Pif

Хубаво е да имаш монитори, смесването само на слушалки може да е подвеждащо. Но от друга страна, ако акустиката на помещението ти е лоша, слушалките са по-добър вариант. Ако имате висококласен Hi-Fi усилвател или ресивър, купуването на пасивни монитори също е вариант. Каквото и да е помещението ушите са страшно адаптивни, така че мониторите са задължителни. Както и да работиш всяко нещо си има своите предимства и недостатъци. И слушалките и мониторите. До мониторите задължително трябва да имаш едни долнопробни колони за референция. Хай Фай и ресивър изобщо не ти вършат работа защото са друг клас. Още повече рисивърите. Това е като да отидеш на състезание формула 1 и да си сложиш трабантов двигател на болида. За монитори ти трябват линейни усилватели с добро АЧХ и малък клир. При хай-фай се гонят други неща нямащи нищо общо с електрическите параметри на сигналите. Там се гонят звукови свойства. Не е случайно, че повечето монитори ги правят активни.

Няма цялостна звукова картина а всеки инструменет със своята си. Дори всеки от барабаните е направен в различен свят. Едно далечно соло барабанче стил ФСБ, една много дишаща китара на преден план дето честотно слиза надолу под касата. Те вярно нещата са неравномерно изсвирени но винаги могат да се поизравнят малко къде с компресори къде с максимайзери. Но като цяло трябва да се направи една цялостна звукова картина в която да се впишат всички инструменти, не барабанчето да свири на стадиона, касата в банята, дистър китарата в тихо помещение а чистата китара в планината. По средата баса направо се губи от дистърите. Те са поне 6 дб (че и повече) над него и резултата е ... А и как едната китара изчезва. Все едно някой и дърпа кабела по едно време и ... остава дупка там.

Като начало решете какво искате да правите и за какво ще я ползвате тази апаратура. Ако ще свирите по участия - какви помещения ще трябва да озвучите. Принципно правилното нещо е всяка китара да си е с кубето. Централно озвучаване се ползва когато искате да озвучите дадено помещение. ДА - може да репетирате и с централно но е доста по сложно от музикантска гледна точка. Наистина берингер пултовете от по ново поколение не са зле. Не си го взимайте този 1002 - пълен боклук е. Входовете му не са направени като хората. Фантомното му захранване е под всякаква критика. Вземете си от новите с вградени ефекти. Има едни с по 2 ефекта които работят паралелно. И мислете за в бъдеще когато може да ви се наложи да озвучите и барабаните. За усилвател и колони - там големият проблем е басиста. Той ще иска 18" каси. Като начало си изяснете за какво ще я ползвате тая апаратура.

Ако бяха еднакви нямаше да ги има като модели. Аз вече успях да тествам ТЛМ127 (за което благодаря МНОГО на фирма Алмар) и не съм особенно очарован от този микрофон. Тествах и ТЛМ49 който е една идея по добре но като цяло са много далеч от микрофоните с които съм свикнал - М47 У67, У87, У89 и други от серията. Надеждите ми са 103 и 193 да са по добри от 127 и да си заслужава човек да си купи ТЛМ.

Имаш изгорял компресор с тоя чип или си решил да правиш нещо. До колкото знам JRC не го произвеждат от доста години и по разните уеб магазини нямат залежали бройки. Може да се намери някъде ама ще падне яко търсене. В популярните интернет магазини не можах да намеря на пръв поглед налични бройки. Можеш да пишеш на маузер.

Ако започнете да спорите кое е първо - яйцето или кокошката ще има повече смисъл и верни твърдения в спора ви. (не визирам конкретен човек) Похвавлно е, че Калоян е тръгнал да чете тонтехническа литература и да се образова електрически. Системата с инсъртите ще работи и то добре. Може да се получат брумове в записа и крайният микс но и с Директ Аут пак може да се получат. Все пак този вид звукови карти не са предвидени да ги интерфейсваш с каквото ти падне. Проблем за самият запис - няма. Проблема идва от там, че дори да намалите лайн ин-а на звуковата карта до минимум ще докарате до 2.3 2.4 волта пик ту пик което за вас ще е удачен вариант за запис. НО, проблема идва от там, че за смесването в реално време ще се наложи да работие с много ниски нива по шините. Малко неприятно ще е, че трябва да работите с регулатори на каналите на +10 и мастер регулатора и той там някъде за да изкарате номинално ниво от пулта но науката изисква жертви. Проблема е решим, така че не му мислете много. Това което е прието и не в практиката е за тонрежисьори и музиканти. Не за тонтехници. Те трябва да решат електрически проблема при добри параметри за звука. Дали е прието или не е въпрос на схващане. Ако утре аз отида с 3 лампи, 10 транзистора и 15 операционни усилвателя навързани с хвърчащи жици и направя добър запис пак ли ще е непрофесионално и т.н. За Пресли - импиданс матчинг в случая не играе толкова голяма роля защото: 1. Работим при ниски честоти 2. Нямаме 100-200-500 метра кабел който да се явява индуктивен / капацитивен товар и да се появяват всякакви видове изкривявания 3. И пулта и звуковата карта имат близки импеданси. Картите обикновенно имат 100 килоома входно (много рядко до към 10) а операционният усилвател на изхода на инсърта можеш да го натовариш спокойно доста, така че импидънс матчинг резисторите на изхода на инсърта няма да усетят звуковата карта и от нея нивото няма да падне с повече от 1 децибел. В повечето случаи изхода можеш да го натовариш до 75 ома товар (в редки 300) - далеч от 10-те килоома входно съпротивление на същият. Причините - термичен шум от резисторите. Колкото по ниско държиш импеданса - толкова по малко шум. Та обратно по темата - мислете как чисто акустично ще решите проблема и кое е това което не можете да направите на живо за да ви се налага да го записвате на 8 канала. Мислете го от музикантска и слушателска гледна точка, както и какво ще чуват хората в залата.

Не ди ли прочел инструкцията или не са ли ти казвали, че първо включваш картата в компютъра а после закачаш всякакви кабели и устройства към нея. Освен това е желателно процедурата да се прави при устройства изключени от контакта, особенно когато някое от устройствата ти не е занулено като хората.

Моля ако на някой от тук четящите / пишещите му се намира такова микрофонче да се обади. За 103 знам че имат в графити но не познавам никой там. ТЛМ193 има един човек от Русе и като имам път ще мина да го видя но засега нямам. Та голяма почерпка за който ми намери такова нещо за няколко минути.

Взимате едно ПЦ. Събирате от всичките си познати звукови карти. Има ПЦ-та с по 6 ПиСиАй слота. Това прави поне 14 канала запис (със 2-та на дъното). А ако вземете и някоя Ю Ес Би звукова карта ... Дори да ползвате няколко ПЦ-та (лаптопа) синхронизирането изобщо не е трудно. Прави се с пегел или произволен звук пуснат на всички канали едновременно в началото. По сложният въпрос остава как от пулта ще изкарате 8 канала звук като на всеки да можете да му регулирате нивото. А вие кое училище сте и какъв мюзикъл ще правите ?

БЛАГОДАРЯ МНОГО. Това е уникално. Вече няколко часа съм залегнал със слушалките над него а имам толкоз друга работа за вършене. Наистина готино тестче. Съветвам всеки да го направи. Частта с коя китара коя е и кой изпълнител какво е работил ги прескочих, но пък чисто звуковите неща са много забавни и приятни.

Двулентови са, но пък за това имам хубави слушалки а и 30 летови уши Ти искаш конструктивна критика от хората тук или искаш онези 90% да те похвалят колко си велик ? Както 1-2 децибела в силата на нещо оказват влияние и общия микс така и малки промени в честотите на екуилайзера и качественният му фактор оказват доста влияние.

Процесът е: Честотна корекция, компресия, смесване а не смесване и след това компресия. Максимайзери, компресори, мултибанд лимитери и т.н са неща ползващи се при мастерирането. Те не бива да се използват по време на смесването защото водят до грешна представа и се получават грешките които се чуват в това парче. Чух само последният вариянт. Отново в областта на ниските е пълна боза. Трябва доста да се понапънеш слухово и е герейство да чуеш какво става. Нещата си пречат и то много здраво. Всичко в това парче се случва в един честотен диапазон 200-800 херца. Ако го приемем като грешка при композирането - тя може да бъде избегната при свиренето или в краен случай при смесването. Но в този пример липсва каквато и дае намеса на лице с длъжност ТОНРЕЖИСЬОР. Те затова му викат режисьор - защото режисира събитията. С малко играчка по екуилайзерите и каналните компресори ще стане - но трябва да се слуша сухо - без ревърб, без мастер компресор, без максимайзери и т.н. П.П. Този стил на пеене (постановка и техника която има певеца) не предполага толкова прекомпресирано и напомпано звучене. Или певеца да го изпее по нахакано или парчето да се съобрази с неговите възможности. Сега в областта на средите пеенето здраво диша заради прекомпресиране на целия микс.

Пак се изписаха много глупости за нищо. Най важното пак не се каза. И засилихте детето в девета глуха. Да учи децибели и време за реакция на ВУ метъра. Детето каза нещо МНОГО смисленно. Зададе най смисленният въпрос на който повечето тук не само нямат отговор ами дори не си го задават. Как да се направи парчето така, че да звучи еднкво добре на всякаква уредба. Отговора е прост и той се крие дълбоко в историята. Нека се върнем на грамофонните плочи когато групата музиканти са заставали пред една фуния, певеца пред тях и директно иглата закачена на края на фунията е правила записа на мастер плочата. Този запис ако го вземеш и го пуснеш на каквато си искаш апаратура ще звучи добре. Той не е мастериран, не са му правени 100 000 000 корекции, компресиране и т.н. и още по малко някой е знаел колко децибела и колко милисекунди е ВУ метъра. Хората са казали: Дай нещо качественно на микрофона за да получиш нещо качественно от говорителя. Дори с кофти апаратура ако имаш качествен звук - той ще си остане такъв до края независимо на каква уредба (веф, телефон, тапички..) го слушаш. Така, че не обърквайте детето с глупостите - Мастеринга е .... велик. Ние може да не знаем какво е мастеринг ама знаем, че има едни майстори дето взимат едно лайно (с извинение) и като го "мастерират" става велико невероятно ... страхотно парче. Та като начало трябва да се разграничат малко длъжностите - тонтехник и тонрежисьор. Единия се интересува от тока който тече а другия се интересува от това какво се чува. Единия работи с ток другия с ноти и честоти. Най правилното е да "откраднеш" занаята от някъде. Да ходиш да гледаш в студио, да носиш колони по участия ... така се учи човек. Така се започва. От реалният свят на реалният звук. Видото е ... просто за обща култура. Тонрежисьор и хирург от гледане на филми не се става.

Първо човека е казал, че иска карта за запис от синтезатор и минидиск. Не е казал, че иска високоомен вход. Нито, че картата трябва да е външна. Отивай си взимай Creative Audigy ZS2 или по новата и версия. Има доста читави вход и изход както и потичен вход и оптичен изход - ако ще работиш с минидиск. От изброените до тук това е най-доброто. Има си и недостатъци но са пренебрежимо малки пред тези на USB които ти предлагат. Нонейм - хубаво е когато се опитваш да помагаш на някой да бъдеш точен/точна и да си наясно с нещата за които говориш. 1. Какво е СУПЕР ОБИКНОВЕН 2. Шум има на всякъде. Всичко шуми. Кабелите и те шумят. Само свръхпроводниците не вкарват шум но те работят при -178 градуса С. 3. 16 бита като го умножиш по 6 децибела на бит прави 96. Теоретично. Реално постижимо е 90. Как го намери това 100 ???? 4. След като компакт диск стандарта е 16 бита и динамичният му обхват е 96 децибела, касетофона има 50-70 децибела а радиоразпръскването 30-55 - ще ми обясниш ли как стигна до извода, че за професионални цели трябва да е над 100 децибела ? И кое трябва да е над 100 децибела - съотношението сигнал/шум, динамичният диапазон. И ако е шум - кой точно шум трябва да е под 100 децибела? По кой критерий измерен ? 5. Наистина ли има толкова много качественни звукови карти на пазара ? Я кажи кои са. 6. Без коментар 7. Щом външната е ПО-професионална - коя е НАЙ-професионална ??? И какво значи "Близкият контакт с техниката" Нима звуковата карта не е техника ? Или тя се прави от саламурено сирене и тока и влияе зле? Това ми звучи като близки срещи с 3-ия вид. Двама овчари видяли летяща чиния и 5 зелени човечета с антенки. Но не се качили в космическия кораб за да не им вкарат шум в овцете. Извинявам се за оф-топика но не се сдържах.

Не ви ли досрамя бе колеги. Как може да късате нервите на човека. Той е дошъл тук да му свършите работа а не да му късате нервите. Вие какво се офлянквате и говорите глупости вместо да му отговорите точно и ясно. И какво е това - не сте разбрали какво бил питал. Ами да сте разбрали. За вас курсове по телепатия няма ли. Не били разбрали... не бил се изразявал добре. А не си ли помислихте поне за момент, че вие не сте разбрали, а ? Да си прияная и аз отначало разбрах, че става дума за запис на живи неща но пък моя лиценз по телепатия изтече отдавна и наистина съм загубил тренирнг. Трябва всички да му се извиним на човека и да му подарим по един 24 канален рекордер и по някой друг компресор и Нойман - примерно 4-5 У67 и 10-ина У87. А за пулт - той ще си купи за да не ни се разсърди, че сме сбъркали какво му трябва.

Бенджи, квантовата механика е за квантови физици. За тях е проста. За обикновенните хора и популярната механика е достатъчна. Не за друго ами защото тя може да им е от полза. Съмнява ме някой обикновен човек да има нужда от квантова механика. Не подценявай звукотехниката. Това е доста сериозен раздел от електрониката, която е наука изградена на базата на физиката и електротехниката. Там се преплитат доста неща от акустика, магнетизъм и други области. Ако си някой нахакан тийнейджър (щях да кажа пъпчив пубер) с радост ще седна за 2-3 часа да ти отговоря на всичките технически въпроси които имаш по темата. А и които нямаш. Но ако си малко по зрял човек се отнасяш с неуважение към хората тук които ти отговарят на въпросите. Няма голяма разлика дали записваш с евтин пулт с малко канали или скъп с много. Раликата е само, че тоя с много ти дава повече възможности за шантави работи. Е, да, има и малко повече хедрум което ти дава свободата да не се вглеждаш чак толкова в нивата и дори да работиш с по ниски или с по високи нива това няма да ти преебе работата. Важно е когато имаш 70-80 канала от някой огромен синфоничен оркестър. Вариянта със send/return е хубав. Има само един малък недостатък. Той е кретена който се явява озвучител в случая. Като му скимне по средата на някое парче да си пипне гейна на някой канал и .. ти го вкарва четвъртит.

И тази и онази музика се прави по един и същи начин. С едни и същи инструменти. От едни и същи хора - музиканти и тонрежисьори. Ако на събраният тогава състав беше казано: днес записваме парче на Дрийм Тиатър или .. еди си кое от "любимите" не вярвам резултата да беше различен по качество. Каквото и да си говорим винаги имаме едни общи ограничения: музика, инструменти, (сцена) или поне картина, смесване, звуконосител. Целта ни е на звуконосителя да има "нещо" което максимално точно да предава идеите на автора. Сега тук идва спора за реалистично и абстрактно. Автора каза, че иска да накара слушателя да се чувства максимално близо до живото звучене. Но пък микса му е абстрактен и не са спазени нито 1 от ограниченията които имаш при живото свирене и озвучаване. Каквото и да си говорим човек не трябва да показва колко е велик а трябва да се стреми към съвършенство. А стремейки се той иска или неиска стига тези висоти. Тогава хората сами му казват колко е велик, без да се налага да ги убеждава, че видиш ли той е експресионист и иска да покаже нещо .. по така. Винаги когато имам съмнение за нещо се връщам към времето на плочите с директно нарязване. Пускам си примерно едно такова парче за "референтно" и нещата се изясняват. Спомням си и за думите на един мой приятел (велик тонрежисьор) който казваше - какво правиш ако на концерт цигулките са ти тихи? Ами много поросто - викаш още цигулари. И на мен много ми се иска екрана на телевизора ми да е МНОГО голям и освен това като някой конник тича по екрана и стигне края му (на екрана) да изкочи от телевизора и да продължи по стената... Тогава на режисьорите ще им е пъти по лесно и няма да им се налага да мислят за предно, задно, фоново, рисуващо и т.н. осветление както и за преден, основен, заден, фонов и т.н. планове. Просто всичко щеше да е .. щрак с пръсти. Трябва ти по широк екран - готово - конника излиза от екрана и тича по стената. Ама не само по тази ами и по съседната, даже може да мине и по тавана. Само да не стчупи лампата

Billy Gilman - Classic Christmas Billy Gilman - One Voice

С риск да те засегна, ще ти кажа, че не намирам абсолютно нищо общо между твоя микс и Doomsday Machine на Arch Enemy. Там са спазени всички правила за запис и смесване. Няма да се съглася с теб и по въпроса с "новите методи" за да се поучиш от някой когато не си до него. Ако не си до него ти никога не знаеш какво чува той за да вземе своите решения. И да чуеш какво точно търси в този момент. Друго за което няма да се съглася с теб е панването. То не се пвави "както видиш от някой" а се прави конкретно в съответната звукова картина. В музиката и звукотехниката няма понятие като проценти. Там се работи с понятието децибели. Понякога се ползва и градуси за панорамата като в този случай се има в предвид субективното положение на инструмента спрямо другите в цялостната звукова картина. Докато не започнеш да гледаш на записите като звукоинжинер а не като инструменталист и слушател - няма да започнат да се получават нещата. Ще ти кажа за една случка околу 2000-ната година. Сони мюзик решават да направят един грандиозен проект в който наливат много милиони. Те събират най добрите студийни музиканти на щатите. Събират най добрите бек вокали. И събират най добрите тон-режисьори като всеки от тях е шеф на студио. В биографията на всеки от тях гледаш: Първия записвал Майкал Джексан, Бритни Спиърс и .. еди си кой, другия записвал Селин Дион, Елтън Джон, Куин и .. т.н. Не ги помня но това бяха 10-те най добри тонрежисьори на Щатите по това време. С този екип от хора в интервал на 6-8 месеца записаха 2 невероятни албума които са еталон за перфектен студиен запис. Записите са правени в Уестууд студиос и са на едно 11 годишно дете. Стотици пъти съм слушал всяка от песните за да търся грешка или нещо направено зле. И знаеш ли с какъв кеф един ден след 2 месеца слушане чух скърцане на педала на роял. Тогава си казах - и тези са хора. Не са извънземните за които ги мислех. Та защо започнах да ти разказвам това. Учудващото в случая е, че всеки от тези ВЕЛИКИ тонрежисьори с голям интерес и респект гледа как колегите му работят, защото колкото и да си велик винаги има нещо което да научиш. Това, че си видял как някой велик врътва едни потенциометри на Х "процента" и ти го правиш като него определено няма да ти даде същият резултат. Не си ли до него, да усетиш момента не става. Ти би ли легнал на операционната маса на хирург който се е учил от видео клипчета по интернет ?

Задаваш изцяло тон-технически въпрос. Как се записва нещо. Ами лесно. 1. Звукоизточник. 2. Конвертор - звук към ток. Примерно микрофон или пикъп на китара или .. нещо. 3. Устройство което привежда сигнала (тока) във вид удобен за използване. В повечето случаи това са различни предусилватели 4. Записващо устройство. Може да е лентов магнетофон, може да е компютър със саунд карта с N на брой входове. АДАТ или .. каквото се сетиш. На пазара има доста устройства които имат различни функции и ти сам трябва да решиш какви да избереш тъй като много от тях си припориват възможностите. Едни имат едни екстри, други - други. За целта трябва да познаваш характеристиките на микрофоните, пикъпите, предусилвателите и конверторите / магнетофоните. Импеданс, работни нива и т.н. На едно от първите места трябва да си решиш какво ще правиш защото ако ще записваш примерно синфоничен оркестър ти трябват Х микрофона, предусилватели и записващо устройство. Не ти трябва да използваърш сигнала за озвучаване, за монитори, нищо. Ако става дума за студио - ще ти трябва да "смесиш" тези сигнали които вземеш от звукоизточниците и да ги пратиш към монитори / слушалки. Там вече нещата стават малко по сложни. Цялата сложност идва от това, че вече не само записваме ами и подаваме сигнала за други цели. Ако ще е жив запис на концерт нещата се разделят на няколко концепции и стават още по сложни. Тъй като там основният приоритет е озвучаването за записите остават все по малко ресурси. Или пък се изисква много по сложна апаратура. Ако използваш цифров смесителен пулт - е лесно. Те винаги имат изходи на които изкарват всеки канал. Трябва ти само конвертор от вида цифров изход на пулта до вида вход в компютъра. Ако е АДАТ - ти трябва звукова карта с няколко АДАТ входа. Ако е ЕдърСаунд - ти трябва съответната мрежова карта. Ако пулта поддържа 1394 - още по лесно. Когато имаш изцяло аналогова система нещата са най сложни. Имаш миркофони които влизат в един смесителен пулт за озвучаване. Можеш да ползваш сплитери на сигнала но в повечето случаи това е трудно приложимо. Първо защото затихва сигнала и се повишава нивото на шум, второ защото трудно се работи с фантомно захранване при този тип сплитери. По добрият вариант е смесителният пулт да има Директ Аут на всеки канал. Тогава взимаш сигнала от там, прекарваш го през един предусилвател за да си коригираш нивото и записваш - кеф ти на лента, кеф ти на АДАТ, кеф ти на компютър със звукова карта. Има хитринки и похвати които можеш да използваш с подръчни средства за да направиш лесно жив запис. Така погледнати нещата са прости. Но винаги в процеса на озвучаване или запис се появява нещо необичайно което ти трови живота до неузнаваемост и системата за запис от проста става уникално сложна. Затова се използват толкова сложни и модерни апаратури - за да имаш гъвкавост и за да можеш да реагираш бързо и да решиш проблема на място. Другото е, че е грехота да хвърлиш 1 тон пари за апаратура само за жив запис, после още 1 тон пари само за студиен запис, след това още 1 тон пари за живо смесване, след това .. за студийно смесване и т.н. Затова трябва да познаваш възможностите на техниката за да избереш какво ти е нужно. Но на първо място трябва да знаеш какво ще правиш. Както вече казах - възможностите на повечето устройства се припокриват но всяко си има различни екстри. Доста технически познания трябва да има човек за да се справи с тези задачи. Затова на всякъде си има такава длъжност - тонтехник. Той е човека който познава техниката, слага я, свързва я и оставя музикантите и тонрежисьорите да си свършат работата без да се интересуват колко волта или колко дибием-а е сигнала, дали е балансиран, дали микрофона е захранен фантомно или ... какъв е мултикора от сцената. Ако имаш конкретни въпроси - пиши ги тук. Като начало разгледай из интернет каква е архитектурата на смесителните пултове и защо. Кое как се ползва. Каква е архитектурата на връзките в едно звукозаписно студио. Какви видове микрофони има. Кой как се ползва. Какви нива дават. Какви са им импедансите. Какво е dbu и dbm. Как се дефинират. Какво е хедрум. Можеш да разгледаш програмите на западните университети. Има ги в интернет и там почти всичко е обяснено с много разбираеми пауър пойнт презентации.

Всичко е слушане. Абсолютно всичко. Ако си изградиш еталонен слух - просто ти трябва време. Ако имаш перфектен слух - първото парче ще го направиш перфектно но след 100 часа. Второто след 95 и т.н. докато освен перфектният слух имаш и рутината. Когато говорим за изкуството музика и по точно звукозапис има ограничения които колкото и екстравагантен да си трябва да спазваш. Щом искаш да правиш изложба на картини в галерия тези картини трябва да са с размер до 2х3 метра защото по големи няма да влязат в галерията. Тук ти говоря като уредник на галерия а не като културовед. Така правиш и ти. Говориш от потребителския аспект. Не като звукоинженер. Целта е с похватите на звукозаписа и смесването да предадеш тази широка картина която искаш а не да рисуваш по стените на галерията като едната част на картината е нарисувана до вратата на входа, другата в тоалетната а третата част на тавана. Само за да изглежда картината по ОГРОМНА. Чух някои твои неща и определено ми харесаха барабаните в някои парчета. Но има доста да поработиш по самото записване. Начините на ползване на микрофони и първичната обработка на сигнала. Но гледай винаги от гледна точка на техника който трябва да го направи и да вкара всичките тези неща които искаш да покажеш на зрителя/слушателя в ограниченията на тези Х децибела които са ти дадени от транспортната медиа и несъвършенството на озвучителната система. Друг критерий за добър микс е при промяна силата на слушане да не се променя звуковата картина. Независимо дали пуснеш песента силно или тихо се чуват едни и същи инструменти. Не когато го усилиш едни да се почвяват а други да изчезват. Този занаят се краде. Много може да се научи и от добрите озвучители които идват с големите групи в БГ. 9 часа не помръднах от стола за да гледам/слушам озвучителя на Филип Киркоров в Зала 1. Бях решил след саунд чека да си ходя но така бях впечатлен от професионализма му, че останах онемял с отворена уста до края на концерта.

суичед, напротив. Взима се стила музика. Освен ако това не е рап или чалга Слушай си микса моно. Не защото ще се пуска моно а за да си сигурен, че нямаш противофазни неща. В момента в който го пуснеш моно и китарите изчезват. 2 са по така миродавните критерии, че парчето ще звучи добре - едното е да не се различава много между моно и стерео и другото е академичният филтър - когато спреш всичко над 4 килохерца - парчето остава да звучи добре. Не коментираме случая когато парчето се пуска по радиото а коментираме случая когато то се пуска на уредба на която колоните са близо една до друга а ти си далеч от тях. Какво ще чуеш тогава ? Основният вокал иска доста игра. На няколко места прави дразнещи грешки които или трябва да се изпеят на ново или да се замажат с ефект. Нека е напред но картината е следната. Една ОГРОМНА сцена. 100 метрова. В дъното някъде едни барабани. 100 метра в ляво някакви китари и 100 метра в дясно - други. 100 метра напред певец. Те не са група която свири заедно а ... едни хора на голямо прстранство. За ниските - всеки инструмент трябва да свири в дадено време на дадени честоти. Когато времето и честотите съвпаднат - става мазало. Тогава се налага компресорите и лимитерите на крайния микс да мачкат и става една ... мътна и кървава. Това е като всеки китарист иска МНОГО ниски на китарата си, всеки басист иска много среди на баса ... а вокала иска да е 20 дб над другите. Правилното е когато има вокал - не той да е по силен а инструментите да му направят "място" като свирят по тихо и свирят другаде където вокала го няма. Не да се надвикваме като последние простаци и селяни. Това прави добрите музиканти добри. Не само да не бъркат ами и да си знаят мястото. Виждам, че имаш желание да се учиш и четеш доста но нещата стават най вече със слушане. Да чуеш кое как е направено и да разбереш защо е направено така. Не всички велики ПРО-та в БГ да си мислят, че парчетата на онея на запад звучат добре защото са невероятно мастерирани и да си мислят, че като направят някаква боза и онея великите ще им я оправят като им го мастерират. Всичко става със слушане. Използвай за еталон така наречените вътрешно балансирани състави. Те може да свирят друга музика но винаги принципа е един и същ - независимо дали е поп, рок, чалга, джаз, синфонична музика. Поиграй си и с ревърбите. Виждам, че си ги пестил. Соло барабанчето може да понесе още доста ревърб. Звучи посно. Сложи си 2 ревърба (един къс и един дълъг) и си играй с тях. Има много трикове които могат да се ползват за да ти стане парчето готино и с ярко звучене, но най първото нещо е да е перфектно балансирано. С точност 1 макс 2 децибела. В този микс въпреки компресорите има неща с по 4-6 децибела "грешка" Не приемай критиките ми като заяждане. Те са изцяло конструктивни.

кофти смесено. много готино парче ще стане ако се смеси като хората. В областта на ниските е пълна боза и мешавица. Основният вокал трябва да се раздели на няколко канала и всеки да си има настройките за типа пеене в конкретният момент. Като цяло пространственната картина е ... никаква. Много широка панорама на китарите които звучат прекалено ширки докато барабаните зучат като моно. Няколко мултибанд компресора на субгрупи ще помогнат много. Вокалите също искат доста честотни и динамични корекции. Слушай парчето на моно да видиш каква боза става. Нямам време, иначе с кеф бих го смесил това парче.

BluZone: Освен да ти пожелая успех в начинанието и твоите записи някой ден да станат еталон за перфектна работа. Щом се обиждаш от думите ми явно си несигурен в себе си. Аз (както и повечето хора тук) са за да дадът лично мнение. Аз не съм музикант. Дори не съм професионален тонрежисьор. Нямам тапия от академичните среди. Моята работа е да проектирам звукозаписна електроника. Хай Енд специално за студийна работа. Виждал съм как се правят нещата и по този и по онзи начин. И категорично не искам да обидя никой с постовете си. Краен съм в менията си, защото тук в БГ всеки музикант който запише 10-20-50 песни става голям. Каквото и да си говорим за да станеш добър тонрежисьор ти трябва: 1. Образование за тонрежисьор (а не инструменталист) и 2. 15-20 години практика като поне 5 си чиракувал при някой наистина добър. Този занаят се краде. Гледал съм с часове как работят такива тонрежисьори и в уестууд и в москва. С каква прецизност и точност правят всяко нещо до децибел и то от раз. Това което го пише по дебелите учебници - в реалният свят. Не ми остава друго освен да се извиня още веднъж ако съм засегнал някой с мнението си и да пожелая успех на творците.

Ако напълним сцената с много различни мацки и те танцуват в синхрон - добре. Съгласен съм. Но да танцува една мацка и да слагаме N на брой криви огледала за да "запълним" сцената - това вече е простотия. Ако се гони ефект на живо - ок. Ако сме 70-те, 80-те та дори началото на 90-те години - да. Пак съм съгласен. Но когато става дума за студиен запис да се правят неща от раздел ТНТМ - 60-те години говори само за много ниска техническа и акустична култура. Всеки инструмент си има точно място в звуковата картина и всички тези манипулации затрудняват както музиканта така и тонрежисьора да си свърши работата и да постави даденият инструмент на даденото място. Независимо от стила на танцуване когато вместо танцьорки сложиш криви огледала ще имаш пак представление но то вече ще е криво-огледален перформанс а не танцов спектакъл. Ако целта е просто да запълним празния честотен спектър - спокойно можем да го направим и с няколко допълнителни канала с мултибанд лимитер(компресор)и с различни настройки. Такъв мазгоч ще настане, че няма да има нужда и от други инструменти.