IvanDTr

Преди години тонрежисьор от радиото ми каза, че от всички уреди в студиото само един трябва да са заземи. Най-често това е смесителния пулт. В случая при нас това е коопютъра. Ето защо дадох моята идея по-горе. Може би и затова твоето малко разклонителче "премахва" интерференциите. Не ме питайте защо става така. Това не знам.

Тук ме хвана - не знам! Просто давам идея за проба. При мен е така и аз нямам никакъв шум и никакви интерференции.

Ето ви идея за проба: PC-то и монитора включете в UPC или Surge Protector, а всички останали уреди ги вържете към контакти, в които заземителната клема не е вързана никъде.

Сигурен съм, че означението AES/EBU на уреда не се отнася до оптичния интерфейс. AES/EBU - (American Engineering Society/European Broadcasting Union) е сериен интерфейс за предаване на цифров звук между устройства, както например CD и DVD. Известен е като "AES3", базиран на RS-422 интерфейс и 110 ома усукан чифт екраниран кабел STP, с дължина до 100 метра и XLR конектори. Разновидност на този интерфейс - AES3id, се използва за радиоизлъчване до 1,000 метра, като се заменя кабела STP с 75 омов и се използват BNC вместо XLR конектори. "Небалансирания" коаксиален кабел е по-добър за дълги разстояния отколкото "балансирания" STP. S/PDIF (Sony/Philips Digital InterFace) сериен интерфейс за предаване на цифров звук между устройства, както CD и DVD. S/PDIF е потребителска версия на AES/EBU интерфейса и се състои от 75 ома небалансиран коаксиален кабел с дължина до 10 метра с RCA конектори. Разновидност на този интерфейз е оптичния интерфейс, който използва влакно-оптичен кабел с Toslink (Тошиба връзка) конектор. Така, че оптическите конектори са S/PDIF или ADAT, а означението AES/EBU, което си прочел, се отнася за един мъжки и един женски XLR конектори, които се намират в близост.

Мястото на тази тема е точно тук, защото това е музикална теория. Така, на въпроса. В отговор на този "невинен" въпрос може да се напише пълен учебник по музикални форми (музикален анализ). Ще се опитам да бъда съвсем кратък, като няма да се впускам в исторически подробности. Sonata Музикално произведение, написано за солов инструмент или за солов инструмент с акомпанимент. Състои се от три до пет, шест части, като броят им се е променял през вековете. Произхода на името е може би от латинското sonare което означава - да звучи Tocata Инструментална пиеса, най-често за пиано, в свободна форма предназначена да покаже техническите умения на изпълнителя. Fugue Фугата е вид произведение (или техника) където подражателната полифония е използвана систематично. Тя е много сложна композиция, където линиите на мелодия са комбинирани в съгласие с определени приети правила. Разгледана като върховен тест на майсторството на даден композитор, фугата може да бъде академично правилна, но въпреки това да е доста лоша, но в ръцете на големи майстори на формата, като Бах или Моцарт, тя може да покаже необикновеният съзидателен гений на композитора. Suite Инструментална творба в няколко части, обикновено комплект от танци. В седемнадесети и осемнадесети век, сюитите са приемали най-често формата ALLEMANDE-COURANTE-SARABANDE, както и незадължителен танц -GIGUE. Често пъти те са започвали с PRELUDE и в тях са вмъквали и други танци, както например, менуети, gavotte, bourree, и т.н. Symphony "Звучене заедно" - Оркестрова творба в няколко части, най често от три до пет. Opera Светска музикална драма, поставена и изиграна на сценаи акомпанирана от оркестър. Често оперите започват с увертюра. Текстът е наречен LIBRETTO. Overture Инструментално въведение в опера, оратория, кантата, сюита (или аналогична инструментална работа). През осемнадесети век увертюрите са писани в два определени стила: италиански и френски. Oratorio драма или разказ по Библейски сюжети, композирани за гласове (редуваща се ария, разказвач, речитатив, пълен хор, и т.н.). и придружени от инструменти. Ode Музкално произведение в строфи имащи свободна метрика по класическа гръцка или латинска поезия. Одата обикновено възхвалява бога и се състои от две или повече действия. Cantata Вокалния еквивалент на соната. Светски или посветена композиция, в няколко части, за самостоятелен глас или хор Частите в кантатата са редуваща се ария, дует, речитатив, пълен хор, и т.н. Обикновено се съпрпровожда от оркестър. Concerto Вокално или инструментална творба за един или повече инструмент и голям състав или оркестър, в която соловия инструмент контрастира с големия състав или оркестър. ОбикновеноКонцерта е работа за солист и оркестър, но понякога солистите са повече от един, както при Mozart Концерт за Две Пиана и Оркестър. Необикновените използвания на формата са Bach Concerto grosso за соло клавесин и Bartok Концерт за Оркестър, в който няма солист. За сега до тук. По-нататък някой друг...

Всичко това прекрасно, даже ти завиждам, благородно разбира се. Но... За един master keyboard е необходимо да има две колела или Joystick за Pitch Bender и Modulation Wheel, както и няколко плъзгача и копчета, свободно програмируеми, за записване на Expression и каквото се сетите там... Тези неща как?...

Е, Ти си по-вътре в тези неща и не смея да ти противореча. Освен това ми струваше огромно усилие и напъни да го разбера, това което го казваш, но го разбрах де!

Какво означава когато driver-а казва това е ASIO? WDM? Кое е най-добре... Технически, терминът "driver" се отнася към API или Application Programming Interface (Програмен Интерфейс на Приложението). API е връзката между хардуеъра (soundcard-ата) и звуковия софтуер. Вашата soundcard-а може да постави няколко driver-а когато я инсталирате . Те са "видяни" от музикалните приложения. В приложението вие трябва да изберете кой driver желаете да използване. ASIO е съкратено от Audio Streaming Input/Output (Звуков Насочващ се Вход-Изход) Това е "отворен стандарт" развит от Steinberg за намаляване на latency при VST приложенията, където се обработват многочислени потоци звук. Има 2 версии. ASIO 1.0 и 2.0. ASIO 2.0 прибавя способността да следи няколко звукови входове едновременно. WDM или WDM KS е съкратено от Windows driver Model with Kernal Streaming Това е driver на Windows, който понижава времето на latency и позволява директен достъп на приложението до "kernal" (ядрото) на OS. То от своя страна включва в себе си целия процес на обработване на звуковия материал, миксиране и др., но не бит по бит. Резултата е съкращаване на времето на latency, както я доближава до ASIO, но за сметка на качеството. Получава се размазан звук до чувствителни загуби на сигнала. Въпреки че скоростта се доближава до тази на ASIO, то тя не е същата, защото ASIO се обръща директно към процесора, докато WDM ползва ядрото, като при този случай към избраната latency се добавят още 30 msec. Това ще рече, че ако сте избрали latency 5 msec. то резултата е не по-малко от 35 msec. П.С. Забравих да добавя, че картите на Creative Labs не просвирват файлове различни от 48 kHz, когато ползват ASIO driver-а

Само вкл, изкл. Има и ключе за смяна на полярността, но то не е задължително. Някои модели реагират на вкл./изкл. други на обратно, изкл./вкл.

Хайде стига вече! За трети път прочиствам талажа. Явно темата е изчерпана! Заключ!

Еее, брато ! Не смея да ти препоръчам Behringer, защото не си ми направил нищо лошо, но на тези пари най-ще си доволен от N-Audio

Вземи си NAudio BX01

Ето малко разяснение по въпроса. Има два начина на изображение на темпо трака. Текстово и графично (ctrl)+( ще извади brouser, където може да намериш текстовото изображение. Като изпратиш курсора на желания такт на който искаш да дойде смяната на темпото и натиснеш бутона (add) ще получиш нов знак с ново темпо. Двоен клик и можеш да го промениш. Трябва да внимаваш за вида на темповата промяна (rank) или (jump). Първия вид ще промени темпото плавно от времето на предишната тактова промяна до новата, а втория ще смени темпото рязко. Същото може да се направи и в графичния режим на темпо трака - (ctrl)+(t)

Искам да обясня защо не съм съгласен с твърденията на Константинов. 12, 13 век преди новата ера (или 5,6). Нито помен от архивиращи музиката средства. Нотното писмо е в изключително примитивна форма, която даже и до днес предизвиква разгорещени полемики сред научните среди. Следователно нямаме никакви или почти никакви данни за ладовите наклонения по това време. Тогава от къде идва ре, ми, сол, ла Отговорът ми се изплъзва от устата сам - изчислен е. Не изках да го казвам и се опитах да го накарам да излезе наяве сам, но неуспях. Изобщо аз се отнасям с подозрение към по-голямата част от научните трудове у нас в периода 1945- насам години. За това се ползвам с подкрепата на НЕТ-а и други, доказани добросъвестни източници. Мога да приведа редица примери, но ще се въздържа. Само споменавам и заявявам, че няма да убеждавам никого, който е на противното мнение. Връзките на Балканите с далечния изток е съмнителна. Как пентатониката ще се пренесе и разпространи по тези места? Да възможно е от Египет, но е малко вероятно, защото Гърция е по-близо и оказва силно влияние във всички сфери на живота и бита. Има още да казвам, но ще продължа утре. Прекъсвам поради семейни празници...

Разбира се че е възможно. Това което трябва да направиш е да запишеш клика свирейки на един произволен тон в размер избран от теб, например четвъртини и след това избираш MIDI->Functions->Merge Tempo from Taping. На появилия се прозорец показваш на системата че си избрал четвъртини и че първия удар е в началото на такта и готово. Вече можеш да изтриеш ненужния трак. Получения резултат е създаване на темпо трак в темпото в което си свирил. От тук нататъка е лесно. Може да ползваш клика на кюбейса или да си съдадеш сам модел, който ще бъде винаги в темпото което си свирил.

@begeba51 Първо: Както казах по-горе, мнението ми е частно и не очаквам да го поддържаш. След това: Продължавам нататък с условието, че приемам разговор по всякакви теми стига да не се обиждаш или да ги тълкуваш във враждебна атмосфера. Що се отнася до източниците ми, те са речници, енциклопедии, интернет. Може да ги намери всеки. При описанието на устройството на лирата съм посочил за съществуването на два начина на закрепването на струните. Посредством ключове - по съвършен и втория по-примитивен чрез завързване на струните на горния мост и на долния или на специално устройство под долния. (За това слава богу има рисунки и се вижда). Освен това аз съм се стремял да дам общо описание на лирата и нейните разновидности, а не точно на една от тях. За това и броят на струните е различен 4, 6, 7, 9, 12... Ако се спрем на брой струни 4, то тогава как ще говорим за пентатоника след като нямаме пети тон? По-скоро са използвали някакъв тетрахорд и от там и броят на струните - 4. Вярно е че пентатониката е разпространена в Родопите, но тя далеч не е била доминиращия лад там, по онова време (пък и и по-вероятно е да не е съществувала по нашите земи тогава). По тези времена е било много силно елинското влияние. Ако се върнем към някои рисунки изобразяващи Орфей свирещ на лира ще видим, че горния мост на лирата е допрян до брадата му. Чрез натиск с брадата върху моста изпълнителят променя мензурата на инструмента и по този начин постига промяна на строя, а от там и получава полутоновете. Искам също така да вметна, че този вид примитивни инструменти са лични и като имаме в предвид, че това е времето когато темперирания строй не е познат, следва заключение, че едва ли можем да говорим за точно установени строеве. По-скоро всеки изпълнител я е настройвал според собствените си гласови възможности. Така че схемата на настройване ре, ми, сол, ла ме съмнява да е била наложена като постоянна. Съществуването на постоянните строеве е наложено от ансамбловото свирене, а за групови участия на лирата няма данни. Що се отнася да Орфей, то той е митическа фигура, около която съществуват много легенди, митове и предания, много от които противоречиви. Според едни източници той е цар на траките, роден в Кикон - на югоизточното крайбрежие на Тракия, близо до Троя. Според други е бил роден в Родопите и т.н. Когато говорим за него, той е един, независимо дали това ни харесва или не. Един от символите, свързани неразделно с Орфей, е неговата седемструнна лира (kithara е също вид лира, която се различава от днешната китара) - като седемте дни на сътворението и седемте планети, определящи това, което наричаме астрология на живота. Няма да се впускам в подробен спор дали Орфей е ходил до Египет да учи или да се усъвършенства и дали изобщо е ходил, защото е безмислено. И може би последно: Да не намесваме прабългарите, защото времето през което е съществувал обекта на тази тема е от 6 до 10 века преди новата ера, т.е. 12-16 века преди те да се появят по тези места. (зависи дали се приема за вярно твърдението че Орфей е живял преди Троянската война, която е 10 века преди новата ера). В заключение ще кажа, че се намесих в тази тема от любов към историческите факти и съм далече от мисълта да образувам полемика или основи на нови тълкувания.

Лира [факти и описание] Лирата е струнен музикален инструмент, добре познат и широко използван в класическата древност - рецитациите на древните гърци са съпроводени с акомпанимент на този инструмент. Въпреки това лирата няма гръцки произход. Месторождението й трябва да потърсим в Азия, а навлизането й в Гърция, можем да проследим през Тракия или Лидия. Историческите герои и мелиоратори развили и популяризирали лирата са от еолийските и йонийските области, граничещи със съседния бряг на лидийската империя, докато митичните майстори Орфей, Мусаей и Тамирис са траки. Устройство Рамката на лира състои от кухо тяло или дървен корпус - резонатор. От него се издигат две рамена, които понякога са кухи и извити навън и навътре. Те са свързани близо до върха от напречен мост. Друга подобна връзка фиксирана на резонатора оформя долния мост, по който се предават вибрациите на струните. Тъй както струните не се различават много в дължина, подобно на цигулката и аналогичните съвременни инструменти, те са с различна дебелина. По-дебелите са за по-ниските тонове и са със по-слабо напрежение на опъна. Изработени са от черво и са опънати между горния и долния мост или на специално устройство под моста. Има два начина за настройка: единият е посредством закрепване на струните на ключове кой се въртят, а другия е чрез променяне на мястото на струната над напречния мост. Вероятно и двата способа са използвани едновременно. Числото на струните е различно в различните епохи и местности - четири, седем или десет. Лирата няма гриф, нито ползва лък, плоската равнина на струните прави невъзможно това. В нито едно гръцко описание не се срещат данни за ползването на лък, докато употребата на перо е много rазпространена. Настройване и начин на свирене Лирата се държи с дясната ръка, като с нея едновременно се свири по тънките струни, а лявата ръка свири на ниските, по-дебели струни. Няма точни данни за устройството и броят на струните на Гръцката лира през времето на героичната ера. Плутарх казва, че Олимп и Терпандер използват триструнни лири за съпровод на тяхното декламиране. Както четирите струни на съвременните инструменти водят до седем и осем от дублиране на тетрахорда, така и трихорда е свързан с хексахорда или шест-струнната лира, изобразена на така много архаични гръцки вази. Ние не можем да се позовем на прецизност в тези рисунки, тъй като старите художници не са държели на пълното и точно изразяване. По-скоро трябва да се предположи, че тенденцията им е била да имитират устройството и начина на звукоизвличане, отколкото да покажат в детайли подробности. Най-често свиренето на лира се представя по следния начин. Изпълнителя заглушава струните с пръстите на лявата си ръка, докато с дясната държейки перото свири по тях. Преди гръцката цивилизация да приеме своята историческа форма, вероятно е имало голяма свобода в настройването на лирата, обособено от различните области, което се потвърждава от античния хроматичен (полутонов строй) и енхармоничната (четвърт-тонова) настройка. Това показва ранно изобилие на мелодиката, а може би също така и на азиатско влияние в интонацията. Типове на Гръцка лира: Phorminx - древногръцки музикален инструмент, състоящ се от четири струни. Въпреки, че е позната и в днешни дни, тази лира е била изместена в миналото от седем струнната Kithara. Kithara - древногръцки музикален инструмент, състоящ се от седем струни. Това е разновидност на лирата, който за разлика от по-простата лира има дървена резонаторна кутия. Kithara е прародител на няколко съвременни инструмента, включително китарата, цитрата и цитнера. Всички те получават нейното име kithara. Другите народни лири: Krar – пет или шест струнна лира разпространена в Етиопия и Еритреа. Настроена е на пентатонична скала. ... Орфей е изобразен на повечето рисунки с лира, която има шест или седем струни. Това ме навява на мисълта, че той е свирил на Kithara - вариант на лирата за професионалисти. Освен това, неговият произход е от Тракия, където е силно гръцкото влияние, т.е. по-рядко използване на пентатоника, което изключва пък използването на Krar-а. Мнението ми е частно и не следва да се съобразявате с него!

Съвета ми е микрофон (или 2 ) пред (и зад) кубето. С SPDIF-а нищо няма да направиш с наличната ти техника.

Прието! До ден два, а може и тази вечер!

Абе не е точно така. Обикновено, при такова небрежно отношение ще получиш материал пълен с пукакни. За да направиш цифров запис, независимо от формата, е нужно да имаш контрол върху вътрешния часовник. (Записващото устройство трябва да бъде в режим Slave). За да направиш запис в PC-то трябва да имаш SPDIF вход, а не изход. С картите на дъното и лайфовете, цифров запис в PC-то не става, освен ако не бръкнеш в карантиите на копютъра и не си направиш преходник и да използваш пиновете на Digital CD In или SPDIF In (има го в някои лайфове). Въпреки това в записа си ще има пуканки, тъй като няма контрол на вътрешния часовник и не може да се настрои в SLAVE режим.

Файлове с разширение *. pgm са във формат GREYMAP. Използуват се като преходен формат за записване на GREYSCALE информация на Bitmap. Тези файлове могат да бъдат двоични или ASCII и записват стойности на пикселите до 8 битов размер. Освен ако това не е разширение на работен файл на някой семплер. Тогава AWAVE може би ще го отвори.

off/ Моля, без излишни нерви! Тук сме, бдим!... Ако имате нещо по темата, моля заповядайте!

Често срещана грешка при определяне на граници от неопитни хора е че дават всики тонове, които успеят да достигнат. Крайните граници на човешкия глас се определят от това гласът да звучи еднакво силно и цветисто навсякъде по целия диапазон. В долният регистър последните 4,5 тона са много тихи и пълни с шум. Те не се взимат в предвид за долна граница. Същото важи и за горния регистър, където пък тонът звучи остро, напрегнато. Аз определих гласа ти по данните, които ми даде. Ако са ти казали нещо друго, то тогава тези долни тонове, които ми даваш не са използваеми, а трудностите които срещаш с ре и ми от втора октава са поради наличието на преход между регистрите, което е също нормално. Има упражнения за изработване на техники за овладяване на прехода. Извода е ясен: специалист - педагог.

Аз не съм участник в албумите, аз съм ги записвал. Едва ли точно това те интересува.

Ами ето ти тогава отговор от личен опит. Да аз съм записвал няколко албума с различни компании. С Едита - 1, с Витоша ентертеймънт - 2, Със Съни мюзик - 4, със Орфей мюзик - 4, Джокер медия - 2, Ара - вече не помня. Цените бяха съвсем различни от 3 000 лв. до 15 000 евро