Аз ше се изкажа само по отношение на ритмичността(от вокали не разбирам - пея за кеф)
Това са мнения с които съм съгласен и само цитирам:
Вяра: ритмичността" така, както си я описал се учи, не си "роден" с нея...
тук не говорим за способността да "преброиш" или да прочетеш партитурата
говорим за способност да усетиш beat-a... когато говорим за сложни произведения това става точно с учене-на стилове, анализ на добри изпълнения и т.н ...
Кольо: За да прерасне една рудиментарна (вродена) ритмичност в свободно владеене на ритъма, трябват сериозно и методични упражнения, които се развиват 10ки години с най различни теоретични практически ( най вече способи). Лими: Чак 10ки години е прекалено дълго.
Копрофакус: Чуството за ритъм го има във всеки от нас, ако го нямаше музика щяха да слушат само ТАЛАНТЛИВИТЕ което явно не е така. Както всичко останало чувстовто за ритъм се развива.
А с тези не съм съгласен и ще ги коментирам:
Неморино: Всички тези неща могат вече да се прочетта в написаното от мен. Спамим по темата, защото някой не е прочел какво съм написал и повтарям едни и същи неща. Ще напиша позицията си кратко и няма да товаря медийното пространство
Лими: "Ферманите" ти са доста интересни, но доста тежки/дълги и затова не се четат, а от това следват и недоразуменията. Подчертавай важните според теб неща!
Неморино: един всепризнат бг музикант, каза на един кандидат, че е неритмичен и че това никога не се оправя по никакъв начин. Пеенето си може да пооправи, но ритмичността никога. Иначе момчето пееше доста прилично. Каза нещо, което аз вече знаех, както го знае всеки провокиран от музиката извън гаражните й измерения ......
Лими: Уважавам го този музикант, но не мога да го повярвам това изказване. Няма да го коментирам, защото: R.I.P
Неморино: Виждала ли си човек, който се държи неадекватно на хорото и така на всички сватби и т.н. и друг, който никога не е играл, но за половин обиколка вече го играе правилно?
Лими: Първия съм го виждал, а ти, виждал ли си го втория? Щото аз се съмнявам!
Лими: Хора, танцувайте! Танцуване му е майката, ама с кеф. Когато на 16 до към 18г. се учех да свиря, вече имах завидна пръстова техника, но почти никаква ритмичност. Тогава се появи едно гадже в живота ми, което много обичаше да танцува, без да е обучавана. Тя започна да ме "ръчка" да танцувам - "какъв музикант си, щом не обичаш да танцуваш?" Лека полека се отпуснах и като се разтанцувах, та и до сега. Не искам да разучавам специфични стъпки, но просто се кефя на всякакви танци и си импровизирам свободно. Та, след като се отпуснах тогава в танците, забелязах как до няколко месеца неритмичните проблеми в свиренето ми, бързо изчезнаха, освен при някои трудни партии, което не се дължи на неритмичност, а на неовладяна пръстовка. От тогава досега, когато свиря и пея, независимо дали съм на стол или прав, несъзнателно се поклащам и не бъркам никакъв ритъм, дори и по-сложен, освен след една, две бири или при разсеяност.
Ле-ле и това стана Ферман