Panzergrenadier

Много хора бъркат бриджа с pre-chorus-а. Досадно е...

Въпросът е да ги интерпретираш посвоему, да вложиш творчество. А и всеки музикант има специфично артикулиран тон, вибрато, издърпан тон и звук, които са уникални, неподражаеми.

За да композираш едно соло, първо трябва да знаеш гамата и хармонията на съпровода. Най-лесното е да свириш пентатоника или блус-скала в основната гама - например Ла. Но така няма да си достатъчно разнообразен, ще звучиш винаги подобно и най-сетне ще се отегчиш. Ако вземеш под внимание акордната прогресия можеш да направиш интересни неща. Ако акордът във втория такт от рифа е Си минор то ти можеш да го акцентираш: 1. като свириш на силните времена в твоето соло тоновете си-ре-фа#. (тоническото тризвучие); 2. Да задържиш продължително някой от тези тонове; 3. Да изсвириш педал пункт върху някой от тези тонове; 4. Да изсвириш арпеж. Хубаво е и да можеш да свирш контрастни фрази. Ако първата ти 4 тактова фраза си свирил предимно 16-тини във висока позиция във втората фраза премини на половини и четвъртини ноти на по-ниска позиция. Контрастът кара хората да се заслушват.

За китаристите специално за да изградят добра импровизация означава да имат под ръка голям речник с къси мелодични фрази т. нар. licks. Вадете къси фрази от учебните видеа на Lick library. Във всякакви рок-стилове - Малмстийн, Роудс Ван Хален. Ако аз науча 20 къси фрази (ликове) на Ингви примерно и ги вкарвам творчески в моя импровизация ще звуча като Ингви Малмстийн. Това значи да използвам хармоничен минор, умалени акорди, секвенции на една струна, арпежи и т. н .т. Ако познаваш тънкостите на отделните стилове, би могъл да импровизираш в стила на всеки световен китарист, който си пожелаеш...

То по принцип секвенцията в школите за рок се използва като етюд - т. е. техническо упражнение, което само по себе си няма художествена стойност, а е създадено за цел да ти помогне да се справиш с някаква техническа трудност, в случая алтернативен пикинг, скали с три ноти на струна, смяна на позиция и прочее. Ако ги приложиш буквално в едно соло ще звучат недобре. Това не са ликове, които можеш просто така да приложиш в соло, това са упражнения за техника.

На мен голям проблем ми правеше слабия микрофон. Така беше настроен, понеже и вокалната уредба беше слаба, хващаше само ниските и средите. Ясно се чувах само до сол в първа октава. Опитвах се да надвикам групата, но не ставаше. Прецаквах си гласа. Иначе, когато си пеех с акустична китара сам, стигах спокойно до ла и си в първа октава. Та, отидох на хубава репетиционна, вдигнах нивото на микрофона и високите на макс и проблемът се реши. Вече си чувах и високите тонове на общия фон без излишно напрежение на гласа.

Най-лесният начин да се чуе баса е да се пусне записа на бързи обороти - басът избива, отделя от китарата и се чува съвсем ясно. Вярно - в бързо темпо, но съвсем ясно. Многократно съм вадил неясно звучащ бас така. Е, разбира се, ако искаш "да го извадиш" по слух, трябва да го транспонираш в оригналната му октава. А Том Арая дублира ритъм китарите. Няма начин, трудно е да свириш басови търнараунди по барабаните и същевременно да пееш.

Пак казвам - най-добрата импровизация е добре подготвената импровизация. Иначе, ако не взимаш под внимание акордната прогресия и ред други тънкости, всеки път импровизацията ти ще е монотонна, една и съща и ще отегчи слушателя. Ако знаеш например, че във втория такт имаш акорд - ми, то ти можеш да импровизираш арпеж в ми или мелодия по педал пункт в ми. Ако пък не го знаеш и го игнорираш няма да демонстрираш това. Въпросът е докато импровизираш да си интересен.

Всичко зависи от музикалния речник на музиканта. "Клишетата", които сме заучили. Колкото повече клишета и къси фрази(ликове) има в речника си един музикант, толкова по интересна е неговата импровизация. Всичко зависи от музикалната ситуация. И има планиране на импровизация, поне аз я планирам. Какво имам в предвид? Ето ви план на 16 тактова импровизация: Решавам, че в първата 4-тактова фраза ще свиря половини и цели ноти на 12-та позиция. Втората фраза ще премина на 7-ма позиця и ще използвам тремоло арм. В третата фраза ще свиря фрагменти на една струна. В четвъртта фраза ще мина на свободни струни и ще прескачам 2-ра струна. Това е планът ми на импровизация. При всяко свирене ползвам плана, но всеки път импровизацията ми е различна. Най-добрата импровизация е добре подготвената импровизация.

Колкото и да е спонтанна импровизацията, аз взимам в предвид понякога и особеностите на хармонията. Например ако знам, че в първия такт от двутактовата "подложка" звучи акорда Сол, мога при импровизация да акцентирам на силните времена тоновете на акорда или да задържа някои от тоновете на акорда (сол-си-ре). Тоест да си играя с ладовете. То пак ще бъде импровизация.

А, не аз не съм фен на импровизацията тип "Ричи Блекмор". Човекът свири, свири, вече не знае и той къде е - всички музиканти него гледат. После той се обръща към Йън Пейс и вдига високо ръка с насочен към небето показелец. Знак за край на импровизацията! Аз обичам да правя нещо друго. Примерно импровизирам първите три фрази от 12 такта. А последната ми четворка е нещо замислено. Или пък първите ми две фрази са импровизирани, третата е замислена и четвъртата е отново импровизирана. Или всеки път вкарвам замислената фраза от четири такта като първа или втора или трета или пък четвърта фраза - по избор където си искам, а останалите ги импровизирам.

Ако мога и аз да споделя нещо от моя скромен опит в импровизацията. По принцип при първите си опити по импровизация аз изпитвах следната трудност: При импровизиране не можех правилно "да уловя" дължината на фразата, примерно на една четиритактова фраза. В рока обикновено имаме за импровизация четири четиритактови фрази - или общо 16 такта. При малко музикантски опит, китаристът обикновено "превишава" тактовете дадени за соло импровизация, още повече ако барабанистът "не подава" редовно с брейкове и чинели. Но барабанистът не е длъжен "да подава". Как го реших този проблем? Ами, започнах да броя наум докато импровизирам. Отначало беше трудно. В главата ми звучеше: 1, 2 ,3, 4..1, 2 ,3, 4.. Обърквах се от броенето. После то стана механично... нещо като механична пулсация в мозъка... 1, 2 ,3, 4..1, 2 ,3, 4.. Така вече винаги знаех точно на коя фраза и такт се намирам, без това да ми пречи да си движа пръстите по грифа!

Не е достатъчно само да са ти бързи пръстите, а това което свириш бързо да е изсвирено в ритъм. Защото познавам много бързи китаристи, които губят чувство за ритъм при бързите пасажи. А е и от значение какво точно свириш. Много китаристи има, които са бързи на гамовидни пасажи с консервативна пръстовка, но при бърз пасаж със смяна на позиция, прескачане на струна и т. н. т. не свирят толкова чисто и ритмично. Плюс това е много лесно да си въобразиш, че свириш бързо, и действително да си бърз, но за сметка на чистото свирене. В бързия пасаж всеки тон трябва да се чува ясно! Има много бързи китаристи, на които обаче някои тонове не са им чисти, но те не го осъзнават. Решението – свирете бързо, но се записвайте и прослушвайте за да си търсите и намирате грешките. Най-работещата техника за научаване на бързото свирене е т. нар. „practice in bursts”. Взимаш три тона на грифа (по възможност на две струни) и ги повтаряш многократно и непрекъснато през триоли или шестнадесетини, като постепенно увеличаваш темпото (не за сметка на чистото звукоизвличане, разбира се), до 160 bpm и нагоре. Когато овладееш ритмически този повтарящ се lick на две струни (първа и втора), създаваш секвенция от тези три тона от шеста до първа струна – нагоре и надолу. Пол Джилбърт или Майкъл Анджело (в Speed kills или Intense Rock) или който и да е друг учител, използват често този прийом за развиване на скоростното свирене.