g_vayov

Ще използваме вградената защита от късо съединение на 7809 пък слагаме 300 mA предпазители, няма много логика в това. Може да разгледаш 78L09, тя е за малки токове, до 100 mA. Параметрите на защитата може би ще са по-адекватни. ПП Индикатор за изгорял предпазител се прави със светодиод и резистор. Разбира се винаги може и по-сложно

Става бомба, буквално Колко ампера е пиковия ток на късо съединение и колко е ограничения ток на късо съединение при 7809? Над 2 ампера пиков ток и ограничен ток от 0,5 до 1,5 ампера в засисимост от модификацията. Аз не бих разчитал на тази защита при номинални товарни токове от порядъка на няколко десетки милиампера... Или трябва да се направи отделна защита или трябва да се потърси по удачен стабилизатор.

Грубо казано... Погледни си принципната схема и изчисли разсейваните мощности във всеки модул (изправител, филтър, стабилизатор, товар). Сумирай мощностите и ще получиш минималната мощност на трансформатора. Учебници по електротехника и токозахранващи устройства биха помогнали за решаването на задачката.

Не. Забравяш загубите в линейнияя стабилизатор.

Освен горното, трябва да се изясни и още нещо: Как са организирани захранващите вериги по отношение на сигналните вериги за всеки един от ефектите? При използване на един захранващ модул за няколко ефекта, могат да се получат нежелани последици. От разни досадни (шумящи) затворени контури до претоварване, пушеци и изгоряла техника. Най идиото-устойчивото решение (макар че идиотите са доста изобретателни) е захранващ модул с галванично изолирани изходи за всеки от ефектите.

Недостатък е значителната промяна на входното съпротивление в зависимост от положението на плъзгача. Тази шмекерия не е универсално решение.

... http://youtu.be/ZtLjTWIfm5M

^Не върши работа. На Страт-а седлата са подвижни за да се интонира инструмента. Акустичните китари са с неподвижно цяло седло разположено под лек ъгъл за да се компенсират разликите породени от различните диаметри на струните. Остава и въпроса с nut-a. Каналите в него са с ширина съобразно диаметрите на струните. Общо взето вариантите са два: 1. Поверява се на лютиер за корекция нa магарето и nut-a. 2. Обръщат се струните и... Каквото излезе. ПП Има и трети вариант: Взима се правилната китара.

По скоро идеята беше за двутактно крайно стапало. Пентодните части изходни, а триодите във фазоинвертора. С което изглежда доста се отдалечавам от едноламповия половин ватов замисъл... Но пък може да стане все пак компактно и не чак толкоз мощно За очаквания звук, не мога нищо да кажа. Нямам толкова опит, освен заигравката с едно китайско творение което накрая стана кръстоска между крайно стъпало взаимствано от Pro Junior и предусилвател с тонкоректор близък до Princeton. Лошото е че идва твърде силно за апартамент...

Така или иначе са два триода вътре. Защо не се направи двутактен (диференциален) усилвател, вместо тия балансиращи гимнастики? Може би с 6Н1П. А може да се използва комбинирана лампа. Например 6Ф3П.

Предполагам става въпрос за 22 uF (22 микро фарада), а не мили фарада както е написано.

Вчера ми се наложи да правя сравнение между два мултимера. Опирайки до определяне на максималната грешка се зарових в дебрите интернетови. Ето едно кратко описание какви са основните видове грешки и как да изчислим максималното отклонение при три стандарта за деклариране на грешката. Applying an Instrument’s Accuracy Specification ПП Сравнявайки подобни инструменти, четете подробното описание. В съкратените брошури, особено на уредите по нисък клас, се дават само най-добрите показатели. Това може да ви подведе.

http://youtu.be/WuNxAlQ3-jQ

Набързо намерих една машинка > http://abcnc.de/shop/en/detail/index/sArticle/234 Струва 1000 лева. Колко ще излезе машинния час нямам идея но да приемем 5 лева на час (само за консумативи и амортизация). Два броя печатни платки по 1 dm^2, едностранни, без солдер маска и сервизен печат струват около 6 лева за брой в платкаджийница. На показания по горе клип две платки по 0,25 dm^2 ги чегърта половин час, на всичкото отгоре бяха започнати. За един квадратен дециметър ще ни трябват поне час и половина или иначе казано 7,50 лева за брой. Излиза че цената само на база машинен час е по-висока от тази на платкаджийниците. Изобщо не става въпрос за изплащане на първоначалната инвестиция. Ако вземем само стойността на машината, 1000 лева. Аз лично за една година за изработка на печатни платки плащам средно около 150 лева. Платките се поръчват с всички екстри: солдер маска и сервизен печат, количеството на слоевете е според нуждата. От това следва че аз за шест години и половина ще изплатя фрезата (приемаме нулева цена за машинен час), като през това време ще ползвам компромисни печатни платки. В заключение мога да кажа че изработката на печатни платки с CNC фреза е рентабилно само в случаите когато имаш достъп до такава машина и можеш да откраднеш машинно време. ПП Тези прости сметки могат да се приложат с пълна сила и към устрйството с което започна темата... Изводите са същите.

Не само заради уменията необходими за работа с фреза, тя е неподходяща. Има подробности като: отвори, солдер маска, сервизен печат, метализация...

http://youtu.be/43dcc_3sjt4

Като гледах рекламата на Макинтош се сетих за филма Pirates of Silicon Valley (1999). Става въпрос за тези времена.

И все пак услугите на платкаджийниците са много по-достъпни...

Бягай далече от подобни "кабели" за лев и петдесет!

Мисля че лампите са много по-толерантни към претоварвания, за разлика от полупроводниковите елементи. Трябва да се обмислят режимите много добре. А като се замисля... В стъпалата клас А, разсейваната мощност в работната точка на празен ход е близка до максимално допустимата разсейвана мощност. При натоварване, разсейваната мощност спада. Трябва да се построят товарните прави върху изходните характеристики на избраните транзистори и да се анализира резултата. ПП Заринал съм се с куп други неща и не мога да задълбая толкова навътре с този проект. Може и да изтървам нещо. ПП2 Една типична товарна права на крайно стъпало с триод в клас А > https://bgaudioclub.org/attachment.php?attachmentid=6181&d=1340308793 При теб характеристиките са по близки до пентодните но горното онагледява разположението на работната точка спрямо максималната разсейвана мощност.

Почти е невъзможно Ra-a да се получи кръгло число. Често се закръглява при описанията. След определянето на нужния товар се изчислява трансформатора. Тогава трябва да се напаснат доста променливи влияещи си една на друга. Например по първоначално изчисление трябва да са 867 навивки в първичната. само че макарата и проводника са такива че се събират 210 в слой, ще навием в четири слоя, излизат 840. Навиването на незапълнен слой (с 27 навивки) ще влоши повече параметрите на трансформатора от колкото навиването на по малко навивки. Съпротивлението на вторичната намотка също влиза в сметките но при тези трансформатори влиянието е пренебрежимо.

При сметките за Ra-a забравяш активното съпротивление на първичната. За определяне на товара във всеки клон, има значение класа на работа. При клас А, ra = Ra-a / 2 , а в клас B, ra = Ra-a / 4

https://www.fairchildsemi.com/technical-articles/Electromagnetic-Interference-EMI-in-Power-Supplies.pdf

^^^ Благодаря