Нищо чудно. "Дигиталната революция" даде възможност всеки да има достъп до бърза слава - нареждаш три семпъла в DAW-а, изпял/недоизпял хлопваш tune correction-а отгоре, една мощна каса в стил "808 на стероиди" и толкоз. Текста от ясен по-ясен - "аз съм греховен, и търся спасението, помогни ми и т.н.". Колко може да изтрае едно такова нещо, като замисъла в основата му е вял? Музика на конвейер ... от там и критерия за майсторство намалява. Тотално. Живите изпълнения няма да ги коментирам дори. Да не говорим, че дори тези, които в момента са "топа на топа" завръщат synthy-wave звученето на 80-те, защото им стана ясно, че си стигнаха тавана като изобретателност. Миналата седмица слушах последния албум на The Weeknd, retro-wave отвсякъде, същата работа беше с Daft Punk преди няколко години и прочие. Най-много ми е тъжно обаче за поколението, което в момента расте и е възможно никога да не се докосне до истински инструмент през живота си, а ще реди семпли и ще си мисли, че създава нещо. Да не говорим, че ценностната система е също различна - повечето хора предпочитат iPhone пред Fender American Stratocaster ... нищо, че парите им са горе-долу еднакви.
Освен това слушането на музика се измени доста. На времето беше цяло изживяване, първо да намериш оригинален диск, отвориш му обложката, прочетеш текстовете, прочетеш за staff-а, който е участвал, през какви предизвикателствата са минали докато го издадат. Това добре, ама тоя диск си го чакал цяла година и ще го въртиш до припадък, щото я не заредят в музикалния магазин с нови, я другите не струват и нов албум чак догодина ... в най-добрия случай. И освен това няма да го въртиш на някакви индонезийски слушалки за 25 цента, а на някаква hi-fi система, барем чуеш какво е "искал да каже автора" и да чуеш всичките инструменти в записа.
Сега имаме един Spotify, дето ти дава практически космически възможности, ако нещо не те кефи, айде бам следващата песен и така ... първите 7-секунди били най-важни.
Не знам къде ще му излезне края, ама засега според мен няма да е много добър.