Slide

^ Ами и аз не съм запознат с терминлогията на електротехниката в английския език, но предполагам, че под shielded се има предвид екраникран.

Поздравления за темата. Аз само ще добавя някои неща за китарата, тъй като и аз съм и фен. -Годината на производството не е сигурна, тъй като според грифа, тялото и адаптерите съответно са - 1959, 1962,1963г. -Грифа е D shaped Maple. Най-дебелия гриф, който Фендер са произвеждали. Сменен е през 1990г. -Фингърборда е от Палисандър. Радиуса му е по-дебел от стандартния 7.25". Това е заради рефтрет. -Позиции - Jumbo sized fretwire, не басови позиции, както е според слуха. -Горното мостче е сменено с кокал. (bone) -Тялото на китарата е от Алдер. Произведено през 1963г. -Адаптери - Фендерски оригинални, произведени през 1959г. (За това и Стиви си е помислил, че китарата е от нея година.) -Левичарско позлатено вибрато. Поставено е през 1986г. Стиви използва 5 пружини. Малко интересни факти: Първия гриф, който тази китара е имала, е претърпял лек инцидент, след като Стиви се опитал да изпълни номер, който видя от брат си, а той бил да удари леко китарата в стената и когато тя отскочи, да я хване, но в следствие на това главата на гирафа се сцепила. По-късно била залепена и поправена. Причината за смяната на грифа е инцидент по време на турне. Първо слагат гриф от друга китара на Стиви, а след това от друг, втори Фендер. Оригиналния гриф е бил сложен отново след смърта му. Една от причините тона на Стиви да е толкова разпознаваем са дебелите струни, големия екшън и големите позиции. Лепенките и буквите по китарата са намерени от Стиви на паркинг за камьони. Има и информации, че адаптерите са екранирани, а и също dummy coil, за да се избегне хъма на единичните адаптери.

Ted McCarty:

Добро китара: Прототипа на The frying pan: Стоков Frying pan: Прототипа на Лес Пол "The Log": ES-150: Един от първите Les Paul Gibson: P-90 адаптери: Leo Fender: Les Paul: Charlie Christian: George Beauchamp: Adolf Rickenbacker: Alvino Rey: Gibson H. Orville (основателя на "Gibosn"):

Благодаря, че сте я боднали горе. Искам само да се извиня на четящите за много правописни и граматически грешки, които съм допуснал породени от късния час, в който превеждах и систематизирах информацията. ПП: Нещо важно да отбележа, което открих. - Лес Пол представя своя прототип през 1946, а не през 1964, както съм написал. Поздрави.

История на електрическата китара. В края на 19в. и с напредването на теорията за електричеството се откриват много нови възможности и се полагат основите за много експерименти, свързани с електричеството: електрически мотори, тролеи и осветление. В големите градове започват да се появяват електически улични лампи, както и в жилищните домове, на хората, които могат да си го позволят. Една от много цели, които изборетателите и учените в този моменти си поставят, е как да накарат струнните инструменти да звучат по-силно. През 20-те и 30-те години на 20 век с увеличението на интересена към музика на публични места и по-голямата достъпност, съответно, водят до нуждата на по-силни инструменти. По същото време в кънтри-блус жанра започва усилено използването на нов вид китари, които са наречени Хавайски китари. Хавайската китара е първообраза на модерните "pedal steel guitars", наричани най-просто - слайд китари. Те се поставят на коленете на свирещия или на маса пред него, но за съжаление, този тип китари имали твърде слаб резонанс и едва се чували, когато свирели и други инструменти. По същото време, двама музиканти от Лос Анджелис - George Beauchamp и John Dopyera правят първите си опити да направят по-силно звучаща китара. След няколко неуспешни опита на John Dopyera, той достига до идеята за използване на алуминиеви дискове, прикрепени към метално тяло. Те стигат до извода, че този тип китари са от 3 до 5 пъти по-силно звучащи от традиционните акустични китари, а и освен това, звука им е идеален за свирене на слайд китара. През 1927 Beauchamp и Dopyra създават фирмата "National String Instrument Co" и патентоват този тип резонаторни китари, които стават много популярни сред блус и кънтри изпълнителите, освен слайд китаристите. Поради безроини караници, двамта сътрудници се разделят и в малко по-късен етап Dopyra започва да произвежда китарите под името "Dobro". Пътя на Beauchamp обаче не спира до тук. През 1930г. той започва да прави опити, които имат за идея да се създаде адаптер за китара, който да улавя трептенията на струните. По-голяма част от опитите му са проведени в личната му къща и са описани като провали, но с помоща на Paul Barth успяват да развият работещ "адаптер", съставен от два магнита от конски подкови и шест метални пластини. Струните предавали трептенето на магнитите чрез металните пластини, които били разположени така, че създавали отделно магнитно поле под всяка струна. Според тях двамата, за навиването на проводника около магните, те използвали мотора от пералната машина на Beauchamp. След като станало ясно, че адаптера вършел работата си, за която бил предназначен, Beauchamp се свързал с Harry Watson (лютиер?), който само за изработил за отрицателно кратко време гриф и тяло за китарата. Тялото представлявало оръжност и поради тази причина прототипа бил наречен "The Frying Pan", което преведено на български ще звучи като... Тиган за пържене... С изготвения вече прототип Beauchamp се свързва с Adolph Rickenbacher, на когото го представя. С влиянието и паричната помощ на Rickenbacher, двамта създават компания, която след много смени на имената, в крайна сметка се нарича просто - "Rickenbacher". Компанията е наречена така поради влиятелната фамилия Rickenbacher, а и поради трудното произнасяне на името Beauchamp (прознасяно Beechum). Веднага след това те започват да произвеждат "The Frying Pan", който бива приеман, като слайд китара с адаптер, което вкарва Rickenbacher в историята, като първия производител на електрическа китара. Най-вероятно, първия човек, постройл "Испанска" електрическа китара е Lloyd Loar. Lloyd Loar е бил акустичен инжинер в "Gibson", легендарен в приноса му и разботката на мандолините. Освен това, Loar е правил и експерименти с електрическа амплификация от ранните 20г. на 20 век. През 1933г. Loar създава странична фирма от "Gibson", наречена "Vivi-tone". Идеята на тази фирма е била само една - да създава електрически "испански" китари. "Vivi-tone" агресивно атакува пазара със своята електрическа китара, но с малък успех. Предлагания продукт е само един, дизайна е лош, а и пазара все още е твърде малък. След по-малко от година фирмата фалира, но все пак, това оставя своята след, която е поето от "Gibson". "Испанската" електрическа китара, с която "Vivi-tone" се провалят, се поема от "Gibson", които създават революционен инструмет - ES-150 (E - electric, S - spanish, 150 - цената в долари). Alvino Rey, признат слайд китарист по това време, е нает от "Gibson", за да им помогне в разботката на нов адаптер. Прототипа е създаден от Rey в сътрудничество с инжинери от компанията Lyon & Healy в Чикаго, а крайния продукт е съставен от работника на "Gibosn" Walter Fuller. Първоначалано адаптера е бил поставен на няколко слайд китари в края на 1935-та година, но накрая е инсталиран на ES-150, първата такава китара отплата от Kalamazoo Michigan на 20 май 1936г. Първата модерна електрическа китара е била създадена и нова страница от историята отворена. ES-150 още от началото се радва на голям успех. Китаристи от цялата страна (USA) от различни жанрове признават и започват да използват инструмента. Един от първите, които популяризират модела са Charlie Christian, който използва китарата като джазов солист, благодарение на по-силното и звучене. До този момент ES-150 e по-известна като "модела на Charlie Christian". Въпреки големи успех на ES-150, резултатите били дале от идеални. Вибрациите в кухото тяло можело да бъдат уловени и амплифицирани, но в допълнение към това имало ненужни фиидбеци, разстройване (чисто тоново, а не физическо разстройване на инструмента) и нежелани "overtones". Признатия джаз китарист и изобретател Лес Пол представя своята идея за елиминаране на тези проблеми. Според него решението в китара с плътно, а не кухо тяло. Първия му успешен опит е представен под името "The Log". Използвани са два магнитни адаптера, конструирани от Пол, които са прикачени към парче от бор (pine), а от двете страни на парчето бор са били залепени две разрязани половини на акустична китара. (Общо взето конструкцията е била нещо от сорта на нек-тру, като парчето от бор е минавало през средната част по цялата дължина на тялото, само че не е било едно с грифа.) Резултат бил една добре звучаща джаз китара без изброените по-горе проблеми. През 1946 г. Лес Пол носи своя прототип при "Gibson", които обаче не са заинтересовани в идеята за "solid body" китара, тъй като според тях, купувачите няма да я удобрят. Всички следващи опити да бъдат представени "solid body" китарите се провалят, но все пак, един човек, Лео Фендер, смята, че те са бъдещето на електрическите китари. По това време Фендер притежавал сервиз за ремонт на радио приемници в Anaheim, но става по-известен с първия си успешен прототип за "solid body" китара през 1943г. който бива даван на различни музиканти с идеята да бъда подобрен. През 1949г. Лео Фендер създава това, което ще бъде признато, като първата реализирана "solid body" китара - "Esquier", по-късно преименувана на "Broadcaster", но поради пререкания с "Gretsch" именто е сменено на "Telecaster". "Solid body" китарите на Фендер имали всичко, което липсвало на прототипа на Лес Пол. Те имали по-дълъг състейн, без фиидбеци или нежелани хармоници, но не могли да се наложат сред джа китаристите. За сметк на това пък, "Telecaster" станал популярна китара сред блус и кънтри китаристите, а през 50-те и 60-те и сред рок ен рол музикантите. По-острия й и чисто "електрически" звук я правят първата рок ен рол китара. Тук искам да напаравя една вметка, която не е подкрепена с много факти, а и не съм сигурен за години, така че не я поставих аналогично. През 1947г. Пол Бигсби и Лео Фендер работят заедно и експериментират в Калифорния за създаването на "solid body" китара. Крайния продук е на лице през същата година, като заслугата е основно на Бигсби. Той прави китара с един адаптер за Merle Travis. Интересното при тази китара е, че съчетава черти на Лес Пол и Стратокастер. Има типично Лес Пол тяло (което може би е нормално, тъй като то е класическа форма за китара), а главата има стандартната форма на Стратокастер, която по-късно бива популяризирана от Лео Фендер, именно на неговия Стратокастер. Така или иначе и Лес Пол-а и Стратокастер-а не са съществували по това време. Базирани на успеха на Фендер със "solid body" китарите, "Gibson" дават втори шанс на прототипа, прозиведен от Лес Пол. В крайна сметка, през 1952г. те решават да реализират модела, който по-късно става стандарт за индустрията. Въпреки, че вдъхновението дошло от Лес Пол, както и бива наречен модела, дизайна идва от новия президент на компанията Ted McCarty и по-конкретно - някои определени модели от края на 19в. произведени от основателя на "Gibson" Orville Gibson. Адаптерите били "P-90", разработени през 1946г. и предоставяли мек и плътен звук. През 1961г. електрическата китара е във вихъра си. "Gibson" вече са представили "humbucking" адаптерите, които имат за цел да премахнат излишния шум от магнитните намотки. През същата година, Ted McCarty представя ES-335 - полуакостична китара, която има за цел да събере най-доброто от електрическите китари с акустично (кухо тяло) и "solid body" китарите. Модела става голям хит, като бива използван от големи имена, като Чък Бери и ББ Кинг. И "Gibosn" и "Fender" предоставят на потребителите футуристични дизайни представени в моделите SG(solid guitar) и Stratocaster, като и двата модела стават създават стандарти в рок музиката. Stratocaster-a достига своя връх, когато бива избран от Jimi Hendrix, който е първия китарист, след Charlie Christian , който напълно променя начина на свирене и погледа върху китарата. Въпреки, че и други марки и прозиводители са допринесли за развитието на електрическата китара, като "The Fred Gretch Co", "Ibanez" и "B.C. Rich", като последните две са ориентирани към по-тежката музика, основен фактор в производството на китари си остават "Fender" и "Gibson".

Така, здравейте! От известно време мислех да направя такава тема, къде малко по-обстойно да понапиша за историята на електрическата китара и ето че сега се реших. Малко късно..., като гледам минава 4, но така или иначе това е нормално за мен време, в което да стоя буден още. Та, ето какво ще представя на вашето внимание. Само за да избегна излишни спорове - това е информация, която съм събирал от сайтове и съм отсял по-важните събития в хронологичен ред. Не претендирам за пълна точност. Може пък и да се окажат пълни глупости, но все пак, заповядайте!

Сори. Ето линк към албума - http://www.esnips.com/web/mlefterovsStuff А ето и самата песен, дано стане. - http://www.esnips.com/doc/961bafc7-dc10-4a...0403f34/give-me ПП: Не мога да го кача в putfile, явно имат някакъв проблем.

Здравейте! Ето днескашната ми зайгравка с Amplitube 2 върху песента на Tracy Chapman - Give me one reason или по-скоро акордите на песента и една импровизация на соло отгоре им. http://www.esnips.com/doc/961bafc7-dc10-4a...0403f34/give-me ПП: Извинявам се за некачественото свирене. Беше забито на прима виста и на места докато го измисля посгрешавам. Обработено е само с Хис и клип редукшън, обаче на десния канал има много кофти звук, който малко като от Вайб ефект се чува, нямам идея що стана така, като миксирах всичко. Както и да е. Поздрави!

Правилно! Работил съм в автобяджийница и ползвахме точно 3М. За водната шкурка, ползвай 800-1000. Не натискай много, защото първата грешка, която прави човек, е да натиска шкурката с върха на пръстите си и макар незабележимо на момента, остават следи, като от вади, когато се полира и лакира крайния продукт и се погледне под ъгъл на светлина.

Ами като ще е така, моля, нека бъда включен и аз. Желание да я спечеля? - Разбира се, че имам. Това е китара все пак, класи над моя Скуаер. ПП: Като човек с липса на всякакъв късмет - пожелавам на тоя, който спечели да се скъса от свирене и да запомни от къде и от кого е получил тази китара и то по такъв начин... Малко са хората, които останаха и си позволяват да правят такива неща от сърце!

^ Звучи доста добре според мен. Клийна спецялно ми хареса повече пред овърдрайва, но чак да реже глави.... Ето нещо което наистина реже глави според мен - http://www.youtube.com/watch?v=SaJ5QEIHQus...re=channel_page А и като цяло не са много скъпи, стига си намериш. Вървят по около 400-500$. За лампа от средата на 60-те цената е приемлива, но е едноканален само със пружинен ревърб, също има и тремоло.

Колкото пъти съм го казвал, под една или друга форма, толкова пъти е било подминаво, ама ето пак - Очевидно, че за един тип хора, които свирят на живо, пред публика, имат нуждата да използват качествана апаратура, която за тях предоставя най-добрия възможен звук. Както беше казал Hillbilly в една друга тема - общо взето Лампа за 2000лв + Гибсън за още 2000-3000лв. (Може и Фендър или квото и да е, но скъпо и качествено). За друг хора пък обаче, които свирят у тях си, едно такова изпразване на джоба е меко казано неоправдано, разбира се, ако въпросните имат достатъчно средста и могат да си го позволят. На такъв тип хора им стига примерно китара в ценовия диапазон от 300 до 700-800лв и кубе от 200-600лв. И за този тип хора - това е качествения и готин звук. И като цяло... Готиния звук е субективно понятие. Колкото хора питаш, толкова различни мнения ще чуеш. Напоследък обаче все по-често ми прави впечатлние, че има голямо разногласие и e по-ярко изразено, между типа "и с евтиното можеш да постигнеш задоволителни резултатиЮ, и типа "мъчим се, но без качественото, съответно и скъпото не става"... Да не съм пълен офтопик: @Автора - за какъв стил? Рокче, блусче? Разни металургии? За първите две мога да ти препоръчам Tex-Mex или Texas Special. Ако пък е за тежко, там вече е малко по-различно, защото самата китара не е измислена и пригодена за такъв стил музика. Не и стоковите Стратокастер, особено не и евтините.

Ами попринцип идеята на тоя вид системи е точно да предоставя максимално малко разстройване. Двойно заключване ще рече един път долу на бриджа/тремолото и един път горе при нъта(горния мост, магаренцето). Тая система позволява доста по-голям диапазон на използване (смъкване и качване на тона, най-просто казано). Също така и до някаква степен позволява и по-голямо издевателстване и заиграване с тремолото. При некачествени лицензирани продукти обаче може да има обратен ефект. Разстройване примерно. Друго, което съм чувал при някой Кортове и като цяло за тоя тип лицензни версии на Флойд Роуз системите, е че на някои ръката се прикрепя към системата с резба, която има вероятност и склонноста да се износва, което води до луфт на ръката (ръчката). Иначе друг минус на тая система е, че доста усложнява смяната на струните. (Разбирай - по голяма играчка). Също така, че китарата губи известно количество състейн. (Продължителност на тона). Много хора казват, че ако няма да използваш Флойд Роуз, по-добре не си вземай китара с такъв. Въпреки, че човек ако е решил - защо пък не. Пък и от къде мога да реша аз примерно, дали искам Флойд или не, ако например не съм свирил на таква китара и нямам възможността да го направя. Така че - да не насаждам излишни мнения. Както казах, няма да сбъркаш, ако си вземеш Корт. (Лично мнение). Поздрави!

^ Cort са стабилна марка и няма да сбъркаш! На тоя модел спецялно не съм свирил, но предполагам, че е нивото й ще е задоволително. ПП: Имаш ли познания относно Флойд Роуз системата (тремолото)?

Ако само грифа те интересува и то тва, че да е удобен, предполагам, че Крамера има най-тънък и бърз гриф, което всъщност си го пише в сайта: "The Kramer Pacer offers slick guitars with thin necks and great action". Вярно, че разлика между китарите няма да е от небето до земята, ама имай в предвид, че са от различни дървета и ще звучат различно. Със сигурност ще има разлика в звука. ПП: Вземаш на сляпо. Тоест вероятността да не ти хареса нещо, след като си го поръчал, е голяма и тогава идва момента: "Ми май да бях пробвал другото...". Не искам да ти насаждам мнения, все пак ти си си решил. Само в добавка, ЛП спешъла и СГ-то не би трябвало да са с много тънки грифове, поне според това, ако са копия на Гибсън, но гаранции няма.

^ Много приятно и чисто звучи ефекта! С добро кривене и амплитуда! Поздравления!

@Сънчо, естествено, че по-евтините модели се правят се правят от лютиери от близкия изток, в тва мисля, че никой не се съмнява. Всъщност, като се замисля, цената на модела не е безбожно висока, а и все пак и наще търговци трябва да имат шечалба и те гърла хранят. Моделя, от който се интересувам, е New Vintage 200 JV200RDS. На пазара на вън е около 550-560 лв. Във Висиартс въпросната разновидност на модела - JET 100 e 600лв. Ако и JET200 е в този ценови диапазон, не е болка за умиране. Най-добре да им се драсне едно писмо.

Да не навлизаме в пълен офтопик и да се отклоняваме от темата на човека, но за китарите ЛАГ съм чувал само добри неща. Френски лютиери ги правят и идеята им е да "съберат и предоставят" всичко нужно в една китара, което само по себе си е доста субективно, а и го приемаме чисто и просто като рекламен трик. Хвалят ги за изработката им, че е на много високо ниво, ама все пак - китара, трбва да се пипне, да се чуе...

Сори, че съм офтопик, ама да не отварям нова, исках да питам, дали ЛАГ имат друг представител или евентуално из някои магазини да се мяркат? Тъй като ме интересува един определен модел, който Висиартс предлагат, ама ми идва скъпичък, при положение, че предлагания в сайта им е 3хсингъли и тяло от липа, а този е разновидност с 1 хъмбъкер и Алдер тяло, което предполагам ще му качи цената над 600 при тях...

Според мен, тъй като отворихте темата към това как се избира/сравнява китара спрямо друга, основните неща са: -удобство при свирене и усещане на инструмента. (Чисто физически). -тон (звук) на самата китара. -прецизност на изработка. -възможност на китарата да държи строй. Конкретно за Фендърите (Страт) - Highway - свирил съм на два. Направи ми впечатление прецизната изработка и хубавия финиш. (Имаше няква хава с финиша им, който гарантирал по-бърз "ageing". Май се хвалят с по-тънък финиш, който се рони по-лесно и се наранява по-лесно.) Честно казано звука не ми хареса. Средите ми звучаха прекалено отразяни, което разбира се може да се дължи и на усилвателя, казва ли ти някой. Аз лично предпочитам Мексикански страт, въпреки, че хората гледат на тях, като по-нисък клас. Стоковите им адаптери звучат малко по-мътно от американското производство. Като електроника, хардуер и изработка може би отстъпва малко от американските серии, но наистина малко, а не ниво - Squier! Стратокастъра не мисля че стига по-далече от American Standard Stratocaster. Качество и тон са гарантирани, поне на хартия. Дали има изключения, които не отговарят на поставения от името и традициите стандарт - със сигурност! Също и при другите марки китари, което до известна степен е нормално. От там нататък - вече е ръка да пипне, ухо да чуе. ПП: American Deluxe серията е може би едно стапало над средностатистическия American Standard Strat, но и цената им вече е извън определения бюджет. Мойте 5 ст.

И друго за лампите, което много хора считат за минус - трябва да надуеш усилвателя, за да чуеш този "сладък" звук, което пък не е много практично за практис свирене у вас си. Дет се вика - на 11 трябва, не на 1

Моделинг трябва да са ампове с вградени симулации/процесори. (различни видове дисторжън, амп симулации и ефекти като ревербератор, флангер, хорус, дилей...) Долу-горе е така. Поне така си го обяснявам де.

Свирил съм на Vox DA5 известно време и останах доста доволен от възможностите му. Чисто и просто като сила на звука (говорим си за практиз и на досатъчно ниво без да дразниш хората около теб), също и като вариации на звука. Забавен и удобен, но просто "брит" звученето на VOX и Marshall не ми харесва... А и цената му е към 240 лв., които никак не са малко според мен. Иначе мнението на ТОНИ е интересно - в него ред на мисли аз бих се задоволил с един Gibson Falcon(един от най-добре звучащите ампове, които съм чувал на живо и съответно съм имал възможността да посвиря на него час-два), но идеята е за маловатови комбота. ПП: Изненадващо малко е дискутирано в тая тема, наистина очаквах доста по-голяма активност. ПП2: Да дам и аз моите стотинки... Мисля поскоро да си вземам G-dec jr на Fender. Самия Superchamp XD ми е известен от доста време, но цената му е доста по-висока...

Междувпрочем, никак не звучи зле тая гадинка Пък за тия пари си е направо удар! Ще ми се и на мен да взема една така изгодно, ама доставката ти докарва иначе цената....