Yanni

При Лъчо от Nameless Day Ritual.

ALESIS DM10 X Mesh Kit

Marshall MG30DX: Отдавна не го ползвам, но нямам намерение да се разделям с него. Държа го при родителите ми в Созопол, да имам нещо под ръка за редките случаи, в които ми се досвири, докато съм там. ------------------------------------------- Marshall Monitor Headphones: Убийствени слушалки! Взех ги на много добра цена по време на едно намаление в Thomann.de. Задължително са с мен при пътувания. ------------------------------------------- Marshall Power Brake: Родих се с този атенюатор, а съседите си поотдъхнаха. Да не говорим, че просто е адски як атенюатор!

Лятото сложих на моя Les Paul струни 12-52 на Elixir за B standard настройка и определено смятам, че тази дебелина е неподходяща за 24,75" мензура - трябва да са минимум един размер по-дебели. Преди години съм слагал на 25,5" Ibanez такива струни за същия строй и беше ОК, но за Les Paul просто не става.

Прекрасно знам приликите и разликите между двата модела. Всъщност, като качество на изработката и комфорт, разликите изобщо не са толкова големи.

Леко не се съгласявам - моят American Special Telecaster (с тази разлика, че моят е 3-colour sunburst) си е с т.нар. аштрей със string-through-body конструкция и класическият 3-brass-saddle бридж. Не съм запознат точно със спецификите на Texas Special адаптерите, но китарата може да звучи традиционно телекастърски, както и "модерно". Невероятен инструмент! Подарих си го за един рожден ден преди около 2-3 години.

Имам Blackstar HT-5H главата (по-старата версия, без вграден reverb) и 1х12 бокс Blackstar HT-112. Предполагам, че Metal серията ще е дори още по-брутална, но моята комбинация е убиец за по-твърди неща. Аз също на моменти свиря по-твърди неща, дори бая твърди (седем струнна в drop A) и ампа смазва. Реално от около 3 години не съм се замислял за друг усилвател. Напълно достатъчно ти е за репетиции.

Mммда, доста готин топ. Леко на изгорял прилича. Нямам търпение да видя снимки на въпросната китара.

Вече я показах в любимата ни тема, но да се запиша официално и в "клуба" Gibson 2003 Les Paul Standard Оригиналните адаптери (Burstbucker Pro) са заменени с комплект бели Seymour Duncan Distortion - Bridge и Neck. Оригиналните ключове (не успявам да открия инфо кой точно модел са), са заменени с Grover.

Малко лични впечатления и от мен: Имам D-Activator 7 на бридж позицията в седмака си (RG7321, който 99% от времето е в drop A) и съм ужасно щастлив от резултата - агресивен и мощен саунд, много добър баланс между струните, подобно на активен адаптер (от там и името ), в същото време звукът не е стерилен и обездушен. SD Distortion имам в Les Paul-a, но честно казано ми идват леко hot като за този инструмент. Сериозно се замислям за оригиналните по спецификация Burstbucker Pro.

Яко! Два готини дребосъка. Аз от около 2 месеца съм поръчал един TS MINI в Динакорд, но поради някаква причина не идва. Нищо де, ще си го изчакам.

Standard все още си вървят с Burstbucker Pro. "Дънканите" на мойта са слагани от предишния й собственик. Аз лично нямам нищо против стоковите адаптери на LP Stnadard-ите.

Има, има. Не е честно само някои хора да си имат тема...

^ О, аз много добре я разбирам въпросната мания, даже... абе както и да е... Явно само колегата Дейв не ги усеща нещата.

Скоро гледах в ютюб едно изказване на Гилмор, в което той казва, че не разбира gear-манията, която е обзела музикантите. Според него, той би могъл да хване които и да е китара и усилвател и пак да звучи като себе си. И нямам причина да не му вярвам. Дори и с Les Paul, тонът му си е 100% Гилморски. Гледах го преди 11 дни в Хърватска - през по-голямата част от концерта свири на Fender Telecaster. Дори и със затворени очи можеш да кажеш, че това е тонът на Гилмор.

Вече е от около половин година при мен, но все пак, по-добре късна фукня, от колкото никаква фукня. Gibson 2003 Les Paul Standard

Сетиха се! Gibson Les Paul Standard e традиция, а не иновация. Да, ще кажете, че за това си има Traditional серия, която не е никак за подценяване btw. Но хората, които са на пазара за Standard, търсят типичните за серията звук и усещане, а не brass zero-fret, E-tune и т.н. Не че съм против, но просто не трябваше да пипат Standard серията, можеше да "опипат почвата" и/или да се предлага като опция, а не задължително всички Standard-и да са с нововъведенията.

Толкова отдавна не съм влизал във форума, че докато се изфукам с новата лопата, тя станала на година и половина... Все пак, ето какво си взех за предния ми рожден ден: Fender American Special Telecaster Снимката не е моя, съжалявам - телефонът ми снима ужасно, за това ползвам такава от интернет (за съжаление и цената не е такава...) Убийствено удобен инструмент със смазващ саунд! Колкото и невероятно да звучи, за под 900 EUR получаваш страхотен американски Fender! Няма да се впускам в подробности, само ще кажа, че Texas Special адаптерите са истиско бижу. Държа я основно в drop-D и в редки случаи стандартна E настройка. Освен, че чисто звучи супер и в трите позиции, с малко повечко гейн, бридж адаптера си звучи доволно метъл. Абе да ми е жива и здрава, дет се вика.

Моето лекарство срещу бързо стареене на струните се казва Elixir Strings. Вече месец съм с новия ми седемструнен комплект, свиря не особено много - по средно половин-един час на ден, никога не си прибирам китарата в кейса и нямам навика да забърсвам каквото и да било по нея, освен при смяна на струните. Elixir-ките са бих казал в състояние 9/10, заради леекото потъмняване, звукът им продълава да кърти миФки!

Ernie Ball има по магазините Преди около седмица си получих 7-струнния модел на Elixir - 12057 (0.10 - 0.56). Не съм и предполагал, че може да има толкова голяма разлика с другите марки - дори само на допир, и най-вече при плъзване на пръстите по струните, усещането е адски гот. За звукa да не говорим. Остава само да издържат теста на времето: според рекламата Elixir издържат от 3 до 5 пъти по-дълго от "нормалните" струни.

Кога ще видим/чуем на живо този дзвер?

Не разбирам какъв е проблемът с 9-струнната китара? Това е все едно да нахокаме Terry Bozzio, че сета му се състои от 6735 барабани и чинели, при положение, че Bonzo e истинска легенда с поне 20-30 пъти по-скромен сет! И тя ще намери своето приложение с времето. Хората в началото си мислеха, че 8-струнната е изгъзица и поза от страна на Meshuggah, но примерите, че това не е така вече са доста: Ihsahn, Tоny Macalpine, Tosin Abasi, Dino Cazares и много други, да не ги изреждаме всички. Аз лично съм фен на extanted-range китарите, в ръцете на добър музикант правят чудеса.

Интересува ме дали някъде в София се продава 7-струнният комплект на Elixir - 12057?

Aз съм с 10-59 на D'Addario на 7-струнната и си я държа в Drop A. Мензурата на китарата е 25,5" (648 mm) и не ми се струва, че седма ми е "хлабава", даже честно казано я усещам малко по-дебела от колкото ми е комфортно. До преди да взема седемструнната, за известно време настройвах шестструнната си лопата също в Drop A, като използваните струни бяха 13-56 на D'Addario и си ги чувствах прекрасно. По личните ми впечатления, а и след разговор с приятели китаристи, 13-56 може би е най-удобната комбинация за Drop A, като въпроса, естествено, е силно субективен. Е, ако китарата ти е баритон с мензура от порядъка на 26,5" и нагоре, ще минеш и с по-тънки струни. Абе проба му е майката.

На мен би ми било много любопитно да споделиш впечатленията си от този адаптер, тъй като и аз по едно време се канех да си купя, но го отложих във времето. Знам, че Meshuggah са може би най-известните му клиенти (използвам ед. число, защото до колкото знам един пич върти компанията?), а всички знаме какъв звуков валяк създават тези момци. Би ли казал няколко думи за продукта? Извинявам се, ако вече си го описал в друга тема, а не съм видял...