Pif

Звучи като пробили кондензатори на входа на канала. На друг канал същоъто ли е ? Какво се чува на изхода на пулта освен ПУК-ането при чключване Какво става с друг микрофон ?

Ама Симеончо е голям търговец. Веднага гледа да пробута нова Щом има отделни чипове за крайно стъпало - ремонта е лесен. По гадно е ако е вход, че те не са буферирани. Ако можеш да запояваш - купуваш чиповете за по левче - два, старите ги изрязваш внимателно с макетен нож много плътно по корпуса, след това с поялника махаш останалите на платката крачета с повечко колофон (не ползвай паста за запояване, киселина или други приумици .. аспирини и т.н.) След което слагаш новия чип и внимателно го запояваш. Ако си добър с поялника ще минеш и без тинол. И това ти е за урок, че апаратура се включва в неработещо състояние - демек първо свързваш после включваш. П.П за Евтим: Двоен операционен усилвател с мощен изход, рейл ту рейл аутпут, работещ в областта на по-ниските честоти се нарича аудио усилвател. И компаратора е вид операционен усилвател и дори е направен по същият начин, но му се вика компаратор заради някои по специфични характеристики. И двете са от класа на операционните усилватели.

Трябва ми инфомация от първа ръка. Как се държи ДСД-то в по екстремални условия и т.н. Така или иначе ДСД-то е просто един сигнал изведен от сигма-делта модулатора на АЦП-то. Затова е и толкова лесно за производителите на чипове - просто един вътрешен сигнал го изкарват навън. Като предимства има повишеният динамичен диапазон в ниските и средните честоти и по малко-то фазови изкривявания. Напракитка това е един ШИМ с доста висока честота. Най античният метод за цифровизаця на аудиото. Когато за първи път четох за ДСД си помислих, че е доста безмисленна глупост и има смисъл когато се ползва за риъл тайм пренасяне на данни. Идеята била да се избегнат филтрите в АЦП-то и шума от квантуване. След дълги размисли стигнах до извода, че това което избягват да направят в АЦП-то го правят в ДСД декодера независимо от вида на данни които излизат. И тогава не разбрах и сега не разбирам как се възстановява клока с който квантува АЦП-то в ДСД декодера за да се избегне големият джитер. Но май явно не се избягва тъй като всички от това се оплакват. Ако знаете някой който има повечко ДСД апаратури ще ми е приятно да получа информация от първа ръка.

Някой от вас ползвал ли е новата измишльотина Дайрект Стриим Диджитъл ? Все повече апаратури започнаха да имат такива входове и изходи и ми интересно ако някой вече е имал възможност да го изпита на всой гръб.

Когато говорим за параметрични икуилайзери там разликите са огромни. Там има няколко концепции в зависимост от качественният фактор на съответният филтър. Като цяло "стандартите" идват от ухото и неговите възможности. Това, че има безброй технически решения - къде успешни, къде неуспешни е друг въпрос. Като цяло среди са 1 килохерц защото там ухото е най чувствително и се приема за средата на чуваемият диапазон в който се съдържа най много полезна информация. А съм виждал и параметричен икуилайзер на който ниските стигат до 10 килохерца...

Има си стандарти. Както винаги тези стандарти са създадени от първите и всички останали ги следват. Маки имат примерно едни честоти за микрофонните канали и други за линейните канали. На Ямаха някои пултове следват същата концепция но по новите залагат на "модерната" - изравнени честоти. Когато се каже Бас - винаги се има в предвид едини същи честотен диапазон с много малки разлики. Разликата между различните производители е почти незначителна. Става дума за под 5-8% от честотата. Дали ниските среди ще са 540 или 580 херца не е толкова важно. Още повече остротата на среза на този филтър не е голяма. Честотният диапазон се разделя на 3 - Ниски - под 300 херца, Средни - 300 херца до 4 килохерца и Високи. От там вече има разграничение ниски среди, високи среди ... което също разделя тези обхвати на подобхвати, но каква е абсолютно точната честота на съответното "копче" не е толкова фатално. Ако ти е много важно на кой пулт какви са - имам схемите на повечето по-известни пултове, но разликите са малки.

По голяма анти-реклама от това здраве му кажи. Тука имам един певец. Трябва да му сложа микрофон. Я да взема един от склада. Какви има ... ами въгленов. Микрофон ли е - микрофон е. Става. Кабел, хм. Миди или антенен. Айде оптичен, че е нов и по него не се хващат вируси. Сега тоя оптичн кабел къде да го ръгна .. айде в кросоувъра и от него в кюбейса. От там през Миди изхода ще го ръгна в пулта и от пулта в колоните. Ииии, забравих крайното стъпало. Значи мидито влиза в крайното стъпало да се усили и след това ще го пуснем към пулта. на 1-ви канал ще вкараме и субуфера (Буфера) да вкара малко високи среди Това беше примерна схема на озвучаване за опера. Сега уважаеми студенти искаме да изчислите нивата, импедансите, съгласуването и загубите във тази система, както и при какви честоти ще прави микрофония. За успешно издържалите - диплом за тонрежисьор. Моля да ни извините ако има малко неточности в заданието, но все пак е правено преди 20 години когато е нямало сонар. Продължавам да си мисля, че звукотехниката като част от електрониката и акустиката е точна наука в коят важат всички физични закони и като такава си иска точните определения и термини.

Много зле направен тест. Много безмисленни и глупави въпроси. Както и много неверни. На много от въпросите отговорите могат да бъдат други ако се разглежда друга концепция. Тези въпроси може да са актуални към даден учебник за конкретни неща, но глобално погледнато са пълни глупости. Това върви за НБУ примерно или за нещо несериозно - примерно 7 клас в музикално училище. Чисто аматьорска работа. Всеки един професионалист ще се изсмее на този "ТЕСТ" който няма много общо с тонрежисурата. Та дори и с тонтехниката. Поставените въпроси нямат нито един верен и конкретен отговор. Не може на нито един от въпросите да няма точно определение. Ниаква терминология .. обяснения стил детската градина. Да ме прощава ако някой го смята това за "постижение" Въпроси 12 и 13 нямат нито един верен отговор. И не само те. 19 въпрос - няма сигнал с ниво Х децибела. Има сигнал с ниво Х децибел-миливолта. Децибела е отношение на величини. Трябва да се каже спрямо какво са тези Х децибела. Направо нямам коментар.

Имах и телефона но не знам къде съм го затрил. Най лесно ще я намериш като звъннеш в консерваторията и попиташ кога има лекции. Кабинета и е в новата сграда на 4-тия етаж като се качиш по стълбите мисля се падаше един от първите в дясно. За да отидеш при нея трябва да си доста напред с материала. На много хора отказва. Като преподавател е страхотна и знае как да обясни на всеки това което трябва - независимо той какъв катил е. Веднъж съм се срещал с нея и за 30-те минути които говорихме ме изуми с познания и умения. Тя е най добра в поставяне на глас. Ако имаш нужда точно от това - обади и се. Със солфежи не се занимава. Намери книгата и и преди да отидеш на урок при нея е хубаво да я прочетеш. Там има много неща които можеш да научиш и които ще са ти полезни ако вземете да работите заедно. Успех

Записва се на 24 бита за удобство. За да имаш място за корекции и грешки без това да води до влошаване на качеството. Говорим за ЗАПИСВАНЕ а не за възпроизвеждане. Също така гледал ли си какво има в спектъра на сигнала над 22 килохерца, и тези 192 килосмпъла (респективно 96 килохерца честотна лента) до какво води. Това е същото като да добавиш инфрачервен и ултравиолетов цвят на телевизора .. и да имаш 5 цвята вместо 3. Първо нито човек може да ги чуе, второ музикалните инструменти не ги издават, трето микрофоните не ги приемат и четвърто колоните не ги възпроизвеждат. Ако следиш тенденциите в про аудиото стремежът е към ДиЕсДи което като сумарен битрейт не се получава кой знае колко повече от 44/16 за сметка на доста по големия динамичен диапазон. Всичко е за пари. Луйс Армстрьонг и на грамофон е записвал перфектни неща без каквото и дае било.

Що е то озвучител и има ли то почва у нас. Прочетох доста интересни мнения за озвучителите в този форум у реших да напиша моето мнение по въпроса. Аз имах щастието да се уча от големи имена както в студийната такаи в живата работа. Тук ще цитирам техни думи както и думи на техните преподаватели. Преди много години се е появила нуждата да бъде предаван звук на разстояние. Тогава се е появила и нуждата от озвучител. Неговата работа е да "вземе" звука от едно място и да го пренесе на друго като "озвучи" мястото на слушане. Тогава взимаме един техник - който е много наясно с всичките жици, токове и други бръмбъзъчки и му даваме тежката задача да закара до хората в съседната махала какво пее Баба Пена. Човеко (технико) взема един микрофон, сага го пред Баба Пена, разпъва кабела до другата махала (през 3 къщи) и там слага един говорител. И тъй като човеко си е техник и ги разбира тея ми ти работи - слага и един усилвател, че видиш ли трябвало. Баба Пена и Баба Гина (дето я слуша) не знаели кво е тва ама много хубаво, че можело да я слушат и у тяхната махала без да развалят седянката и да ходят да се молят на другата махала да сядат на тяхната седянка която и без това била малка. От тук изниква и определението за озвучител - човек който озвучава дадено място със звук от даден източник. Колкото по възпроизведеният звук е подобен на оригиналният - толкова по добре човека си е свършил работата. Сега да дадем дефиниция на музикант. Ами музиканта е този който използвайки гласът си или някакъв инструмент (наричан музикален) издава последователност от звуци формиращи мелодия. Колкото по добър е дин музикант - толкова по добра мелодия и по добър звук ще изкара и хората ще слушат и ще му се радват. Добрият музикант познава своят музикален инструмент и може да извади какъвто поиска звук от него (според възможностите на инструмента) за да достави удоволствие на слушателя. Добър музикант - добър звук. Лош музикант - лош звук. До тук е просто. Взимаме един музикант (Баба Пена) и един микрофон и озвучителят си е свършил работата. Ако викнем и Баба Гина да пее - имаме 2-ма музиканти и един микрофон - ефекта е същият. Озвучителят си е свършил работата. И двете баби се чуват в другата махала. Коя ще се чува по силно - ами тая дето пее по силно (или е по близо до микрофона но този случай не го разглеждаме) Озвучителят обаче купува още един микрофон и сега всяка баба си има свой микрофон. Така пак по силно ще се чува тая баба която пее по силно и другата няма право да и се сърди. Айде Баба Гина има по тихо гласче - озвучителят ще и сложи по близко микрофона (още не е имал смесителен пулт) и двете баби ще се чуват еднакво силно. Ама изведнъж Баба Гина както креснала на една от песните, та нали е била по близо до микрофона - и заглушила Баба Пена и в другата махала не се чувало и помен от Баба Пена. Кой е виновен ??? Озвучителя или бабите дето се надвиквали. Ама видиш ли дошли и бабите от другото село да пеят и станала една ... Озвучителя кво да прави човечеца сложил един микрофон и каквото пеели бабите - това е. Ама дошъл диригента и креснал: АААА, така не може! У другото село си имат 5 микрофона и пулт. И която баба пее соло - тя да се чува най силно. И така седнали двамата един до друг и диригента вика: Сега, тука шаа пее Цонка - дай да се чува повече. Тука ша е Жечка - нека тя да е по отчетлива. И така се появила длъжността Тонрежисьор. Той е режисирал звука - кой как и колко да се чува. А човечеца озвучител му е било все тая коя баба колко пеела щото той мразел народни песни и слушал само хеви метъл. Така до тук се появиха 3 длъжности - 1. Изпълнител 2. Озвучител 3. Диригент на звука (Тонрежисьор) Изпълнителят е ясно - той трябва да изпълнява песента. С хубав глас, ясно .. да достави удоволствие на слушателя. Озвучителя трябва това пеене да го направи достояние на слушателите. Колкото по добре си върши работата - толкова е по незабележим Диригента трябва да направи така, че цялостната картина от пеенето да е красива. Той е шефа на хора. Вместо да кара озвучителя може да каже на другите баби да пеят по тихо и пак да се мине с един микрофон което е перфектният вариянт, но има случаи в които това не може да стане. Тогава се появява необходимостта от този човек - диригента на звука. Това е човека който РЕШАВА какво ще слушат бабите в съседната махала. Той е част от групата. Групата е инструмент в неговите ръце. Ако вземете един африкански певец и го накарате да пее с руски музиканти - няма да стане нищо защото той не знае техните песни нито те неговите. Същото е и с тонрежисьора. Ако вземем руски певци и руски музиканти които не знаят едни и същи песни - пак ще се получи нещо макар и не кой знае колко добро. Ако и певеца и музикантите са много добри професионалисти - тогава ще стане. Пример е джаз музиката. Та да дойдем в сегашни дни. Групичката на Гошко и Пешко които свирят .. (и те не знаят какво) и решават да правят концерт. Викат дядо озвучител (който междувременно е остарял, все пак от 30-та година озвучава баби) и той идва с едно микрофонче и една колонка и Гошко и Пешко ревват. ААА, ама искам и микрофон за касата, искам за барабанчето, 3 за томове, 1 фус, 2 оверхеда, кубето на баса да е с 2 микрофона... Искам и 3 кръга монитори, като за барабаниста 2 монитора, за баса 2, за вокала 4 щото нали ще ходи по сцената. С тъжен поглед бай Озвучител (с главно О щото е вече ветеран) изпълнява безумните изисквания на Пешко и Гошко (нали внучето иска нов Коде Дуо и 22" ЕлСиДи) и започва мъчителният саунд чек. Басиста иска повече високи, китариста иска повече ниски, барабаниста се жалва, че касата му звучала като кутия от сирене (ами да си беше купил барабани а не да свири на стари тенекии от сирене). Барабаниста започва да иска касата му да е по дълбока, чинелите по високи, фуса по мек а солото по остро. Вокала се изцепва, че иска по розово звучене а клавириста искал да се чува като на еди си кой концет на Уембли като ... (той свири на детско касио за 50 лева, ама това друга тема) И в крайна сметка човека който отива да ОЗВУЧИ събитието е намесен в производството на този звук. От него се иска да го "взвеме" от звукоизточниците, да го коригира (защото е гаден) и чак тогава да го предостави на публиката за слушане. С кански усилия Бай Озвучител изпълнява дори розовите мечти на вокалиста и звука е перфектен. Започва концетра и в залата ужас. Китарите силни, баса слаб, вокала не глух, от барабаните само солото и фуса... И с всяко следващо парче по зле. Свършва концерта и Гошко и Пешко бесни отиват да пребият Бай Озвучител дето им е оплескал звука. Той е виновен за всичкото им гадно звучене по време на концерта. А бай озвучител освен да включи апаратурата преди началото и да я изключи друго не е правил - ама видиш ли - изяде си боя човека. Добре пак, че му платиха да зарадва внучето с новия Коре Дуо. Колко по добре му беше като озвучаваше 2-те баби пък и целия селски хор с 5 микрофона. Дори досадният диригент не беше нищо пред групичката на Гошко и Пешко. Тук опираме до дефиниця кой за какво е отговорен. Както и за видовете състави. Музиканта е отговорен за хубав звук който да е в хармония с останалите музиканти - както по мелодия така и по сила. Диригента е отговорен кой музикант какво свири - кой силно, кой слабо. Така наречените вътрешно балансирани състави. Те са състави които могат да се изявяват без нужда от озвучаване. Такива са хоровете, дуети, вокални групи, симфонични и камерни оркестри. Когато в симфоничният оркестър нещо е тихо - диригента слага още. Когато е соловата партия на флейтата - тромпетите не надуват а свирят леко. Затова се нарича и вътрешно балансиран. Защото музикантите свирят балансирано един спрямо друг. При рок бандите - те не спадат към този клас, най малкото защото електрическата китара не е акустичен инструмент. Но тогава пак важат правилата за баланс. Не може солокитарата да свири ниско, баса високо, барабаниста да бъхти по барабанчето все едно има манифестация на пионерчета а вокала да се дере опитвайки се да прекара поне 1-2 думички през уредбата. Тогава се намесва диригента и раздава правосъдие. Когато се гони обаче различно звучене за всяко парче идва мястото на още един член на групата. Тонрежисьора. Той командва какво ще се чува от кой иструмент. Той е най главният в групата по време на свирене. Той дава възможност на всеки да се изяви, да достигне до слушателите по най подходящият начин. Той е човекът който гарантира ЗВУЧЕНЕТО на цялата група. Кой да е силен, кой слаб, кой с повече високи.. В кое парче трябва да са само вокали и бас а китарата и барабаните .. едвам в далечината (нищо, че барабаниста не е на това мнение и бъхти всичка сила по барабаните от злоба) И накрая е озвучителя който има за цел да направи достояние на слушателите ПРОДУКТЪТ произведен от групата заедно с тонрежисьора. От къде идва заблудата на всички групи, че озвучителят трябва да се прави на тонрежисьор, че трябва да коригира в движение всички грешки на изпълнителите и в крайна сметка той да е виновен за отвратителното звучене на групата. Нали затова всеки музикант е такъв - защото може от един инструмент да вади определени звуци а сумата от тези звуци заедно с другите музиканти - прави музиката. Затов си има монитори на сцената. Не са за окрашение. Това естественно не значи, че няма некадърни озвучители. Ще дам пример от миналата година. На "Сцената" свирят: Аирто Морейра, Вики Алмазидоу, Милчо Левиве и Венци Благоев. По време на саунд чека се нареждат няколко микрофона (3 за Милчо, 1 за Вики, 1 за Венци и 4 за Аирто - Вокал, Каса и 2 Оувърхеда) Озвучителя пита: имате ли нужда от саундчек - те се споглеждат и продължават да се разсвирват при което озвучителя казва: Те са световни звезди, не им трябва саунд чек. Изгледах го но реших, че човека си знае работата и не ми е място да се меся и си затраях. Като започна концерта .. аууу, ужас. Като писна една микрофония и .. Милчо подивя. Той не си пада по непрофесионално отношение... и 20 минути чакахме ОЗВУЧИТЕЛЯ с главно О да се пребори с микрофонията ... Дори след тази случка силно се съмнявам, че си е взел поука и че е разбрал, че саунд чека е за озвучителя а не за изпълнителите. И още един интересен случай от младините ми: Латинопартизани ще правят концерт някъде и те ще носят всичко. От нас искат само Х киловата и Х монитора. (май само 1 или 2 на един кръг). При което концерта е от 19:30 а ние в 12:00 сме готови, приготвили всичко, тествано настроено и .. с един малак пулт и един плейър. В 15:30 пристигат барабаниста и басиста и казват, че технят пулт няма да дойде, да им намерим. Ок, намираме, вързваме и правим звук на бас и барабани. В 19:05 пристигат другите другари обяснявайки, че тонрежисьора им ... го няма ... и микрофони няма ... и ... се отече. Искрен хукна да се къпе щото целия бил в масло нещо от колата а ние пред публиката започваме да разпъваме кабели за китари, синтезатори, перкусии ... и как да правиш саундчек пред влизащата публика... И така концерта започва в 19:30 както е уговорено за околу 30 секунди всички звучаха добре като до средата на първото парче всичко беше изравнено. След което до края на концерта не пипнах нито един регулатор. Нито микрофон, нито инструмент. Концерта звучеше прекрасно. Моята тонтехническа работа беше свършена перфектно - кабелите пъхнати по местата, нивата в номиналните граници, апаратурата работеше добре... Музикантите ми дадоха добър звук и аз добре озвучих залата. Колко е проста озвучителската работа когато се работи с професионалисти. И като заключение - Не можеш да снимаш жаба а на снимката да има принцеса. Дай нещо качественно на микрофона за да получиш нещо качественно в говорителя. Да е живо и здраво внучето и добре, че няма да става озвучител.

Брех, че интересна тема. Не знаех, че старите 1" 50см/сек магнитофони записват със качеството на метална аудио-компакт касета. Тея 80 децибела ... хората са ги надминали още през 50-те години. За пояснение да дам, че при аналоговите системи освен под нулата имаш и над нулата което е ефективно използваемо ниво. Нарича се хедруум и то определя доста неща. Като цяло дианмичният диапазон завси доста от него. Теоретичният динамичен диапазон на 24 бита е 144 децибела. Напрактика в аналоговата схемотехника максимума който може да се постигне е 130-133 децибела при използването на НАЙ НАЙ компонентите и проблема не идва от активните компоненти а от резисторите. Те са най големият генератор на шум в едно изделие. За да се постигнат тези 130 ДБ е необходимо съпротивление 600 ома и 28 ДБ хедрум което се равнява на 36 волта напрежение и то диференциално. За можещите да смятат това са 2 вата мощост за да се пренесе звук с такова качество. Лентовите магнетофони имат 110 (120) ДБ динамичен диапазон, като при тях е характерно, че динамичният диапазон е по висок от съотношението сигнал/шум. При цифровите е почти равно. Най големият недостатък на лентата са експлозиите. Ако запишеш синусоида - при възпроизвеждането и ще чуваш експлозии. Има го и недостатъка от разтягане на лентата но то се коригира със синхропътечка. И на тема АЦП-та - има една фирма в света която прави 123 ДБ АЦП-та и тя е Асаши Касей Микроелектроникс - АКМ. Цената е 20 долара на бройка ако купиш 10000 и пада на 17 ако купуваш по 100 000 броя от този чип годишно. Цап-овете им са малко по евтини - да речем $14 за подобни параметри. Никой в съвременният свят не се е засилил да прави космически технологии и да гони прослувутите 120 ДБ просто защото няма нужда от това. Всички работят на 105-110 независимо какво се кълнат. Всичките битове са реклама. Ако ще 160 бита да ти изкарат - тока по кабела си е същия. Ще дам за пример микрофоните - динамичните микрофони достигат до 100 ДБ динамичен обхват като са лимитирани по ниско ниво - минимално наляане при което се разтрептява мембраната. Кондензаторните от 50-та година са били 110-120 дб като Нойман У89 има 136 дб при висока чувствителност и 140 при ниска. Култовият У87 мисля, че беше нещо от рода на 128-132ДБ. Човешкото ухо има много по малки динамични граници. Тези 96 ДБ на компакт-диска са му повече от достатъчни. Също така и над 5 килохерца ухото не чува фазовите разлики - което доказва, че и 44-те килохерца семплиране са повече от достатъчни. Затова този стандарт вече 30 години е същия и никой не се е засилил да го сменя. Повечето битове и килохерци не значат по качествен звук. Качественното изпълнение на тези битове дават доброто звучене. Сигмател пуснаха на пазара евтини кодеци 105 дб на възпроизвеждане - 98 дб на запис. Само за $3.50. Криейтив лабс си умря от кеф и веднага си ги набута във всички платки. Звучели гадно, имали много нелинейни изкривявания ... кой му пука. Важното е да е масово. СБ лайв, Одиджи и не знам си още какво.. 1000 екстри и пак звучи гадно. Тя и концепцията на криейтив е насочена към "шареност" и към домашният потребител на който колоните са му гадни, микрофончето е евтино и т.н. Преди време ми попадна Минидиск Пайнер - част от домашна уредба. Направен беше с непретенциозен кодек на Филипс - 20 битов 48 килохерца. Това животинче на оптичният си изход изкарваше всичките теоретично възможни 96 децибела като за шум, фазови изкривявания или гадости във звука не можем дори да си помислим. Каквото щеш прави от Ямаха 24/96 такова качество не можеш да изкараш. Децибелите и килохерците помагат на тонрежисцора при запис. Така грешките са много по малко фатални. Имаш хедрум отгоре - за да не ти клипне някой развилнял се музикант, имаш и нисък шум отдолу - за да не ти зашуми вокала който е решил, че ще пее по отдалече за да не плюе в микрофона или цигуларката която се е преместила за да може тромбониста да не я удря в главата на фортисимото (не знам дали тромбона стои зад цигулката, моля музикантите да не ми се сърдят. Техник съм) Съвета ми е концентрирайте се не към многото децибели а как да вкарате нещо по добро в тези децибели дето имате. Дядо ви Луйс Армстрьонг само на 24 битови АЦП-та е записвал ... и пак звучи по добре от половината съвременна БГ музика.

Сега като имаме едини милион цифрови ефекти данеби да правим по добър звук ?? Особенно в БГ. Едва преди 10-ина години цифровите методи на запис достигат нивата на аналоговите. На тема микрофони няма какво да говорим. Старите микрофони са ненадминати и никоя цифрова и модерна техника няма да ги надмине. Звученето идва не от методите на запис а от това което се записва. Тогава хората са били професионалисти и тъй като студийното време е скъпо - са давали най доброто от себе си за да го направят перфектно. Сега всички изпълнители си учат песните в студиото и гледат колкото могат да го замажат с техниката. "Аз ще пея гадно ама тонрежисьора знаш ли къв е добър, шма напрай да пея кът Марая Кери"