ciriljhonson

Ех, първата ми сериозна китара, беше сякъш вчера, ама не... Gibson Melody maker, доста приятна китара, 99.9% махагон, с интересен ясен и отчетлив тон и приличен състейн, мойта беше от края на серията, преди да бъдат спрени и заменени от Gibson SG 100/200/250. Не ми харесваше тънкото тяло и късата, като че ли мензура, поне за мен. Иначе, като цяло много подходяща китара за хора от началните класове в Rock School. За новите бройки напълно подкрепям мнението на kolio_k, доста посредствени като изработка/финиш, даже съм се питал дали не са малко с жълт цвят на кожата ама знае ли човек. И на края като тема/материал за размисъл и разискване бих ви предложил: Gretsch Electromatic Junior Jet или Gretsch Electromatic Junior Jet II Напълно достойни и равностойни съперници на съвременните Gibson Melody и Junior.

BOSS ME 50, може да се намери втора ръка за същите пари, за мен по-добър вариант.

Че е простотия няма спор, но дали е забавна, вие кажете. Шефът на БФ по вдигане на тежести, не намерил място около националния стадион и паркирал таралясника си на стълбите, поклон пред героичната и находчива постъпка.

И аз това се питам.

Ивелин, стисни ръката на твоя приятел, доста добро включване е направил. Явно рецептата е повече бира в добра компания. П.П.Що се отнася до блендите в моя конфитюр, то те са взети готови от Guitar Rig 3 и с малко окастряне и корекции се получи онова там по-горе.

Позволих си да потърся и слава богу намерих, подробният пост който docc преди време е пуснал в една друга тема, надявам се информацията по-долу ти бъде полезна. Поздрави.

yotzzo, велик филм. И аз като се почнах по тази тангента, та даже и аватара си смених, а босата, да е боса, колко да е боса, по-боса от мен едва ли е. Поздравления за всички взели участие и с ваше позволение да представя и моят вариант по темата. ВКЛЮЧ

Просто теория, но все пак мисля близко до истината: Основните контроли/корекции при Chorus-ите са, depth и rate, именно от depth (дълбочина) идва и заигравката със синият цвят и дълбочината на океана или на небето, а не защото BOSS CE2 (междувпрочем, първата ми ученическа любов ) е син и от него нататък всичко друго е история. П.П.По-интересно е ако някой знае и сподели, кой е първообразът, от къде е тръгнало всичко, първият патентован и пуснат в производство хорус ефект, ако това се окаже Boss CE 1 произведен 1976 год, то тогава хорусите с черни корпуси са с едно рамо напред.

^^ ^^^ ^^^^ Най-накрая някой да заговори за производители и марки. Не искам да влизам в спорове и противоречия, но когато се каже хорус например, всеки се сеща за BOSS CЕ3, да ама има и други далеч по-красиви като звук. Аз,например ползвам Dunlop Univibe Stereo Chorus, както и H2O на Visual Sound, други Electro-Harmonix или Ibanez CS9, въпрос на предпочитание. Гласувах за chorus, въпреки че той сам, някакси не ми е толкова "вкусен", обаче ако добавим щипка реверб, някоя друга корекция по ампа и всичко си идва на мястото.

Препоръчвам, 10-47, 11-52 или 12-54, запомнете за акустична китара, има значение. На мен лично ми допадат именно 12-54, но това е лична преценка и вкус, ако пък си съвсем начинаещ, просто отиди в магазина и попитай, няма нищо срамно.

"f"-а си е добре, стига и собстевеника на китарата да е на това мнение. А дали няма възможност и няма ли да стане по-добре, с два отвора отгоре и отдолу ей така за симетрия. Пример: Хубаво нещо е симетрията, а ?

^Да, 120/150 долара е по-скоро таванът който може да се вземе от запазен и работещ ефект. Обикновеннно вървят някъде към 70/90 долара. Съвет, опитай се да си го отремонтираш и ще получиш един винтидж, аналогов, хорус.

Guitar Rig 3 Manual English За тези които имат проблем и знаят английски, подробна инструкция за инсталация и експлоатация, а за тези които не знаят английски, ами научете го.

За мен разсвирване от професионалист, ми звучи като, Майкъл Джордан да ми разтъпче кецовете или Хакинен да ми разработи колата... Факт е, че един добър сетъп(настройка) на инструмент направена от професионалист е в пъти по-добра от примерно настройката правена от работника в края на конвейра, но човек ако знае какво иска и има необходимия опит, би трябвало и сам да направи от един инструмент, неговият си такъв. Тук ще се съглася с TONY, духът и настройките с които китарата е свикнала, се предават по наследсво, особенно ако тази китара е стара и улегнала. Така, че старите инструменти безпорно имат дух, характер ако щете, това обаче се постига от годините и с времето, да не говорим за начин на съхранение,грижи и експлоатация. П.П.Не ви ли се е случвало да вземете китара от непознат и да не можете да отлепите, а с вашият инструмент сте си на ти от всякъде.

В основата на въпроса стои дървесината, която от своя страна е изградена от най-общо казано целулозни влакна и лигнин.Именно целулозата играе основна роля при здравината, еластичноста, цветът и структората при различните дървесни видове.Тя е своеобразен "скелет" на клетката, като я предпазват от механични нарушения и в същото време не пречи на снабдяването и с хранителни вещества.Когато клетката умре обаче, остават така наречени "кутийки", които определят до голяма степен и акустиката на дървото.(най-просто казано) Дали обаче, дървесината расла в Карпатите е по-различна от дървесината в Сибир или в Северна и Южна Америка? Разбира се, че да, и именно заради това при различните райони се наблюдават и различни белези при един и същи вид дървесина, като плътност например. Да не говорим, че от огромно значение е от коя част на дървото е "извадено" парчето на вашата китара и по какъв начин е изсъхнало, дали по естествен дълъг и труден път или посредством сушилни с горещ въздух. Не знам, за много лютиери всичко това е с огромно значение, за други не, но каквото и да си говорим, чудеса стават само в приказките.За "разсвирването" на един инструмен трябва да мине доста време, да улегне и да си създаде собствен характер. Не мисля обаче, че повечето от китарите които притежаваме(има и изключения разбира се), биха надминали някакви свръх акустически очаквания. Има една теория, че освен геният на Антонио Страдивари, за уникалният звук на неговите инструменти са повлияли и геоклиматичните условия.Между 14-ти и 19-ти век Европа и Северна Америка изпадат в Малката Ледникова Епоха, дървесината от този период е с по-голяма плътност, дължаща се на студеният климат а от там и с характерни свойства и белези. Според друга такава пък транспортирането на трупите по вода и попадането им в морето, а от там под влиянието на морската сол и тн. се е стигнало до съвършенство,не знам. Мисля обаче, че всичко е до човешка ръка,мозък и душа без тях нещата се превръщат в конвейр а не в единствен и неповторим инструмент. Пиша всичко това и се мъча да наглася някак си въпросното "бомбандиране", било то научно или полезно и не мога да намеря достоен довод, като как влиае то на дървесината и по какъв начин. Въпреки всичко, на Kalmar, мога само да пожелая успех в начинанието и експериментите, пък и темата си я бива интересна е, а и има върху какво да се замисли човек. Поздрави. П.П. Какво ще кажете, например да третираме с електромагнитни микровълни(микровълнова печка), тово сериозно и в името на науката.Трябва само да се намери доброволец.

Първо искам да ви поздравя за изледователският дух и да уточня, че нямам намерение да доказвам или отхвърлям нечии твърдения, но при мен възникват няколко въпроса. Резонанс във физиката е явление при което амплитудата на принудените трептения рязко се увеличава когато честотата на трептене на външния източник, във вашия случай някакъв уред/апарат, стане близка до естествената честота на трептене на предмета/китарата. До тук добре, няма нищо мистериозно, но не ми е ясно как след като престанат трептенията на външният източник, китарата запомня и някакси влиза в резонираща нирвана. Освен това китарата не е само дърво, а има опънати струни, тремоло, бриджове, нътове, тръсродове ключове и други които също резонират и допринасят било с плюс или минус към общия резонанс.Та питам се, тях как да ги облъчим за да се включат към общия "оргазъм". Според мен методът е подходящ по скоро да се подберат, еднакво резониращи, едно към друго тяло и гриф, но за целта е необходимо да имаш богат избор от такива. Мисълта ми е, че едва ли с подръчни средства можем да "отпушим" звуковите чакри на китарите си, това би следвало да се прави още при подбора и обработката на дървесината, но пък никой не е казал, че човек не може да опита, в крайна сметка кой движи прогреса ако не самите ние. Поздрави.

^^ Как какво? МР3 плейър, дигитална камера от 3 мегапиксела, FM радио, GPS и не на последно място самосвирка на промоция. п.п.Ех, ако пускаше и студена биричка, баси кефа.

Прототипът на Телекастер след което се появява ESQUIRE (на втората снимка), китари все с по един адаптер не мисля, че има нещо сложно в изработката. Звученето на единичният адаптер е характерно, но има недостатък самичък е и не понадлежи на различни комбинации, както например при чифт или тройка адаптери. Въпрос на желание, вкус и средства.

А иначе в клипа е с пиезо адаптер.

Линк, дано ти бъде полезен.

Тази "пълна гавра" е 42 струнната "Пикасо"на Pat Metheny, конструирана по негова идея от канадската лютиерка Linda (Jane) Manzer. И понеже Metheny за мен е един изключителен музикант, композитор и новатор, не бих нарекъл китарата гавра а по-скоро определил като странна. Ето и едно видео с И на края китарата е инструмент, поне би трябвало да се третира като такъв, а не като някакъв аксесоар към облеклото.

Бас , мандолина , банджо и китара

Определено е от влага и то с високо ниво на киселинност. Имам предвид твоята пот , която при съприкосновение със сплавите от които са направени струните и прагчетата на китарата ,отделят окис със зеленикав цвят. Става въпрос за сплави със съдържание на мед и бронз. Поздрави.

Тъжно,много тъжно и нелепо. Бог да го прости!