Jump to content
Българският форум за музиканти

CyberGene

Mods
  • Content Count

    1,704
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    91

Everything posted by CyberGene

  1. От тук нататък всеки, който има някакви въпроси, мнения, оплаквания или каквото и да е друго, свързано с някоя от PA-сериите на Korg, да пише само в тази тема! Всякакви други теми за тези серии ще бъдат изтривани без предупреждение. Това се отнася и за сравненията между инструменти от други серии или на други марки с въпросните PA-серии. По мое усмотрение ще разширявам темата в бъдеще да включва и други често разпространени по кръчмите "свирки", глупави въпроси за които често заливат този раздел. ВНИМАНИЕ - За търсене и предлагане на стилове има друга тема, тук не предлагайте и не търсете стилове!
  2. Надявам се да не прозвучи грубо, но ако на музиката гледаш като на “работа” още отсега като начинаещ, значи няма смисъл. Музиката е магия, тя е нещо, което те удря в главата и сърцето, и го правиш, защото е смисълът на живота ти. А понякога дори може да ти донесе и пари. Може и да не донесе. Но не става на 21 да се чудиш каква работа да си намериш и да се спреш на музиката. Това е супер наивно, чак се учудвам, че въобще го обсъждаме.
  3. CyberGene

    Тема за слушалки

    Не видях да има някаква определена тема/раздел за слушалки, търсих уж... Ако има, дайте линк Имам конкретен въпрос, но мисля, че е и добър повод да си поговорим за слушалки, та ето, правя тема Историята. Значи, имам Sennheiser HD-595 които си купих преди няколко години, за да свиря с тях на дигиталното си пиано. Взех ги на някакво безумно намаление, по препоръка от един американски пиано форум. Ползвал съм ги само за пианото, не съм слушал музика с тях. В офиса слушам с тапички от айфон, ама нещо ми омръзнаха. Донесох си 595-иците в офиса, оказа се, че са много добри за музика! Обаче колегите ме гонят, че много се чува от тях - отворен тип са И реших да потърся в нета за затворени слушалки, дето да са добри. Четох, рових, гледах клипове, накрая си купих Audio Technica ATH-M50x уж култов модел. Да, колегите не ме чуват какво слушам, но просто много дънят, някакъв бас, дето ме заболява главата от него... Отделно, че много налягане ми правят и ме болят ушите след по-продължително слушане. Но звукът им просто "не е моята чаша чай". Почна се едно голямо четене, чудене, маене... Накрая след много рисърч разбирам, че явно затворените слушалки винаги са така, от тях звук да не очаквам. И реших, че явно все пак ще трябва да си взема отворени слушалки, за да не правя компромис с музиката. През деня ще слушам по-тихо, да не преча на колегите И така, след много четене по форумите, си взех култовите Sennheiser HD-650 Взех си ги с идеята да поръчам и DAC/Preamp от нета (Dragonfly Red или Apogee Groove), защото са 300-омови, обаче се оказва, че всъщност Mac Mini-то си ми ги захранва без проблем, дори на 50% сила на звука на плъзгача са ми вече много силни. Страхотни са! Прекрасен звук, комфортни са ми, изобщо никакви оплаквания. Та въпросът ми е, при това положение имам ли изобщо нужда от DAC/preamp? Ще усетя ли някаква разлика изобщо? В нета всички казват, че да, ама те хората са си някакви аудиофили, пък аз леко имам подозрение към твърденията на повечето аудиофили Затова и предпочитам мнения на музиканти. Но лека полека почнах да се вманиачавам на тема слушалки, определено между изброените три модела усещам големи разлики, плюсове и минуси... Мания си е. Иначе, вие какви слушалки имате, с какви дакове и усилватели ги ползвате?
  4. Мисля, че малко по-работещ вариант е да се опиташ да гарантираш постоянното правотоково захранване на съответния уред. Ако е някакъв трансформатор, да го замениш с импулсно захранване. Защото така или иначе променливото входно напрежение ще се преобразува все някъде до прав ток, нали За какво ти е да се мъчиш да оправяш синусоида, вместо да оправиш чертата? Освен ако не говорим за някакъв електродвигател на променлив ток?
  5. ^ Не сте дали детайли - на какъв инструмент свири и на какво ниво е?
  6. Да, автокината в Щатите са излъчвали звука през радио на определена честота, слушаш си през аудиото в колата. Още от миналата година през лятото има автокино на открития паркинг, който е върху покрива на Мол Сердика. Някой пробвал ли го е?
  7. Рафо, класическите концерти се правят без никакво усилване, само акустика, затова са в неголеми зали. Звукът от един истински симфоничен оркестър наживо в зала с хубава акустика не може да се предаде през микрофони. Е, да, има някакви модерни извращения по стадиони, с микрофони и т.н., ама за мен си е чиста простотия Така че drive-in за класическа музика съвсем не става. Но в крайна сметка живеем в нови времена, не може всичко да е както си беше. По-добре хората да си куфеят по колите, отколкото изобщо да няма концерти, затова идеята не е съвсем лоша.
  8. В джаза се използва много масово един акорд, който накратко се обозначава като 7alt и който обикновено подразбира наличието едновременно на b9 и #9. Съответният му лад е мелодичен минор, построен от полутон над основния, например върху Ab7alt обикновено се свири A мелодичен минор (A, B, C, D, E, F#, G#). Дотук добре Реших да напиша една стара моя композиция/аранжимент на ноти преди няколко седмици и срещнах трудности в това как точно да интерпретирам състава на този акорд, за да го изпиша като ноти. Ето линк към нотите: Childhood memories - може да се чуе как звучи тук. Вижте втори такт, който е Ab7alt. Имам различни варианти за представяне на отделните тонове. Естественият е този, при който представяме нотите като степени на лада по терци: 1 - 3 - 5 - 7 - 9 - 11 - 13, и съответно на всяка нота слагаме съответната алтерация. В този случай обаче има една допълнителна трудност, а именно че този специфичен джазов акорд се подразбира да има едновременно понижена и повишена нона (b9 и #9). Това е малко "криво", защото според теорията не може да имаме една и съща степен на акорда два пъти с различи алтерации. Но както и да е, явно можем Също така допълнително усложнение идва от факта, че не е уточнено дали квинтата е повишена или понижена, като и в двата случая тя съвпада енхармонично с някоя от другите степени: b5 = #11, #5 = b13. Та ето това ми е конкретният проблем. В този втори такт дали нотата E да я представя като #5 (т.е. чисто E) или като b13, т.е. Fb? В конкретния случай в акорда ми не присъства b5 = #11 (Ebb = D), но ако и те присъстваха, щеше да е още по-трудно да се реши кое от двете енхармонични изписвания да се избере. Предполагам, че би важало правилото да се избират колкото се може по-малко разширения, в смисъл предпочитаме да имаме #5 и #11 (E, D), вместо да имаме b13 и b5 (Fb и Ebb). Не знам дали ми разбирате терзанията, те са маргинални и някой сигурно би казал: "абе пиши го както ще е най-лесно за четене, т.е. с чисти ноти бекари, вместо двойни диези/бемоли", но пък това не е по теория Но дори и по теория, има някакво двусмислие... ------ Long story short: джазмени, ако разписвате по ноти 7alt акорди, коя енхармонична степен избирате b5 vs #11 и #5 vs b13? ------ П.П. Така като го написах и си го прeпрочетох, мисля, че сам си реших дилемата, а именно ако трябва да разпишем пълния 7alt акорд на ноти, то най-логично изглежда да подразбираме следните степени: 1 - М3 - #5 - m7 - b9 - #9 - #11 Това в моя случай на Ab7alt означава: Ab - C - E - Gb - Bbb - B - D ----- П.П.П. Стана много дълго, но всъщност това, макар и вярно теоретично, е супер тегаво за четене - представете си, че трябва едновременно да се изсвирят b9 и #9 (Bbb и B-бекар) - това на ноти е сигурно отвратително за четене! Макар и неправилно, би било много по-лесно за четене, ако се напише като A - B... Дали някой ще прочете и разбере какво изобщо имах предвид
  9. CyberGene

    Кафеджии има ли?

    Аз се учих на чертане на платки за пиано-проекта си в KiCad (и авторутиране в една Java програма, но беше преди година и не съм го правил втори път, така че не помня всичко). Но е сравнително лесно, защо не пробваш?
  10. CyberGene

    Кафеджии има ли?

    Нямам отговор на въпросите ти, но проектът ти ми е вече доста интересен (откакто направих моя DIY проект за пианото и започнах да се интересувам повече от електроника) и ще го следя 🍻
  11. CyberGene

    Medeli SP4000 или Alesis recitla pro

    Един конкретен проблем на Медели клавиатурите е, че задействането на сензорите се прави не от тежестта (чукчето), а от самия клавиш в дъното му на движение. Това е работещ вариант, но никак не е оптимален и реалистичен, понеже на пианото човек може да не натиска до долу клавишите, но да придаде достатъчен импулс на чукчето, което ще удари струната и ще възпроизведе звук. Иначе е пак хамър клавиатура, дава някаква тежест и усилие, но... Та в общи линии евтиното си е евтино. Не че казвам нещо ново
  12. Пищялките няма да се оправят, ако това питаш, най-вероятно си ги разтопил. Иначе да, филтърът ще “оправи” нещата така, че тази ситуация да не се повтаря с новите.
  13. Дръпнах каосилатора, тая програма май не е пипана отдавна... и нещо не можа да ме грабне. Но Minimoog ❤️❤️❤️
  14. Няма такава разлика, защото при пианото основният принцип на работа още от времето на Кристофори е, че чукчето се откача от клавиша в последния момент, преди да удари струната и продължава по инерция (при модерното пиано 1-2мм преди струната), за да може след това да отскочи и да позволи на струната да вибрира. Ако го нямаше този механизъм, чукчето щеше да остава върху струната и тя няма да може да вбирира. На английски се нарича escapement. След отскачането чукчето се "заклещва" в една подложка с филц в задната част на клавиша и това го спира да започне неконтролирано да се движи и да удари повторно струната като пинг-понг. Така че това, което се усеща в клавиша и при истинското пиано, и при мен е едно и също: първо самият ескейпмънт (повишава се усилието малко преди клавишът да достигне дъното) и ударът от отскока и захващането на чучкчето от бекчека.
  15. Чудех се дали да пускам тема за това, защото няма много акустични пианисти във форума, но пък знам ли - може на някого да му е интересно. Реших да си направя MIDI контролер, ползвайки истинска механика от роял. Някой ще попита защо - нали има толкова много MIDI контролери на пазара, кой от кой по-хубав. Ами точно там е работата, че истинската механика на един роял е нещо, което е толкова специфично, че усещането няма как да се пресъздаде в класическите хамър механики на дигиталните пиана. Мога да се впусна в детайлни обяснения за всяка една конкретна особеност на механиката на един роял, която я отличава от стандартните механики на едно дигитално пиано, но ме съмнява някой да се интересува в детайли. Пианистите ще ме разберат Факт е, че Ямаха правят едни пиана, на които им казват "хибридни" - механика от роял, оптични безконтактни сензори, цифров звук. Най-евтиното такова е около 13000лв. Каваи също направиха подобен модел, който гони 20000лв. Та едно на ръка, че това са много пари, после вградените звуци на Ямаха и Каваи не ми харесват и със сигурност ще го ползвам с любимия ми софтуер Garritan CFX, така че ми трябва само MIDI контролер. И така, реших да се захвана с изработката на мой собствен такъв, DIY, дето се вика Намерих патентите на Ямаха и Каваи, за да видят как го правят. И двата ползват двойка лазерни оптични сензори, покрай които преминават пластинки със специален профил, които са закачени на стеблата на чукчетата. Мислих, умувах, прерових спецификациите на всички оптични сензори на пазара, но както и да го гледаме, щеше да е сложна работа да пресъздам същото, все пак аз съм хобист, хората си имат фабрики, където могат да правят такива специални профили. Открих едно видео, в което някакъв маниак беше ползвал оптичен сензор за близост Vishay CNY70, за да подобри прецизността на някаква евтина МИДИ клавиатура, като беше разположил сензорите под клавишите. Не беше дал повече детайли за схемата си. Но това ми беше достатъчно, защото ми даде доста идеи Реших да използвам CNY70, като задължително условие е да измервам скоростта на чукчетата, а не на клавишите, защото цялата механична система на един роял е такава, че на чукчето можеш да предадеш импулс дори без да натиснеш клавиша докрай, така че единственият начин да се гони реализъм е да се измерва терминалнат скорост на чукчето при удара в струната. Между другото този ефект е една от причините да не харесвам дигиталните пиана и техните механики, където липсва възможността да се свири по този начин, който се нарича leggiero и се ползва доста от Шопен насам и в романтичната музика изобщо - позволява свирене на тихи бързи пасажи, чрез леко "погалване" на клавиша, което е достатъчно да запрати чукчето и да генерира звук, като пръстът не губи време да натиска до долу клавиша, което е ограничение на дигиталните пиана. Както и да е... Направих един Proof of Concept с този сензор, като го вързах към една USB програмируема платка Teensy 3.5 - много подобно на Arduino, но с доста по-бърз процесор, както и с вградени възможности да праща MIDI: Удрям сензора с визитна картичка и той реагира на скоростта на удара. По същество принципът на CNY70 е да ползва светодиод и фототранзистор. Светодиодът излъчва светлина, която се отразява от предмет, който е наблизо, а фототранзисторът променя тока колектор-емитер в зависимост от близостта. На практика това е аналогов сензор, който може да произвежда различно напрежение в зависимост от близостта на даден предмет. Идеята е да измервам времето на преминаване на обекта между две дефинирани точки на различно разстояние и от това време мога да получа скорост. Тъй като преобразуване на аналогов сигнал в цифрова информация е сравнително бавен процес, а на мен ще ми трябва в цикъл да обхождам много сензори, имам нужда този сигнал да е цифров, т.е. всеки сензор да има два цифрови изхода, които подават висок сигнал, когато няма предмет в близост до съответното разстояние и подават нисък сигнал, когато предметът е по-близо от тях. От един друг пич в нета видях, че подобно решение може да се направи, като се ползва компаратор. С потенциометри задавам две различни напрежения на компаратора, които се сравняват с изхода от емитера на транзистора и така сътоветно на изходите на компаратора ще имам сътоветните два цифрови сигнала. Голямото предимство е, че компараторите имат изключително ниско време на реакция. След като ди доказах, че тая стратегия би сработила, потърсих механика от роял на старо. Помогна ми един прекрасен човек - акордьор, техник на пиана, композитор, музикант - Димитър Величков-Шмидт. Благодарение на него се сдобих с една доста стара, но запазена цяла механика от роял: screencast В един роял чукчетата удрят струните, като разстоянието между точката на ескейпмънт (когато чукчето се освобождава от клавиша и продължава по инерция) и струната е около 1мм. Тъй като тук имаме само механика, без корпус и струни, трябваше да измисля начин да спирам чукчетата. Първоначално възнамерявах да имам релса точно на чукчетата, но за съжаление при роялите струните са на две нива - басовите са над останалите струни под диагонал - за да могат да се съберат. При това положение нямаше как да мина с една релса, а място на класвиатурата за монтиране на каквито и да е скоби почти няма След много умуване в крайна сметка реших да спирам чукчетата с релса над стеблата, близо до чукчетата. След пазаруване в Бриколаж и малко Направи си Сам, монтирах релсата на шпилки от двете страни и със залепено кече под нея, а сензорът от първия експеримент го разположих точно над основата на чукчето, в близост до централната му ос, където има широка и плоска дървена част: Получи се доста дoбре, скоростта се измерва с голяма прецизност и изключително бързо. Предстои ми скалирането на този експеримент до поставяне на втора релса със сензори, както и използването на octal-bus трансийвъри, с които да чета селективно сензорите на групи от по 15 (пет чукчета с по три точки на сработване на чукче: едно за key on/off и други две след ескейпмънта, между които се измерва скоростта). To be continued (ако има интерес)
  16. Благодаря ви за оценката и добрите думи Като се има предвид колко е “нишов” този проект и колко съм скаран с бизнес-начинанията (и че си имам постоянна и добре платена работа като програмист), клоня към отваряне на проекта и публикуване на дизайна, схемите и кода. Иначе прецизирах малко коефициентите на логаритмичната крива и контролерът стана дори още по-динамичен, като разликата между пианисимо и фортисимо е вече добре овладяна, широка и линейна. Едно непретенциозно записче от снощи, като ползвам Gartitan CFX (пълната версия с близки и далечни микрофони) за звук:
  17. https://www.korg.com/us/news/2020/0313/ "KORG will provide iKaossilator for iOS and Kaossilator for Android for free for a limited time."
  18. Ще помисля какво да правя с цялата работа. Хвърлих доста време и усилия в това и евентуално бих го превърнал в бизнес. Ако не, ще пусна всичко свободно - дизайн, платки, код... Иначе ползвам Teensy 3.6, там се пише на C, като е Arduino съвместим код. BTW, завърших пианото, всичко е готово вече (без корпус де, но това е вече по-маловажната част). Ето демо:
  19. Трябва да се чуе, качи го в Dropbox, ако е аудио.
  20. Малко ъпдейт по проекта, мина много време, но просто предимно съм мързелувал, съчетано с родителстване на 2.5 годишна дъщеря и доста обмисляне как да станат нещата, в крайна сметка реших да се захвана и с механичната регулация на механиката, защото ми беше интересно, имаше и ремонт да се прави, чел съм от стари книги за ремонти на пиана, гледах в Ютюб. Ще пейстна с леки изменения мнението си от един друг форум, че ме мързи да пиша надълго. ----------------- Значи историята е, че преди време се захванах да си направя собствен MIDI-контролер, използвайки истинска механика от роял. Защо? Ми защото истинската механика е нещо съвършено, то е сложна система, която има толкова много елементи и специфично поведение, че не може да бъде пресъздадена в дигиталните пиана, без да се направи същата 1:1 и понеже това е скъпо, не се и прави. С две изключения: Yamaha AvantGrand и Kawai Novus моделите, които ползват истинска механика от роял, оптични сензори, дигитален звук. Аз имам Yamaha AvantGrand N1X, което ми струваше 15000лв и ме сърбеше доста крастата да докажа, че мога да направя нещо горе-долу подобно за много по-малко пари. Ако някой е следил изявите ми в тоя форум през годините, знае, че съм пълна ливада по електроника. Между другото знаменателна реплика беше на *******, за когото мога да кажа, че е може би най-силният фактор да се захвана с тоя проект, понеже той каза нещо от сорта на "тва е прекалено сложно нещо да се направи". Мен такива неща ме движат в живота Най-трудно се оказа намирането на механика барабар с клавишите и всичко. Прозиводителите на пиана са като велосипедите: сглобяват от много компоненти на различни фирми, но целият модул рама + клавиши + механика + чукчета си го правят по тяхна си спецификация за всеки отделен модел заедно със самия роял и това нещо не може никой да го вземе, без да си купи цял роял за 20-30-40-200-300 бона... Така че търсих на старо и след бая време най-накрая ми се отвори парашута за някаква 120-годишна клавиатура от роял, който е бил изкормен, за да се ползва като корпус в пиано-бар. Излезе ми скъпо, но... такъв е животът. Почнах експерименти със сензор за близост CNY70, който е аналогов, но посредством компаратори на напрежение и с потенциометри преобразувам до бинарен сигнал, с който задавам на всяко чукче по няколко предефинирани дистанции, на които сработват тези сигнали, сканирам матрично всички клавиши (всеки с по три такива сигнала), изпращам в нещо като турбо-Ардуино (Teensy 3.6, което има 255MHz), малко кодец, тва-онова и MIDI. В крайна сметка се наложи да чета закон на ОМ, че го бях забравил, наложи се по трудния начин да разбера какво означава pullup-резистори. Проектирах си сам платки, две версии, втората със SMD-елементи, така си и минаха две години предимно да седя и да си мисля вечер кое как да стане, но най-вече мързел. Изработих си сам приспособления за регулация, поръчка на филцове от Китай и кво ли не. Смених всички бели покрития на клавишите, че бяха яка шитня, пълна регулация след това, дупчене, рязане, пробиване, изработка на алуминиева релса, която да държи всички сензори, кабеляци, безсънни нощи. Ето малко снимки: Тръгнах да си правя сам един дълъг IDC34 кабел (да, на флопитата едно време беше същия), който да е с 18 куплунга по себе си, ама нещо го обърках на 4-я, та ми писна и реших все пак да пробвам дотук как е концепцията само с две от платките (общо 10 клавиша), но на практика няма значение, защото кодът ми за сканира е финалният и просто смята че несвързаните платки са ненатиснати клавиши, така че скоростта ще е същата. BTW, мислех, че съм се осрал със захранването и питах за стабилизация/регулация в една друга тема, но май ще се окаже, че няма нужда, понеже съм имал бъг в кода си: при смятането на логаритмичната крива на скоростта на клавишите на едно място double се преобразува до int и от там ми се омазва цялата динамика. Оправих го това и нещата заспаха с айфонското зарядно, което по измерване има 5mV p-p ripple. Клавиатурата без много да ѝ бая е изключително динамична и не мисля, че отстъпва много на Ямахата ми. Единственият проблем е, че цялата ми клавиатура харчи 2А, а айфонското зарядно дава 1А, но ще го измисля, може с две такива, мен дизайнът ми позволява да разделя захранванията поотделно за всеки модул. И ей го днес едно леко демо на 10-клавиша, скоро ще окабеля и цялата клавиатура: В началото снимано с айфон отблизо, звук през микрофона на телефона от говорителите на лаптопа. След това вече директно насложен WAV-експорт от софтуерното пиано и микс с бекграунд шума, за да се чуят и чукчетата
  21. Макар че не съм фен на Роланд във високия клас, мисля, че в най-ниския ентри-левъл клас пианата им FP-30 и FP-10 са изключително успешни, дори днес пак пробвах едно такова в Динакорд. Учудващо е колко приятна клавиатура са сложили на толкова евтино пиано.
  22. Мисля, че можеш наистина да ползваш за кратко синтезатора, за да се види дали детето ще има още интерес, как ще тръгнат нещата. Но задължително трябва да се премине на хамър-клавиатура в бъдеще, ако нещата станат сериозни. Предвид, че ще е временно, не мисля, че трябват някакви колони специални, може и със слушалки. В краен случай и едни компютърни колонки ще свършат работа.
  23. На мнение съм, че човек трябва да си определи бюджет и да вземе най-доброто пиано в рамките на бюджета. Самото определяне на бюджет е достатъчно сложен процес, който съзнателно или несъзнателно включва фактори, които само купувачът знае. Ако няма да гладувате за по-доброто пиано, вземете него. Щом и дъщеря ви има желание и напредва, още по-добре.
  24. CyberGene

    Кафеджии има ли?

    Аз си карам само на Домани. Посещавам ги горе-долу на 2-3 седмици и винаги имат някакво ново кафе за опитване, което взимам в комбинация с някое от постоянните им и така си правя разнообразие.
  25. CyberGene

    Мнение за Artesia DP-3

    FP30 е с три сензора, с прилична механика (по-добра от ентри-левърлите на Ямаха и на Касио), аналогична на Каваи, за 1000лв - почти гаранция, че е пестено откъдето можеш да се сетиш Не съм чувал за някакви сериозни проблеми с FP30, но и не бих очаквал особено качество. В общи линии в тоя клас е това положението. За по-сериозни занимания аз бих препоръчал да се отиде в класа малко над 2000лв, където има наистина прекрасни пиана.
×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.