Топ потребители

Още веднъж - за да звучи два пъти по-силно - трябва (при един куп равни други условия) мощността да е е 10 пъти по-голяма. Т.е. 100 вата звучат два пъти по-силно от 10 вата, 50 от 5 и т.н. Зависимостта не е линейна.

Може. Продължавай да си го ползваш. Да - има такива дизайни. Берингер далеч не са първите. И не - това не е валидно за всички дизайни на лампови усилватели. И при част от тях, ако не знаеш какво правиш при подмяна на крайните лампи - най-малкото ще звучи зле. Най-многото вече го описахме. Пропускам ти иронията с елементи на заядливост, че не ми се влиза в тази схема.

Нека първо изясним какво точно значи "развали се звукът". Опиши подробно. Показателите на вградената ти карта са по-ниски. Това изменя сигнатурата в известна степен, вероятно чуваш и по-детайлно артефактите от YouTube...?

Наскоро слушах интересна лекция на млада академична композиторка и музиковед - Анна Виленская: "Постмодерн, метамодерн, композиторская тревога". Интересни неща разказва - как музиката се мени през вековете, и се твърди че в нашето време (наречено метамодернизъм) идват други подходи към музикалната форма и музиката въобще - сега е различно от времето на класицизма, с неговата хармония, тоналност, строги форми, но вече е различно и от времето на романтизма, атоналната музика и модернизма-авангардизма от XX век. Преди всичко съм програмист, но напоследък животът се промени и започнах да отделям много повече внимание на увлеченията си в музиката. Написал съм програми, които преобразуват звука чрез методи от рода на грануларния синтез - звукът се разделя на части и после се ресинтезира нов звук, който може да бъде със същия тембър и променена височина на тона или с променени други параметри. Една от възможностите е да се формират "облаци" от звуци, разхвърляни или струпани в пространството. Задавам си някои по-скоро практически въпроси - въобще дали си струва труда, например да се направи това във вид на хардуерни модули (цифрови модули за Eurorack синтезатор). Ето две мои работи за демонстрация на тези програми. В първата съм написал доста неутрална мелодия, която се свири до към средата на парчето без особени промени, след което програмата превръща тази мелодия в купчина струпани тонове (не се държи сметка дали се формират акорди, кластери или друго - произволни съзвучия): Във втория пример съм надрънкал на клавиатурата нещо неопределено импровизирано, от което програмата формира струпвания от тонове, като се опитва да размества звуците в пространството: