Dirk

Моя грешка за минорната секста.Писах преди заспиване.Имал съм впредвид умалена квинта,подвел съм се от предишният пост Извинявам се!Мнението за рифа ми остава твърдо,а за останалата част от парчето не мога да съм сигурен,докото не го чуя...не съм сигурен дали има смисъл.Искам само да добавя,че ако ни се наложи да ипровизираме върху даден риф и използваме определена скала трябва да не се забравя че тя може да бъде представена еднакво добре ,както хоризонтално,така и вертикално.Поздрави на всички!

Ето типичен пример на мнение на музикант с трениран слух.Действително е сол дорийски.Кольо има усет за ресурса на този риф и ако трябва да се импровизира върху него най -добрата и стабилна скала би била тази на минорният blues или нейният еквивалент дорийски минор.Минорната секста,която се чува е блусарски хроматизъм ,ако можем така да го наречем.Но тя не пречи на характера на лада.Това са по скоро приомите на джазовите и блус музикантите.Рифът не е чак толкова прост.

Не мисля ,че целта е да се свирят дисонансни и странни неща.Странни и дисонансни спрямо какво?Определиме ли спрямо какво, вече имаме взаимоотношения.Появят ли се взаимоотношения са налице условия за разрешения ,а от там хармонични взаимоотношения и гравитации към определена тоника и т..н.Ако погледнем нещата по-отгоре ,това означава ,че има ли риф с такава свобода ,то останалите инструменти ,които участват в дадената музикална ситуация са освободени да свирят ,каквото си искат и от контекст.Или може би отиваме към додекафонична музика...не мисля.Аз чувам и усещам взаимоотнишения в (голяма част от) музиката за която говорим.Друг е въпроса ,ако има разминаване в терминологията в нашата дискусия.Първият показател по които се прави анализ на дадена музика е какво чува тренираният слух.Респективно по-тренираният музикант усеща повече тоновите взаимоотношенията ,било то хармонични или мелодични.И съответно е трудно да се обясни едно по-сложно взаимоотношение на по-слабо чуващ музикант.Говоря принципно.Това може да го потвърди всеки ,които има наблюдения върху ученици или студенти в часове по солфеж.Теорията служи за да може с думи да се обяcнят нещата ,които чуваме.Триизмеpнoстта на музиката в ритъм,хармония и мелодия съществува независимо дали е изсвирена и за това понякога е трудно да я усетим.Тази сетивност трябва постянно да се развива.Дори хроматизмите гравитират...това май беше излишно

Супер!В тази тема стана мазало...хаха...нека всеки да купува,каквото харесва-не каквото пише на капака.Така човек се учи.Но стоките не се оценяват само количествено.Все едно да кажеш "Защо да плащам за Клептън ,като той свири 5 ноти в цялото парче?!". Който има уши да купува според тях-няма лошо!

Най общо казано,един музикант с времето и подготовката си натрупва едно от най-важните неща за артиста-усет.С две думи ,независимо от хроматизмите и алтерациите в мелодията ,тренираният музикант разпознава тоналният център със съответният си вид,характер,разовидност и т.н.Които разбира се може непрекъснато да се променят в зависимост от художественото хрумване на автора.Свиренето би трябвало най-вече да се прави за удоволствие и всеки сам взима решение как да постигне това.Дано наистина има полза от тази дискусия и оттеглям всичките си изказвавия ,ако те ще доведат до натрупване на негативи!Този форум в края на краищата е и да си помагаме.Успехи на всички!

Кратък отговор на въпроса ти:Да.При положение,че този акорд е в контекст на класическа блуз схема е абсолютно нормално да следваш примера,който ти е даден в сайта.Има и други варианти ,но всяко нещо с времето си.Също така не се притеснявай ,ако следваш примера,че ще звучиш ,като новобранец.Художесвеното използване на даден материал те прави да звучиш ,като добър музикат,не самият материал.Ако чуеш примерно Коlio_k да го използва съм сигурен,че ще се убедиш в това.С респект към него!

С риск да стана досаден ще сложа още веднъж 1+ за уроци.Много често елементарният въпрос "как се хармонзира?" изглежда ,като елементарният въпрос "как се свири?" и няма елементарен отговор (за съжаление).Попитайте всеки,който е преминал през методична или академична подготовка ,дали съжалява за това.Цялата теоритична главоблъсканица се обезсмисля ,ако не обогатяваме музикалната си култура.Защото с епохите,стиловете и приомите се менят.Също така не е необходимо да се търси най-великият педагог за да се започне.Това е като да се учиш висш пилотаж за да можеш да караш такси.Или пък някой на световно ниво програмист да го занимаваш как се олзва Windows.Егати мъката!С натрупването на опит се появява и претенцията към определен педагог.Но трябва да се почне!Извинявам се ,ако съм отегчил някои с това ,че повтарям казани неща.Има световни самоуки музиканти,но ние не живеем в средата ,където те са се самоучили.За това пък имаме прекрасни и самоуки фолклорни изпълнители.

Ако погледнем на музиката като на език,не знам дали може да се научи един език със съвети ,като 'отваряй си ушите" -което е вярно .Или без систематични и продължителни уроци ,наизустяване ...и пак накрая всички знаем добре собственият си език, но не всеки става за добър разказвач,поет ,писател или публицист.С едно изречение няма как да се обясни ,как се говори или свири...или пък чува.Като за начало-уроци. Дори тези,които го могат не спират да се учат.Трябва да призная,че като малък най-много мразех да чуя точно това ,което съм написал.

Абе не е ли първо крънч,а после кривоч?Може би не ми е много ясна терминологията!

Хиляди благодарности за изчерпателният отговор!Абсолютно си прав за Gretsch,но аз нямам избор тъй като си изкарвам прехраната с Rockabilly и TV Jones звучат малко по-"jungle", когато трябва да се суингира,съчетано с ужасна и вредна сила на свирене.За това леко обирам средите и доста тон контрола.Поздравления за свиренето! P.S.Имах впредвид ,че когато учих преди 20на години "Giant Steps" много се озорих.Благодаря още веднъж и успехи!!!

Благодаря ти за изчерпателният отговор!Много мило от твоя страна!Един последен въпрос,стига да не е много нахално от моя страна.При този "сет ъп" какви корекции нагласяш на Фендер ампа за би боп и суинг и ползваш ли тон коректора на китарата.Въпросите са ми чисто технически,но за мен са важни ,защото от тях зависи комфорта при свирене.Аз при същият усилвател с Gretsch 6120(TV Jones) puckips и 12-52 струни съм горе долу :бас 5,среди.4,високи 4,волюм 3-4 примерно,брайт суич изкл.Благодаря ти още веднъж за доброто отношение!Супер свирене...много години ми "изяде" Giant steps на мен )!

Интересно ми е какъв размер са струните ти и на каква "акция" (височина) си се ориентирал за момента?Също така в какъв усилвател работиш с новият (вероятно) "сет ъп".Благодаря предварително и поздрави!

"Стела"-арно изпълнение!Такива музиканти ,като вас са способни да ме върнат в България!Респект от мен!

"Уникалност"...и "класически Фендър тон и мекота"...в същото време си се ориентирал в страт с хъмбакър?Не знам дали има лютиер на земята ,който предварително да претендира,че бъдещият инструмент ще е уникален.Моят съвет,на човек който е минал всяка една пътека към хубавият инструмент и продължавам да вървя по тях...и допускайки,че нямаш колекция или поне няколко наложени марки китари е...събери си пари,изчакай и си купи това,което харесаш готово в ръцете си.Не е невъзможно да си сглобиш китара и не е невъзможно тя да е хубава,но помисли как си формирал мнението си за хубав инструмент ...дали от домашнo hi fi ,tv,инструмент на приятел,youtube или слушане на групи на живо в малки и голями "венюта".Моят съвет за първи инсрумент е :довери се на оригинала.Ти вероятно знаеш,огромна е разликата от това да изпробваш инструмент сам и в група.Успехи и късмет в избора ти пожелавам!

Преди 1-2 месеца свирих с Palmer PDI 09.Озвучитела имаше претенции да ползва него,а не мокрофон.Свирих около 15 гига с него.Вързан между лампова глава и колона звучеше потресаващо през P.A.

"Качество"...

Принципно си прав,но добрият саунд техник работи просто добре,както и добрият музикант.Те имат различни роли.И мното често монитора не е само рок енд рол,има разлика от това да слушаш звук,който създава въздушни звукови вълни и този от слушалки.Двата варианта са взаимозаменяеми и това е пак избор на музиканта в конкретната ситуация...много рок музиканти предпочитат и тапи,не само защото са по-евтини.По скоро не музиканта се бърка в работота на техника с това какво иска да чува на сцена,а на вторият задачата е да предаде това напред.И така всеки си гледа своята работа.

Една забележка само,няма мерене на пишки м/у музикант и саунд техник.Не си ме разбрал правилно,просто единият работи заради другият.При работа с всякакви техници от всякакви националности ,ако започна да се съобразявам как да си изсвиря нещата с всеки един...хаха...но за това ,че всеки е дошъл да си свърши неговата работа си прав.А по темата има ли почва той у нас...Задължителен е и у нас!Трудна му е обаче задачата да представи добре група ,която свири стил по-шумен от възможностите на апаратурата и помещението(включително и размера на сцената).А това кой свири със слушалки и кой с монитори си е избор на изпълнителя(ако има такъв избор).А това ,че пак сме се проявили в тази дискусия,като "българи"...повярвай ми има такива "чуждинци",че ще се радваш да работиш и с "цигани"...нищо лично ,не проявявам никакъв расизъм ,за това съм поставил думите в кавички!

:)

Музикантите стоят по-горе в йерархията спрямо саунд техниците.С две думи вторите работят за първите.Техниците са тези,които ти навръзват всичко на сцената и те питат от какво имаш нужда.Много често амповете пристигат преди теб и самите техници са ги позиционирали напред с говорителите.За групите свирещи блус,рок и техните производни стилове-силата не е проблем.Повечето спецове си познават работата и знаят какво ги чака.Признавам,че в България не съм влизал в клуб поне от 15 години и не знам как стоят нещата там...и въобще не знам какви клубове има.Ако разбира се техникът ме помоли да завъртя моят усилвател на някъде ,не виждам причина да не го правя...но никога не съм чул да се дискутира силата на даден музикант на рок гиг.Единсвеното ми обяснение да си силен свирейки рок е централното да е пуснато по тихо или комбинацията апаратура,помещение и характер на изпълнението да са недоизмислени.Другите стилове не ги засягам,защото те не изискват подобен маниер и съответно сила.Разбира се ако даден музикант къса главите дори и на репетиции на своите колеги,никой саунд спец не може да го спаси.Въпреки,че и за това има лекове.На силен китарист пускаш китара по малко във всички монитори около него и гледай как се скрива )В общият трясък въобще не разбира от къде му е дошло)Ака се свири обаче тип "кръчма",тогава нещата стават много сложни,различни по сила сетове,различни стилове...тогава саунд техник за теб е баща и майка,а и стой в йерархията над музиканта.

Съгласен съм за читавостта на старите инструменти,но голяма част от тях може да се окаже че,не са удобни за свирене на съвременен материал.Мисля ,че съвременните хай-енд инструменти имат по-консистентно качество и комфорт.Разбира се голям е кефа да попаднеш на удобен стар инструмент,но и има голям риск да го купиш от ebay.Мисля,че не трябва да се притесняваме от покупка на нов хай енд американски инструмент.Не знам дали не се откъснахме от темата.

Абсолютно съм съгласен с доводите до момента!От мой опит ще споделя впечатление.Преди години ,когато се опитвах да премеря пишки с шведски и финландски китаристи се съобразявах с всичко в полза на добрият звук.Резутатът беше едно сравнително тихо свирене на сцена.Разбира се на саунд техника винаги нещо му е силно.До тук ОК.Слушам на същата сцена шведска група ,която свири със сила при която ми кървят ушите и питам същият саунд гЕй "Защо?".Той отговаря ,че поради силното им свирене не може да ги намали повече.Разбира се публиката пощуря на тяхното свирене и те се държаха със самочуствие.В момента в който спрях да се съобразявам с саунд гейовете ,започнаха да ме букват по-редовно и в България идвам на "екскурзия".Уважавам тяхната професия ,но аз свиря с усилватели,които са измислени от по-голями познавачи от тях.Не знам дали това е правилно,но при мен така стана.

Не разбирам иронията,но аз китари от ebay не пазарувам.За щастие живея в град в който има няколко "vintage" магазина и около мен повечето китаристи(профита и нон-профита) имат поне по един-два стари инстумента.Май мястото ми не е в този форум,дано да греша!

Абслютно съм съгласен с последният пост.Практиката за съжаление показва различни неща от теоретично и разумно очакваните.Визирайки силовите групи...т.е.рок и неговите разновидности,музикантът кърти плочки с всичка сила на сцената,а техниците му играят по гайдата.Особенно,ако става въпрос за фестове в западната и северо-западнана част от европа.Голямият джангър е част от каризмата на купона и малко са тези,които са дошли заради самото слушане.Усилвателите са насочени на пред,всичко е на "мах" и екзалтацията е ,като на битка.За последните 15 години по скоро съм видял това ,околкото перфектната среда за музициране на сцената.В общият случай,качваш се ,хващаш се за нещо и си изсвирваш нещата с всичка сила))Разбира се у нас нямаме такава клубна култура и повечето музиканти се стремят да получат домашен комфорт на сцената и пресъздадът представата ,която имат за даден стил,получена най вече от домашни hi-fi системи.И да подчертая пак ,става въпрос за рок и не само за вандалските рок банди.

Искам само да добавя,защото това е сентенцията на тази полемика за мен:" Музикалният продукт има цена. Така е. Но това не го прави да е като всички други продукти. В сегашната среда независимите музиканти, които печелят от музика са единствено тези, които са наясно , че музикалният продукт не е като другите . " и въпреки това за него важат бизнес правилата характерни за всеки един продукт,които са лишени от артистичен сантимент.