docc

^ Дай Боже всекиму! А ти,дай(давай с) албума! Също така дай мнение и за другите машини!Може би - по-добре на ЛС,че да не ни "измодерират" в някой тематичен ъгъл!

^ Всъщност - кой "сегашен" - Fuchs или Gerlitz? И изобщо - как е Gerlitz-a?

Squier от началото на 80-те са доста читави инструменти.Но определен интерес представлява JV-серията(Japan Vintage).Подред обаче... През 1981г. CBS е продадена на нов мениджерски екип,но без фабриката в California.T.e. - трябва да се реши въпросът с производството,до изграждането на нов завод.За целта,през Март 1982г. Fender(с 38% от активите и 50% в борда + всички лицензи) заедно с Японските дистрибуторски компании Kinda Shokai и Yamano Music,основават Fender Japan Co.,LTD.Инструментите се произвеждат във фабриката на Fuji Gen Gakki от екипа на Greko.През Април '82 излизат първите инструменти серия JV.На първите китари стои само Fender-лого.По принцип,те са насочени към Японския пазар.Междувременно от Европа(Английски дистрибутор) настоятелно се изискват по-достъпни ценово Fender-инструменти.Решено е Fender Japan, да експортира такива инструменти,като се въвежда наименованието Squier.CBS са собственик на фирмата за струни V.C.Squier от 1965,но до този момент марката "Squier" не е използвана никъде сред Fender-продуктите.И така,през Май '82 се появява първoто лого съдържащо Fender и Squier.Първите такива китари са с голям "Fender"-надпис и малък такъв "Squier series" на облата част на главата.(точно тези,представляват повишен колекционерски интерес).Този надпис се променя през Август '82,като големият става "Squier",последван от малък "by Fender"под него,а надписът "Stratocaster" става като този от CBS-периода - по-голям и дъговиден(за разлика от дотогава-използваният,малък и прав).Адаптерите на JV серията са Американски(като и на Японските Fender JV и за разлика от всички следващи Squier),като най-ранните са с flat bobbins,а следващите(по-голямата част) - staggered.(През Октомври '82,китари Squier JV започват да излизат и за Японския пазар.Те са същите - реплики на 50's и 60's,но моделите се наричат по друг начин и адаптерите са Японски).JV-серията е преустановена в началото на 1984г. Въпреки идеята за бюджетен инструмент,тези китари са с отлично качество и неслучайно са ценени и търсени.Впоследствие инструментите с марка "Squier"започват постепенно,да стават все по-непретенциозни ... та до наши дни.

^ ?!?!?!?!?!?!?! Пища Хуфнагел е само въображаема алтернатива!

^ А какъв е всъщност "проблемът" с диодния ограничител и какво е значението на транзисторното буфериране на FX loop-a,за формиране на първичния лампов Marshall-звук!? ...Популярният усилвател е 2203(няма да споменаваме 50w. версия 2204) - първият Master Volume от 1975 с JMP лого(заменило "JTM" през 1967).През 1981 е въведен JCM 800/2203 - пряк наследник на JMP 2203,но с gain,като при 1959 Super Lead.По-необичайни и смущаващи,за свикналите с Marshall-особеностите,са по-късно появилите се вариации с 2 канала(2205;2210 - 1982);FX Loop(винаги е бил транзисторно буфериран) и монтирането на reverb.Не се сещам,по това време някой,да е наричал тези усилватели "хибридни",макар че понятието е популярно,във връзка с разпространени модели на други фирми(напр. Music Man;Peavey....) и е свързвано с наличието на транзисторен preamp- ,или amp-блок.JCM 800 е вероятно най-популярният усилвател на Marshall,а представата за работа с него е свързана с използване на front end booster(както и при JMP 2203),без това,да е възприемано като "компрометиращо" относно ламповия характер на ампа(принципното отношение касае и въпроса с използването,или не, на FX-Loop-a и ривърба). JCM 900(1990) просто запазва линията с "екстрите",като през 1993 "понапомпват" gain-a.Основната новост е въвеждането на лампи 5881(поради проблеми с производството/снабдяването с EL34). А най-продаваният усилвател в класа си е Marshall JCM2000/DSL - добър "залез"! ...Друго по темата: Няма смисъл,да се припомня "класическият" статут,който имат немалко модели на посоченити производители.Super Reverb;Twin Reverb:Tone Master;Vibro King;1959 Super Lead;JCM800/900;Mark III;Mark IV;Rectifier Series си остават предимно първи избор,въпреки множеството реплики и клонинги.

^ Derek Trucks по едно време имаше рекламни взаимоотношения с Washburn.Сега не занам каква е ситуацията,но понякога "похваща" Washburn E300.Иначе...SG!

Изглежда,че добро схемно решение не позволява използването на по-голямо закъснение при компактните(пък май и не само) аналогови ефекти.Преди време,във връзка с твой въпрос,бях споменал за вариант на аналогов звук с по-голямо закъснение,а именно - лентов дилей,но тогава постът не получи отзвук(мисля,че само един "веселбарски" коментар,породен по-скоро от желание за изява,отколкото от отношение и разбиране по въпроса). Иначе съм склонен да подкрепя DD3.

Пловдив - младо момче - китара - Хард Рок: Тука ще трябва да излезе нещо след време! Успех!

D.W. е забележителен за времето си китарист,а и до днес е един от образците за slide guitar playing.Основател на Allman Joys;The Hour Glass; Allman Brother's Band.Работил е още с Wilson Pickett,Aretha Franklin,Otis Rush,Herbie Man,Eric Clapton... Катастрофира с мотоциклет.Lynard Skynard му посвещават песента Free Bird.

Пример с малко по-други настройки.По-малко gain и по-приглушен тон. http://media.putfile.com/Garland-Amp-sound-sample Относно изпълнението - доста непрецизна "гимнастика",но при занемарена подготовка :guitar: - толкоз!

^Ооо,съжалявам,ако съм оставил впечатление,че свързвам "пробива" с колана!Нямах това предвид!

Това,което "излиза"(или по-точно - влиза)от/в китарата,би трябвало да е "коланът" на китарата. Т.е една система за закрепване(често използвана от "акустичните"китаристи).Нещо като при саксофонистите - една "примка" на шията(добре звучи - като за китарист ),на нея - закрепен колан,а накрая му - кука.Коланът минава зад и под тялото на китарата,завива напред и нагоре,и куката се закрепва за акустичния отвор(в случая - поне на такова прилича).

Честито!Такива неща да се чуват!

Добрутру! За да не се намери нещо,причините може да са много,но най-вече желанието. Впрочем,до формирането на такива критерии с произхождащо съответно (не)желание за постигане и поддържане на определено техн.ниво,влияние оказват и Евтим(н)-оподобните проповеди и обяснителни еквилибристики.

Голям кеф е!

Определено не е разумно,да се рискува с неконтролирано-лично транспортиране на китара/бас,на далечно разстояние,без твърд калъф!

...Самият И.М.,в едно интервю отпреди 20-на години посочва,че много държи на този техн.елемент(вибратото) и че работи доста по поддържането и развитието му,и че в стиловият му стереотип е включено използването на немалко видове вибрато. BTW - Не са малко изпълнителите с великолепно вибрато.А този елемент може да бъде(и е) толкова специфичен,че може да играе роля и на "визитка".(R.Blackmore;G.Moore;J.Beck...)

Владо,поздравления и много честито!! Gerlitz Revelator!Екзотична класика 2 в 1.Изпитвам възторг,когато на нашего брата се случват такива работи!Очаквам и разкази по повода!

По-информиран от Yahoo може да е само и единствено Петър Вучков("Минута е много").Ив.Гарелов и Н.Кънчев се опитват,да го стигнат,но първият лесно забравя,а вторият - трудно помни! Това,което знам аз,по начало е общоизвестна и достъпна информация + малко личен опит.Т.е. - нищо кой-знае колко особено и едва ли - чак за хвалене! По темата: Не мога да кажа нищо в подкрепа на нечие твърдение(относно възприемането и съпоставянето на звученето,на G.L.P.),защото то си е индивидуално/субективно и има собствена аргументация. Според мен,всеки инструмент изработен със същите конструктивни особености и белези,и на същото производствено ниво,като някой от LP моделите би трябвало да звучи,като,или макс. сходно със съответния "първообраз". Бих могъл само да споделя,това което занам за Gibson Les Paul. G.L.P. е аъздаден в началото на 50-те и е плод на сътрудничеството на Gibson Guitars(с президент Ted McCarty) и актуалната pop/jazz звезда и "шредър" Les Paul.След появата на Telecaster-a(в тогавашния му вид и наименование - Broadcaster),solidbody-концепцията става много модерна и Gibson залагат на името на Les Paul,който е с репутация на иновативен експериментатор и electric player.Той самият е предлагал на Gibson идеи/прототипи,още през 45/46г.,но са били отхвърляни. Първият му прототип(1941) е наречен "The Log".Идеята на L.P. e ,за bolt-on инструмент,но Gibson са имат вече традиция с полуакустичните си електрически китари,със set-neck,а от друга страна се стараят и да са "противоположни" на Fender.Затова Gibson LP трябва да са скъпи китари,с традиционната за фирмата добра изработка.Les Paul има изисквания и за цветовете,в които ще се предлага signature инструмента - златно(така известният Goldtop)-защото се асоциира със скъпо и престижно;и черно - защото изглежда стилно(като смокинг),а и ..... при черния фон се създава илюзия,че пръстите се движат по-бързо(както е видно,"имиджарството" и маниерността при китаристите съвсем не е от вчера - казвам го с добри чувства)!Също така предлага и трапецовидния обтегач на струните. Всъщност обаче,през 51г. Gibson представят на L.P. почти завършен модел и единствената дискусия е относно maple-добавката,която L.P. иска да е по-периферията на инструмента,но се налага схващането на Gibson,да е отгоре(top). През 1952г китарата е с 2 single coil адаптера и трапецовиден бридж.Доста е тежка и скъпа,но е със забележителен sustain(дължи се на комбинацията mahogany/maple - и двете са "тежки" дървета)и балансиран,богат звук.По-късно са направени "подобрения - бриджът е подменен с познатия и досега тип.(впрочем,ето още един елемент търсено-противостоящ на Fender - монтирането на струните да става от горната страна,а не отдолу-string through).Екипират се с по-модерно конструирани адаптери (разработените от Seth Lover през 1955 P.A.F. HB,се монтират на G.L.P. от 1957 и стават стандарт за инструмента).Появяват се и модификации: Standard;Custom;DeLuxe.Последният е с мини хъмбъкери,наричани още "New York humbuckers",но не си извоюва популярност и не след дълго е спрян.(скоро Gibson му направиха кратко преиздаване).Появяват се и фигурните топ-ове,като белег за висококласност( още един елемент,за времето - контрастен на Fender: аналогията със скъпи фурнировани мебели,докато при "по-специалните" Fender-и,асоциацията е с покритието на скъпи коли). През 1954 се появява "бюджетният" LP Junior - flattop с един адаптер Р90 - предназначен за начинаещи,но бързо доказал се и като pro-инструмент.През 55-та излиза L.P. Special(Junior с 2 адаптера),а през 1958 тези модели стават Double Cutaway.По-късно през годините,се появява и "клонинга" LP Standard DC(Double Cutaway).През 1959 излиза L.P. Melody Maker - вариант на Junior. През 1960,по редица причини(високите цени,изострената конкуренция...)Gibson Les Paul претърпява значителни промени.Тялото става по-тънко и без топ;роговете стават два.Обаче...като вижда новият инструмент,Les Paul отказва той да се свързва с името му(достлука се разваля) и от 1963г. моделът се нарича SG(Solid Guitar).По-късно през годините,Gibson правиха преиздание на този "междинен"модел,под наименованието SG Les Paul - SG с,или без Bigsby тремоло;с 3 HB;правоъгълни инлеи и "диамантен"орнамент на главата - като при Custom). През 60-те,много от изгряващите и налагащи се китарни звезди(Ричардс;Пейдж;Клептън;Тауншенд...)използват късните 50s G.L.P.-модификации и през 1968 "линията" G.L.P. е въведена отново в производство, с познатите си от 50-те белези. (Един любопитен детайл:- подновеният модел Custom,за кратко време се произвежда с никелиран хардуеър,за разлика от традиционният за модификацията - златен.По-късно Gibson правят преиздания на този инструмент,с наименование G.L.P. Custom 1968. ...Моят е такъв!) През 1980 е въведен L.P. Studio,който е с белезите на L.P. Standard,но с компромиси по отношение на детайлите и на класа на материалите(дървото),и е предвиден да "заеме позиция" м/у Junior/Special и Standard.По-късно се появява и серията L.P. Smartwood,при която за топ се използват някои екзотични дървета(първоначално - избор от 6 вида),но и тя е насочена към позицията на Studio и в последните години,са обединени в една серия. През годините се появяват и най-различни еволюционни варианти на G.L.P.: напр. Classic(Standard със 60s slim taper neck и мощни керамични адаптери);Vixen(вариант на Special);Goddes(микс м/у Standard и Special)... и немалко други,както и signature модели с модифицираните елементи на персоналните инструменти,на известни артисти. П.С. Защо звучи така уникално(и според мен),обаче не знам!Стига ми,че го има!

Като се зачетох за "Filibe Stringer Connection" ,веднага се сетих за Здравко Гулов!По-нататък видях,че Кольо е направил анонс и се зарадвах,че човекът е оценен по достойнство!Имах удоволствието да работя със Здравко за известно време,някъде около '95(+/-) и мога да кажа,че свири Блус забележително и завладяващо.

^Обещавам да на тисна бутона с "А" на клавиатурата 100 пъти! :wall:

Rehearsel Room. Едно студио може да има обособена/и Rehearsel Room.Може една репетиционна,да е оборудвана с техника за звукозапис и във връзка с това,да се нарича "Студио",но в едно специализирано и съответно конструирано и оборудвано студио,обикновено не се провеждат репетиции. Rehearsel Rooms са доста разпространени и се ползват,от студенти semipros и pros за самоподготовка.Съществуват цели комплекси с R.R. в рамките,или в района на музикални учебни заведения,или на места с концентриран муз.бизнес. Band Room обикновено се нарича мястото(в опера/филхармония;училище/университет;заведение....),където музикантите от оркестъра си държат инструментите,преобличат се,разсвирват се и др. подобни "операции".

Относно грифа на Gibson Les Paul: - '59 Les Paul - '59 Rounded - '59 Rounded Les Paul - '59 Slim Taper - '59 Asymmetrical Slim Taper - 1960 Slim Тапер - Rounded - 50s Rounded - Classic 50s Les Paul - Classic - Compound Radius Това са наименования на различни варианти грифове,на разните модели Gibson Les Paul,за последните 10г. Много е вероятно и да пропускам някой.

Смятам да си взема - като порастна!

На Rivera цените са доста "забележителни".Ако наистина ще има Laney и цените им са близо до Европейските - заслужават внимание.