би им дало предимство предSM57.Но все пак говорим за нива от 200/300лв. - нещо,което може да се допусне за стабилен,доказан модел. Мисля,че с Cobalt се преминава на друго качествено ниво и не е уместно да се обсъжда като "алтернатива" - по-скоро е качествено-приемлив,бюджетен вариант.Аз лично,не съм впечатлен от AKG D440(още един,който се внася в БГ и е предвиден за сходно приложение). От "невнасяните", смятам че си заслужава при възможност,да се обърне внимание на(горе-долу в същия ценови диапазон - ама май по-скоро "горе"):AudioTechnika АТМ23; Audix D1/ D2/ D3/ i5; CAD TSM411; Milab D37... Разбира се - има и много други производители с достатъчно сполучливи модели,но в този ценови клас, посочените са(според мен) най-използвани за pro приложение.

Извинявай, че откланям темата, но понеже и в една друга тема стана въпрос за това, че майсторите взимат много пари, та да си напиша мнението по въпроса. Хубаво е човек да има хоби, да прави разни неща. Но ти бъркаш нещата. Едно е да си любител, и да си оправиш сам електрониката за 2.40лв, друго е да я дадеш на майстор. Естествено, майстора ще вземе пари за себе си, защото това му е работата. Разбираш ли, ти отричаш съществуването на майстори, което е страшно глупаво. Ами какво ще стане ако всеки си правви сам всичко - така всички сме псевдо-майстори, псевдо-китаристи, псевдо-разбирачи, и псевдо-царвули. Ти като ходиш на работа, искаш да ти плащат заплата, нали? Ако трябва електрониката да е както трябва, и да няма шум(особено на кремона), то ремонта на китарата ще отнеме не по-малко от 3-5 часа, за да стане наистина добре. Според мен около 10-ина, дори 15 лв за по-тежки случаи са наистина разумна цена. Като имаш предвид, че ти просто ще си занесеш китарата + 10 лв, а на следващия ден ще си я вземеш, без да купуваш части, да мислиш за схеми на свързване и т.н. През това време би могъл да правиш нещо друго. Плюс това един сериозен майстор би натрупал много сериозен опит, ако има поръчки, който ти едва ли би натрупал от 2 ремонтирания на китари, което означава, че майсторът ще се справи по-добре(не за конкретния случай, по принцип). При това той трябва все пак да живее от това, нали е лютиер. Ако ти вземе 3 лв за ремонта, за 4-5 часа работа, какво, после да си купи една баничка ли? Да не говорим, че новите китари, които си купувате за по 500 лв, като материали едва ли струват и 100, но ги плащате, нали? И работниците в корейските заводи си взимат заплатите и трупат опит, а ние всички го духаме, и гледаме на съседа в чинията, да не би в нея да има нещо. То затова хората произвеждат китари, за разлика от нас, а и всичко друго. Затова не се скъпете. Наистина, ако ви кажат 100 лв прекаляват, но 10 за смяна на електроника е разумно, а ако трябва да се екранира китарата с фолио, цената може да достигне и 30-ина. И си стръва, събирате парички една седмица, давате я на човека и не му мислите. И поне сте сигурни, че ще си свърши работата(ако не е скапаняк). Ако не си я свърши не му давате нищо повече(и му казвате, че не ви харесва, не гледате в земята). Така според мен е най-коректно.

LBB 100 не се произвежда вече."Наследникът" му е DN100.В БГ, Kl.Tek. се внася от Pro Technica(Dynacord).Процедурата е малко тромава,но с желание,упоритост и търпение - става.

Този SansAmp е тип преамп,който в режим на bypass работи като стандартен DI(без колорация).Aз също го харесвам.Работи се бързо,лесно,удобно,обработката на сигнала е на pro ниво.Доста използванa машинка е.Подобно устройство(а и в същия ценови клас)е MXR M80 Bass DI +. Що се касае до "обикновен" DI - всеки такъв с добри динамични показатели би свършил работа. Напр. Behringer DI100(това е един от немногото продукти на тази фирма,приеман за работа,без условности);BSS AR133:Klark Teknik DN100...Доста предпочитан е и Countryman DI Type 85,но е по-скъп,а и от него нямам директни впечатления,а съдя по мнение на познати и по статистически публикации. Едно от нещата,които използвам за bass е Hughes&Kettner Red Box Pro - особено с активни инструменти. Пробвал съм Ampeg SVT-DI,но каточе ли не можах да му отделя достатъчно време и съм с противоречиви чувства.(а и цената е по-висока от зададената в темата) Ако има възможност,да се обсъждат малко по-скъпи неща - фаворитът ми е Avalon U5 (преамп/DI с пресети). Разбира се,има множество продукти от подобен тип,които могат да бъдат обсъждани.Аз съм се опитал да посоча такива,от които имам,в голяма степен преки впечатления.

Днес се сдобих(с любезното съдействие на колегата Rainking) с Tech 21 SansAmp Programmable Bass Driver DI.

Като си е правил проекта за RBM,Reb Beach е имал предвид точно Steinberger.

Ако е намокрен с вода,не би трябвало да има проблем,след изсушаване.Ако е с течност,която съдържа напр. захар,оцветители(предимо безалк. напитки),или е "мръсна вода" и изобщо - в случаите,когато след изпаряването има сух остатък,се налага по-щателно почистване.При такива условия,може да възникне и "маскиран проблем",който да се прояви по-късно.

Мнението ми по въпроса е продиктувано повече от "спортна страст",отколкото от мисълта,че по sample бих могъл да разгадая подробности. Аз съм "за" Legacy (доколкото съм информиран за equipment-a на Димитър),може би "подпрян" с нещо на входа.

Ами Yes, де!

Да,разнообразието дава възможност за по-богата изразност,а много често и стимулира творческия потенциал. Що се отнася до "предубеждението" - смятам че това е само един етап(и то начален)на формирането и еволюцията,на отношението към избраните изразни средства.Изминалото време и теоретическите,и практически фактори,водят до постигане на "убеденост", относно техн.екипировка(както в нашия случай),взаимоотношения,обекти на внимание,приоритети...Тази формирана"убеденост" става елмент от същността,характера,кредото на изпълнителя и е трудно(а и ненужно)да бъде повлиявана.По-разумно и полезно е,да бъде коментирана,споделяна и евентуално - подкрепяна.

Деформации,които се появяват с времето,може да са резултат и на неправилно съхранение в условия на екстремални климатични режими(големи разлики на температура и влажност).

Усилвателят би могъл и да не е мой(и въпреки това,пак да работи добре - аз лично,допускам и такива възможности.)Оценката на "отношението ми" е твоя, лична,субективна формулировка(впрочем - нямам нищо против теб!). Едва ли в две изречения може да се привлече внимание към каквото и да било,камо ли да се обяснява! По-скоро се насочва към разсъждение за алтернативно осмисляне на положен труд и споделяне на постигнати резултати - също общополезна информация.

Да се опитваш да не допускаш компромиси не е "оригинално",а практично и си заслужава цената.

Аз пък вчера се включих в един лампов амп и нямах никакъв проблем,да изкарам лампов звук.Повечко труд вложих,да си го купя,но сега това няма значение.

Понеже тук-там се спомена няколко пъти,за "непосилни" БГ цени... Цени на напр. Marshall TSL 122 (gain - дал Господ) Greece: E 1620 Germany: Е 1535 USA: $ 2050 Swiss: CHF 2990 BG: лв 2964 Съотношението на цените е същото и при другите модели. Peavey бяха с изключително приемливи цени в БГ, но не се купуваха.Съответно - вече не се внасят. В началото на годината,не можаха да се намерят клиенти за продукти на Ampeg,за да се покрие квота от около $15 000,при която щяха да се формират много достъпни крайни цени(още повече,че половината сума беше осигурена от желаещи) Е как да внесе някой M.Boogie; Krank; Engl... ...и после слушаме разкази по спомени на очевидци,и препрочитаме баснята за "киселото грозде". Фантазиите; Мечтите; Сериозните Намерения; Целенасочените Действия; - това са различни неща и не пораждат едно и също отношение към себе си!