IvanDTr

Който иска програма за мерене на SPL - PM или ICQ има го на профила ми И да не забрави

Ето ти превод.

Поради важността на темата я отделям самостоятелно, с цел да се намира по-лесно Сила на слушане George Kourounis, Instructor, Sound & Recording Techniques, Trebas Institute превод Колко пъти смесвате с монитори настроени на неподходяща сила? Басът блъска и затова звучи страхотно. Само че, като го чуете по-късно, по-тихо, повечето от басът ви е изчезнал и смесването ви звучи отпуснато и тънко. Този феномен е общ и зависи от начините на възприемане на звук с различна мощност от човешкото ухо. Хората не чуват всяка честота с еднаква интензивност (за онези които не знаят, честотният спектър на нашите уши обикновено се нарича Контур на Равната Сила).Накратко - това показва, че се изискват значително по-високи нива на ниските и високите честоти, за да се възприемат както средните, както и че нашият слух е най-чувствителен към честоти от порядъка на 2khz до 5khz. Прекрасно, но как това влияе на качеството на вашия микс? Точно както честотната реакция на Вашите говорители играе много важна роля за смесването на звуци, така е също и с честотната реакция на ушите ви. Например: Ако смесвате на 50dB SPL (ниво на звуково налягане), тон с честота 30 Hz трябва да бъде с 30dB по-силен отколкото тон на 1 kHz за да се възприемат двата тона с еднаква сила. Следователно, вие може да искате да увеличите басовите честоти във вашето смесване. Когато слушате микса си по-късно с по-ниско усилване, басът ще надделее. Това също така работи, ако слушате твърде силно. Тъй като ние чуваме ниските и високите честоти по-добре, по-силно, може да си помислите, че има достатъчно бас и високи, когато смесвате, но след това да установите, че са недостатъчни на по-слабо усилване. Колко силно да смесваме? Стандартното ниво е установено на 85dB SPL за да поддържа вашия цялостен честотен баланс по възможност еднакъв в различните нива на усилване. Това е достатъчно силно за да бъде възможно да се чуят ниските и високите честоти, но не твърде силно за да ви подведат, че баса е прекален. Някои студия използват джобен уред, чрез който инженерът може да измери нивото на звуковото налягане. Ако вие нямате такъв, нивото на звука на филмовите театри е 85dB, ето защо затваряте си очите и си представяте, че сте на кино и поставяте силата на мониторави на съответното ниво. Аз вече почти долавям миризмата на пуканки. . . Коригирано с любезната помощ на _____ , за което му благодаря!

Направи го както човека ти е обяснил. Имам в предвид английския текст. Пусни си един филм. Затвори си очите и слушай. Трябва да си представиш, че си в киносалон. Усилвай, докато се увериш, че илюзията е пълна. Стандарта на киносалоните е 85 dB SPL. Дори и да не си съвсем точен бедата няма да е голяма. Иначе, без инструменти и без акустични замервания на помещението нищо няма да стане. Има значение дори колко хора има в помещението.

Вярно е това дето го казваш! Има писания, но са разхвърляни из нета и отнема много време да ги търсиш, подредиш и разбереш. Още повече, че много от авторите третират само някоя част от темата, а не цялостно. :read:

Прощавайте! Още не съм започнал да превеждам, защотото се улисах с други статии, които ми се сториха по-интересни за момента, а след това ми се нахвърляха куп проблеми, така че ще стане след малко време! Но ще го бъде!

Колкото по-силно – толкова по-добре ли е? Както музиката се развива, така и звукозаписът и мастерингът имат свой път на развитие. Вие можете да видите това, като вземете ваше любимо CD от преди 5-10 години и го сравните с ново CD. Може би ще ви се наложи да усилите нивото на старото CD, а на новия албум вие ще трябва да редуцирате силата (или ако вие имате система във вашия дом или автомобил, може да се наложи да си поиграете с EQ-то, тъй като албумът изглежда пресилен). Това е ефекта на "По-силно по-добре" теория, която все повече и повече се приобщава към музикалната индустрия, особено към рок и поп музиката. И ето възниква въпроса: "По-силното по-добро ли е"? Отговорът е повече резултат на лично предпочитание. Тук ще дам пример който да помогне в обяснението как тази техника "по-силно по-добре" работи. ВИЕ ПРОИЗВЕЖДАТЕ РЕКЛАМИ, ТЕ ЗВУЧАТ ПО РАДИОТО ЗАЕДНО В БЛОК С ДРУГИ. КАК ЩЕ СЕ ПОЧУСТВАТЕ, АКО ВАШАТА РЕКЛАМА ЗВУЧИ ПО-ТИХО? А КАКВО ЩЕ КАЖЕ КЛИЕНТЪТ ВИ? Трудно е за един човек да чете и разпространява и сортира писма написани на различни шрифтове. Той не може да определи тона на автора, а единственото, което получава, след дълги часове работа е раздразнение и умора, от трудното четене. Същото се отнася когато се опитвате да повдигате нивата на пистите. След определен период от време на слушане на музика, вашите уши и мозък се уморяват, след което каквато и да е настройка на апаратурата е нереална. С навлизането на цифровия носител в бита се наложи и промяна на звука, което беше дълъг и труден процес. Много добър пример е компакт диск на класическа симфония, записан по система AAD, а след години записан отново по новата система DDD. Първият акроним показва, че записът е направен аналогово, на аналогов носител, след което е смесен на аналогова апаратура и след това мастериран цифрово и качен на цифров носител. Вторият показва, че всички фази протичат в цифрова среда. В първия запис ще чуете звук, който определено няма да ви хареса – пълен с драскания, шумове, тук таме клипирани тракове. Тези записи обикновено имат историческа стойност. Вторият, правен в по-ново време се отличава с кристална чистота и звук с много добро качество. Поради факта, че цифровият звук е лишен от топлината на аналога, много съвременни издатели ползват смесена технология ADD, което означава аналогов запис на аналогов носител и останалото в цифрова среда. И така независимо от системата по която са направени компактните дискове с доближаване до нашето време записите в тях стават все по-силни, като в старанието си да звучат по-силно, накои тонинженери губят от динамичните нюанси, а често пъти допускат леки изкривявания, пикове, а дори и дисторжън – ефект при прекалено силно напомпване. Много често се случва следния ефект. Слушате песен и нивото на инструменталът пада (в някои случаи драстично) когато се появи вокалът, а когато певеца има пауза или е спрял да пее, нивото на инструментала отскача отново нагоре. Този скок не е естествено нещо. Това, че се случва на живо е нормално, но защо това трябва да се случва и в студио? Това също е резултат на мастериране, когато е търсено прекалено силно ниво на звука. Ще завърша със съвета, когато смесвате или мастерирате, не се стремете да направите най-силното CD. Резултатът не е винаги най-добър, опитайте се вместо това да направите най-добрия микс.

Ето ви един учебник по електроакустика, за тези които се нуждаят или го учат. Не съм го преглеждал и не смятам за сега, но мисля, че по него се преподава в частния! по молба на IvanDTr добавям следното : едит: простете на глупака, не съм в час днес

Всичко е така, само забрави да кажеш. че Гуидо Д'Арецо е въвел само четири линии. Петата линия на петолинието е въведена доста по-късно.

Вярно!

Поне не е дългия! Че щяхме да станем първата държава, която изнася простотия на международния пазар!

Благодаря за високата Ви оценка! Това ме стимулира да продължа!

Ето още една тема, която не може да се изчерпи в една статия. В настоящата ще се спра на микрофона, като уред за запис, а в последващите ще опиша различни приложения и техмики. МИКРОФОНИ - ДИНАМИЧНИ против КОНДЕНЗАТОРНИ Всеки микрофон е различен и придава свой собствен уникален звук на всичко, което вие записвате. Това е причината,поради която най-добрите студия притежават много голям асортимент от микрофони....Вие просто се нуждаете от много различни типове микрофони, които да могат да получат звука, който търсите. След работа с различни микрофони за определено време, вие бързо ще изучите основните характеристики на всеки един и ще се научите по-точно да избирате правилния микрофон за вашите цели. Разликата между динамичния и кондензаторния микрофон действително достига до физиката на тяхното действие. Без да се задълбочавам в скучни физични факти и формули, динамичния микрофон има мембрана, която е направо свързана директно с жица, наречена "гласова спирала - voice coil", поставена в магнитно поле. Движенията на мембрана принуждава гласовата спирала да се мести в магнитното поле и така се създават електрически сигнали.Те са пропорционални на натиска на акустичните вълни, предизвикани от източника, който записвате. Кондензаторният микрофон използва електростатични аксесоари състоящи се от две тънки плочки, едната движеща се, а другата фиксирана, което от своя страна представлява един кондензатор. Движенията на подвижната плочка, в синхрон с налягането на акустичните вълни, променя емкостта между двете плочки, което от своя страна променя и напрежението на тока между тях пропорционално. Какво наистина означава всичко това в практическите приложения? По принцип, динамичните микрофони имат по-големи и масивни мембрани, за които е необходима повече енергия за да се задвижат. Те не реагират толкова бързо, както по-малките и по-пъргави мембрани в кондензаторните микрофони. Така се създават условия за създаване на различни модели, различаващи се по чувствителност и уникални характеристики. Динамичният микрофон може да улови много по-силно ниво на звуковото налягане отколкото кондензаторният (макар, че днешните кондензаторни микрофони могат да работят с много по-силни звукови сигнали от по-старите) и обичайно работа им е по-добра за ударни инструменти (близко поставени до барабанен комплект) или действително гръмогласни източници (китарна уредба). Те също така работят добре в ситуациите на живия звукозапис, тъй като те нямат тенденция да причинят проблемите на обратната връзка, което кондензаторните правят. Много често се използват специални звукови четци (pickups) които се поставят на местата на динамичните микрофони. Те са много трайни и могат да понесат много повече натоварване отколкото кондензаторен микрофон. Понеже кондензаторните микрофони имат много по-леки и пъргави мембрани, те реагират много по-бързо на постъпващите сигнали. Така те обичайно имат много по-отворена и подробна високочестотна ответна реакция отколкото динамичният микрофон, тъй като могат да реагират на високите честоти много по-бързо. Ето защо кондензаторните микрофони обичайно се предпочитат за запис на много ярък, все още чист и подробен високочестотен звук, както например вокали, акустични китари, пиано, поставени отгоре на барабаните или за запис на акустиката на помещението и т.н. В категорията кондензаторни микрофони има модели с големи мембрани и други с малки. Както бихте могли да очаквате, малките мембрани реагират по-бързо и често имат по-добра високочестотна ответна реакция, но за сметка на топлината в ниския диапазон. Малките кондензаторни микрофони се използват обичайно за запис на акустични китари и чинели за барабани, тъй като там има нужда от много бърза краткотрайна ответна реакция и подробно детайлизиране във високата част и не е небходимо да се обръща внимание на ниската част на звуковия спектър. Кондензаторните микрофони с големи мембрани обикновено се свързват с по-топъл и по-богат звук и, поради тази причина, са популярни за вокали или солови инструменти. Това, разбира се, са много универсални описания. Има изключително голямо разнообразие във всеки тип микрофони, тъй като има много и различни условия за промяна на звука на микрофона в етапа на проекта. Някои микрофони са разработени да имат много плосък и неутрален звук, докато други се разработват специално да подчертават определени честотни диапазони. Основен момент е разбирането на типовете звукоразчитащи мембрани.Някои са omni-directional, bi-directional (маркирани с 8), cardioid, super-cardioid, и hyper-cardiod. В основата си, вие имате нужда да знаете това, че някои микрофони са omni-directional, приемат звук еднакво добър от всички посоки, докато други са directional, което значи, че те приемат звука направо пред мембраната, и отхвърлят звука от другите посоки (повече се използват микрофони, които са направляващи, така че те отхвърлят звука, идващ от посоката зад тях, където се поставят подовите монитори, като по този начин отбягват обратна връзка толкова колкото е възможно). Много е важно да имате предвид, че в случаите когато използвате микрофонна мембрана от образец cardioid, се получава това, което се нарича "proximity effect - ефект на близостта".Когато записвате от разстояние приблизително до 15 сантиметра от микрофона, вие получавате басово удебеляване, ефект породен от непосредствената близост. Това е много важно да се има предвид, когато се записват вокали. Понякога този ефект е желан за някои вокалисти, но нежелан за други. Също така, много от скъпите микрофони имат повече от един образец на насоченост на мембраната, което ви позволява да промените насочеността на микрофона между различните - направляващи и не-направляващи параметри. Това може действително да промени звука на микрофона и го прави много по-полезен в по-широк кръг ситуации. ...

Поразгледай си картата , попрочети си наръчника :read:, помисли :think: и ще видиш, че съм прав! Но освен твоята карта и други неща имат такова захранване Целта ми не е да изброя всичките а да обясня за какво става дума!

Малко въведение или извинение Понеже на много места чета неясни и страхливи въпроси относно комресорите, а мненията и отговорите които се дават са доста плахи или засягат повърхностно темата, реших да се включа в процеса образоване и без да накърнявам чувствата на някого, но с помощта на моя опит и няколко чужди материала да внеса светлина по въпроса. Темата е много обширна и за това ще бъде изложена в няколко статии. Ще се постарая освен общия преглед на компресорите и тяхната работа, да дам и примери за различни приложения. Накрая след последната статия, ще помоля модераторите да бъдат така любезни и да преместят статиите една след друга, за което ще им бъда много благодарен. Но всичко по реда си. Да започвам. КОМПРЕСИРАНЕ - ПРОСТО ОБЯСНЕНИЕ Първа част Компресорът е в основата си външно устройство с променливо усилване, което се използва да редуцира динамичния диапазон на сигнала, или също така понякога като ефект. Различните компресори имат различни типове на характеристики и оцветяване, които те придават на изходния сигнал. Действително скъпите компресори са често скъпи поради качествата на техния звук, който е желан за много приложения. В основата си, начинът по кайто компресорът работи е следният: прагов контрол - threshold, който определя в каква степен на входния сигнал да стартира работата на уреда. Когато силата на входния сигнал превиши това прагово ниво, то той ще бъде намален в пропорцията на зададеното съотношение - ratio. Например, ако съотношението е определено като 2:1, то за всеки 2db ниво от входния сигнал, превишени над определения праг, на изхода компресорът ще приложи 1db изменение. Ако вие настроите компресора на много високо съотношение 20:1 или още по-голямо, то вие попадате в състояние, познато като ограничение - limiter, тъй като в основата си при този праг компресора/ограничител не позволява на сигнала да се повиши ни най-малко над праговото ниво, така се ограничава изхода. В цифровия запис, ограничителят понякога е полезен за да предотврати изкривяване на сигнала в цифровата среда, като не му позволи да превиши зададено прагово ниво. Други управления които може да видите на някои компресори са "attack", "release" и "knee". Времето на attack – атака определя бързината, с която компресорът реагира на сигнала щом като той превиши праговото ниво. Release - освобождаване е времето, което определя колко време е нужно на компресора да се върне в състояние на нулево усилване след като сигнала премине долната страна на прага. Knee - коляно определя дали работaтa на компресора се отнася само за сигнали, които са над определеното прагово ниво, или уреда постепенно повдига входния сигнал, докато последния доближи зададения праг. "Меко Коляно - Soft Knee" установъчен параметър,който позволява на компресора да повдига постепенно сигнала под прага, и е предпочитан в повечето ситуации, докато настройката "hard knee - постоянно коляно" няма да въздействува звукът ни най-малко до достигане/прехвърляне на праговото ниво и е също така предпочитана в определени ситуации. Някои компресори също така имат управления на входа - Gain и изхода - Output Level. Много компресори имат автоматично зададени атака и освобождаване (attack и release) което е съобразено с постъпващия сигнал. Обучението как да се използува компресор подходящо, отнема много практика и експериментиране. Ако настроите компресора неправилно, вие можете да получите ефекта "pumping - помпа" при който действията на компресора (намаляване на усилването и връщането му в нулево състояние) се чувства многократно повтаряемо. Ако вие не търсите специален ефект, то в такъв случай най-добрите компресори и настройки са, когато вие не можете да чуете работата на устройството. Ако вие го чувате, то вие сте се увлекли (обичайно положение). Приложения на компресорите могат да бъда следните: - Като специални ефекти, по някога някои инженери желаят умишлено да превъзбудят компресора за да получат изкривяване (популярен ефект на много лампови компресори, където вие получавате характерен тип на деформация на лампата) или да просто придават неестествен звук на първоизточника. - Особено специално приложение на компресорите е когато поставят чувствителни микрофони за запис на комплект барабани в добре акустически третирано помещение и прекарат микрофоните на стаята през компресор, настройвайки уреда на екстремални параметри. Това действие подчертава отразения сигнал и звуковата среда от стаята и може да направи комплекта барабани да зазвучи богато, когато обработения сигнал се смеси подходящо с останалите писти. - Други хора използуват компресори настроени на екстремални настройки за постигане на умишлено изкривяване на вокалните партии или други инструменти. - Понякога тонинженерите използуват няколко компресора един след друг за да изравнят даден вокал или инструмент, без да търсят екстремален ефект. Първият компресор е настроен на обичайно меки, стандартни параметри с по-ниско съотношение, за да направи малко заглаждане, умекотяване на сигнала, а следващият компресор се настройва да действува както ограничител за хващане на по-големите пикови моменти преминали през първия компресор. Някои компресори имат втора ограничаваща каскада поставена в тях така, че емулират гореописания тип. Няма правилен или неправилен начин на употреба компресор, но е необходима голяма практика за да получите звуците които търсите. Поп и рок музиката използват много компресиране на звука. Индивидуалните писти обичайно се компресират през време на записа и след това отново при разполагане в микса. В случай на излъчване по радио, радиостанцията има собствени компресори, през които сигналът се прокарва отново. Класическата музика и джаза, както и по-голяма част от акустичните изпълнения, не се компресират или поне не толкова. И накрая нека спомена отново: няма правила и много хора правят еднакви неща по много различни начини.

Phantom power - привидна мощност Система за осигуряване на електрозахранване на кондензаторни микрофони (и някои външни електронни четци на звук(pickups)) от смесителния пулт. Системата е наречена фантом, тъй като захранването протича по стандартно микрофонно окабеляване и в известна степен така, че е "невидим" за обикновените динамични микрофони. Повечето миксери употребяват стандартно +48 волт DC мощност, превключваема псредством самостоятелен ключ. Най-качествените кондензаторни микрофони са проектирани да използуват +48 VDC phantom power. Проверете препоръките на производителя . Обикновено, употребата на phantom power с не-кондензаторни, особено динамични микрофони е без проблем. Обаче, небалансираните микрофони, така както и някое електронно оборудване (както например, някои приемници на безжични микрофони) може да свърже на късо захранването и да бъдат силно повредени. Проверете препоръките на производителя и бъдете внимателени! На ТОЗИ адрес ще намерите популярни модели на външни устройства осигуряващи phantom power

Palmer Professional Audio Tools Leon Audio Active DI Box Transformet Isolated Mk2A DOD Accessories Direct Injection Box Behringer ULTRA-DI DI20 Professional 2-Channel DI-Box/Splitter Behringer GI100 Ultra G Active DI Box От тук нататък всеки избира според бюджета си. :think: Дори и Behringer е по-добре отколкото хич!

на няколко пъти май срещам подобен съвет из тези форуми, някой може ли да ме светне защо мислите така? технически разликата между майк и ниво входове ми е ясна, но ми се струва, че точно китарата се включва във вход с висок импеданс, сиреч - микрофонен. Ето отговор на въпроса ти!

DI Boxes За Китари В живия запис, нормалното използване на DI box е създаването на възможност за включване на инструмент, линеен източник или високоговорител в микрофонен вход. Причината за това е намаляване риска от получаване на брум (жужене), без да се попречи на оригиналния сигнал. В повечето случаи това просто включва използване на земята за прекъсване на връзката между входа и изхода. Отбележете обаче факта, че когато се записва електрическа китара, и в някои случаи баскитара, звука взет от линейния изход на DI box-а, понякога и прослушан след усилвателя изисква по-нататъшен обработващ процес (използване на високоговорител имитатор, симулатор) преди той да зазвучи по желания начин. Не се препоръчва да се използва както е, тъи като получения сигнал съдържа много неприятни високочестотни обертонове, които обикновено се отстраняват от ограничения честотен диапазон на типичен китарен високоговорител. Това е особено важно когато се използва ефекта overdrive. Едното възможно решение е да използува специален китарен DI box който обединява обикновената DI box функция с филтърна мрежа, която имитира честотния диапазон на типичата китарна уредба. Това е достъпно в двете активни и пасивни версии и могат или бъдат включвани в линейния вход от подходящ preamp изход, или да бъде вмъкнат между изхода на усилвателя и високоговорителя. Обичайно последният избор дава най-точния резултат, и за живи записи и в студио, тъй като се използва и допълнителното оцветяването, допринесено от усилвателя. Въпреки че обикновено китарите се записват с микрофони, възможно е понякога това да не е практично. В случая на баскитарите, използване a DI box често произвежда по-чист звук, тъй като се отбягват бражденето от уредбата и други проблеми свързани с високоговорителя. Възможно е също така да се използува високо-импедансния вход на DI box за запис на чисти китари и баскитари. Забележете, че акустични китари оборудвани с пасивни пиезо-електрически pickups или бубулечки работят в дори по-висок входен импеданс отколкото електрическите китари. В този случай специалните предусилватели с много висок входен импеданс FET се препоръчават, вместо използването нa редовен DI box. Понякога заземяването отделно от DI box може да осигури решение. Ако вие имате synth, който произвежда досадно жужене, когато е свързан с другата апаратура, използването на добре заземен DI box може да отстрани проблема Ви.. Както казах в предния пост, иползването на DI box-а може напълно и твърде недомислено да се отхвърли - те са малки кутийки, които решават проблеми (и то понякога големи проблеми), така че има смисъл да си имате двойка която да лежи около Вас. Не се скъпете да избирете най-евтиния модел, тъй като, както и всяко друго звукозаписно устройство и тук по-скъпите неща звучат забележимо по-хубаво отколкото по-евтините. Опитайте да изберете модел, който да свърже вашия инструмент, линеен източник или високоговорител, без да се безпокоите дали той има трансформаторен изход освен ако не Ви предстои да правите много записи на живо, където подобрата изолация на трансформатор ще бъде по-ценна и ще Ви се изплати. И ако Вие записвате много китара, изберете комбиниран DI box и симулатор на говорител за ситуации, в които оригиналния високоговорител все още може да се свърже. Ако искате да използувате лампов китарен усилвател без говорител, то тогава изберете комбиниран симулатор на говорител и енергиен консуматор за поглъщане на излишния импеданс. Това е всичко - мисля!

на няколко пъти май срещам подобен съвет из тези форуми, някой може ли да ме светне защо мислите така? технически разликата между майк и ниво входове ми е ясна, но ми се струва, че точно китарата се включва във вход с висок импеданс, сиреч - микрофонен. Direct Injection (DI) boxes може да са истински проблемно-решаващи устройства в студиото, но вие трябва да изберете точния тип за нуждите си. Много е лесно да се отхвърли използването на DI box-а, но той играе важна роля в звукозаписа, едновременно в студиото и (може би още повече) в живото свирене. Има няколко различни типове на DI box, но всички те служат за две основни цели - функционират като съчетаващи импеданса устройства и осигуряват заземяване, отбягвайки жуженето при заземяването на много и различни сомостоятелни вериги. Прости Пасивни DI box Най-простия тип на DI box, включва малко повече от импедансно съчетаващ трансформатор с балансиран изход. Този тип на устройство е известен, като пасивен DI box и обичайно работи с линейни сигнали, макар, че някои също така се използват за инструменти както например, китари и баскитари, или дори сигнали на ниво говорители от силови усилватели. Електрическата изолация между входа и изхода е осигурена от трансформатор и ключ свързващ се на входа, заземен на изходната земя. Може да се използва за да осигури добро заземяване. Присъствието на добър трансформатор е критичен за акустиката на пасивния DI box, което обяснява напълно ценовата разлика между моделите. По традиция, балансирания изход от a DI box се свързва в микрофонен вход вместо в линеен. Отбележете това, че входа също така е директно свързан към Thru гнездо. Това позволява DI box-а да бъде вмъкнат между инструмента и неговия усилвател без това да попречи на нормалния сигнален поток, но все още дава възможност на тонинженера да приеме сигнал от a балансиран изход за записни цели. Електрическите китари и баскитари с пасивна адаптерна система имат нужда от доста висок импеданс на входа за да отбягват да натоварват адаптерите и правейки по този начин компромис с тембъра. Обикновено се ползва, импеданс от 1MОм или по-висок, макар, че някои ползват пасивен трансформаторен DI box с 100kОма импеданс инструменталния вход заедно с китара и постигат напълно приемливи резултати. За да постигнете висок импеданс, е необходимо да се използува активна DI box - част от електронно импедансно-съчетаваща електрическа схема. Активен DI box Активната DI box използува симетриращ трансформатор в изхода, като това осигурява по-добра електрическа изолация отколкото електронно компенсиращите решения. Обаче, поради сравнително високата цена на добри трансформатори, болшинството на повечето известни активни DI box са безтрансформаторни. Активната електрическа схема изисква мощност, така обикновеното решение е или да се направи DI box да работи на стандартните 48V phantom power или да осигури двойно решение: включване на батерийна енергия като избор за употреба в онези ситуации, където той е недостъпен. Като правило, електрическата схема е разработена така, че батерията става активна, когато входът е свързан с инструмента, но е автоматично изключена, когато phantom power е открит в изходния XLR. Наличността на phantom power е другата причина, поради която DI box обикновено се разработват да се включват в mic входове. Активен DI box дава на разработчика повече гъвкавост в ползването на различни типове входни сигнали. Не е необичайно да се намерят модели способени да приемат линейни, високо-импедансни инструментални нива и сигнали за високоговорител, които нормално се въвеждат, през различни гнезда. Всъщност и активен и пасивен DI box са разработени да приемат сигнал ниво високоговорител, но поради високите напрежения генерирани в изходите на силовите усилватели, са необходими резистивни мрежи, които да изтощят сигнала до безопасно ниво. По такава причина, сигнали ниво говорител НИКОГА не трябва да се включват в DI box или друга апаратура, която не е специално разработена за тях, като резултат загубата на устройството е почти сигурна. Освен това, силовите усилватели са разработени да работят в състояние на постоянно натоварване на високоговорителя, така че е необходимо да има винаги включена високоговорителна система или еквивалентно фалшиво натоварване в изходното гнездо, когато работите със сигнали ниво високоговорител. Докато защитен усилвател може да търпи състояния без натоварване, то при ламповия усилвател изходния трансформатор почти веднага се поврежда при включване без натоварване от говорител или друг фалшив товар. Това мисля, че изчерпва въпроса и отстранява неяснотите по темата DI box.

E щом харесваш Duke!!! Но има и други! и преди него и след! Такова генерално мнение е по-характерно за Count Basie, но нищо аз съм съгласен с теб. А какво ще кажеш за Art Tatum? Erol Gardner? Както казах, има и други... Не мога да спомена всички! :inlove:

Не се джавкайте и карайте - кой пее и кой не! :stop: Часът на "страшния съд" иде и скоро ще се смеем отново! :green: Ха ха ха!... :green: Какво ли ще стане? Ще станем пак за смях!!!

Тука нали темата беше за регистрация на има на група бре? :think: То не че тази не е интересна, ма е друга!. Да регистрираш песен е едно, а име на група е съвсем друго! :exclaim: Едното е Musicautor - сиреч мижи да те лажем, но другото е съвсем друга работа и се ходи по съвсем други инстанции. Струва много книти, но след това е работата е бетон! Давам пример, който не е свързан с музиката, но е показателен: Преди години излзенаха таксита с телефонен номер 1280, бяха най-евтини и общо взето се ползваха с популярност сред хората. След няколко месеца се появиха други пак със същия надпис, но без радиотелефон вътре и режеха глави здраво. Първите дигнаха вой, но нищо не можаха да направят, защото вторите си бяха регистрирали телефона, като име и запазена марка. И така остана... Та това е!

Добре дошъл! И за много ти постване!

Приятелю, МЮЗИКАУТОР - да пази Господ именцето им дълги години, свято и неопетнено, като пролетно изворче - ама те горките освен да се борят да си вземат своите кинти, за нищо друго не си мръдват и пръстенцето, хич биля!... Освен това вътре у тях има такиви лай**а за риене, че отивам да си отворя прозореца за да се проветри, само защото си го помислих!... Ако искаш да се защитиш търси си други катинари и то отвън. Тукашните ги отварят много лесно!