Топ потребители

Предполагам че няма някой, дето му са се давали по $1500 са не-разписана или по близо $12000 за тръмпарка с автограф, уж "лимитирана" и реално китайско производство. Ако някой не е запознат със случая:

Groove metal група от София търси барабанист. За предпочитане е над 30 години и сериозно се занимава с инструмента си. Разбирането на английски език е задължително. Само оригинално съдържание. Разполагаме със собствено място за практикуване в Северния район на София ========================================================================================== Groove metal band from Sofia is looking for a drummer. Preferably over 30 years old and serious about his instrument. Comprehension of English is a must. Original content only. We have our own place for practice in the Northern region of Sofia

Точно си мислех, че е 300-400 долара и човека от клипа го потвърди....

Тука има подробно демо. TL:DW; Компромисна електроника, bolt-on закрепване на грифа към тялото, посредствени ключове, не кой знае какви адаптери ... не си заслужава $1500 според мен за звука и изработката, за политическата принадлежност, artwork-а и колекционерството – може би.

Не вярвам, да е било заговор и Фил да има участие. Но определено смятам, че към днешна дата Рекс, Фил, Зак Уайлд ( който се пише първи приятел на Дайм) и Чарли Бенанте, използват труда и запазената марка на братя Аббът, за да пълнят банковите си сметки. ( чичо Чарли трябва да храни Карла Харви и да й купува лъскави дрешки, късметлия е чичо Чарли!) Нямаше да има проблем, ако не излизаха под името ПАНТЕРА, а като трибют, примерно Southern Trendkillers. Като е ясно, че пак да същите четирима и да свирят същото , ако излезнат под друго име и няма да има пълни стадиони. ...

Аз преди да купя Касиото на детето ей такива подобни играчки гледах в магазините за играчки. В нас имаше едно бебешко пианце с 3-4 клавиша (още ги продават в Кауфланд детския щанд) и то свиреше бая фалшиво на отделните клавиши, дип вградените мелодии да бяха приятни. След обиколка на 2-3 магазина за играчки, установявайки че трябва да дам $30 канадски долара за синт-играчка, който звучи гадничко и има съмнително качество на изработката (допуснах че би бил строшен макс на 2рия месец), мернах тва Касио в Уолмарт коледно намалено на $40 и купих два - един и за мен. Детето беше на 2 години и никога не съм имал идеята да свири, а просто да чува поне правилни звуци и да има нещо дето няма да се строши бързо. Той също много обичаше да си пуска вградените мелодии и бийтове. По онова време само два модела бяха детски: Касио СА-46 и СА-76, който е с повече клавиши и самоучител. Няколко години по-късно Ямаха наваксаха като извадиха и те нови детски модели, но тия на Касио все още повече ми харесват. А колкото до кой с какво е тръгнал... за мен години наред истинска машина не беше дори мечта. Само програмчета. Тия дни си мислех как лятото на 2002г (аз в мойте ранни 20г) вися пред един невзрачен магазин за инструменти в малко френско градче и усещам как някой ме гледа. Гледам една мацка се спряла, никой друг на улицата. Заговорих я, тя вика че така съм се бил захласнал че и станало интересно да гадае какво си мисля (бях загледал някакъв голям синт на витрината). И пак - първия ми синт го купих в края на 2010г. Не че се научих да свиря, избрах си една Ямаха ММ6 просто защото имаше една транс-бленда и филтър с който докарваше звука на любимата ми тогава транс-група. Малко преди това си купих първите барабани - Ямаха DTXPLORER, но това в апартамент с жена не вирее, щото аз удрям като метъл и то кънтеше в апартамента (говоря за падовете само). Но се случи така,че се подведох по синдрома "като ни паднат пари и може дай да си купим нова джаджа" , а от работа и после и дете и семейство и какво ли не не остана време да ида на уроци да уча. В крайна сметка в края на 2020 преди да се приберем в България продадох почти всичко, с изключение на няколко машини, дето смятах да ползвам и пак не остава възможност, практис-пада за барабани и стиковете, както и хармониката - с нея поне миналата година се бях стегнал и постигнах някакъв успех сам, че с учител установих ми беше стрес. Но тя е прекалено специална за мен и не смятам да се отказвам, докъдето и да стигна, че барабанист дето най-много исках не станах, клавирист не станах, dj не станах, поне за блусар да се пробвам. За това поне годините няма да ми пречат мамка им 😁