Топ потребители

Характерно за кафетата, които се правят по сухия процес (понеже той представлява естествено сушене на целия плод, който в един момент се отделя и остават зърната, за разлика от мокрия, при който плодът се отделя от зърното чрез отмиване с вода) е, че се насищат с повече плодов вкус, тъй като плодът има по-дълъг контакт със зърното. Това обогатява доста аромата, но за различните хора това не е задължително желан ефект. По чуждестранните форуми понякога се казва, че кафета по сухия процес миришат на "земя" и дори на "мръсно". Както с най-различни вкусови усещания, не е задължително лошото да е лошо Някои сирена миришат на чорапи, ама ги ядем... Тези неща са придобит вкус, но все пак и изобщо вкус, аз например така и не мога да свикна на синьо сирене... Друго при сухия процес е, че развалени плодове могат да влошат значително качеството и затова този процес се избягва при по-скъпите кафета, той затова и толкова рядко се среща, като основно го ползват стари плантации в качеството му на естествен процес, един вид по-чисто и близо до произхода. Предполагам затова и Йемен е толкова скъпо, защото има сериозен контрол при подбора на зърната. Само теоретизирам де

Добре е да има български кафеджийски форум. Според мен това ще подобри кафе-културата на българина. Предимството на форума е, че е специализиран и може да се пускат различни теми и ще е полезен за някой, който търси нещо конкретно и не му се чете тема от 90 страници (тази) или от 70 страници (темата в hardwarebg). Всичко е много по-подредено в раздели и лесно за намиране. Аз основно следя (а от време на време и пиша) в тази тема и темата в hardwarebg, но ще преглеждам и новия форум (чуждите кафе форуми ги преглеждам само ако търся информация за нещо по-конкретно). В специализирания форум има и раздел купува/продава и ми се струва полезна за някой правещ ъпгрейд, независимо дали търси да купи или да продаде някаква техника. Аз не се чувствам като спамър, понеже пиша в темата основно по темата. Според мен и другите не трябва да се чувстват като спамъри. Който се дразни от кафеджииска тема в музикантски форум може просто да я подминава.

При положение, че никой не го прави на въпрос или повдига проблем, аз честно казано не виждам защо се чувствате така Но, всеки си знае.

... и да теоретизираш, правиш го много добре

Да, за него имах предвид. Искам да изясня, че нямам нищо общо с него, просто ми се стори добра идея. Знам, че хората в интернет и по-специално по форумите могат да бъдат доста чувствителни на тази тема Този форум и хората са супер интересни. Покрай кафетата изчетох информация и изслушах доста музика на кафеджиите :-) Все пак аз като немузикант се чувствам натрапник и пиша по-пестеливо Да сме живи и здрави Sent from my iPhone using Tapatalk

Здравейте! Нова съм. Искам да ви попитам какво мислите за следният текст и изобщо става ли за песен. Жена Чуй ме приятелю, може би трябва да поговорим, виждам как правиш неща... грешка след грешка. Правиш същите неща, които винаги са били пречка на мъжете в отношението си към жените. Чуй ме приятелю, тя винаги е крачка пред теб, тя винаги знае, има нюх за тези неща. Когато след среща не ѝ се обадиш тя може би се радва, или просто не очаква да ѝ звъннеш, защото тя знае, че срещатат ви е била провал. Когато връзката ви е пред разпад или вече просто я няма, когато я лъжеш, че си зает, а ти тръгваш през нощта в дъжда при любовницата си, тя, твоято момиче е наясно с това. Тя вече знае за вас, тя го усеща и няма как да я заблудиш, няма как да замажеш нещата! Чуй ме човече, тя ще бъде тъжна, тя ще ти бъде и бясна, даже може да иска да ти го върне, но ужасът за теб ще е просто да те остави в миналото си, защото тя ще го направи. Тя ще си тръгне внезапно, оставяйки те сам с глупостите ти, защото тя е жена! Чуй ме приятею, довери ми се занам, най-голямата ти грешка е да си с жена за която ти е все едно или да нараниш тази, която обичаш, и в двата случая ти си прокълнат. Чуй ме, чуй ме приятелю, знам го - просто го знам, довери ми се и бъди честен с жените, защото това, което ти разказах е всъщност моята история, за която не се преборих, несъумях... А тя беше моята жена!