Evtim Djerekarov

Аз засега като най-задоволителен за мен вариант съм докарвал плъгини + лампов power-amp + кабинет. Не е най-мобилнито и леко решение, но дава доста възможности при относително доста малки жертви, запазвайки усещането от свирене на "истинското нещо". Но това, за репетиционни и клуб. За на тихо вкъщи, или малко ампче, или плъгини на мониторите.

Те AMT не знам дали и крайни не направиха.

Може би някои ще кажат, че не е политкоректно, но ето - инженерният гений най-накрая е открил как работи устройството, което позволява да се различи чатланина от пацака: https://pcnews.ru/blogs/vizator_svoimi_rukami-548762.html#gsc.tab=0

Този тип маниаящина е доказателство за това, че не е нужно дори да имаш леген, за да го изплискаш.

Ако има примеси на конски цвик, произвеждан в квартал "Хиподрума" в среброто, в тайно съотношение, представляващо трансцедентално число, което може да бъде корен на полином, много по-добре изпъкват басите на високите честоти и звукът става по-кристален от ледена мастика и същевременно по-сладък от мед, защото така се смазва по-добре кристалната решетка на медта на всички проводници във веригата чак до електроцентралата (за това трябва време!) и така препуска по-мазно тока, без да се търка в атомите на металите и да създава нелинейни изкривявания!

Това със сигурност е така, но доста осезаемо промениха (то се чува и на записа) звука на 5-та и 6-та струна от 12-то прахче, където по принцип си е "слабо място" на много китари. При по-тънките струни, ефектът е по-слабо изразен. Вероятно тази разлика се дължи на това, че месинговите блок-седла са по-тежки.

Нацепих файла, всяко откъсче има три повторения: 1. Ламаринени седла, стоманен голям блок 2. Месонгови седла, стоманен голям блок. 3. Месингови седла, месингов голям блок. Следва да се има предвид, че струните а едни и същи (не много нови, но все още не потъмнели), като в семпли 1 са по-нови, докато в семпли 3 са вече сваляни два пъти. Интересно е, че в семплите, иглежда като 3 да звучи с повече високи и по-остро от 1, което при свирене не се усеща така. Това, което се чува на семплите обаче е, че при дебелите струни на високи позиции, с месинговите седла и особено блок, тоновете звучат по-добре. https://on.soundcloud.com/zKw8CcmM5m8VSSD8eP

Чуваш разлики в свиренето. Целият трак е със сменени седла и блок. Имам проект със сравнения, но ще постна семпъл като го нацепя и сглобя, така че да е удобно за слушане.

Старият блок беше голям стоманен. Смених го с месингов, като че ли една идея по-тежък. Смених и седлата. Разликата в тона не е чак толкова голяма, но я има. Като че ли преди звука беше мааалко по-"ламаринен" и не толкова стабилен, някои тонове, особено на дебелите струни, се колебаеха малко повече. Как се промени тона - ами като че ли е разлика, която буквално може да се опише като разлика между металите. От по-тенекиен, звука стана малко по-камбанен, и като че ли с мъничко по ярка, искряща атака, без да е рязка. Тук драснах едно семпълче след смяната. Не е върхът, но като за човек, който едно много дълго време не свиреше, става за демо. Направих и други записи - сравнение в оригиналия вид, само със сменени седла и със сменени седла и блок. Ще го нацеля по-късно или дните дни, за да са един до друг примерите и ще постна и него. https://on.soundcloud.com/8EBTLe6ZsPRZxaBS0X Поради невъзможност хубаво да запиша амп където съм, записах с Kuassa. Това е черната емулация Matchlock B, в първия канал, неутрални настройки, включен Bright switch, Volume на 7, Sag на малко под 1/4. Кабинетът е 4x12 Closed Back с микрофон Ribbon 353, малко реверб V-Spring.

Да, разбира се, но това е валидно за всеки инструмент, особено на чиста китара в лампов амп. То това е и идеята на хубавия адаптер - да хваща и да пресъздава всякакви детайли, и то по подходящ красив начин, за да предоставя повече изразни възможности. А всички тези проби целят едно нещо - да балансират иначе добре звучащият инструмент, така че да не звучи много остро и студено, нито прекалено глухо и топло, а да е балансиран и в общи линии да звучи без някакви очевидни дефекти по целия гриф. То затова и пробвам с този точно инструмент, защото няма силно изразени глухи тонове, нито някакви други нежелани странности, каквито имат много китари. И предвид, че не е "марков", позволява експерименти, без да го "развалям". И като има база за сравнение, е интересно.

Може и да постна нещо, но в общи линии при слагането на по-хубав адаптер, усетих не промяна в общия тон като повече високи или ниски, а разлика в атаката на тоновете. Омекна, стана не толкова рязка и някак малко по-"камбанна" в хубавия смисъл. Ще видим, седлата как ще повлияят. Взех месингови блокове, както и месингови с ролки. Има поле за тестване. Пък и това е правен инструмент без особена пазарна стойност и с леки очуквания от подмятане и свирене, но пък с хубав тон и дълъг състейн, което го прави добра китара за такива експерименти и търсения. Ако ми хареса, може да се окаже и добър работен кон за свирене по репетиции и джемове.

Да, това имам предвид. При синглите за страт, че сто пъти адаптерът не е само "микрофон" с различна честотна характристика. Това колко е силно магнитното поле и как неговата сила се променя от вибрацията на металната струна, често донякъде формира и атаките на тона, дори може да добави и мъничко естествена компресия. Имат си и динамични характеристики тия адаптери, така да се каже. Мания са си тези неща.

Да, но при стратовете е малко различно. Там се гонят изразни възможности, а при глухи тонове и чат ит грифа, където китарата не звучи добре, се получават "кофти зони" за свирене. Освен това, когато се свири блус, което доста често се свири на този тип китари, най-често чейнът е китара - > (най-много компресорче) -> (овердрайвче за мръсно свирене, ако усилватлят няма собствен драйв канал) -> чист, леко оцветяващ канал на лампов усилвател. Този чейн не прощава много кофти звучаща дървения. При този тип пуризъм, дори хъмбъкер, поради неизбежните си comb-filter ефекти между двете съседни бобини, често звучи някак дефектно и носово за желания тип звук. А "хъмбъкерът" който се получава на позиции 2 и 4 на ключето, понеже адаптерите са далече един от друг, придава характерния за стратовете допълнителен "chime" и "sparkle", който е търсен при тия китари. A когато свири само един адаптер, звучи наистина чисто, обло и неподправено. Той състейна, при липса на състейнър и яко набичен амп с овердрайв, идва почти единствено от дървото и качествения и добре монтиран хардуер.

Благодаря за отговора! Сложих един APS-2 временно (който се оказа всъщност RWRP за средна позиция, ако на някой се намира APS-1, APS-2 или друг подобен Alnico2 адаптер за продаване, може да пише). Интересно, че с тоя адаптер (сравнен с адаптерите от ТЕМУ), наистина атаката е по-мека и дава повече изразни възможности. Тему адаптерите не са никак лоши, в общи линии звучат балансирано и доста добре за 20-30 те левчета, които давате за целия сет. Но все пак, малко по-плосичко от сеймора. Звучат по-добре от доста сток алнико адаптери на разни китари. Но все пак, може би очаквано APS-2 звучи една-две идеи по-добре. Като дойдат седлата, ще си поиграя с тях и ще споделя впечатления.

Здравейте. От едно известно време пробвам различни стратове (нови, стари, мексиканци, американци, правеняци, лютиерски) и в общи линии пада голямо и понякога досадно дрънкане и сравняване, най често на чисти, леко оцветяващи лампови ампове. Накрая в общи линии ми хареса звука на един американ стандард '91, който хем има състейн и не е глух, хем звучи малко по-топло, дървесно и живо (има "месо") от средностатистическия страт, който много често звучи някак по-метално и "пружинно", с малко по-стъклена, студена атака (което не е лошо). Е, този точно страт е с Alnico-2 адаптери, което също допринася вероятно. Покрай всички тези пробваници, реших да извадя от прахта и реставрирам един много стар страт - правеняк с тяло от американска елша и кленов гриф, ей-така, за сравнение след цялото чутовно сравняване. Очаквах да е пълна пръчка, но всъщност с изненада установих, че и като състейн, и като общ тон, звучи не по-лошо, ако не и по-добре от не един мексиканец, че и немалко американци (и там ножицата е голяма, както вероятно сте забелязвали). От по-студено звучащите е, но си има състейн доста, а дебелите струни в общи линии звучат добре чак до края на грифа (което съвсем не е така при всеки произволно хванат Фендер). Но! Атаката на тоновете е малко по-резичка и метална, не е така сладка и камбанна, както на американеца, например, което прави картинката малко по-плоска. Сега - с една уговорка - ползва Alnico-5 адаптери от ТЕМУ, които съвсем не са лоши всъщност, но не са Texas Special или Seymour Duncan, както е ясно на всеки. Скоро ще имам възможност да му сложа един APS-1 на нек позиция, за да видя до колко адаптера ще има някакво осезаемо отношение към особеностите на атаката на тоновете, за която говоря. Мисля си тук други начини, с които може някак (добре или зле) да се повлияе на тона на инструмента. Гледам, че на много места препоръчват да се пробват различни седла на тремолото, различен тремоло блок и други такива неща (в момента тремолото е Vintage Style Wilkinson, с голям стоманен черен блок и седла от огъната стомана ("ламаринките", така да се каже)). Някои хора препоръчват месингов блок и месингови седла, за по-средно звучене с по-малко top-end и по-мека атака, други казват титан, никел... Вие играли ли сте си с такива неща и намирали ли сте разлика и смисъл от цялата галимация?