Топ потребители

Да споделя нещо по тези въпроси, тъй като също се занимавам с подобни неща само за идеята (имам друга професия, не свързана с изкуството). За дизайн на звуци върши добра работа системата за звуково програмиране Csound. Особено удобна за програмисти и инженери. Стара, но практична. Включва голям брой готови модули за различни видове синтез - от емулация на класическите Moog - синтезатори, до грануларни синтезатори и физически модели на звучащи системи. При звуковия дизайн според мен борбата е да се получат музикално осмислени звуци, със своя индивидуалност и художествена ценност. За тази цел е полезно да се изучава устройството и историята на класическите акустични инструменти (писането на програма за синтез на звук да бъде подобно на работата на майстора на музикални инструменти, а не чисто инженерно занимание). Също така намирам за полезно изучаването на основите на класическата оркестрация и аранжимент (класическия оркестър + диригент може да се разглежда като вид синтезатор). Най-суровата школа по пиано, която съм срещал е Mikrokosmos от B.Bartok. Шестте книжки, от които се състои започват от най-прости упражнения и постепенно увеличават сложността (до много). Като музика са сурови и първоначално може да не се възприемат, но разкриват стойността си след внимателно изучаване. Намирам, че от тях може да се научат много неща, ако човек иска да се учи да композира (и даже да пише песни - добро фразиране и построяване на формата). Още в първите упражнения има съвършен контрапункт, който не е просто контрапункт от строгия стил, а съдържа много силни дисонанси и други интересни моменти. Също така в ритмично отношение са много разнообразни, не сравними с класическите школи в стил "XIX век - класико-романтизъм". Ето линк как някои даже танцуват модерен балет (в началото е Mikrokosmos Vol. IV, No. 113): Има един момент, когато човек трябва да внимава: дали упражненията и обучението няма да сковат собствените му творчески способности. Понякога безразборното (свободно) импровизиране също може да даде интересни резултати.

Филмът е покъртителен разказ за велика музика, вдъхновена от непокорният човешки дух. Финалните реплики на диригента Карл Елиасберг - "Така започват войните - когато започнем да считаме другите хора за чужди! Музиката е по-силна от смъртта! Градът е жив, градът се сражава и всеки се бори както може на неговото си място! Ние победихме" "Страхотните контрабатарейни оръдия на генерал Говоров прикриваха не по-малко страховито оръжие - музиката на Шостакович, - пише Евгений Линд, създателят на Музея на Седмата симфония, - Нито един снаряд не падна на Площада на изкуствата, а лавина от звуци падна върху главите на врага от радиоприемници, високоговорители със зашеметяващ всепобеждаващ поток, доказващ, че духът е първичен. Това бяха първите залпове по Райхстага!"

Това ми е една от любимите симфонии (на един от най-любимите ми композитори), благодаря за линка 🙂 Слушал съм я безброй пъти в най-различни изпълнения. Но въздействието е още по-силно, ако човек прочете историята на премиерата на тази симфония в Ленинград – тя е силно разтърсваща и дори доскоро си мислех, че мога да я предложа на Нетфликс да я екранизират, но за съжаление покрай последните геополитически борби това вече няма как да стане, тъй като ще се интерпретира като опит да се представя Русия в положителна светлина, но да не захващаме тая дълга тема... Който иска, може да прочете цялата история за тази премиера тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Leningrad_première_of_Shostakovich's_Symphony_No._7 Накратко: Шостакович завършва симфонията в момент, в който Ленинград е под продължителна немска обсада и целият град с жителите е в пълно изтощение. Решава се, че симфонията ще се ползва с цел психологическа война срещу противника и повдигане на морала на руските войници, затова ще се изпълни наживо от обсадения Ленинград. Произведението е мащабно, но в града почти няма останали живи музиканти. Ходи се от врата на врата да се търсят доброволци, като за участие им се предлага скромна дажба, понеже към тоя момент гладът е масов. Зимата е много тежка, събират се за репетиции в залата, в която няма отопление и осветление, слагат предварително затоплени тухли до музикантите, някои музиканти не доживяват до премиерата. За самата премиера руските войски предприемат операция срещу немците, за да могат да ги отблъснат и да спечелят известно време тишина, в която ще могат да излъчат изпълнението по високоговорителите. По време на изпълнението някои музиканти припадат от изтощение... Изобщо емоционалната сила на това изпълнение е невероятно и дори самите немци признават, че са изненадани и дори подтиснати от куража на руснаците и невъзможността да бъдат пречупени. Абе, прочетете статия от Уикипедия, изключително интересна е 🙂 Само за информация, първата част започва със заемки от от мелодия от "Веселата вдовица" на Лехар, в която Шостакович представя настъпващата немска армия, приповдигната и весела, изгражда се почти като болерото на Равел, като обаче настроението става все по-минорно и застрашително, а към края вече оркестърът пресъздава и предупредителни сирени. Симфонията завършва триумфално, разбира се. Ух, разприказвах се, ама мога много да говоря за тази симфония и любовта ми към музиката на Шостакович 😀