Топ потребители

Теоретично са два различни процеса. Миксинга включва в себе си честотното, динамичното и разпределението по стереото на всички инструменти/канали/стемове в проекта - китари, бас, синтове, барабани, вокали, перкусии, клавишни и т.н. Това включва използването на EQ, компресор, пространствени ефекти, времеви ефекти, saturation и прочие. Веднъж готови с миксинга, следващият процес е мастеринг. Основната цел на мастеринг процеса в контекса на една единствена песен е да я докара до комерсиално звуково ниво на налягане, без да има видими загуби в динамиката, евентуално да се направят финни корекции по честотната лента и в редки случаи, да се сложи mastering convolution reverb за кохезия и обем. Ако става дума за албум, по време на мастеринг процеса, трябва също да се уеднакви звуковото налягане на всички парчета + тяхната усреднена амплитудо-честотна характеристика. Ако трябва да генерализирам по някакъв начин, в миксинга се регулират отделните канали на песента (бас, барабани, синтове, китари, глас) и съответните им прележащи групи (bus-ове) - група барабани, група китари, група вокали и прочие. При мастеринг се променят параметрите само и единствено на крайния master канал. В някои проекти, едното се прави от един човек, другото от друг, в други пък, и двете се правят от един и същи човек. В контекста на домашния хоби-смесител/музикант, мастеринга представлява нищо повече от поставяне на VST ефекти върху master канала, като tape saturation, tube saturation, compression, Mastering EQ, Limiter и прочие, че да докараме "купешки звук". Знам, че генерализирам и е възможно една голяма част от хората да са несъгласни с мен, но масово това правим ... или поне така ми се струва. Ако се работи в тандем от двама е възможно нещо, изпратено за мастеринг да се върне на миксинг инженера, за да може той да отработи грешките на ниво канали. Ако това е невъзможно, тогава мастеринг инженера трябва да прави "шмекерии и магии", за да заличава артефакти, да ремонтира честоти/стерео/динамика ... което в повечето случаи е компромис, ако се прави на master канала директно, защото може да се реши една стъпка по-рано. Колкото по-близо до източника на сигнала решаваме даден проблем, толкова по-добър краен резултат сме способни да изкараме. За мен винаги веригата наподобява следното: идея -> изпълнение -> запис -> миксинг -> мастеринг И нека повторя отново - ако едно от тия звена куца (особено някое от първите), в повечето случаи ни е спукана работата и каквото и да правим нататък, нямаме много голямо поле за изява.

Мен лично ме кефи, това, което си направил, единствено като лека художествена корекция и аз бих вкарал още малко обем в гласа. Като референция аз лично си представям Disturbed - Decadence. За да го постигна, бих намачкал този глас още малко с компресор, да речем или някакъв saturation, за да реве консистентно навсякъде, плюс т'ва бих пуснал няколко room reverb-а без опашка в паралел, за да усеща някакво пространство, но да не се чува осезаемо. И според мен ще си кацне на място. Но дори така е супер, браво, добре си се справил!

Няма нужда да дупчиш. Ако ще слагаш пълния комплект дивотии винаги можеш да оставиш тон пота вътре (опакован с нещо че да не окъсява) и горе да си изведеш два волюма. Или някаква съседна комбинация, взависимост как използваш точно потовете. Но трябва и да видиш този, който ти е слагал сегашния бридж адаптер, дали не е накълцал оригиналните конектори Генерално не е мега сложна работа, но ако никога не си се занимавал и наистина има някакви "особености" от предната инсталация - може да удариш греда...

Благодаря за отговорите ! Лаик съм и питам за да науча. Китарата е LTD EX-50 с 1 волюм и 1 тон. В момента е с ЕМГ само на бриджа. Задължително ли ще трябва да слагам 3ти потенциометър ? Ако е така значи ще трябва да разпробивам тялото, което не ми се ще. Адаптера ми е купен преди 7-8 години, неразпечатан, така че е "нов". В момента ми е добре шума, свиря само на бриджа.