Steppenwolf

Симпатично, як бийтбоксър си, вадиш хубав кик! Едно време като хлапе не знаех, че на това му се казва beatbox, ама си ги правих тези неща по разни скечове и си въртях понякога ритъмчета.

xopxe, както kolio_k е написал, има много, много варианти. В най-общи линии, ако творбата ще е изцяло диатонична, при което се придържаш само към акорди, построени от принадлежащите към лада тонове, написаното от теб е вярно, като можеш да имаш и разширени акорди (със септими, нони и т.н.). Това, че си в дадена тоналност, не означава, че не може да се използват други, "заети" акорди. Възможностите са неограничени и ако музиката е силно хроматична, основното "правило" е, че всеки акорд може да се яви във всяка тоналност.

Да, целта е да съвпаднат обертоновете и да няма биене, а при по-дебели и къси струни хармоничността е по-малка. С всичко това ми напомняш да отбележим и че много от "странните" другокултурни строеве са повлияни именно от специфичния спектър на инструментите им, за да го удовлетворят.

Добре си се насочил. Изобщо, научно-техническата страна на нещата в музикалното образование изглежда е силно занемарена, а от там и мисленето в нея посока, за което свидетелства "окастрянето" на някои предмети... --- Изписаха се много страници и мисля, че е крайно време да прибавим обяснение, що е то центове. Музикалните центове не са като онези в парично обръщение - с тях не можете да си купите нищо. Те са логаритмична единица за изразяване на интервалите, т.е. изразява отношенията между интервалите, а музикалната система и слухът ни са логаритмични по характер: Ако имаме тон с честота 200 Hz, то интервалът октава е между него и тон с честота 400 Hz, а за тон с 2000 Hz - между него и тон с честота 4000 Hz (не 2200). С нарастването на честотата съответно и чувствителността нa слуха към разлики в херците намалява. Най-малкият интервал в системата ни (полутон) е прието да се равнява на 100 цента в равнотемпериран строй. 1 цент е 1/100 от полутона, което дава възможност да се опишат достъпно много интервали/нюанси. За голямата секунда се получава 2 х 100 = 200. И имайки 12 тона, октавата отговаря на 12 х 100 = 1200 цента. В 12-ТЕТ, понеже октавата е равномерно разделена, имаме по 100 цента между всеки два полутона. Целият строй може да се изрази като интервали спрямо даден тон или като отместване в центове от 12-ТЕТ, който пък би се записал в този случай само с нули. Така например за един от строевете по Кирнбергер може да се запише: 0 -10 -6 -6 -14 -2 -10 -3 -8 -10 -4 -12 0, което показва с колко цента е по-ниско (минус) или по-високо (плюс) даден тон спрямо 12-ТЕТ, или пък: 0 90 204 294 386 498 590 702 792 895 996 1088 1200. Понеже системата е логаритмична, логично даден интервал може лесно да се изрази в центове, когато се намери логаритъм при основа 2 (базата за октава) от отношението му и се умножи полученото по броя центове в една октава, т.е.: C = log2R x 1200. Логаритъмът се разчита така: "На коя степен C трябва да е основата 2, за да даде R?". И накрая, нека добавя, че съществуват и "спирални" строеве, при които октавата не е точна, а има малко отклонение.

Наистина, експресивността и артикулацията понакуцват понякога. В GPO например не ме задоволява стакатото на щрайха особено. А и често се навърта и тая досада от ровенето, за която спомена. Ще очакваме с интерес албума!

Да, такова е въздействието на чистия строй, понеже са чисти интервалите и го няма биенето. За мен строевете са също част от арсенала с композиционни инструменти.

Великолепно и въздействащо е! Тази музика много ти залепва. Аз също намирам твоята музика като цяло най-близко до това, което напоследък преобладава у мен творчески (релакс + електроники). Замислял ли си се да ги събереш в един chillout албум? Досега никой не го е казал, но с хармонията, която вкарваш в първите 20 сек., за мен поне се открива един момент на слушателско търсене, където ми се появява възможността творбата да отиде и в по-авантгардни/атонални води, след което нещата се избистрят. Харесва ми този момент. Не знам какво точно ти си имал предвид, но го визуализирам като вдигане на завеса или мъгла. Иначе, със семплираните оркестри може да се получат и много доволни резултати. За нещо по-голямо от GPO обаче лично аз нямам пространство.

Много ми е приятно, че ти е допаднало и подействало.

Вече ти го казах в Скайп, но нека се разпиша и тук, че се е получил чудесен диалог помежду ви в кавър на любимата ми българска група. Много ми хареса гласът ти!

В момента ми се мотае един друг по-вокален замисъл. Ако обаче не се намери вокалист(ка), изобщо няма и да го зачевам.

Честно казано, коментарите надскочиха очакванията ми... Евгени, може би си прав, че има малко български "производители" точно на подобна музика. Повечето електроники са твърде минималистични, което лично на мен композиционно ми е откровено скучно. Но вероятно бих "мирясал" малко чак когато напиша нещо по-голямо. Стилово обаче не се ограничавам, обичам индивидуалното търсене и експериментиране. Съгласен съм с vanboy, че солото може да е малко по-тихо. Освен това, контрамелодията в щрайха бих я артикулирал сега по-фино и с повече динамика.

Всъщност, на мен именно богатството на аранжимента много ми харесва. Ако ще се олекотява, може би малко изваждане в началото би било по-добре, за да се запази повече енергия за към края. В структурата мен лично нищо не ме смущава особено (като се има предвид, че приветствам извънстандартни и свободни форми).

Съвсем не преслушвам всичко в раздела, но след последните две неща, които аз пуснах, досега не съм срещал други, които да са за коша. Тази идея не прави изключение и колаборацията ви според мен е много успешна! Вокалът залепва много добре. В добавка, там, където е пипал Зашев, не очаквам да чуя нещо лошо. Да се завърши!

Именно, и не знам на какво е бил писачът, когато е анализирал това. Аз също го виждам като теб. Вариант е и да се ползва названието "хибриден лад", както е споменал един от посетителите на блога. Работата е там, че в анализа едно нещо може да бъде разгледано от различни ъгли. В случая се отива твърде далеч, парчето съвсем не ми звучи политонално или полимодално, и споделих линка, за да видят хората. П.П.: Който иска да чуе нещо политонално, може да се огледа например около Charles Ives.

Симпатичен блогпост, на който попаднах преди време и реших да споделя с вас. Макар че от тази гледна точка нещата са доста "пренапомпани". Не съм много съгласен и с анализирането на акорда на трета степен като увеличен без присъствието на характеристичната увеличена квинта, но не съм единствен. http://blog.fixyourmix.com/2009/single-lad...ional-analysis/

Рехармонизацията е интересна "играчка" и обширна тема, примерите може да са стотици. Как можем да рехармонизираме? Много шарено: 1. Може да се промени хармоничният ритъм с добавяне или изваждане на акорди, а може и да не се промени. 2. Може да се раздвижи атмосферата и да се акцентира върху даден акорд с предшестването му от странична доминанта и/или субдоминанта. SII7-D7 в тоналността на съответния акорд е именно "класически" такъв случай. Може разбира се в дадени случаи да разглеждаш странични TDIII, TSVI, DVII... 3. Възможно е да добавиш проходящи или лежащи акорди, хармонизирайки и чуждите тонове. Това може да стане и между два акорда със секундово сродство, при което всичките гласове се движат хроматично. 4. Може акордът да е от същата функционална група, а може и да не е. Популярна е замяната по линията на терцовото сродство, когато примерно замениш T с TVI, S със SII, D7b9 със DVII7. Но ако се замени SII със D, тогава се сменя и функцията. 5. Възможно е диатоничен акорд да бъде заменен с хроматичен, т.е. промяна качеството или цвета, като това може да се отнася и до разширенията на акорда (9, 11, 13...). Замяната на субдоминантов акорд в мажор с този от минора е според мен най-простият и натурален класически пример (може да се разгледа и просто като хармоничен мажор). 6. Възможна е тритонусова замяна, при което се променя основата на акорда, но двата доминантсептакорда споделят един и същ тритонус, който е най-характерният интервал за тях, имайки голямо тежнение за разрешение. Формулата е проста: използваш акорд, който отстои на тритонус разстояние от основата на дадения. Така примерно функциите стават от SII7-D7-T ----> SII7-DG-T с много хубав хроматичен ход (DG = немски увеличен секстакорд). 7. Доминантсептакордът може да се яви на друга степен от доминантовата, като не е задължително да се разреши със следване на естествения му ход от квинта надолу. Това внася елемент на изненада и свежест. Ако не ме лъже паметта, Бъркли наричаха тези случаи "доминантови септакорди без доминантова функция". 8. Добавяне и махане на разширения/тежнения, с което хармонията ставам повече или по-малко "пикантна". Комбинирайки всичко това по най-различен начин, може да се получат много цветни и комплексни хармонии. Утре може да онагледим повече с част от някое парче за пример.

Very well done! Беше ми много приятно да го изслушам. Обичам успокояващо-замисляща музика. Липсва малко само фретлес, както каза Ивелин... Поздравления! ПП.: За пиано и аз използвам семпли на Bosendorfer 290.

Акустиката на помещението и разположението на звуковите тела и слушателя е от много голямо значение. Вкъщи Hi-Fi системата ми е Kenwood, с един висок модел ресивър от 80-те години, за който сега търся подходящи колони. Както бе казано, сформирането на добра компонента система яде и пие време... А една скъпa звукова карта като TC Electronic Konnekt или RME Fireface всъщност по-скоро би предоставила по-качествен изходен сигнал, отколкото стандартен CD плеър от средeн клас. Слушането от компютър ще е също качествено, ако това се комбинира с подходящ аудиоформат. Популярният MP3 тук не играе. Използват се или формати без загуби (FLAC, WavPack, Monkey's Audio...), или такива със загуби, но с по-усъвършенстван психоакустичен модел и с високи настройки. От последните аз залагам предимно на Musepack, тъй като е оптимизиран именно за качество и няма чуваеми разлики с оригинала дори и при скъпа техника (на жаргон - прозрачен е). А щом емулацията е надеждна, не ми е особено нужно да записвам нещо, което наистина не може да се чуе, освен разбира се за архив и по-нататъчно мастериране. Музика с перцептуално ненарушено качество при ~250 kbps е реалност просто защото професионалисти с по-големи познания по алгоритми и психоакустика от всички ни са се трудили денонощно с години, за да го постигнат.

Най-вероятно авторите са закръглявали стойностите, както и разбира се не са посочили строй. 3:2 или 1.5 е чистата квинта, а темперираната (по-ниската) е 1.498, както си споменал. Затова, за да стигнеш по квинти до желания тон в равнотемперирания строй, вземи точната стойност за до от субконтраоктава и умножавай по 1.498. Редът на хармоничните обертонове (понеже има и нехармонични) е всъщност ред на Фурие. Те са теоретично безкрай. Амплитудата на тези хармоници намалява с поредния им номер и на практика са регистрируеми само до някъде. Освен това, струните са реални, а не идеални. От цялостната акустика на инструмента зависи какъв ще е спектърът и кои обертонове ще са по-явни. П.П.: Разбира се, въпреки стандартизирания днес тон ла, не пречи да се настроиш на някоя от "архаичните" честоти.

Виждам, че сте намерили информацията около архичембалото и архиограна. Клавиатурата му е симпатична, както се вижда, но пред нея вероятно бих предпочел за микротонална музика решението на Janko. Ако квинтовата стълбица е по-къса, имаме: C-G-D-A-E, което всъщност е... пентатоника! Тя има "по-освободено" звучене. Отсъствието на чувствителните полутонове на IV и VII степени (спрямо натурален мажор) намалява ладовите тежнения и от там тониковата определеност. Но не е без значение и как се използва всичко това. В музиката има още ритмически и динамични сили, та с повторението на даден тон или мотив, продължителността му, динамичния акцент, ритмическата му позиция може да му се даде превес и по този начин да се заформи повече или по-малко като отправна точка. Неслучайно в додекафонията се внимава с това. Композиционната система на Хиндемит е изградена около неговата теория и е тонална, но от гледище на хроматичната гама и освободена от ладовете, при което тоналността се гледа според последователността на акордовите основи, получени при анализ на интерваловата структура в отделните акорди, докато композирането по лад е само частен случай на това. Т.е. можем да имаме силно хроматична музика, при която тоналността да е например C, но не и да се разграничи дали е мажор или минор (dur или moll). Иначе, има 5-TET, 7-TET и т.н. Възможностите са теоретично неограничени. В ерата на електронната музика можем да правим каквото поискаме. Вече съществува динамична тоналност - темброва и строева модулация в реално време, при което се променят строят и обертоновете, за да бъдат повече или по-малко чисти интервалите.

Да, но има голямо значение какви са учителят и ученикът, като се има предвид, че последният след това става първия (т.е. ученикът - учител). По-интелигентните и любпознателните могат да обяснят тези неща, но далеч не всички са такива. Напр. Шьонберг е самоук, но е блестящ педагог и композитор. Той не говори толкова за правила, колкото за насоки и нуждата на изказа. Учейки на хармония, той същевременно подтиква и композиторското мислене.

Преди време в интернет един ентусиаст се опитваше да покаже, че Теоремата на Гьодел е с "пробойна", но по-скоро показа "разбирането" си на бинарната логика. След това твърдеше, че е открил как да направи проста трисекция на ъгъл с линия и пергел. Впоследствие математическите обяснения на друг сринаха "откритието" му, понеже имаше малки разлики при разделенията, които само математиката може да "види". ------- Някои от нещата, които съм възнамерявал да впиша във форум, ще оставя за своя малка книга или сайт просто защото този формат е неподходящ. Прави впечатление, че стотици музиканти завършват музикално образование и не знаят защо паралелните октави и квинти са забранени, защо системата ни има точно 12 тона, защо даден интервал в бас звучи по-дисонантно, защо точно йонийски / мажорен лад, защо доминантова функция и т.н. ------- Ивелин, този отговор не ми е напълно достатъчен!

Обяснил ти е точно както са си нещата, без никакъв кич. 12√a = x, ще рече: "Кое е това нещо, което, умножено дванадесет пъти по себе си, дава а?". 12√2 = 1.059... ще рече това нещо, което, умножено дванадесет пъти по себе си, дава 2 (т.е. затваряме точна октава, което е 2х честотата на даден тон). Това е отношението между тоновете в 12-TET. В резултат на всяко от тези умножавания се получава 12-TET! Разделянето се извършва по този начин поради логаритмичния характер на слуха, за да е реално симетрично. А защо в нашата музикална система има точно 12 тона? Въпросът бе засегнат още в началото, но така и го няма отговорът. Подсказвам: Погледнете обертоновата редица и чистата квинта. Колкото до геометричното - съвсем не иде реч за това, но си мисля, че и сам го знаеш.

Цветозар, Kurt Uvash така си пише, често пъти умишлено, не се хващай много на въдиците му. Ако се навърташ редовно, ще разбереш какво имам предвид. Разбира се, винаги може да продължите на ЛС.

Да, D7 си е универсално решение, но не съм убеден дали е стилово подходящо в случая.