Топ потребители

Здрасти на всички. Намаляването скоростта на на живота засегна и мен. Основно ми засегна главата, спряха много процеси, а самоконтрола ме напусна. На негово място се настани някакъв ентусиазъм, които ме подканя да върша непознати за мен неща. Всичко започна от една покупка в Джъмбо. Купих си мелодика, за огромната сума от 19 лева. С нея издялках две кавърчета: и През това време си купих бас, скуайер стратокастер, наскоро дойде и укулеле. А с китарите нещо ми е труднико. Ама ентусиазмът друго говори. И целия си акъл го слушам. Мина година и стана друга беля, приятел ми подари китарка, акустична. Произведена юли 1984 г., зарязана на тавана в найлонов чувал. Хванах я в ръце, огледах, прав гриф, сериозни проблеми няма, освен разлепена задна дъска. Обаче нещо ми малее. Слагам я до статокастера, ами вярно е по-малка. Премерих я, излезе 82-83 см. Ми сега. Отварям гугъл и го питам какво знае по въпроса. Тука трябва да кажа, че цялото терминология, която ще използвам учих през това време. У гъгълчо ми разказа за 1/2, 3/4, 4/4 китари, че имало класически, акустични и още много видове. Основното проблемче на тази китарка, беше, че е 40 мм на ната. А моят стратокстер нещо е дялан и също е 40 мм и трудно си събирам пръстите. А китарката не звучи зле, приятна е. Нищо, че е 84 набор. По същото време се запознавах с укулелето. Купих си концерт, ама като го хванах, имах усещането, че ще го счупя, много мънинко. Ентисиазмът обаче ми подшушна отново да си поговоря с бай Гугъл. Извади някакви таблици с размери, хванах ролетката и почнах да меря. Дължина, ширина, скала, ширина при нъта, ширина при 12 прагче и се оказа, че тази китара съвпада с разлика от няколко мм са баритон укулеле. Ентисиазмът се ентусиазира и направо ми изкряска в ушите - ще правиш баритон укулеле. Ами сега? Нали членувам в организацията "Пречат ми ръцете, а може би и двете". Но се реших и бам с главата напред, заедно с ентусиазъмът. Пъва стъпка, махане на боята, защото единственото, което не бе боядисано на таз китарка, бяха струните и ключовете, даже прагчетата бях наклепани с боя и лак. И така, препарат за сваляне на боята, търкане с шкурки от 80 до 400, няколко дена се удушихме от тоя препарат и в цялата къща плъзна финия прах, щото вън студено и не ми се работи на двора. Резултатат Не знам какво дърво е, допуснах липа. Обаче, нали луд на шарено се радва, реших, че трябва да се мацне отзад и острани, да придобие по-така, укулелистичен вид. Купих някакви байцове, пет шишета, почнах да мешам, мацам, мешам, накрая ми хареса. И се получи това Отпред оставих натурално, отстрани и отзад по-тъмно, фребборда още по-кафяво, демек - трябва да лъже, че е палисандър. Позалепих каквото бе разлепено, в процеса на лепене стегнах яко със стегите и бам - се смачка малко отстрани. Ами сега? - Мокрене и разпъване, нещо подлагах, правих струвах, заличи се на 99%. До тук добре. Ами финиш? Харесвам лъскавото. Намерих у дома един прастар корабен лак, разредих го 5 части разредител към една част лак и се почна. Всеки ден по една ръка- Минава седмица, дървото изпива лака и нищо не се получава. Отново почнах да чета и новото познание дойде. Открих френската полировка. Това французите си заслужават уважението. Много хубави неща са дали на тоя свят. Като френското полиране. Търсенето на шел лак се увенча с успех. В църквата редовно идва един дядо, чийто баща някога е работил в едно от големите предприятия при нас - правили са мебели. И ми даде едно бурканче шел лак на люспи. Отивам в аптеката, търся 99% спирт, ама няма. Дадоха ми 95%. Нейсе, преживях го. Направих си разтвора и се почна здраво ръкоделие. Мажа, гледам клипове, пак мажа, гледам други клипове как се прави и китарката почна лекинко да понаблестява. Ха, дойде и задоволството и удовлетворението. Ентусиазмът се удвои. По това време почнаха да ми идват от Китай дребни пратчици с разни нещица - кокалчета за нът и седло, мостове няколко броя, ключове. И двойният ентусиазъм стана троен. Реших, че баритон укулелето ще е с 8 струни. Отново четене, запознаване и т.н. По същото време ме помолиха за съдействие при поръчка на укулеле, щото вече се водя познавач. Поръчахме от Томан, като се възползвах и аз с поръчката на струни за 8 струнен баритон. Третият ентусиазъм ми подсказа да се поинтересувам от бас укулелето. Тук само ще вметна, че от детство ме интересува басът. Как така се мести нагоре-надолу, прави бум-бум и изведнъж музиката става пълна. Опитвах да чета и се отказах навреме, щото ентусиазъм имам, ама раздел за запомняме и осмисляне в главата ми няма. Но пък си имам у дома музикант, който ми обяснява някои нещица. И така - какво е това бас укулеле. Ами абсолютно същият размер и скала като баритона. Значи трябва да се търси отново 1/2 китара. Двете седмици ровене в базар, олх и т.н. се увенчаха с успех. Намерих си 1/2 Орфейка, даже си има и име - Лора. С нея се почна същото. Сваляне на боя, шлайфане и се оказа, че е ползвано читаво дърво. Предната дъска обаче търпи критика - най-вероятно е топола, както му викаме тука - кавак. Нейсе, преживях го. Беше поиздута на моста, който се оказа завинтен с две винтчета. Понатиснах за няколко дена и се поизправи. Тук без боя Нея подхванах директно с шел лака. Дойдоха струните за баси от аликспреса, дойдаха ключовете и дойде време за събиране. И проблемите наскочиха. На баритона три пъти махах лака от предната дъска, в момента е четвъртия. И пак не ми харесва. Тръгнах да слагам прагчетата, но те се оказаха по-меки от сварени макарони и станаха на нищо. Айде пак четене, размери на прагчета, видове, модели и т.н. Поръчах, дойдоха и тръгнах да слагам прагчета. Криво ляво се получи. Издрах здраво имитацията на фретборд, мазах пак с байц и лак. По време на чукането с чукчето стана огромна беля. Главата с ключовете, които бях сложих се счупи. Оххххх. Ново предизвикателство. Залепих, стягах вързах, оставих 48 часа. Изрязах някакъв крив канал, наврях в едно 8 мм шпилка, залях с епоксидна смола. Чаках 24 часа. Шлайфах, пак байц, пак френска полировка. Опс, забравих да кажа - махнал моста на първата китарка, някак си го разлепих, нараних дъската, пак шкурене и пак лакиране. Още две седмици. Залепих новия мост. Дойде време да слагам мост на баса, - проблем, колкото и да се стараех, на стария мост направих прорез в който седлото играеше. Реших, че ще правя нов мост. През това време си купувах пилички, линии, лепила, шкурки, бургии, стойка за бормашина и какво ли не още. Успях да направя мост. Да са живи и здрави хората, дето са направили фрет калкулаторите, защото съм чувал нещо за Питагор и знам колко е важна дължината на струната и точно къде трябва да се натисне, за за излезе верен тон. С жената мерихме, слагахме, пак мерихме, накрая залепих. Моста на баритона се оказа на място, но на баса е искал много голяма компенсация на втора, трета и четвърта струни. И почнах с фината работа - да правя нътове и мостове. Някои отидоха в коша. На 8 струнния баритон няколко пъти запълвах каналите с лепило капчица и сода бикарбонат. Накрая до докарах да няма фрет бъз. Меря на 12 прагче, всичко точно, леко повдигнах по-дебелите струни, на седлото жулих в определена посока, да се получи правилна интонация, която е в поносими граници. За съжаление при баса ми остана един проблем - седлото е нисичко. И тук искам да попитам - какво мога да му подложа, става дума за максимум до 1 мм? Ето и финалните снимки Благодаря за вниманието! Дано не съм отегчил някого. Някой ден, по-скоро нощ, ще опитам да посвиря на тях и направя някакъв кавър. Дано не стане гавър.

Примерно има има разлика между dBv и dBu- разлика във волтажа. А има и още при акустиката dB SPL, dB SIL, dBA, dBB, and dBC и т.н. Формулата за мощност е работата извършена за единица време. А работта е произведение от силата на тока по напрежението и времето. А в звукозаписа все пак си има някакви стандарти и за аналогов запис и за цифров. Също така има разлика в нивото на сигнала за домашна техника и професионална, за микрофон- линия-инструмент и всичко това както по-горе посочих е свързано и с мощността, ако разбием формулите. И тук идва ползата от компресорите- Фил Спектър е записвал с пет китари и в сутерена с микрофони и говорители, за да добие необходимия му халл за Wall Of Sound. Сега умелото използване на компресори, но отделно за всеки инструмент, а не толкова за мастера, може да даде желания звук.

Ако просто разгледаш оригинали на популярни записи със спектрален анализатор, ще видиш, че при по-старите неща, от определена средна честота нагоре, енергията на записа спада с 5-6 dB/oct, докато при някои по-съвременни, особено pop записи, спада с около 3 dB/oct. Ето това е един прост пример как се променят някои неща във времето, ако можем да говорим за някакви стандарти в индустрията. Този rolloff във високите честоти при по-акустичните записи не непременно прецизно търсен с еквилайзери, а до голяма степен отразява това, как повечето инструменти нямат кой-знае колко много енергия във високочестотната област, а също и отразява това, кое звучи естествено на хората (в първите си смесвания, които бяха далеч от идеални, бях улучил доста точно този спад, без да знам за него, само защото сравнявам с други записи). Също така, има инструменти, които ти показват колко headroom имаш в записа, защото при мастеринга, често се гони максимално ниво, за да звучи записа ОЩЕ МАЛКО по-силно от конкуренцията. Това е тъй нареченият Loudness War, който в крайна сметка води до записи, които звучат много яко усилени, и много вяло, когато ги слушаш тихо, с твърде смачкана динамика (почти никакъв контраст тихо-силно). За щастие, напоследък индустрията започна да се поосъзнава малко в това направление (най-смачканите записи, които съм слушал, бяха като чели от периода 2000-2010 г.). Но човек трябва да има някаква представа, колко динамика иска да има в записа, в зависимост от стила, аранжимента, общата фактура, а и търсения естетически ефект. Запис тип Wall of Sound вероятно ще има по-малко динамика от запис на акустичен джаз.

Ок, и как пипна еквилайзера?

На част от хората, пишещи по всички въпроси бих препоръчал (ако искат сериозно да смесват / мастерират): 1. Прилчно помещение с хубава мониторна система, позиционирана правилно, както и поне entry-level prosumer звукозаписна техника. 2. Повече задълбочено четене на специализирана литература по темата и по-малко научнопопулярни приказки. И то не на 1 или 2 "библии" по нещо си, а на повечко книжки, както и на статии. Защото това са си обширни теми с много различни гледни точки. 3. Доста реално смесване, четене, намиране на тракове от известни записи, анализ и т.н. Това си е сериозна работа и "научнопопулярният" подход към нея води до училищно-читалищни ТНТМ резултати в стил "построяване на социализма с подръчни средства". Аз съм посмесвал през годините неща с резултати, които мога да определя като движещи се по оста прилични-доста прилични (макар и не толкова добри, колкото ми с иска), но съвсем не бих могъл да се нагърбя с тежката и безсмислена задача, да дам рецепти за идеално смесване по табличка или фигура.