Pif

Мдааа Взимаме 1 МНОГО ГРОЗНА мадама. Слагаме и грим. После и слагаме малко ... да кажем гипс за да заравним неравностите по лицето. После с шлайфа заравняваме за да не си личи шпатулата. След това блажна боя а после постна. След това взимаме луминисцентни лампи, с нажежаема жичка, светкавици, театрални фенери (всички цветове) и свещи. Включваме всичките видове осветление и слагаме на един фотоапарат 3 обектива - едновременно. Или айде 3 фотоапарата ама всеки от тях ще снима на различен вид лента и после ще ги монтираме една върху друга снимките за да постигнем по кравива снимка. И в краен случай ефекта ще е, че от грозната мадама направихме по голяма красавица от Клаудия Шифър. Ааа, да забравих да кажа, че трябва да и избием поне 1 зъб за да няма отблясъци от светкавиците. И за да сме максимално прецизни предлагам към осветлението да добавим и лазери за да стане още по красива. Може и инфрачервен да има ... ей така, за разнообразие. Що за безмисленна глупост в 21-ви век, при наличието на толкова мощни методи за обработка на сигнала да се правят простотии дето ги е нямало и в ерата на фонографа. И 20 кубета да наредиш ако китарата ти дава гаден звук или китариста ти е некадърен - няма да постигнеш нищо. По добре си намери китарист които от 1 китара и 1 кубе да ти изкара перфектен звук отколкото да се опитваш да замазваш некачественният звук с "дефекти". Ако работиш на 4 или 8 пистов магнетофон, екуилайзера ти е само ниски, среди и високи без да можеш да пипаш честотите на среза и нямаш почти никакъв хардуер като компресори, експандери, гейтове и ревърби - тогава е оправдано да ползваш максимум 2 кубета и то ако целиш някакъв много шантав ефект. Всичко останало е пълна простотия. Затова никога в БГ няма да се появи нещо качественно, защото винаги се опитваме да скрием некачественното с дефект който да си мислим, че е ефект.

Не съм съгласен, че на слушалки не може да се смесва. Всичко си има и плюсовете и минусите. Както на слушалки се чуват неща които не се чуват на хубави монитори така и обратното. Дори и генелеците от 1-во студио на радиото да вземеш има неща които няма да чуеш там а ще ти избодът ушите на слушалки. Концепцията е различна. Както всеки вид монитори си имат специфика за смесване така и различните видове слушалки. Най добрите слушалки които са ми попадали бяха едни Аудиотехника ATH - A100. Даваха им доста добра линейност т 5 Hz do 40 kHz (горното е глупост) с неодимови магнити. 110 дб и 1.6 вата. Толкова детайлен звук. Без изкривявания. Чуваш всичко. Това обаче е понякога лошо защото грешки от 1 - 1.5 децибела не се чуват. Човек свиква със всякакви слушалки. Преди години ходих на 5-те кюшета в магазина и ми изкараха всички слушалки от 100 лв нагоре. Имаше и някакви 1200-1400. Всички те имаха неравна характеристика. Кои повдигаха високи, кои ниски, кои средите .. и тези които се водеха мониторни и те не бяха равни. Така, че въпроса със слушалките е доста труден. Преди време ми попаднаха едни слушалки техникс 30 години в европа. По принцип техникс са ги пратили да се подаряват със всичко което се купи от магазина но нашите тарикати от К&К са решили да изкарат някой лев и ги пуснали по 25 лева. Та въпросните слушалки са изключително равни с малкия недостатък, че са слаби като мощост и имат много тясна лента на силата при която може да се работи и да се ползват като референтни. Аз тогава си купих 3 чифта и си карам още с тях. Ако попадна на нещо по добро с радост ще си купя. Аудиотехника имат "ясни" слушалки които са към 200-300 долара но те стават само за референтно слушане. За смесване и най вече баланс могат да те подведът.

на мен ми звучи като миди пуснато през телефон и след това по средновълново радио. освен това барабаните се разминават като време. Не съм го слушал на хубави монитори но си има много работа по това парче. Като начало всеки от инструментите трябва да се пипне честотно и да се компресира. Има и едно ехо ли е или кофти ревърб което не е кратно на БПМ-а и звучи гадно. Някой май е слагал ефекти колкото да не заспи

Е той ВСТ го каза. Като се научим да свирим и да пеем. Кога ли ще стане. И аджеба ЗАЩО до сега не съм чул едно БГ нещо което да е на световно ниво. Ама едничко. Айде дайте някое МНОГО ДОБРО Бг "нещо" да чуя.

След като получих лична нападка и обида от г-н Бицев ще му отговоря: Господин Бицев, радвам се, че можете да давате отценки на моята компетентност и познания. За Ваше съжаление обаче, ще игнорирам мнението Ви, тъй като в него не намерих нито 1 точен аргумент или доказателство подкрепящо думите Ви. Звучите ми като свещенник който не знае какво е бог но е много сигурен, че е нещо голямо и велико и не позволява никой да богохулства. В тази връзка ще Ви помоля да спестите последващи коментари по мой адрес ако те не са подплатени с доказателства на думите Ви. В противен случай ще го считам за просташко селско заяждане на ниво - кръчма. Така. По темата. Някой като не се е доказал на живо - си умира да се докаже във форума. Тук и сега е мястото да направим разграничението между музикант и инструменталист (изпълнител). Не всеки който хване инструмент и започне да свири добре е музикант както и не всеки който разбира от музика е изпълнител. Познавам прекрасни музиканти които свирят слабо. Вярно всеки музикант тръгва от инструмент. За да си добър музикант трябва да познаваш всички инструменти. Дори да не можеш да свириш превъзходно на тях - трябва да ги познаваш в детайли с техните особенности за да може да ги използваш в идеите си. Задачата на инструменталиста е много сложна. Той трябва до съваршенство да познава инструмента си за да може да изкара от него каквито звуци иска независимо от условията. Не да се оправдава - гадно кубе, лош процесор и т.н. Помислете хората 50-те и 60-те години каква техника са имали. А 70-те. И какъв звук са правили. И защо. Най важното е как са успяли с мизерните условия които са имали да направят неща които в днешни дни трудно постигаме със всичките килохерци, битове, децибели, канали, плъгини, ефект процесори и ... богове (мастеринг инжинери). За да си добър изпълнител трябват много репетиции. Да си опознаеш инструмента. За да си добър музикант трябва доста учене и слушане. За да изучиш основите на музиката, инструментите, композицията, звукозаписа, дирижирането и всичко свързано с това. По същият начин за да си добър тонтехник трябва да познаваш най напред техниката. Микрофони, пик-ъп-и, кабели, усилватели, конектори, миксери, съгласуване, ефект процесори, магнетофони, озвучителни тела и всичко техническо. Освен това трябва да познава и инструментите и процесите на смесване. Тонрежисьора трябва да е малко техник, малко инструменталист, малко музикант. От всичко по малко. Неговата най важна задача е да чува и да има мнение. Последните 2 неща и многото години опит правят тонрежисьора такъв. И е много грешно да се мисли, че неговата работа е по малковажна от на един изпълнител или музикант. Затова ако всеки си върши работата и е добър в нея - ще се получава добър продукт. В БГ всички сме така: Моя запис гаден ама на Вуте по гаден. Музиканта подценява труда на изпълнителя и вместо добър инструменталист слага нотички на кюбейс. Вместо да викне тонрежисьор слага 30 плъгина които му попаднат под ръка и върти компресори и ефекти докато не стане пълна боза. И накрая казва: е, то е гадно като запис ама като музика е много добре написано. Всички сме с голямо самочувствие и разбираме от всичко и ... резултата е такъв. Това да си добър музикант и изпълнител в повечето случаи пречи да си добър тонрежисьор. Да поживее още малко баба Лили, че май друг перфекционист в БГ не остана.

А не сте ли забелязали, че от хилядите БГ парчета които излизат редовно няма нито 1 което да звучи като хората (разбирай като хорските от задокеания). Наистина разделението го има. За един запис трябват Тонтехник и Тонрежисьор. Целта на тонтехника е да свържа жиците и да постави микрофоните. КАК ще постави микрофоните решава ТОНРЕЖИСЬОРА защото все пак той ще използва този звук и той знае какво звукоизвличане да използва. Той е и човека който ще смесва. Ако аз съм тонрежисьор и дори най добрия тон-техник (или тракинг инжинер както някой го нарече) да е записвал нещо, ако не ми е наредил микрофоните както трябва - аз ще трябва да смесвам от боза ... нещо. Също така, кой е казал, че ще се записва мултитраково и ще се смесва някога си ... Ако вземем примерно един симфоничен оркестър - ще ми запише някой 140 инструмента на отделни тракове ли ? Правилната постановка е, че този който разбира много от ток не разбира от музика и обратното. Целта е двамата да свършат работата. Ако всеки се постарае да направи това в което е добър - ще се получи добър продукт. Друга заблуда е, че мастеринга е кой знае какво като процес. Той видиш ли прави цялото парче. Те мастеринг инжинерите ... са някви изруди дето са нечувани .. в БГ няма такива и затова парчетата ни са ... пълна боза. Е да, ама не. Парчето само по себе си след като се смеси е готово за консумация. Ако звучи гадно - мастеринг инжинера и да се наака - няма да стане като излязло от уестууд студиос. Целта на мастеринга е това парче да бъде предназначено точно за медиата през която ще бъде предавано - радио, телевизия, компактдиск, плоча или за концертно пускане. Всяка медиа си има своите технически ограничения и затова парчето трябва да бъде пригодено да премине през съответната медиа без загуба. Примерно радиото има нисък динамичен диапазон - трябва да се компресират ниските нива и да се експанднат най високите за да се побере в малкото децибели които предлага радиото и да се запази цялостното звучене на парчето. Така, че мастеринга също е технически процес. Той не е творчески. От цялата звукозаписна работа единственният който има някаква власт над парчето е тонрежисьора. И все пак до толкова до колкото му позволят музикантите / автора / диригента. Целият този процес се прави от екип - музиканти, техници и диригент (продуцент автор). Та това дето ще запишеш нещо и ще го дадеш на някой непознат да ти го СМЕСИ ...

Представи си, че имаш 10 художника които оцветяват един голям декор. Всеки от тях трябва да оцвети по 1/10-та от декора като гледа от една скица раздадена на всички. Всеки от тях си има и палитра с боички и започва да оцветява. В крайна сметка ще се получи, че оранжевото на някои от художниците ще е по червеникаво а на други по жълтеникаво. За да се избегне този проблем на всички художници се разбъркват общи бои - еталонни. Това е идеята за мастер клока - както във видеото така и в аудиото. Особенно за аналоговата телевизия е задължително. За да може всички камери в един и същ момент да снимат и то с абсолютно еднаква честота. За генерирането на тактовата честота се използват кварцови генератори и колкото и точни да са те винаги имат някакво разминаване в честотата. Тези трепкания водят до така наречения джитер. Дори във всяко устройство да имаш термостабилизиран генератор - пак стабилността не е достатъчна за качественна работа. Основният параметър на това устройство е стабилност на честотата. И дали е предназначено за аудио или видео. Колко изхода има. Какви кратни честоти може да генерира и т.н. Ако дуржиш на голяма точност повечето мастер клок генератори имат вход за атомен часовник или най високият клас са с вграден атомен часовник но тъй като вътре има радиоактивен изотоп те са под специален надзор. Много хаотично пиша но ако кажеш какво по конкретно те интересува може да ти обясня по подробно.

Курсове на които ще ти приказват празни приказки няма смисъл. По добре намери някоя книжка и започни да слушаш. Слушай едно парче 10-20-30-50-100 ако трябва 500 пъти докато започнеш да чуваш всичко в него. След това - следващото парче. И така стотици пъти. Както някой по горе каза - този занаят се краде. Всичко е чуване. Да се научиш да чуваш. Същото е във фотографията. Първите няколко години се учиш да виждаш през фотоапарата а след като се научиш - започваш да се учиш да виждаш - по принцип. Аз съм се учил от двама добри тонрежисьори. На единият му помагах по участия да мъкнем колони и да разпъваме кабели. Другият ми разказваше теории от неговите преподаватели в консерваторията които бяха много прости и логични и ми показваше разни прости неща. Най хубвото нещо беше да ме накара да си вярвам на слуха. От там е практика и практика и практика и слушане и слушане и ... цял живот слушане.

Кабела е много важно. Това ще го каже всеки циганин дето топи джица. В магазин за хай фай кабели има 2 модела 10мм позлатен кабел за тонколони. Единият струва $1000/метъра а другият $1200/метъра. На въпроса каква е разликата като и двата са позлатени, и двата са по 10мм и двата са еднакъв цвят продавача отговаря: Този от $1200/метъра звучи по меко в областта на средните честоти Та така за кабелите. Отново ще освиркам автора на статията на тема терминология особенно за термините EMC и EMI. Много по правилно е да се каже взаимодействие или влияние тъй като честотите по адудо кабела са прекалено ниски и те спадат в друга категория.... Но за кабела, ако на някой средите му звучат твърдо - да знае. От мекостта на кабела е

Някой да е срещал АДАТ "карта" за лаптоп. Върши работа PCMCIA, USB или FireWire. Идеята е да е максимално компактно. Трябва ми да има само АДАТ вход и изход. Не ми трябват аналогови или други интерфейси. Преди време се предлагаха USB към АДАТ изходи но бяха самоправка и производителя им потъна в дън земя. На мен ми е по важно входа. Дайте идея ако някой е срещал нещо такова. Колкото по малко поразмер - по добре.

Ники123 го е обяснил в общи линии. Освен тези групи ЮПиЕс-и има и синусоидални и правоъгълни. Всъщост всеки един от тези 3 типа може да бъде както сиснусоидален така правоъгълен. Виждал съм 70 левов малак 300 ВА синусоидален както съм виждал и 5 киловата он-лайн правоъгълен. Повечето оф-лайн ЮПиЕс-и са с АВР така, че догаждат напрежението ако е по ниско или по високо. Не ползват превключване на намотки а дават на късо намотка или пускат ток от батерията за да намалят или повдигнат напрежението, а има дросел който поема разликите. Ако трябва да се повиши в ниската част на синусоидата той взима от мрежата а във високата отдава към устройството. Но на темата. ЮПиЕс-а е хубава защита. Макар, че ако удари гръм - спасение няма. Ако ти трябва само заради ПиСи-то не се занимавай с глупости. То работи от доста ниски напрежения и не му пука особенно какво е напрежението. А и ако си взел читаво захранване - те работят от 90-240 волта. Мониторите също работят в този диапазон масово. Безспорно най добрата защита е он-лайн ЮПиЕс-а и има доста евтини и прилични такива. Няма нужда да бъде синусоидален освен ако ня въртиш асинхронен мотор. Тук ще спомена и друг интересен момент. Има компютърни захранвания, леко фалшиви (внася ги Мост) които действат пагубно на ЮПиЕс-ите. Вече 3 изгорели видях като и 3-та са маркови. АПЦ, Инфогард и ОКИ. Та ако захранването ти е от "Фешън Мостовските" те съветвам да го смениш с някое по истинско. За без пари има хубави фортрон и се продават в Риск Електроникс.

Не съм съгласен, че принципите са едни и същи. Вокал се компресира по един начин за запис, по втори за смесване и по трети за живо свирене. При някои инструменти има доста сходство - примерно тромпета. Обещавам някой ден като ми остане време да напиша доста подробна тема за компресорите и тяхното използване. За IvanDTr - не го познавам. От няколкото негови неща които съм чувал до сега не съм впечатлен като звук, смесване, баланс, мастеринг и т.н. Това, че някой е страхотен музикант и композитор не означава, че е блестящ тонтехник или тонрежисьор. Определено боравенето с техника се искат много повече технически познания и техническо слушане отколкото музикално. В много случаи музикалният слух пречи за да се направи добър микс. Особенно когато композитора сам смесва творенията си. Наблюдавал съм го при едни от най големите имена в БГ а и при доста "звезди" по света. Това което звучи в главата ти пречи да чуеш "спектралната" картина от звукотехническа гледна точка, но тук навлизаме във висшия пилотаж. И още един пример да ти дам. Когато на един композитор и музикант му пуснеш някое парче той слуша мелодия, кой инструмент какво свири.. всичките музикални неща. Ако пуснеш същото парче на един тонтехник той слуша кой инструмент как е записан, какви микрофони са ползвани, какви реверберации, кое как е компресирано, какви екуилайзери .. Това е просто различен начин на слушане и чуване на нещата. Ако от всеки композитор ставаше добър тонтехник и от всеки тонтехник добър композитор ... нямаше да има нужда от едната или друга професия.

Извинявам се на автора но е доста неточно преведено и това е читиво може по скоро да даде обща култура на човек, който не се занимава с музика отколкото да обогати познанията на някой музикант. Стилът е - научнопопулярен а не технически. Използването на компресора трябва да се раздели на няколко основни групи: Запис Живо свирене Смесване Мастериране За всеки един от процесите компресора върши различна работа и се използва по различен начин. Твърдението, че компресора е АРУ (автоматичен регулатор на усилването) - не е вярно. В дадени ситуации може да бъде ползван като такъв но принципите му на работа са коренно различни. АРУ-то не променя формата на изходният сигнал докато компресора я променя. Нямам време да пиша тема за компресорите и начините им на използване но ще препоръчам на читателите на тази тема да не взимат написаното по горе за чиста монета защото ще се окажат подведени. На автора ще препоръчам да почете малко повече преди да прави такива "изцепки". А а очевадно от километри, че си няма грам идея от компресори и изобщо от работа със звук. Поздрави

Абе не се занимавай с глупости. Ако не можеш да си погълнеш помощението - си направи кабина в него. Много по ефективно е. Малко летви, пирони и си готов. Най ефективното поглъщане което е в пъти по добро от ауралекс и каквото се сетиш са дюшеците за легло. Ама от старите - тежките. Това как поглъща ... няма равно. Също така ти вършат работа ако можеш да си намериш от някой театър старите плюшени завеси или едно време по училищата имаше едни подвижни завеси в кабинетите - също от дебеш плюш. В краен случай и вълнено одеало сгънато няколко ката ти върши работа. В едно помещение най голямото "кънтене" идва между пода и тавана тъй като тези 2 плоскости са най успоредни и нищо не им пречи (няма кой да разсея звъка между тях). Така, че си сложи много ДЕБЕЛ килим или няколко килима защото резонанса е околу 200 херца и това адски дразни. Може евтино и без много усилия да се постигнат много добри условия с малко експерименти и анализ на записаният звук. Успех

Темата е интересна и аз си мечтая за "оптичен" микрофон откакто чух У89 на Нойман и разбрах що е С/ПДИФ. Наистина това ще е сладващата ера от микрофони и цялостни системи и хората стъпват на пазара доста уверено със свой собствен стандарт, който засега не ми допада. Най добрите конвертори на пазара са 123 децибела като са стерео. Ако използваме двата конвертора в паралел вдигаме до 126 дб което е доста близко до 136-те децибела на У89 примерно. Напрактика всичко над 110 децибела е повече от достатъчно. Проблема в случая се явява, че всеки микрофон трябва да има свой собствен клок генератор и накрая в смесителя става лудница. Усложнява се и се оскъпява прекалено много устройството което трябва да поеме 20-30-50 такива канала. Алтернативно решение е всички да взимат общ клок но тогава стават много кабелите и стандартните аудио кабели не вършат работа. Още усложнения. Правилната концепция е ТиСиПи/АйПи микрофони но все още ленивият и тромав пазар на аудиотехника не е узрял за ТиСиПи Саунд микрофони. В дизайна на тези микрофони го има и другият проблем, че АЦП-то и цялата цифрова щуротия шуми ужасно много, а от капсулата се гонят микро и нано волти сигнал (за да се достигнат 130-140 децибела което също доста усложнява направата на тези микрофони. Каквото и да си говорим правилният път е в тази посока. Компресорите и лимитерите не са проблем вече защото микрофона и конвертора имат сходни динамични нива и няма да имаш загуба на качеството. Спокойно можеш да ползваш цифров компресор/лимитер. Единственният недостатък остава закъснението на сигнала при живо свирене.

... не съм съгласен 70% от музата на сцената се майстори извън сцената! музикант или певец няма значение, всичките сме изпълнители. колкото и да си добър, дори и с жестоки инструменти, ти си изпълнител и почти винаги си изцяло в ръцете на тонтехника. тонтехника се сблъсква с една комплексна задача и няколко важни въпроси които не трябва да подценява! къде се свири? (вънка или вътре) какво и как се свири? (от симфония до метал) изчисляване (с помоща на уреди или по собственна преценка) на поглъщането и изпращането(ехото) на звука от страничните фактори/ човек, околно пространсво пр. саундчека е затишие пред буря! когато един тонтехник го удари голямата вълна и пред него се люлеят феновете, важи един закон... да бъдеш или да не бъдеш! или държиш кораба в правилна посока или потъват всички! един музикант(изпълнител) преживява моменти на емоции и на разочерование. повечето от нас дори мога да кажа всички, сме двойно и тройно по чувствителни от всеки един друг хванат от улицата! музата изгражда един нов свят, свят в който на останалите около теб (роднини, сестри, баби, вуйчовци) им е непознат, и ти си обречен с музикалното чувство. Дайте другари да дадем или да живее комунизма. Целта на всички е ясна - да направят по добър продукт. И когато някой е некадърен да го направи - започва да политиканства и да обяснява на другите как трябва да направят невъзможното за да свършат и неговата работа. Ето гледам един "тонтехник" взел една китара и свири зад пулта за излезе добър звък, щото видиш ли китариста некадърен. Пич, виждам че ставаш за политик и ръководител, но качественните неща се правят с професионализъм и познаване на материята, а не с политически приказки и мотивация на хората. Смени си професията.

Какво общо има между суап файл и време на достъп. Времето на достъп на практика е 0 - докато механичните са няколко милисекунди. Недостатъка е броя не четене-запис. Дават му няколко милиона пъти но напрактика доста често се повреждат. Единственният сеиозен недостатък засега е ненадеждността на записаните данни.

Първо се научи да пишеш. Ч не се пише с 4. Това е неуважение към хората които искаш да ти помогнат. При записа на вокали компресор не се използва в повечето случаи. Може да сложиш компресор който да е настроен на ръба на динамичният обхват на записа но с много остра атака. Използва се лимитер на 1-3 децибела преди клипване за да не унищожиш ценна информация ако нещо стане непредвидено. Компресор се ползва само за рутинни неща, за да не си губиш времето после софтуерно. Динамичните характеристики на системите за запис са достатъчни за да поемат огромни разлики без загуба на качество. В много редки случаи се ползват мултибанд лимитери при запис на вокал. Дай добри сушалки на изпълнителя и го карай да повтаря докато не се научи и стане.

Преди доста години криейтив минаха на евтини сигмател конвертори и от тогава си скапаха звука. До времето на Писиай128 имаха и със кристал и други читави конвертори. Май по едно време и филипс кодеци слагаха. Така, че ако някой чака добър звук от домашна платка .. да има да си чака. Основният недостатък на криейтив картите е, че реклокват всичко и го обработват цифрово. Семплират с един клок и после му правят някакъв ресемплинг за да го изравнят с честотата на Диеспи-то която неясно защо е друга. В Одиджи 2 миля конверторите работеха на константно 96 килохерца независимо какво и как го свириш, а процесора на платката ти го конвертира то този семпъл рейт. Резултата - пълна боза. Откак Криейтив лабс пуснаха м10к - си осраха тотално цялата продукция. По смешно нещо от волум контрол на записа на ЕсПеДиф до +12 децибела ... не съм срещал. Да на говорим за фазови шумове от различна честота на семплиране. ЕсПеДиф-а върви с един клок а ПиСи-то си записва с друг и накрая се оказва файла със има няма 2000 семпъла по голям Та която и карта да избереш за слушане - еднакво дърво е и ще чуваш еднакво зле с нея.

Пиф , по принцип съм съгласен с теб , но на скоро един от авторитетните български аудио конструктори , изказа предположение , че по широката лента на възпроизвеждане , макар и да не носи реална информация за слушателя , добавя усещане за по-реалистично звучене. Общо взето това е сериозно теоретизиране , но в неговия случай беше подкрепено с примери. Основно стававше въпрос за това как тонколоните със пищялка до 30-40kHz масово звучат по-реалистично. Разбира се за да се възпроизведе наистина тази по-широка честотна лента трябва да започнем от източника , през усилвателя , чак до колоните. Я ми кажи кои са тези Авторитетни Български Аудиоконструктори. Искам да се запозная с тях. Току виж сме направили перпетум мобиле и ти само казваш А а то ти прави цяла песен хит и ти носи 1 милион долара за 1 седмица от МТВ класации Каква аудио индустрия в БГ, какви конструктори .... Ако си говорим честно тези приказки за над 20-те килохерца и аз съм ги чувал и то от много хора. Дори са казвани от разни професори по звукотехника още преди 30 години. Слушалките с които слушам в къщи са 5херца 40 килохерца и звучат доста по добре от 20-20000. Ако разгледаме ухото от медицинска гледна точка - то няма рецептори за толкова високи честоти. Не знам дали знаеш, но над 5 килохерца ухото не чува фазови разлики на звука. Чува само сила и честота. Затова качеството на СиДи-то е достатъчно. Напрактика над 11 килохерца синусоидата се описва само с 2 точки (ефективни) и се разчита на филтъра след конвертора за да придаде оригиналната форма на сигнала. Ако минем на 88 килохерца възпроизвеждане - автоматично на 11 килохерца имаме 8 точки и на 22 имаме 4 - което единственно подобрява фазовата "истинност" на сигнала. За ухото 10 килохерца синусоидален или правоъгълен сигнал е едно и също по простата причина, че на правоъгълният следващият значещ хармоник е 3-ти което значи 30 килохерца - нещо което не чуваме. На този приинцип работи и емпег кодирането. Премахва информацията която ухото не чува. Имаше теория (през 80-те години), че ухото малко или много улавя наличието на ултразвук, без реално да го чува. Затова по време на слушане ако има дразнител който от време на време да гъделичка този нерв - мозъка си мисли, че чува много качествен звук. Без на практика това да му носи информация. Но нека те помоля сериозно - кажи кой е този Авторитетен Български Аудиоконструктор защото наистина ме интересува. Благодаря

Хубаво е човек да прочете малко преди да пише, иначе се излага. Хубаво е и да отиде на 2-3-5 саундчека та дори и при свързване на апаратурата за да види кое как и защо преди да говори какво е видял по ТиВиЛиура. В БГ всеки е експерт по всичко и е сигурен, че щом той не е открил топлата вода - значи я няма. Не разбрахте ли, че между китарист и електрончик има разлика и това, че свириш добре на китара не те прави спец по физика, електроника, акустика, тонрежисура и каквото още се сетиш. Извинявам се за офтопика. При първа възможност ще пусна линкове с документация по въпроса.

Преди време откриха защо китарните кубета с лампи звучат по добре от аналозите с транзистори, пък било те и мос транзистори. Цялата истина е във вибрациите които кубето предава на анода на лампата и модулацията която се получава като цяло. Някой институт (не помня кой) беше изследвал много детайлно процеса както беше свалил характеристиките на доста лампи и кубета и бяха обещали да правят математика за симулирането му. По някакви спомени бяха даже направили демо. Информацията ми е на няколко години, така че не знам продължението на темата. За обикновенни усилватели и преампи - няма смисъл от лампи освен ако не се гонят определени специфични изкривявания.

Те и трабант правят коли и трабантите са немски ама .. друго си е мерцедес. (примерно) Сони имат хубави "ефирни" микрофони и само толкова. Никога департамента им за микрофони не им е бил от силните. На темата за честотите - във всяка държава има различни разрешени честоти. Трябва да провериш в ДКД кои диапазони са разрешени и кои не. Звъниш един телефон и ти казват. В БГ всичко се слуша но нищо не се контролира. Ако излъчваш "където не трябва" няма да те гонят но ще знаят. Ще те подгонят ако някой се оплаче - фирма, институция собственник на честотата или полиция. Има такава служба към МВР. За запис на дикторски глас - отидете в студио. По евтино ще ви излезе. 1. знаят какво правят и как се прави 2. имат подходящата техника 3. имат подходящата стая с ПРАВИЛНА акустика. Ако го правите вие сами - трябва да минете по 3-те изброени точки за да стигнете до добър резултат. Тук не споменавам и най-важното, че диктора трябва да е професионалист и да знае какво прави и как да работи с микрофона.

Естественно, че е гаден звука в БГ. Не може по студията да ми работят самозвани музиканти и певци и да стават нещата след това. Това, че си добър изпълнител не те прави добър тонрежисьор. Не гарантира, че чуваш добре честотно и спектрално и още по малко, че знаеш какво чуваш/слушаш. Всеки взел техника и айде - студио. ЗАЩО "големите", разбирай задокеанските творения звучат добре на каквото и да ги пуснеш. Кеф ти на ВЕФ, кеф ти по радио, телевизия, дръжкофон и какво ли не - пак звучат добре. А наще ... ако са на що годе прилични колони - ще изкара нещо, ако го пуснеш на ВЕФ - може да ти отнеме време да познаеш кое е парчето. Звука не се прави от техниката. Давам за пример 60-70-те години. И дори 80-те. Каква техника с какви параметри са имали тогава, че са успявали да направят звук дето е недостижим в момента в БГ. Та дори най евтините Много-в-едно имат по добри параметри от тогава. И в БГ има къдърни тонрежисьори. Даже познавам няколко и като слушаш продукцията им можеш да си помислиш че е нещо ... голямо. А единият пише музика, записва с едни стари руски микрофони от времето на баба ми и едно 2 канално евтино конверторче. Само, че като пуснеш творенията му и имаш чувството, че слушаш звука на високобюджетен филм от Холивуд. Няколко са такивата хора в БГ и това ниво не се достига като музикант, изпълнител или певец а поне 20 години работа като тонрежисьор, със съответното образование от консерваторията. А за мастеринг има такива хитри трикове, че може да му падне шапката на човек само като ги види/чуе ама не стават с плъгин-и. Когато ми показаха как с едно движение от глухият ми и скучен микс става ярко и добре звучащо парче бях смаян. Никакви плъгини, никакви процесори. След година - две работа по този начин човек се научава и започва да го докарва така, че и смесванията да му звучат като мастериран звук, но това е друга тема. Всичко е въпрос на мислене, мислене, слушане и пак слушане. И то слушане на големите за да се научим.

Ами свирите си и записвате с микрофончето на компа. Има и по сложен начин, но не вярвам някой да седне да ви описва как се записва песен от край до край. Потърсете в нета или отидете в най близкото студио и си поговорете с човека там. Не вярвам да ви откаже съвет. Ако ставаше толкова просто на едно ПиСи - студията щяха да умрът от глад.