Kurt Uvash

⚠ Няма значение, дали ще ги има във форума. Той който иска след време ще подаря това, което съм искал да напиша. И да, аз мисля, че дори и за всеки херц да си направим деление в някакъв супер подробен строй, пак ще се търсят резонанснт=ите пулсации между тоновете. Никой няма да прави музка по херци. В този ред на мисли, всякакви строеве отвъд арабския, са чисто теоретична прищявка и са вече безпозлезни, освен за чиста заигравка. Дето има една приказка "айде първо научи пентатониката да използваш, пък чак тогаз скачай на хроматиката".

Трябва по-интересно да се описват нещата. Всеки разбира различно света около себе си. Аз го разбирам от много страни еднакво добре. Опитах да направя аналогии, коментарите ми ги няма... Лоша работа...

Те затова му казват още - дявол! Щото един дявол го знае точно какъв е Аз съм закърмен с Primus, така че тритонусът не ми е в проблем, дори и с дист.

Мда, класиците са носели брмето на своето време. Ние носим нашето на нашето. Аз и до сега имам моменти в които китарата ми звучи фалшиво (а като погледна тунера - перфектна). Явно мисленето хармонично-музикално в логаритми не ми е сила.

Ако следим математическото съответствие при Питагорвия строй Питагоровата кома е разликата където квитовата стълбичка и октаваната най-близко се засичат. Или може да се мисли като онова отношение (енхармонично) между 7 последователни октавни тона и 12 последователни квинтови започнали от един и същ начален тон. 27 = 128 3/212 = 129,74633... Чистата Питагорова квинта се изразява с просто отношение 3/2 = 1,5 Разликата е 1,74633... а комата е 129,746 : 128 = 1,01364 2560Hz и 2594,926...Hz са при базов тон 20Hz. Разликата им е ≈35Hz но комата е съотношение дробно и си остава същото. Докато разликата в трептенията е всеки път раличан за всеки избран начален тон. При равнотемперирания строй това нещо е избегнато. Но пък нито една точна питагорова порция не пада с дробната си точност по съответния тон. Квинтата в равномерна темперация е 12√27 съвсем логично. и някъде близо до 1,498... нагоре клонящо. Почти аха да стигне Питагоровото 1,5 или всъщност дробното 3/2. Така логаритмите и дробите се срещат на много близки места, но не еднакви. Оттам идват и проблемите с енхармонизмите при строевете, кой как пък защо и т.н.

Логаритмичната филосфия като функция на човешки език гласи: Иначе другия начин от предния пост е за дробната функция.

Equal темперамент e чиста математика. В книжлето което списвам в момента съм отделил внимание как начинаещите да гледат на тези неща без да се тормозят излишно. Интересното обаче е, че и Питагоровия строй и точния строй са също чисто математически изведени. Така най-съвремения и най-древния са математически. При всеки друг метод освен равномерния (equal) строй, в различните регистри се наблюдават все по-големи отклонения. Ако започнем с най-нисък чуваем тон 20Hz, след десет регистъра на този тон стигаме до горен праг на чуване. 11 октавни тона на 20 Hz включително него самия. Във всеки един от тези регистри разликите в трептенията са различни, защото между 40Hz и 80Hz регистри имаме 40Hz интервал (39 всъщност), но между 5120Hz и 10280Hz са 5120Hz (5119 всъщност). Следователно и разликите в трептенията са по-обозрими. Октавите, така наречените октавни тонове (макар че аз не го обичам това название) са единствените чисти в equal temperament. Защо това е така? Ами защото равномерният строй има следният математически запис: 12√2 2 ни изразява октавността по математически начин, а именно дадено трептение × 2 (физчно представяне). Например 440Hz × 2 = 880Hz (следващ "октавен" тон) 12 ни изразява на каква равномерност искаме да разделим 2-ката (октавата) √ ни изразява степенуването на 2-ката и горното се записва още и така: 21/12, което ще рече, 2-ка (октава) разпределена по 1/12 пъти. Тези числа по времето на питагор са били забранени и математици са се прощавали с живота си, ако ги използват. Това са така наречените ирационални числа или за определени стъпки наричани още логаритми. Тяхната философия гласи: Абе как да разделя нещо на толкова брой части, че като умножа такава намерена част по броя им, да получа същото нещо! Кое ще ми е тази магичзеска част. Преведено на езика на октавата: Абе как да разделя октавата на 12 полутонови интервала (12 тона)? Коя ми е тази част? При реалния свят (струни, трептения и прочее) се свежда до: аве как да си разделя струната на толкова и такива части, че разделението ми да е валидно и вярно за коя да е част взета от тази струна? Така стигаме до това колко ни е дълга първоначално струната и с колко ще ни се скъсява всяко следващо деление от тези магически 12, че от където и да я вземем после, това изразяване като 12-разпределно, да си е валидно отново. Именно поради тази причина грифът на китарата след 12-то прагче е като 2 пъти умалено копие на целия гриф... и ако можеше да се изобрази, след това още едно умалено копие и още едно... и така до безкрай. Това са така наречените фрактални множества. По аналогичен начин можем ако искаме да си разпределим октавата и на 13, 14, 15, 16... както ни кефне, но интересното е, че при 12-делното се получавали най-близки стойности до точното настройване... със "грешка" (отклонение) равноправно разпределено измежду всички деления, за което ти говориш, Ивелине. При дробното отношение на тоновете се получават точните темпераменти, но те са точни само за мястото то където е почнало това деление по дробни отношения (сиреч само за началния тон, трептене, дължина). Докато при равномерня темперамент делението е валидно по същия равномерен темпериран начин за коя да е делна част от тези негови деления. Точно това е хубавото на логаритмите. Ta накратко казано, музиката е само частен случай на математаиката!

На 0:21 касата след соло барабнчето ти е избързала. Може би осминка назад - надясно. Иначе така като го слушам, значи добре обяснявам.

Ами не. Просто е рпепоръчителна за тези, които са начинаещи. Нищо не пречи този начинаещ да има прекрасно оборудвано и нагласено студио. Но да, предимно е за начинаещи. Не че може да се забрани на други да се запознаят с Reaper, но едва ли ще научат нещо различно от това, което досега са правили и с което си работят: софтуер, студио, изобщо всичко свързано с това. Аз не съм спец. Самият аз от 5 години се ръчкам в музикалния софтуер. Програмите които ползвам са Reason (заради много стари идеи), Cubase SX3 (заради много стари проекти), а основно използвам Reaper, Ableton и Audition като DAW програми. Придрънквам си на китара, поприпявам си отвреме-навреме, редя си барабани. Смятам има огроман част от любители, които искат и те да минат по моя път, ако не са го минали вече в голяма степен. Споменах, че освен за Reaper, ще пиша и за това как аз правя и виждам (чувам) нещата. Това е всичко.

Е, сега пък ти. Тук може да се каже, че това е моята тема, в която се опитвам с видео и текстов материал да обясня, доколкото мога (и според моята представа), на абсолютно начинаещите (както е мотото на цялата тема), кое как да направят, как да си настроят компа и програмата за сапис (всъщност темата е за проеграмата Reaper). Много бих се радвал, ако има любители като мен (а защо не и отдавна работещи с адуио по принцип), които се занимават и с другите програми: Cubase, Sonar и т.н., да направят аналогични теми. Да не се остане с впечатлението, че Reaper e задължителна или още по-невярното, че е само за начинаещи, а другите са за по-напреднали. Никой софтуерен ревърб НЕ може да се сравнява с една хубава студийна среда, специално акустично студио за озвучаване на филми, специализирана студийна среда за хорове, микрофони и озвучителни тела от всякакъв калибър... ами просто защото не всеки може да задели пари да наеме такова помещение, за да си запише професионално "супер якото парче". Друг е въпросът, че дори и да задели пари, ще иде за час-два, ще е под напрежение, че сега или никога трябва да направи "якия запис", няма да е отпуснат, ще си личи дори престараването за "трябва да стане... трябва да стане... в супер студио съм няма как да не стане, ама леле ами ако и така не стане и не покоря кварталната радиостанция?!". Затова ги нищим толкова страници тия проблеми. И аз съвтвам вокалистите да си купят микрофон за техния глас, който най им харесва и има най-добри показатели... лично съм опитвал да си купувам такъв (разделени в нисък ценови клас до към 500 лв.). Избирах без да знам цената измежду 6 микрофона на различни марки. Избирах, избирах и като избрах, се оказа, че съм избрал най-скъпия. Същото се повтори като избирах акустична китара... измежду 10-те които пробвах без да знам цената, избрах най-скъпата. Да кажеш, че нещо съм ясновидец, не съм. Просто имам що-годе добър слух. Конкретно съветвам всички начинаещи да си купят по възможност по-добър инструмент. Независимо за китара (акустична, електричека) или за миркфон или усилвател или ефекти става въпрос. Въпрос на нужда. Аз лично съм се учил да свиря на стара кремонкса акустична китара (с метални струни) с ръчно правен адаптер. От 17 годишен до 22. ------------------------------------------- Обръщам внимание на начинаещите (към които допреди 5 години спадах и аз) да знаят какво им е нужно, как да започнат, на кое да обръщат внимание. и пак ще го подчертая, че независимо какъв софтуер използват, трябва да се стремят към максимално качествен входящ сигнал (хубави адаптери на китарата и самата китара да е хубава), хубав микрофон, който те са си избрали. Като записват с микрофон да са изолирали добре странични стайни ревърби (обикновено нямаме нужда от тях освен ако нарочно не сме искали да ги има за входящия запис), да са "покрили" добре усилвателя-говорител от странични звуци и също от стайни ревърби... но това всеки сам решава доколко може да го постигне. И затова, след наличие на начален сигнал, най-важното на което трябва да обърнат внимание са именно EQ и Reverb. Изобщо не намесвам това дали ще компресират сигнала дошъл от микрофона предварително или с compressor в Insert слота на трака. Много хора в момента записват с кабелите на микрофоните и китарите ръгнати директно в компа (в звуковата карта). За тях е тази тема. Тя не е за хората, които по принцип записват в студио или имат достъп до такова.

Ивелин написа: Не само за тях. Според мен (поне аз бих го правил) такъв тип смесване трябва да се ползва и за сигнали от микрофон пред шпулата на говорител на кабинет или кубе, а също и за чисто записани вокали във вокална кабина. Зависи пак казвам какъв микс искаш да постигнеш и защо. Просто каква ще ти е идеята за микс. Накратко казано, при добре записани звуци, хубави входящи сигнали, добър микс се постига и само с EQ и Reverb. Вече за пинизи може да ползваш Chorus, Flanger, Phaser, Vocoder, Dist... разни такива. Което не пречи например да си записал вокален сигнал директно от мегафон (сиреч с готов мегафонен ефект или пък китарно кубе с як драйв и набримчен дист).

Работят си.

Аз, колкото и чист любител на китарното свирене да съм, в 90% от свиренето си използвам метода, който kolio_k e демострирал. Когато стане въпрос обаче за резачки и заглушаване, прибягвам до economy, особено при заглушаването. Иначе просто нямам как с тамбуристския метод (така си го наричам аз показаният от kolio_k метод) да заглушавам, при необходимост да заглушавам. Chicken picking е много специфична техника. Брайън Мей я е развил като перцуваща, защото като малък е свирел с монета (пенс), а тя е твърда и метлна и леките причиквания на chicken picking са му дошли екстра. Иначе се използва в най-чистия ѝ вид при свирене с банджо, доколкото знам. Но аз банджо не харесвам. В почти всяко соло на Брайън Мей, може да се открят елемнти от тази техника, пък и той си е изродски китарист, оставил отпечатъци във всички след него. Даже има някои фрази негови не у кого да е, ами у Стив Вай. Но това е вече като си ги слушал много и двамцата. По принцип аз комбинативно съм открил техниката, показана от kolio_k за свирене на alternate. Po princip, защото започнах с барабани, а там има една джаз постановка, мисля че се нарича, в която ръката държи палаката по специфичен (аз му казвам манифестен начин), при който китката и това въртеливо движение на предмишницата, предразполагат за изключително динамични удари с така държаната палка. Ето тук може да проследите този начин: Разбира се амплитудата при барабаните на това движение е доста по-забележима. После защо съм гледал "Мъпет шоу". То там всички техики за свирене ги показват.

Разбира се В момента правя нова серия от видо-уроци за Reaper (за добро или за лошо само за тази програма, но може да се спра и на Ableton, която също намирам за уникална по нейния си начин). Ще отнеме време обаче. Щото след отва ги прекомпресирам, режа и сглабям отново. Ивелине, софтуерните ревърби имат един недостатък - те са математически точни. Напромер вчера гледах един виетнамски филм: The Rebel Съветвам всеки, който иска да чуе хубави акустични, повтарям - акустични - филмови ефекти (музика и атмосфера по-скоро) да го гледа. Там има една сцена, мисля че при битката във влака, където се чуват едни отривисти оркестрации с много плътни ниски. Направо си личеше, че е записвано в чиста акустична среда - зала някаква или голямо специално студио за симфонични записи. Просто такова пуслиране на ревърба никога досега не съм чувал от софтуерен ревърб. Просто си личеше как самият въздух трепти и се връща... много добър запис са направили за филмчето. Та прекият сигнал (директен ревърб) именно в този смисъл също е много важен според мен. разбира се със софтуерен ревърб трудничко ще докараш пулсацията на самия въздух, даже ми се струва невъзможно, но това вече програмистите трябва да го нищят. П.п. То аз като малък си спомянм, че само наполовина гледах класическите епизоди на "Том и Джери". С другата половина слушах музиката и до днес се чудя как по дявлите е записвано това нещо. Синхрон, динамика... идея си нямам!

Малко концептуални размисли за това как аз виждам нещата при базисно смесване на звукови сигнали Лично аз например не схващам ревърба като ефект, а по-скоро като необходима, начална, входяща, обхващата среда, в която е/са вкаран/и инструмента/ите - сиреч insert. Пояснявам защо аз правя така: поради простата причина, че китарата ми влиза директно в компа и поради това, проследявайки сигнала имам звук така да се каже директно откъм адаптерите и поради това - никаква акустика освен ако не бройм флуктуациите на елктромагнитното поле на адаптерите за един вид такава. Внасям и уточнението, че ако веднага бъде insert-нат даден китарен модул (виртуален спийкър, амп и прочее симулатори), те самите си носат тази "insert" реверберация на виртуалните микрофони и прочее. В определени ситуации, ако не искам такъв китарен модул, винаги insert-вам някакъв кратък ревърб, а сетне мога да направя send към желан друг, а може и директно да изпратя изцяло... макра че си зависи от ситуацията и какви други ефекти съм ползвал, особено пък ако съм vocode-нал например китарата си с нещо друго. Аз лично считам, че точно този начален (ако се налага и insert) ревърб, e от голяма важност. Пак подчертавам - за мен така съм установил. smile.gif Направо "се освобождава" достатъчно спектър в пространството по този начин и мога да "си играя" с много близки и много далечни звуци, включително с автоматизиране на wet-сигнала на тези ревърби. Като това да се имитира приближаване на китариста и, да речем например, затваряне на пространството... или обратно, или в други решения. Оттам насетне с EQ просто могат да се правят само корекции на някакви пикове (cut) и shelve-ове в ниските особено. Нищо не пречи да си експериментираме различни подредби (chain-ове). Като отново искам да подчертая, че лично схващам ревърба (и в много случаи EQ-то) не като ефекти, а като необходими "коректори" още в начален, insert стадий. ----------------------------------------- Ето пояснявам моето възприятие. smile.gif За да не се рзбере погрешно или пък недай си Боже като правило, написаното по-горе от мен, ще внеса малко илюстративна яснота към думите си. Когато имам директна китара (от кабела, направо в компа), така записана тя винаги е в състояние чист близък план (close)... и той, така да се каже, е по-близък от сигнала на сложен микрофон на около 5-6 см. от шпулата говорителя. Всъщност е по-сух... дори бих казал неестествено сух, защото микрофона все пак хваща някаква свръх близка, но все пак акустика, докато директно от адаптера, това нямам как да е така. Затова и повечето хора предпочитат записа с микрофон пред говорителя. И няма как да е иначе. Сухият сигнал от адаптерите си е сух. Това важи за всеки инструмент. Осебоно някои барабани затова ги възприемаме като синтетични, именно защото им липсва тази начална, дори да е минимална акустика. Условно приемаме, че и двата начина (директно от адаптерите и микрофон директно пред говорителя) са първоначалния план на събитията - начален чист сигнал. Именно поради тази причина сигналът от адаптерите искаме да минава през амп-симулатор или спийкър, каквито има налични в модули като Guitar Rig, Amplitube, ReValver, Vandal Amp, Waves Guitar и още стотици, които са безплатни... като Acme Amp или impulse reflections (IR). Затова и едва ли ще намерим човек, който да е записал с микрофон през усилвател и да търси симулатори на такива. smile.gif А те винаги са входящи ефекти. Поне ако изобщо не искаме суровия си сигнал от адаптерите нарочно. Подчертавам че и в двата случая сигнала се възприема като начален, директен. Съответно сухия (адаптеровия) няма никакво пространство, а другия съвсем близко такова, но пак някакво, което е по-добре. Да речем сега искаме освен микрофон пред усилвател (слагаме някой китарен модул, амп-спийкър симулатор от тези, които споменах) да зададем и положение на слушателя, сиреч на нас, в пространството. Например 5 метра от китарата (ампа) в голяма стая. Какво ни казва акустиката? Тя ни казва, че вълната се възприема кардинално разделена на два пътя: директен (от звукоизточника) и отразен (звукоизточника, отразен в стени, предмети с тяхната материя и сетне към ушите на слушателя). Директният път няма никакви отражения. Той е почти идентичен с "чистия" (директен сигнал) от микрофона или адаптерите (адаптерите, но с insert-нат, а не send-нат амп-спийкър модул). На илюстрацията по-долу съм дал директния акустичен път като синкави сферични пулсации. Те идват директно от източника на звука (усилвател с говорител, инструмент), минават през въздуха (еластична среда с определени акустични свойства, макар и приемани по подразбиране) и стигат до ушите ни. Това са желаните от нас 5 метра. С малко-по-дълъг път, при това с намеса на отражение в друг материал, сигналът от инструмента (усилвателя с говорител) достига до нас в малко по-различен вид. На илюстрацията това съм показал с жълтеникави сферични пулсации. Както забелязвате на директния акустичен сигнал съм написал INSERT reverb, а на отразения съм написал SEND reverb. След като началният ни сигнал (адаптеров със insert-ната симулация на амп-говорител или този от микрофона пред говорител) е наличен в трака, ще трябва да му сложим желаните от нас примерни 5 метра. smile.gif Това според мен трябва да се направи с два различни ревърба. Единият (директен) - показан със синкавите сфери и вторият - отражателен (показан със жълтеникавите сфери). Директният, без каквито и да е симулации на отражения и с едва доловима дифузия от молекулите на "въздуха", без каквито и да е отглъхвания (decay), но с определено време. Както спомена BlueZone, средно 1 стъпка ни е 1 милисекунда. В 5 метра имаме 14 стъпки... 14 милисекунди време - нищо не е!!! Но е съществено за възприятието. Сега трябва да си представим най-близкия отражателен предмет и колко е отворено това начално директно пространство между източника на звука и възприемащия. Да приемем според картинаката, че това е грубо 2 метра диаметър на този директен отвор. Много тясно пространство, но то има значение. smile.gif Това е нашият директен, начален Size (размер) на insert-натия reverb в трака ни. Predelay-ят няма да помогне тук, за да отдалечим самия източник на желаните 5 метра. След като това е нагласено, не ни остава нищо друго освен този сигнал да го изпратим (send) по стените. Тук вече може да мислим за early reflections (каквито във insert-натия не трябва да имаме, те там са off или -∞). Слагаме си Size, Decay, Predelay... и т.н. ). Ако искаме може Send reverb-a да го заменим с още по-осезаемия Delay, Echo-delay или Tap Delay. Въпрос на желано околно пространство. Ако този трак (началния сигнал: микрофон на 5-6 см. от говорител, както бе споменато или сухия сигнал на даден адпатер) има такъв начален сигнал, то той може би директно се изпраща към изхода: Master канала. Никога не можеш да избегнеш по този начин това директно негово наличие там. Именно поради тази причина са необходими Insert ефектите. Обаче забележи! Можеш да позлваш даден Send ефект и в Insert режим (особено ако искаш повече сигнали да приемат такъв ревърб като insert-нат) като просто укажеш (от настройките на трака си) сигналът на всеки така желан трак да минава първо в Send канала и да не отива същевременно директно към Master канала. Предполагам това в повечето DAW програми се постига с Group Track или Folder Track, но пак си зависи. В програмата Reaper това се контролира с отметка на самия трак: дали записаният му сигнал винаги да постъпва в Master канала (съответно, ако същия трак е във Folder Track отметката указва изпращане към фолдера, наместо Master канала). Обаче това си е специфично за всяка DAW програма. Само пример: в Ableton можеш да укажеш сигнала записан в трака да се изпрати (send) към Send Track (Bus) и да укажеш в output падащото му меню да излиза от трака само Send Only. Така той не отива в Master канала и Send Track-a ти става като Insert ефект за така настроения от output-a си трак. Зависи си от DAW програмата. По принцип Insert ефектите се използват според случая и за точно определена цел. Затова в повечето места ще срещнете, че Reverb и Delay и, както спомена BlueZone, изобщо фазови ефекти не е добре да се ползват като Insert ефекти. 1. Заемат много процесорно време за обработка 2. Голямото им различие и многобройност като отделни претрупват микса (затова обикновено се ползват като приемащи сигнали от много тракове) 3. Което пък ги прави най-често използвани като Send ефекти... в Send тракове 4. Което не означава, че трябва да оставяте "чистия" си сигнал от траковете да отива към Master канала и към Send Track-a! Освен ако наистина нямате належаща причина за това! Такава причина може да е просто чисто акустично записан глас с микрофон в съответна среда (в повечето случаи чист изолиран глас едва ли ще ви е добре да го оставите така), както е при повечето симфонични записи. Или нарочен семпъл или звуци, каквито са някои перкусии срещани в записи на Frank Zappa, Genesis, Queen... въпрос на звук. ---------------------------------------------------------------- Dry/Wet плъзгачи и врътки по самия ефект могат да са, но могат и да не са отделени. Дори в доста от случаите са двете стойности на един параметър (врътка, плъзгач). Това Dry е имено началния, чист, сух сигнал, който идва от трака. Да кажем че си си бутнал стената, за да си направиш vocal-booth кабина, чето прдназначение е да елиминира отражения от стени, да елиминира една неизменна в помещението, в което е микрофона, акустична среда... сиреч, да го направи възможно най-чист, сух, директен. Записал си сигнала от миркофона (глас или говорител) и си го поставил в трак като аудио-клип. Ако този трак си е в състояние по подразбиране, той (сигнала от клипчетата по него) отиват директно към мастер канала на програмата ти, с която записваш на компа. Ако искаш може да му сложиш insert ефект примерно компресийка, след нея EQ... зависи как искаш да звучи още в начален стадий. Да кажем, че сега този записан трак го Send-ваш към Send Track със сложен на него Reverb и с плъзгач за Dry/Wet. В зависимост от настройките на самия Reverb, ще ти зависи и колко Wet искаш от него. Да кажем, че искаш да си в голяма зала, чист пример. Слагаш си Time, Decay, Reflections... и примерно 100% Wet. Това не значи 100% reverb! Това значи 100% wet налагане на порция от сигнала от нашия трак. Порция е, защото този наш записан трак все още си отива към master канала със цялата му начална сухота, което едва ли е добре, особено ако имаме 4-5 инструмента записани по този начин. В зависимост от DAW програмата например може този трак да го сложиш в Group Track и вече в този Group Track да сложиш Reverb-a. ТОва може би означава, че сигнала от всички тракове в тoзи Group Track (тази група) минават изцяло (а не порция от тях) първо през Group Track-a и едва от него - към Master Tracka. Може би това в други програми се прави с Bus трак, в който траковете пратени към него се изпращат изцяло (всички са в буса), а не само порции от тях. Порция да се разбира не по време, а по наличие. Например в Reaper това става с Folder Track. Направиш ли такъв, всички в него минават първо през него и чак тогава в master трака. Играчката е голяма, защото може да не зареждаш Reverb в този Folder Track (явява се insert за него), а може Folder-a да го изпратиш към Send Track с Reverb на него, което ще значи, че проции от траковете във Folder-a ще отиват към Send-a. При всички положения моето възприятие е, че трябва да имаме поне 2 типа Reverb, единият от които е приет за директно разстояние и изключително минималистичен, но да приема всички желани сигнали за него, без те да отиват като сухо записани и към Master-a. От него вече може порции да се изпращат към 2-рия Send реверб, a директния ни да си отива към master-a (към нашите уши). Пример може да бъде радиално равно разположени от нас бек-вокалисти например. Ще трябва да се уверим, че сухите тракове, се приемат от Folder или Bus Или Group трака със съответните им нагласени панорами и че сложения в тях Reverb е стерео такъв (или пък изпратени към един Send-reverb трак изцяло, а не само порционните части), ако сме нагласили reverb-a за въздух, директно акустичен. Много са възможностите затова е добре, човек да експериментриа с програмата, на която е свикнал.

Е та то тва парче си плаче за метълски кавър. ЗАщо си му екстрактнал луупа и си пял отгоре. Трябваше на метъл да го правиш, можеш! Иначе фалцетите размазаха яко.

Да, economy-то е чудесна техника, но трябва много да се внимава с транзишън времето (преходното време) между изсвирените тонове, за да бъдат изпълнени равномерно или пък още повече, ако им бъде приложен някакъв груув и още много съображения. С тази техника спокойно можеш да свирш със заглушаване, но за акустична китара и така да се каже чист звук alternate е по-доброто решение, никой не те спира. Chicken picking също е много добра техника, но иска доста занимавка и почти съвършена точност. Движението е подобно на това на Кермит Жабока (ако си представиш ръката на актьора в самата глава на куклата), когато му ръкопляскат или кима одобрително за да, но с много по-малка амплитуда и пренесено върху струните, разбира се.

Е, специално за свиренето, без иснтрумент в ръка, нямам как. Иначе и в нета си има добри сайтове за обучаване с интервали, тоналности, акорди, обръщения. Най-често със синтезирано пиано или какъвто звук имат на сайта.

Имено за такива неща говоря. Аве днес с едно-две кликания в нета и си написваш домашното.

Абе за 40-50 Gb семплиране, дето с малко повечко играчка с един дори безплатен синт и два ефекта можеш да си докараш идеята... няка си не ми се сртува изгодно. Иначе ако си го купя и ще го ползвам. С всякакви звуци може да направиш добро звучене, ако го можеш. Иначе едва ли всичко ще звучи добре от смплирани звуци от жичката на изгоряла крушка минала през каква ли не обработка, за да бъде семплирана.

Ами нещо много по-различно... на пръв поглед. Но на втори, толкова просто и лесно, че просто затова се чудя как още могат да занимават музикантите с тия неща. Учудвам се и от вече близо 10 години как тая система (не говоря за образованието) не се е променила нито на йота от векове. Дълга тема, като му дойде времето ще го разбереш. Ако се навърташ още във форума или изобщо.

Ще го карам на въображение и като мисля спрямо връзките между сигналите и каналите в любимата и програма Reaper, защото никога не съм се занимавал с клавири и връзването им към звукови карти, после програми и други. Доколкото видях има MIDI I/O (Input/Output) конектор и USB конектор. Принципно и двата може да ги ползваш за към компа, като през USB освен аудио и миди, можеш да трансферираш и файлове от и към компа (например ако си записвал нещо в самия сикуенсър на клавира си или разни аудио-файлчета в паметта му). Отваряш си програмата с която ще записваш и търсиш в настройки нещо за входни и изходни устройства. Даваш им да са Enable или Yes или де да те знам какво ползваш за записи, за да ги виждаш във връзките между траковете. За да виждаш MIDI сигналите, които ти идват от клавира като му натискаш клавишите, ти трябва един трак, който да прави прослушване (мониторинг) на MIDI връзката, която си задал като налична преди това в настройките на програмата и надлежно разпознала такава връзка за клавира ти. Може да е Roland MIDI I/O или Roland USB Input, няма идея как се вижда като инфо. И така в този трак ще може да записваш MIDI информацията като миди-клипчета с блокчета, кутийки, както искаш ги наричай. Може да чуваш какво се случва от самия ти клавир като звуци директен мониторинг един вид, но може и през програмата (там вече ще трябва сам да разбереш какво е латенция на сигнала и прочее неща). Ако искаш да преслушваш през програмата трябва или на същия трак да зададеш MIDI output да отива към Roland MIDI/USB (зависи с какво си вързал към компа), съответно да имаш синхронизация със клавира или просто да вържеш аудио изхода на Roland към Line In на звуковата си карта и вече във втори трак да кажеш на втория трак да следи Line In канала и да преслушва същия Line In. Най-безболезнения начин е просто да си слушаш от слушалките на самия клавир (ако имаш кофти съседи) или на говорителите му (ако има такива и имаш глухи съседи). И вече ако се върнем на горните два трака, можеш в единия да си записваш MIDI сиганлите, а във втория аудиото... или което ти кефне.

Има някакви постоянно стоящи ниски честоти, вероятно от пресилен ревърб или нещо такова като ефект, а и добавено с хоруса, напрааво кънти адски като го слуашам. Това съм забелязвал, че е често срещан проблем. Техническата проблематика - настрана! Парчето е адски зверско. Вокалите не ги усетих, някак мъгливи ми стояха... май пак хорус или нещо. Но супер се кефя на парчето. Много мощно звучи. Ако го премиксираш след няколко дена почивка от него, ще стане и по-добре, сигурен съм.

Според сайтът, който kolio_k предлага (между другото изключително добре направен сайт и хич не е като повечето на изследователите на истинския феномен), това са необходимите инструменти за да се направи който и да е житен кръг - през нощта, с уреди за нощно виждане. 1. Стебло-прегъвач: 180 см., сгъваем. 2. Стебло-прегъвач, 120 см. стъпки, единичен. 3. Ролка от найлонова струна (корда). 4. 60 см. пръчкови маркери. 5. 30 м. ролетка. 6. Инфра-ред уреди за нощно виждане. 7. Овеси 8. Карта (за мястото и геометрията на кръга) Този сайт се сгромолясва само с едно нещо. Електромагнитните аномалии в кръговете и топлинното микровълново удължаване на свежите стъбла или образуването на малки дупчици през които излиза загрятата вътрешност при старите стебла. Което е още по-явното, че тези зевзеци могат да направят нищо повече от Pacman, Kitty или Middle Finger, е това, че в сайтът им няма нищо, което да доказва, че те наистина могат да направят, ако трябва дори реплика на някой от кръговете с всичките му особености. Просто има снимки и клипчета как в нощта се прокрадват в полята и толкова. А... и подкана да си купим книгата-упътване и помощните инструменти, за да си правим и ние кръгове. За разлика от ето това видео (всеки сам избира дали да вярва, че е монтаж с Premiere или е истински заснето): тези пранкове (от думата prank = шега) могат да ни покажат само това: Ако има някъде видео за това как успяват да направят някой фрактал на Джулия или Кох, да не говорим за Менделброт или пък лица на същества с дискове и точни кодировки на символи в сантиметри, а не само да тъпчат кръгчета, пакмани или "средни пръсти", бих бил заинтересуван да го видя. В YouTube намерих само такива фишеци: А това е наистина впечатляващо: няколко часа тъпчат, тъпчат, дават ни само един делта-планер, който уж снима (но защо не дадоха кадри от делта-планера, докато кретените са долу и се бъхтат) и накрая... ами снимка на някакъв готов кръг!? Къде са кадрите от делта-планера докато го правят във фази "този" кръг?! Няма ги... Но тя нали глупостта...

Съвсем друго нещо имах предвид, но няма значение. Важното е момчето да си напише домашното. Тая инерция е непоклатима...