Evtim Djerekarov

И трябва да се удряш по гърдите докато го пееш.

Тия адаптери, по мой спомен, звучат доста постно. Ако трябва да се запази външен вид, и пластмасата позволява, бих направил следното: 1. Нагряване и изваждане на оригиналните метални шишове и разпробиване малко на дупките. 2. Нарязване на резби и поставяне на стопорни болтове в тях, които позволяват регулиране на височината. Може да се експериментира с болтове от различни сплави. 3. Ако е нужно, навиване на различен брой навивки. Или ако звучат мътно адаптерите, размотаване на 500-2000 навивки от всяка намотка. Както се каза - свързване последователно. 4. Пробване на различни магнити. В ebay има керамични, алнико2, алнико5 и т.н.

Преди време, когато свирех на Audigy 2zs, за борба с шума и ограничения динамичен диапазон, си бях направил хардуерно/софтуерен (VST) компресор/експандер, като при това сумирах сигнала от всичките 8 аналогови входа (kx driver). Накрая се получаваше нещо като прилично носък шум. За щастие, с по-новите аудиоинтерфейси, тези еквилибристики са ненужни.

Още навремето, когато обичах да правя JFET симулации на разни предусилватели, забелязах, че много от популярните схеми започват да "режат" твърде рано на входните си стъпала, което твърде много ограничава динамичния диапазон. Това, разбира се, е малко по-различно от това, за което си говорите горе, но има общо, защото трябва да сме сигурни не само, че усилването на предусилвателя на аудио интерфейса е на правилното ниво, а също, че не го караме да влиза в режим на ограничение, понеже изходното напрежение на повечето адаптери може да стане значително. При прекомерно динамично свирене, това ограничение може да се случи и във входните стъпала на истинския лампов усилвател, но поради особеностите на триодното стъпало, поведението там е доста различно от просто "ограничаване" и "отрязване", както биха отрязали повечето аудио интерфейси.

Вземи си и един дисторшън Милин Камък, да ги сбориш кой лови по-арно. С малко заземяване, може и да сe оправи.

Бисо Рачев защо го няма, а? А?

Не...

Проблемът на златните уши е, че са нелинейни в златно сечение и съответно чуват всичко, което не се чува, но най-често не чуват това, което се чува. И така ние, обикновените хора с чугунени или стъклокерамични уши, най-много от неръждавейка, изслушваме много за вътрешните терзания, душевните оргазми и цялата палитра от недостижими за нас чувства, които апаратурата поражда в душата на златночувателя, но това твърде често остава за нас един красив разказ за един съвършен свят, до който ни се напомня, че никога не можем да се докоснем, за да почерпим с пълни шепи от неговата божествена сладост.

(За мен) хував процесор (в моя случай компютърче с плъгини и аудио интерфейс), включено в прилично мощно лампово крайно стъпало (40W EL34 при мен) и благ кабинет (1x12 closed back при мен) , звучи напълно достатъчно добре за множество различни саундове и ситуации, като дава нещо като оптимален компромис по отношение на хамалогията. Не е панацея и идеално решение за всичко, но покрива доста качествено широк диапазон от звуци, за които иначе трябва да мъкнете и поддържате доста и доста специфични усилватели.

Само да отбележа, че изводите send-return на усилвателя са най-често между неговите предусилвател (съответно overdrive) и крайното стъпало. Мястото на бустерните ефекти (компресори, овердрайви, дисторшъни) обикновено е на входа на усилвателя (преди неговия предусилвател), докато мястото на времевите ефекти (delay/chorus/reverb...) обикновно е точно преди крайното стъпало (в send-return на усилвателя). Следователно с един единствен процесор и send-return е малко трудно да се отговори на двете противоречащи си условия.

- Можеш ли да свириш Фадо? - Да, мога. - Изсвири нещо! Фа-а-а... , До-о-о...

Може пък сисийвърът да е някакво ново устройство, което, например, не прави нищо, но има копче.

Ами, 9 е нещо като стандарт. Аз съм успявал да извлека хубаво еспресо и на 5, но по моя вкус, на около 7 излиза най-плътно, при около 35-40 секундна екстракция, заедно с 5-те секунди на преинфузията. Иначе, мисля, че има машини, следящи дебита, които правят точно каквото описваш.

ПС: Само като прочетох (както обикновено), че 15bar е изписано като реклама (а то е недостатък) и мисля, че останалото е ясно. Преведено на китарен език, това е все едно в рекламата на китарен усилвател, да е изрично посочено в главните рекламни пунктове, че ползва крайно стъпало с биполярни транзистори и дълбока ООВ. С времето бизнесът започва внимателно (и съгласувано!) да подбира внимателно речникът който ползва, така че да може и най-големият недостатък да се изкара предимство. Това много напомня на рекламните кампании за енергоспестяващите крушки преди 20-ина години, когато много внимателно (пак съгласувано!) се избягваше думата "луменесцентни". Сега при кафемашините е друго: 15 бара - чудесно! 18 бара - още по-добре! Нищо, че хубавото еспресо се прави по-скоро на 7-9 бара (има баристи, които си настояват дори на 6). А цял клапан за регулиране на налягането да слагат в тези тъй чудесни роботи - скъпа работа!

По принцип последното нещо, което автоматите правят, е еспресо. Да, правят някакво си там кафе, но то е в общи линии такова, че обезсмисля въобще купуването на скъпо, хубаво кафе, защото е почти все тая. Тези, които аз съм пробвал, се справят на ниво вендинг машина, което е, как да ти кажа - доста по-зле от капсулите, които макар да не са баш, както трябва, понякога, с хубава машинка, правят доста прилично кафе, особено капсулите тип coffee pod (хартиените възглавнички). Пил съм и кафе от скъпите автомати на Delonghi - горе долу същата работа. Като се замисля, и тумбестите автомати на Saeco, които се появиха около 2015 година са същия дол дренки. Пък и не съм чул досега, автомат да ползва мелачка с конични ножове, или хубави стоманени 55 - 80мм дискове. Все са някакви керамични ножленца, които мелят малко по-добре от ръчна кафемелачка с перка. В общи линии - защо да правим хубава машинария, на която я имаме 100-200 долара печалба, я не, като може да боднем един зрелищен микроконтролер на някакво пластмасово нещо и да го продадем за 1000-2000 лева. Не на последно място - за тези пари човек може да си купи на старо запазена Gaggia Classic и свястна домашна мелачка като Eureka Mignon или друга, заедно с нужните аксесоари, което си е доста приличен домашен Espresso Rig. Пък и е ремонтопригоден в дългосрочен план. Ако пък искаш някакъв не-чак толкова ръчен вариант, аз по-скоро бих препоръчал машина с ESE капсули (хартиени възглавнички) от този тип: https://espressoandco.bg/product_open/279/AROMA PLUS https://kafemania.bg/piccola-kafemashina-za-ese-padove-mono-dozi Може би колегите могат да се насочат към конкретна машина, тий като аз не съм купувал такива, но по магазините и сладкарничките, съм останал с най-добро впечатление от този тип капсули (ESE).