Jump to content
Българският форум за музиканти

dedo pop

Members
  • Content Count

    137
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

dedo pop last won the day on November 24 2018

dedo pop had the most liked content!

Community Reputation

14 Good

About dedo pop

  • Rank
    Редовно навъртащ се

Previous Fields

  • Инструмент
    пиано

Profile Information

  • Location
    Септември

Recent Profile Visitors

436 profile views
  1. Друга хубава книга е Нейгауз, За изкуството на клавирното изпълнение
  2. Изпуснах възможност. Емануил Иванов дойде вкъщи и е свирил 4 часа, а аз бях поел един селски ангажимент и успях да чуя само няколко акорда от Рахманинов 3. Ами, пианист световна класа. Поне разбрах какво си е взел - http://kawaibg.com/product/315/kdp-110-digital-piano.html
  3. Синът обикновено споделя изключително много разни технически подробности, но и аз обикновено забравям почти всичко. Начинаещият пианист трябва да седи маалко по-високо и с времето да сваля столчето. Като понапредне ще намери най-удобната за него поза. Която понякога обаче е неудобна за дадено произведение и се налага да я коригира. Съвет от преподавател - едно и също произведение да се репетира с различни височини на столчето, достигайки до неудобни позиции, като се внимава и за най-малкия намек за болка. Не съм фен на Божанов, но няма как да отрека гениалността му, с която и впечатли журито на Шопен. Там се срещат примерно 40 напълно изравнени като възможности изпълнители и победителят е този, който представя нещо различно и невиждано досега. Божанов показа как може в доста свит динамичен обхват да представи в пълнота дадено произведение. Звукоизвличането му е неповторимо. Но моето ухо търси друго. Глен Гулд свири на още по-чепат стол, едновременно нисък и силно наклонен. Володос свири на стол с облегалка. Синът си хареса стар социалистически въртящ се стол с облегалка, и само с него свири вкъщи. С пила си направи чертички и според зависи какво търси, вдига или сваля. И наистина звукът се променя. Ето и вътрешна информация за 16-то издание на конкурса "Шопен". В момент на откровение член на журито споменал, че след като минал конкурса и гледали видеозаписите, се чудили как са дали награда на Юлиана Авдеева. Която обаче имала изключително силно сценично присъствие и магнетичност. No.14, вярвай на учителката. За умирането не прави планове. Дедо поп ти казва. Така и така в постовете ми все има някакво видео, ето едно тайно от преди 8 години на Емануил и моя син.
  4. Благодаря за клиповете. Радват. Много! Втората част на Соната 14 те чака. Технически не е трудна, ще се справиш. Една страничка е. Колкото и да е добър даден музикант, годините човешки опит, положителните и отрицателни преживявания обогатяват музицирането му, което се усеща при първата част на сонатата. Много сериозен напредък имаш за тези две години. Записът от 2018 показва неосъзнат и неконтролиран баланс между двете ръце, лявата доста натежава, докато вчерашните записи са съвсем други, много хубав умствен контрол над лявата ръка. Ако имаш възможност да посвирваш от време на време на някой голям роял, примерно Стейнуей Д ще усетиш колко трябва да се внимава с баса. Ноктюрното също ще стане цялото. Много голяма помощ, като подготвящ етюд за него е "Гайда" на Димитър Ненов. Осмелявам се да дам и една препоръка - опитай да седнеш по-високо. Горната част на ръката, тръгвайки от рамото трябва да прави лек ъгъл с тялото, а ъгълът между мишницата и предмишницата задължително да е по-голям от 90 градуса. Ако е по-малък мускулите са постоянно контрахирани, което те лишава от възможността да ги използваш в пълнота. Навеждането на тялото напред принуждава мишницата да мине зад торса, което още повече ги свива и контролът става нищожен. Когато видиш голям пианист да прави това, имай предвид, че го използва съвсем целенасочено. Относно самокритичността. По принцип сериозните музиканти си позволяват самоконтрол до определена степен. Предпочитат да се доверят на преподавател, приятел, диригента... Гледам съм клипове с репетиции на Пламена Мангова, чийто преподавател/ментор седи в залата и коригира. Тя е уникален музикант и изпълнител, много богат на чувства и емоции, относно техниката ѝ е безсмислено да се говори, но търпи "критиката" на човека от залата. Та нека обобщя - не си вярвай много, когато не ти харесва. И аз на стари години си изпълних детска мечта, все едно започнах нов живот. Тази година си купих ей тези две хубавици, които ми носят много радост и релакс. И в редките случай, когато може да се съберем, си доставяме такива удоволствия https://photos.app.goo.gl/YdrZfubFsrJruB4s7
  5. Майката на Емануил е от Септември, живее на 100 метра от нас, баща му от съседното селце, но реално живеят в Пазарджик, откакто се е родил. Започва да свири рано, първоначално в читалище при добър педагог. На 13 години започва сериозна работа с акад. Атанас Куртев и това го изстреля. Работил е и с проф. Людмил Ангелов, посещавал е доста майсторски класове, най-комичното от тези класове е препоръката на проф. Дмитрий Башкиров, че трябва да се занимава с висша математика, а не с музика и само две години след това Емануил го опроверга. Висше учи в Англия, не помня преподавателя му. В неговото обучение не са присъствали теоретични предмети като солфеж, хармония, история на музиката и други, практически като камерна музика, съпровод, но тази "липса" въобще не му попречи да се развие като изключителен пианист. Доколкото знам, Kawai-я на Еануил е дигитален. Все ще се засечем някъде и ще го питам. Но той е над тези неща, защото и на какъвто инструмент да свири не му пречи, защото изключителната му интелигентност компенсира недобрия инструмент. И да си призная, удоволствието да си лежиш вкъщи на дивана и да ти свири топ пианист е несравнимо. Ето едно видео, над което имам авторско право Тази година при първото ковид стопиране на реших да използвам времето ползотворно и опитах да посвиря някои песнички, като примерно пиано партията на "Sound of silence" в изпълнение на Disturbed и независимо, че спазвах правилата при репетиране, не успях да свържа лявата и дясната ръка. Консултирах се с преподавателката на моя син и интересното бе, че само като споменах какво съм опитал тя директно зададе въпроса "Успя ли да свържеш двете ръце?" и се засмя. На моите години мозъкът не успява да подаде необходимата информация на двигателния апарат. Отделно с годините минах през нкяои болежки и за съжаление определени лекарства съсипват ЦНС и ми убягват определени елементарни неща от ежедневието. Затова се радвам на No.14, че има смелостта да се захване. И може да е нахално, но ще се радвам на някое видео.
  6. Миналата година българският пианист Емануил Иванов, на 21 години, завършил езикова гимназия, без както казваш формално музикално образование, спечели топ конкурса Феручио Бузони. Купил си е Kawai , не знам модела.
  7. Хубава тема с полезни мнения. Наистина пианистите предпочитат отворените слушалки. Проф. Катаржина Попова-Зидрон (председател на журито на конкурса "Шопен") ползва отворени слушалки AKG, не помня модела, доста скъпи. Относно разсейващите фактори, същата преподавателка препоръчва в последният етап на подготовката да се ползват различни средства - примерно две настолни лампи на инструмента, насочени към пианиста (осветлението на сцената е безкопромисно) също и пускането на някаква музика по време на репетиция. Дигиталните пиана не могат да заменят истинският роял, но са решение за работата вкъщи. @No.14 - поздравления за всичко. Аз съм на 48, единственото което мога е началото на "Балада за Аделина". Тази година опитах елементарни упражнения за втори клас в музикалното и не ми се получи. Отказах се. По въпроса за микрофона, ползвам Behringer C2 https://www.thomann.de/gb/behringer_c2_stereoset.htm за цената си предлагат много повече, но искат фантомно захранване, което означава да се налеят пари в аудиоинтерфейс. Може би кондензаторен с USB ще свърши доста добра работа. Примерно - https://www.thomann.de/gb/behringer_c1u.htm
  8. Пуснете слушалките на средна сила да свирят няколко нощи. Има истина в разсвирването. След 24 часа постоянно свирене звукът се променя осезателно към добро. Не се сетих че импеданса може да създаде проблем.
  9. https://www.muziker.bg/beyerdynamic-dt-880-edition-250-ohm Струват си всяка стотинка. Използва ги студент пианист.
  10. Гледах клипчетата, стигнах до четвъртото и повече не мога. За тези пари купувай запазено пиано и не се занимавай с реставрация. Съвет - колкото по-ново, толкова по-добре. И бягай от пианата, произвеждани по време на социализма в бившите социалистически държави.
  11. Успех на детето!!! Синът тази година завърши. Изкара 6 години в НМУ и думите му са: "Оставам с най-добри впечатления от училището".
  12. Здравейте отново. Новата дата за концерта на Георги е 17 юни - понеделник. Час и място същите.
  13. Току що научихме скръбната новина, че класната ръководителка на Георги е починала. Затова концертът се отменя!
  14. Здравейте. Преди години първата ми тема във форума май се казваше "Подредба на музика". Тогава синът ми, седемгодишен, решил да каталогизира няколкото CD-та, които имах. Тъй като не мога да открия темата, ще си позволя да кача снимките отново. Тогава се забавлявах на последното. Оказа се друго. Пророческо. Почна да ходи на уроци по пиано, тук-таме конкурс, къде награда, къде не, седми клас започна да учи в НМУ и тази година завършва. По този случай ви каня на Ето и малко видео с негови изпълнения
  15. Пловдив. При коя учителка ходите? В Пловдив пиана няма. Рунитон в никакъв случай. На последния ми сблъсък с тях (огранизирах концерт в родния ми град) замалко щяха да изядат боя от изпълнителите. Домъкнаха умрял роял от средата на 19 век с 85 клавиша, на който строят падна след първия акорд. Магазин Виртуозо на Карловска 6, може да проверите какво има там. Забравете за дигитални пиана. Това дете не трябва да бъде осакатявано по такъв начин. Вариант е да потърсите Ангел Чакъров, акордьорът на музикалното училище (ако ви трябва номерът му, ще Ви го дам на ЛС). Много приветлив и услужлив човек. Той поназнайва къде и на каква цена може да се намери пиано. Относно уроците: веднъж седмично по 20 минути е тотално недостатъчно. И Вие не трябва да го обучавате. Човек, който не знае правилната постановка на пиано, а вече масово и учители не знаят това, не трябва да си позволява да учи когото и да е. Питам и давам съвети, защото пътят ни тръгна от Пловдив. Два пъти седмично сме пътували по 120 км, понякога и по четири пъти. Но си заслужава. И в един момент Бог промени нещата и синът попадна в софийското музикално училище.
×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.