ciriljhonson

По принцип подредбата на струните е точно тънките отгоре, но според мен не виждам проблем да се експерименира.. Standard eEaAdDgGBBEE 1st- E- tuned just like the high E 2nd- E- tuned just like the high E 3rd- B- tuned just like the B 4th- B- tuned just like the B 5th- G- tuned just like the G 6th- g- slightly different 7th- D- tuned just like the D 8th- d- slightly different 9th- A- tuned just like the A 10th- a- slightly different 11th - E- tuned just like the low E 12th- e- slightly different Други по-популярни строеве: Open A- eEaAeEaAC#C#EE Open C- cCgGcCeEgGcC Open D- dDaAdDf#F#AADD Open F- cCfFcCfFAACC Open G- dDgGdDgGbBdD Hawaiian- cCgGcCgGAAEE Slack C- cCgGcCgGCCCC Drop D -dDaAdDgGBBEE Double Drop D -dDaAdDgGBBDD Dropped C -cCgGcCfFAADD Dropped B- bBf#F#bBeEG#G#C#C# Irish -bBdDdDdDDDDD

От тук нататъка въпросът,"Кое от 2 те",става излишен. Точно това е бирата,пробваш,слушаш,харесваш,взимаш. Друг път няма.... Всичко друго е разтягане на ластици и лични предпочитания. Поздрави П.П. Boss ME 70 Boss GT 8

Може, шест теми под твойта. Четете бе хора,пък после питайте. Поздрави и успех.

Бих добавил само: Jimi Hendrix

Mod Tone Препоръчвам,за 200 долара приблизително,получаваш основни не лоши ефекти, като дист или овердрайв,хорус,дилей. Струват ми се далеч по-добрият вариант от Берингер,например Има и саитове който шипват до България.

Дай да говорим тогава за марки,пари и качества. Мисля,че точно това беше смисълът на темата, а ние я разводнихме с философия. 1.Какъв добър процесор може да се купи за 200/300/400 лв.? 2.Какъв добър ефект може да се купи за 200/300/400 лв.? Пък хората които имат питанки да прочетат,помислят и вземат решение.

Solo5 не е същото. Гроздето е кисело защото е високо,не е вариант за оправдание. Може би най-точните доводи относно дилемата е дал musicman А аз бих добавил,че разбере ли човек как звучат,истинските ефекти,не евтините боклуци а истинските,то тогава не знам дали ще помисли за процесор. Пак,всичко е въпрос на външен и вътрешен мироглед.

и ти си прав, ама не мислиш ли, че тия неща, които си изброил струват колкото няколко процесора според мен процесора е добро начало както за начинаещия, така и за всеки, който си свири предимно у дома Да прав си,но аз съм на принципа,че не съм толкова богат, за да си купувам евтини работи.Един процесор практически остарява доста бързо като модел докато,един добър ефект си държи цената с години,да не кажа,че може да стане и по-скъп. Говоря за практичност и дългосрочност,а и не само... За мен обаче не е това най-важното,по-важно е да ти върши работа. Аз също предимно си свиря в къщи,но какво от това... В крайна сметка,човек трябва сам да реши и ,за да не изглеждам като пълен фанатик,то трябва да призная,че не всеки разполага с достатъчно средства,тъжно,но факт.

Ако си свириш в къщи,защо не пробваш софтуерни варианти. Например един Guitar Rig мисля,че ще свърши работа да придобиеш обща представа,за основните видове ефекти и тяхното звучене. Ако пък свириш с група по репетиции и др.,то едвали ще ти трябва нещо повече от няколко стомп боксчета,като за начало. П.П.Никой от вас няма уточнени предпочитания за стил музика. Определението "различни стилове",не дава възможност за по-конкретни съвети.

С риск да налея масло в огъня,ще споделя с вас моят опит. Аз лично съм фен на "настъпи кутийките",за мен от тях може да се изкара много повече,отколкото от някой евтин процесор. Не един път е дискутирано:" Дали да си взема процесор или педалче?" Ами отговорът който съм си дал за себе си е ,че въпросните "камиончета",вършат по-добра работа. Тук е моментът да кажа,обаче че трябва да се разбира качествени такива/трю байпас,аналогови по възможнос,за лампи да не говорим/ Да доста по-скъпо излиза,но човек може лека полека да си изгради един доста приличен чейн. Факт е,че много млади колеги нямат много от необходимият опит и се хвърлят на всякакъв род процесори,за да получат още в началото от всичко по много,но повярвайте ми с годините нещата улягат и човек се спира на конкретни нужди и предпочитания(стил) за звук. Какво повече от един овердрайв или дисторжън,някой друг хорус и дилей ,евентуално Уа-уа педал,готин амп,не мисля,че цял арсенал звуци от типа "птича пръдня" до "слонски оргазъм"ще е от полза на един начинаещ китарист. Усещането за звук,звукоизвличане,техника и тн.се губи до голяма степен. Според мен човек трябва да почне от основни неща добре да ги овладее и след това да надгражда чейна си,според потребностите си и нуждите си. С горе написаното не искам да ви отчайвам,а искам да ви предпазя от ненужни разходи.... За съжаление хубавите неща не стават от раз а едно по едно,това е горчивата истина. Поздрави.

Не мисля,че тези бая скъпи и велики китари, хващат радио. Просто са направени от подходящ материал,добре са екранирани и тн.и тн. Идеята ти хич не е лоша,но аз бих те посъветвал да избереш някакъв друг материал за пикгард. Не за друго ами, това не е за всяка уста лъжица. Ще загубиш доста време,нерви и средства,а и трудно се обработва в домашни условия. За такива мераклии като тебе има и други варианти,например нещо от този род или нещо готово,като например. Поздрави.

Понеже нещата доста се разводниха в чесане на езици в това число и моят. То предлагам да се опитаме да се придържаме към темата. Тя може да се превърне в доста полезна такава,относно хората желаещи да притежават марката Фендер. И така,като изключим бутиковите и старите Фендери,продължавайте да споделяте впечатления от различни модели били те произведени в U.S.A.,Mexico или Japon. Например за Фендер Мексико мойте впечатления са : Като цяло ги намирам за не лоши,има и добри попадения сред тях,но имат и недостатъци Куца им до някъде финишът,позициите(прагчетата) доста бързо се износват,не знам от каква сплав ги правят но са кофти. Адаптерите-керамични,по-добре е да се сменят. Звукът доста близък до очакванията ми за типичен Фендерски такъв. За дървесината:на някои модели пише,че е селектирана,лично аз много не вярвам,но поне е истинска. Много малко не им достига да се мерят с по-нисък клас Ам. Фендер,но все пак са Мексико и за ценовият диапазон който покриват са си добри. С една дума бих заложил на Хайуей едно ,пред който и да е Мексиканец. Цените им са доста сходни за да се правят компромиси. И в крайна сметка всичко е въпрос на вкус и средства(за съжаление).

Така е няма спор. Старите някога са били нови и новите някога ще станат стари. Представи си моделите от 2030 година а ти се фукаш с винтяжка от 2008,голям кеф а?

Винаги когато се появяват такива теми,неимоверно се стига до това да се хвалят едните и да се плюят другите. За това дайте да слезнем малко на земята. Факт е ,че Fender made in USA,Mexico,Japon и китарите произвеждани в Китай са различни в цената си,качеството,звукът и още един милион неща.Факт е,че всеки от нас си мечтае да притежава перфектната китара,но помислете малко. Сега почти целият процес е компютъризиран,повечето от частите се правят,всички се досещате къде, а дървесината се суши принудително,не по естествен път.Хубавото на 60-те,70-те и 80-те години е ,че тогава нещата са се случвали,тогава хората са правили инструменти,сега само ги сглобяват. Да не мога да отреkа,че има и иновации,но другото за съжаление никога повече няма да се случи,тъжно но факт.Именно за това,поне на мене ми допадат старите китари направени от хора. Целият Harmony Central е завзет от хора щастливи,че са си купили примерно Мексиканец,сменили са адаптерите и "те такава китара немало".Нема ама има и тя си струва всяка една стотинка или цент,за съжаление човек трябва да има и късмет да я срешне... Пък както искайте го разбирате. Освен това за китара(Fender) от цена 1000-1500 лв.,човек не може да очаква Custom Shop изпълнение,това обикновенно е китара,която да използваш по пантофи или да разнообразиш гардероба си от марки китари. Така аз виждам нещата от живота вселената и всичко останало....42.

Напълно подкрепям,но за съжаление в България местата са малко. Както вече споделиха колегите,Р.Ф. и ако не ме лъже паметта в Динакорд имаше някакви бройки(говоря за София). Към инфото на Hillbilly бих добавил,че има и разлика в лаковото покритие и вида лакове които са ползвани. Според много хора това също е от значение и то не само за външният вид. Съдейки обаче по изявите ти във форумът а и не само в него,то ти си човек,който има нужният опит и безпогрешно ще предцени качествата на единият или другият модел.В крайна сметка,човек намира това което търси. Желая ти успех.

Същият модел,плюс 40 паунда за доставката. Излиза малко по евтино.

За съжаление аз разчитах на познати пребиваващи в САЩ,а дали ги има в София не знам...

За тази цена ето това. До скоро и аз исках да си взимам Фендер(нов),след като изчетох тонове информация и ревюта,стигнах до извода,че въпросният модел е най-добре,като оферта,цена,качество. В крайна сметка си купих втора ръка

Guitar Info Your guitar was made at the Fuji-gen Plant (for Fender Japan), Japan in the Year(s): 1994 - 1995 Fuji String Instrument Production Corporation Fuji String Instrument Production Corporation was opened in may 1960, they initially started manufacturing violins and quickly switched to classical guitar production. In 1962 electric guitar construction was started. Fujigen has a reputation for excellent quality and craftsmanship so the guitars they produce are highly regarded. They produce guitars via OEM for famous brands such as Ibanez, Epiphone, Yamaha and Fender (the import Special Interest Group nature model), G&L and others. Информация на базата на даденият номер. Поздрави

След като отвориш Guitar Rig 3,горе в ляво на file има Audio setup,отваря се зелен прозорец първoто е Saund Card там също трябва да направиш настройки,за да ти тръгне софтуерът.Провери си ASIO buffer latency,тя трябва да е някъде от порядъка ма 4-5 ms. И извинявай,че питам,но Guitar Rig 3 е платен софтуер,който ти едва ли си купил ,за това сигурен ли си,че си го кракнал правилно ?

Да не говорим,че последните модели са оборудвани с Lace Alumitone което прави тези китари още по интерисни и привлекателни.

Струва ми се,че и сам можеш да си отговориш. Един акустичен инструмент конструиран и мислен за такъв,като му пробиеш една дупка какво би се случило. За това ти казвам,ако говорим за китара от 150-200 лв. не му мисли,но ако говорим за хубав инструмент с добра акустична характеристика ,то тогава би следвало добре да се замислиш за действията си. Между другото продават и евтини микрофони,които се монтират с щипка или лепенка към корпусът.Вярно е,че звукът не е кой знае какъв,но си е някакво решение.

Първо зависи каква ти е кухарката,ако е скъпа то препоръчвам да сложиш нещо по-щадяшто. Имам предвид без дупчене и други интервенци,като например: или лошото обаче е,че струват доста скъпо. Моето мнение е да потърсиш специалист,ако нямаш необходимото умение и инструменти то това е добрият вариант. И накрая имай предвид,че китарата ти ще си промени акустичните характеристики,така че добре обмисли нещата. С поздрави.

Наука от къде 3000 години,та чак до наши дни. АКУСТИКА Акустиката е възникнала още в зората на човешката история вследствие на интереса на хората към музиката. Първоначалните познания в тази област са имали чисто емпиричен, а често дори и мистичен характер. Например, китайският философ Фохи, живял около 3000 години преди новата ера, се е опитвал да намери връзка между височината на тона и петте елемента — земя, вода, въздух, огън и вятър. В общ план, понятията на древните източни народи като китайци, индуси и араби в областта на музиката и акустиката значително са се отличавали от съвременните — индусите в своите музикално-теоретични трудове „Морето на звуците“ и „Огледало на музиката“ разделят октавата на 22 тонални промеждутъка, а арабите разделят октавата на 17 тона. За първи път в музикалните теории на древните гърци се появяват много елементи, приближаващи се до съвременните теории. Питагор Самоски, повече познат като математик, допълнил тоналната скала на орфеевата лира, която съдържала само до-фа-сол-до, до пълната диатонична гама до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до. Пак той е открил връзката между дължината на струната или тръбата на музикалния инструмент и височината на тона, а Квинталион доказал с помощта на сламка наличието на резонанс на струната. Първите сведения за физическата природа на звука се отнасят към V век. Учените Архелой и Зенон, които принадлежат към различни философски школи, са смятали, че звукът е процес на свиване и разреждане на въздуха. Най-точна формулировка намираме във втората книга на „Физика“ на Хрисип: „Чуването става, защото въздухът между слушателите и звучащия предмет се колебае кръгообразно, а след това се разпространява като вълни и достига ухото подобно на водата във водоема, която се раздвижва във вид на кръгови вълни около хвърления камък“. Витрувий също е привеждал използвания и до днес пример с водните кръгове за нагледна илюстрация на разпространението на звука, като при това е изтъквал, че за разлика от повърхностните вълни във водата, при звука това разпространение става във вид на пространствени, т.е. сферични вълни. Древните гърци са познавали в общи черти и законите за разпространение и отражение на звука. За това може да се съди от архитектурата на античните театри. Античните артисти са използвали рупора за усилване на говора, а според описанията Александър Македонски е използвал за събиране на войската си рог, който се е чувал на 18 километра. Развитието на акустиката, както впрочем и на всички естествени науки, е било задържано от Аристотел, който смятал, че експериментът е недостойно занимание за един учен. Развитието на акустиката като физическа наука може да се раздели на три периода: Първият период обхваща годините от началото на седемнадесети до началото на осемнадесети век. Той се характеризира с изследване на системата от музикални тонове и техните източници — струни и тръби. Тогава станала известна връзката между височината на тона и броя колебания за единица време, което се споменава едновременно в „Диалозите“ на Галилей и в „Книга за хармонията“ на Мърсен. Последният освен това за пръв път определил скоростта на звука по броя удари на пулса между блясъка на изстрела и възприемането на звука, като въпреки примитивните средства е получил твърде точни резултати. Пак той определил, че скоростта на звука не зависи от височината на тона, като измервал скоростта на звука от изстрел с пушка и оръдие. През 1678 г. Робърт Хук формирал своя знаменит закон за пропорционалността между силата и деформацията, с което създал основата за развитие на учението за звука, а Кристиаан Хюйгенс формулирал принципите на вълновото движение. През седемнадесети век се очертава един стремеж на хората към развлеченията и увлечение по необичайното и вълшебното. Забележителната работа на Кирхер „Фонургия — новото изкуство на отгласите и звуците“ се занимава почти изключително с явленията ехо и шепнещи сводове. В същата книга авторът убедително препоръчва сериозната музика като средство за лечение на ухапване от тарантул. Впрочем, някои хора по това време наистина са смятали, че в затворена кутия вследствие на големия път при многократно ехо, звукът може да се запази дълго време. Вторият период, започващ от началото на осемнадесети век, се характеризира с това, че акустиката се развива като дял от механиката. Тогава се създава общата теория на механичните колебания, излъчването и разпространението на звуковите вълни. Разработват се методи за измерване на характеристиките на звука. Изяснява се физическата същност на тембъра. Учените Леонард Ойлер, Даниел Бернули, Жан Д'Аламбер и Лагранж разработват теорията на колебанието на струни, прътове и пластини и обясняват произхода на обертоновете. За основател на експерименталната акустика може да се смята немският учен Ернст Хладни (1756 – 1827), чието знаменито ръководство „Акустика“ се появява през 1802 г. В него се изследва експериментално характера на колебанията на различни звучащи тела-мембрана, пластина и камбана. Това е ставало п помощта на така наречените „пясъчни фигури на Хладни“ — при посипването на вибрираща повърхност със сух ситен пясък, той се изтласква от зоните, където амплитудата на вибрациите е максимална и се натрупва в зоните с минимална амплитуда на вибрациите, като по този начин те стават „видими“. Англичанинът Томас Юнг и французинът Френел развиват представата на Хюйгенс за разпространението на вълните и създават теорията на интерференцията и дифракцията. Австриецът Кристиан Доплер открива закона за изменение на честотата на звука при взаимно движение на излъчвателя и приемника. През този период Шарл Фурие създава математическия метод за разлагане на периодичните процеси на синусоидални хармоници. На базата на това Херман фон Хелмхолц експериментално анализира звука с помощта на резонатори. Използвайки камертони и резонатори, Хелмхолц успява да възпроизведе различни гласни. Пак той е създал първата физическа теория на ухото като слухов апарат. Свой принос в акустиката са дали Вилхелм Вебер, Готфрид Лайбниц, Симон, Георг Ом, а Лорд Релей обобщава целия този етап в своя класически труд „Теория на звука“. На границата между 19-ти и 20-ти век американският учен У.Себин положил основите на архитектурната акустика. Той открил закона, свързващ времето на реверберация (послезвучене) в помещението със звукопоглъщането, и затова единицата мярка за звукопоглъщане носи неговото име. През месец юли 1861 г. във Франкфуртското физическо общество Филип Рейс осъществява за пръв път предаване на говор по първообраза на телефона, като по този начин поставя началото на третия етап в развитието на акустиката — етапа на електроакустиката. Предложените от него микрофон и слушалка след това били усъвършенствани от Бел (слушалката) и Юз, който предложил въгленовия микрофон, използван и до сега в повечето телефонни апарати. През 1917 г. Венте изобретява кондензаторния микрофон, а през 1924 г. се появява разработеният от Шотки и Валтер Герлах лентов микрофон. Широко използваният в момента динамичен микрофон е предложен от Венте и Терас през 1931 г. Електродинамичният високоговорител във вида, в който се използва днес, е предложен от Гейс и Келог от фирмата Дженерал Електрик. Развитието на електроакустиката продължава и в наши дни, като все още се очакват новите открития, които биха извели електроакустичните преобразуватели и главно излъчвателите на нивото на качествените показатели на съвременната звукозаписна и усилвателна апаратура. ОБЕРТОН Всеки тон звучи в съчетание с още много други, по-високи от него, наречени обертонове (нем. Obertöne; англ. Overtone). Те се получават в резултат на това, че звуковъзпроизвеждащото тяло, освен с цялта си маса, трепти и с нейните части. Така при трептенето на цялта маса се получава главният, основният тон. Този тон звучи най-силно и се възприема като единствен. От трептенето на половината маса се получава друг — по-висок, от половината на половината — друг. Те се наричат обертонове. Натуралният ред на обертоновете е следният: ако вземем за пръв тон до от голяма октава C, c, g, c1, e1, g1, b1 (си бемол), c2 и т.н. доказани са до 40 обертона, като първите 16 могат да бъдат нотирани на петолиние. Редът, в който се явяват се нарича натурален звукоред. ТЕМБЪР Тембър (на френски: timbre) е качеството на звука, по което се различават тоновете с еднаква честота, но излъчени от различни източници. Наред с височината, продължителността и силата е една от основните характеристики на музикалния звук. Определящи са тембъра са т. нар. субхармонични и обертонове - тонове, които прозвучават на по-ниска (субхармоници) или по-висока (обертонове) честота от основния тон заедно с него, и възникват в резултат на това, че всяка част от звуковъзпроизвеждащото тяло трепти със собствена честота. Допълнително значение имат съпътстващите звуци, вибратото, акустичната среда и др. При музикалните инструменти основна определяща роля за тембъра имат видът и качеството на използвания материал.