Както каза Бейби Томас, параметрично EQ трябва да имаш на всяка цена. Независимо дали ще е педалче или процесор, особено при свирни на живо и джемове, попадаш в някакво помещение, което не е предвидено за свирене и хоп класика в жанра - някакъв кънтеж точно около 200-250Hz и няма оправяне. Хубавото при процесорите е, че параметриците можеш да ги гласиш дигитално на каква честота да режеш и можеш изключително прецизно да си направиш correction EQ за определено помещение. Нещата опират и до бюджет, но от аналоговите решения това ми изглежда супер симпатично – MXR 10 Band Equalizer Silver. Тоя MXR дето си го споменал е класика в жанра за компресор, върши работа при всякакъв контекст. Вече какво ще кичиш отгоре, като октавер или енвелоуп филтър е въпрос на личен вкус. EQ и компресор трябва да има на всяка цена за корекция на динамиката и честотите – от там нататък, свят широк.
За мен фънкът и соулът лично има три основни проявления като тон – vintage, модерен и изкелиферчен, сега ще се опитам да се обоснова.
Vintage си е мътилката от едно време, дето са пускали баса директно в някакъв лампов/транзисторен амп и са свирили без много изгъзици. Понякога може да кривне, може и да е стерилно чист, въпрос на вкус. Към днешна дата популярен басист, който по моят критерий има vintage тон е Джо Дарт от Вулфпек - цък.
От модерният тон си представям нещата горе-долу в посока Маркус Милър. Адаптери с широк спектър, чуват се ясно изразени високи честоти. Разбира се тези свирачи ползват и доста слап техника. Ето пример, по моят вкус.
И вече изкелиферчения са хората, които скършват баса от ефекти. Тук вече има сериозен процесинг, AxeFX да речем. Хенрик Линдър е такъв представител, ето какви шашми прави – цък.
Освен това не ни спомена каква ти е бас китарата и ще я пускаш ли в амп. А може би в DI? Ще свириш ли на живо, ще се пускаш ли в PA системи, където нямаш обособен бас амп? Тогава можеш да ползваш и IR-и за бас кабинети. Това също доста променя нещата на играта. Как свириш освен това – с пръсти, с палец, с перо, слап?