На горещия стол : The Бицев

[Mark Avrelii]

Бих искал да те питам за преоритетите ти в личен план кое е на по- голямото стъпало от музиката ?

Би ли жертвал музиката заради връзка с някое момиче ако тя ти поставя нещата по този начин?

Според теб има ли граници в изкуството?....Виждаш ли някакъв предел или таван за нещата които правиш?

Би ли правил музика заради самата музика?

Имаш ли своя концепция за нещата който твориш?

[Бицев]

@Mark Avrelii:

 

Бих искал да те питам за преоритетите ти в личен план кое е на по- голямото стъпало от музиката ?

 

Нямам ясна фиксирана ‘скала’ със стъпала, нещата са размити - може би имам няколко неща с еднакъв приоритет (горе-долу), между които е музиката. Така съм скроен, че дам ли на нещо приоритет, веднага нещо друго ще ми липсва, трябва с различни неща все да се занимавам. Имам много хобита, едно от които е работата ми - бизнесът ми е скроен около любимо занимание.

 

Но ако едно нещо има приоритет над всичко - то е семейството; нищо не е над него. Ще остареете, ще разберете Когато бях млад и ерген, семейството на родителите ми не ми беше никакъв приоритет (лош син, сигурно съм бил), но откакто имам свое семейство, хобитата слязоха едно стъпало (поне) надолу,че и няколко стъпала. Измежду тях - работата получи няколко точки приоритет, защото дава нещо на семейството (не сме материалисти, но дава спокойствие).

 

Музиката остава голям приоритет като изкуство, с което имам нужда да съм в постоянен контакт: да я слушам 24х7, да чета за музика, да разговарям за музика... Самото ‘правене’ на музика (свирене, продуциране) остава по-назад, заради дефицита на време, за който писах в предни отговори.

 

Би ли жертвал музиката заради връзка с някое момиче ако тя ти поставя нещата по този начин?

 

Много теоретична ситуация Сигурно не бих - защото връзки с момичета, за които музиката е без значение, никога не напреднаха дотолкова, че да правя жертви за тях. В комплексния набор от критерии, за да затъна дълбоко в някоя връзка, музиката е едно малко, но задължително критерийче(нце), без което сигурно не би се получило... Не че съм ходил с калкулатор да им смятам точки по критериите, но подсъзнанието сигурно си е правило някакви такива избори

 

Всъщност, за да съм честен, музиката малко пострада заради едно момиче - което при това обича музика и пее нелошо. Имахме и съвместни занимания по сцени и студиа по едно време. Тя вярваше че музиката (много хубаво нещо), трябва да ни остане хубаво хоби - а ‘да си изкарваме хляба’ е по-разумно със ‘сериозни’ професии, за които имахме и дипломи. Не бях 100% съгласен - щеше ми се да хвърля в коша и дипломи, и други занаяти дето бях захванал - и да си музикантствам. Но заради ‘връзката’ (защо днес всички бягат от точната дума: любов?!) направих тая жертва.

 

(С това момиче живея вече десетилетия и имаме 2 хубави деца; и двамата са музиканти. Май казах прекалено много... )

 

Според теб има ли граници в изкуството?....Виждаш ли някакъв предел или таван за нещата които правиш?

 

В изкуството няма граници - в това е магията му. Дори да има - никой не ги е стигнал (и не вярвам, че ще може, макар някои яко да опитват). Границата е само нашето творческо въображение (осакатените от такова бързо си достигат задънената улица и си буксуват там на място).

 

За нещата, които правя (музикално са много малко, но включвам и други изкуства, към които имам апетит) - имам таван и това са скромните ми способности. В никое от заниманията си не съм някакъв особен талант - постарал съм се да правя всичко прилично, но никога не е било изключително; гений явно не съм. Но не се и кахъря за това - изпитвам удоволствие и на моето си скромно ниво - това е друго чудно свойство на музиката и изкуствата: че носят радост на всеки, не само на гениите.

 

Би ли правил музика заради самата музика?

 

Не съм сигурен, че съвсем те разбирам, но виждам 2 тълкувания:

 

Ако говорим за музика за удоволствие, а не за его-изява, слава или материални облаги – 100% Да! За предпочитане удоволствието да е споделено, па макар и ‘публиката’ да е малочислена (дори 1 човек). Но дори и за себе си - щом носи удоволствие, вдъхновява идеи, или лекува душата - и за себе си бих правил. И правя, понякога.

 

В другия случай на крайно откъснато ‘само за себе си’ занимание, без никакъв интерес от резултата, кой чува и дали изобщо, как звучи и въздейства - ако без оглед на тези важни фактори трябва да се прави музика като напълно самоцелно занимание (много имагинерен сценарий) - Не – безсмислено е!

 

Имаш ли своя концепция за нещата който твориш?

 

Избягвам да казвам, че ‘творя’, защото на фона на истински творци, за скроните ми напъни звучи високопарно. Но по принцип да - в опитите си да създам нещо музикално (композиция или просто интерпретация на нечия чужда музика), имам някаква ‘концепция’, макар да е неписана, доста свободна и леко мъглява:

 

- Не забравям, че с това, което правя, искам ‘да кажа’ нещо - да предам емоция или да разкажа история.

- Не се вземам твърде сериозно и в това, което правя, трабва да има някаква закачка, шега, виц. Не винаги явно (обичам гатанките), но да е там.

- Последното е резултат от общо позитивния ми характер: педпочитам да предавам положителни емоции (да вдигам жизнерадостен шум, в музиката да има веселба) или историите/историйките (историйчиците) да са забавни. Не ми е идвало никога вдъхновение да изсвиря/напиша нещо трагично или мрачно (заради това сигурно не ме влекат някои тежки стилове). Ако сте забелязали: блусът, една музика на страдание и стон - дори в най-тъжните разказани истории има един скрит (или явен) оптимизъм и надежда, и задължителен груув, който и на ‘тъжно’ парче може да те разтанцува... Сигурно затова обичам да се мисля за ‘блусмен’

- Обичам да опитвам неща, ‘да видим какво ще се получи’. В музикалната критика го наричаме ‘експериментиране’, но и това звучи гръмко за незначителната ми музика. Просто се забавлявам да опитвам.

 

Та - това е ‘концепцията’, с две думи - жизнерадостен шум!

[sa6tiat]

Здрасти.

Абе с какво ТОЧНО се занимаваш?

[synchu]

//Offtopic

Така доколкото разбрах бидейки консултант и az бидейки в сходен бизнес - отговорът на този въпрос градира oт труден до невъзможен

[Бицев]

@Sa6tiat:

 

Абе с какво ТОЧНО се занимаваш?

 

Никога само с едно нещо! Неведнаж споменах, че с много и различни неща - предполагам, че питаш от какво се препитавам? Ами:

 

Вземам на хората часовника на заем, за да им кажа колко е часа. После забравям да им го върна, но не забравям да им фактурирам услугата 'точно време'...

 

(Това, който не знае, е една от шеговитите дефиниции на бизнес консултант)

 

В най-широк смисъл - с Маркетинг, в различни форми и под-области; винаги в непосредствена близост с (информационните) технологии: или маркетинг на такива, или маркетинг със такива. По-рано съм го практикувал като мъдър високопоставен чиновник в разни големи фирми, а от 10-15 години като консултант, в известни големи фирми или ръководейки не много известна и много малка собствена такава.

 

Под-областите, в които работя нямат точен превод на български, но имат нещо общо с човеците (киенти) и на професионалистите у нас сигурно са познати с английските термини (CRM, Customer Experience, Customer Value Management, Customer Intelligence / Customer Insight). Ако някой даде точни (и официални) български преводи черпя

 

В последно време работим също и в области като маркетинг в дигиталните медии, мобилен маркетинг и социалоен маркетинг (нищо ново, само разширение на горните).

 

Консултираме банки, застрахователни компании, търговски вериги, авиолинии... но най-често: телекомуникационни компании (най-вече мобилни, но и фиксирани, както и кабелни телевизии, Интернет-доставчици и всички пермутации между тях). При последно броене имахме (исторически, не в момента) 22 клиента в Телеком отрасъла...

 

Това става много за музикантски форум, който се интересува повече може да ми пише лично.

 

[valitchy]

Здравей Бицев,

 

Почвам с виц за “Добър ден!”:

 

Млада фолк звезда среща музикален критик:

-Знаете ли, че след като пуснах новия си клип, продажбата на телевизори се е увеличила два пъти!

-Разбира се! И аз продадох моя!

Хайде сега и въпросите:

 

1. От прочетеното до тук останах с впечатлението, че си с романтична нагласа и имаш доста позитивно отношение към процесите в България…but … не ти ли се струва, че нацията се опростачва от година на година? Факт е, че масово образованите, способни и умни хора избягахте при първа възможност от тук и се продължава тази тенденция. А тези българи, които сме избрали да останем в България - тук, сега и завинаги не сме ли “емигранти в собствената си държава”, не залагаме ли на куц кон?

 

2. Има ли начин да се намери компромис между доброто качество и интереса на публиката по отношение на музикалните продукти, които се пласират на бг пазарите? Какви са стъпките за бг изпълнител или колектив от музиканти, които ти би препоръчал да се предприемат, за да се продаде музикална продукция, чиято естетика не е на базата на откровеното порно, зрелищните убийства и т.н.? (интересно ми е един истински музикален критик какво мисли в тази посока)

 

3. Има ли формула на успеха и в какво се състои, според теб?

 

4. В един документален филм за известна рок група се каза, че рокът трябва да се пее само на английски – мислиш ли, че това е правилно? На какъв език трябва да се пее рокът в България? (замислих се защо колегите от чалгата не пеят на английски, имат си съвсем български лесно запомнящи се артистични псевдоними и т.н..)

 

5. Твоето пожелание към ентусиастите в бг, които се занимават с авторска музика и искат да превърнат в професия това, което обичат:

 

 

Поздрави и благодаря за отделеното време предварително!

(и на мен не ми достигат точно 8 часа в денонощието...)

[TONY]

Ники Василев, Милен Велчев, С. Сакскуборготски, Бьорголфсон, приватизацията на БТК?

Каква трябваше да бъде реалната продажбена цена? (продадена за 230 млн.)

Как се е стигнало до нарастване на цената с 850 млн. евро само за 18 месеца и дали направените инвестиции в компанията са единствената причина разликата да е толкова голяма?

[edgecrusher]

Я и един музикантски въпрос от мен:

- Кога пак ще пием бира с теб, а?

[johniebgood]

Next?

[Свилен Бас]

Приемат ли се предложения - ако да, искаме Адхок

 

Към Бицев едно последно въпросче:

Как се чувстваш след стола?

[Бицев]

Ехей - тука съм, само малко ме нямаше Сега нямам сили, че отметнах голяма история, но видях какво е писано - утре ще отговарям на всички (и нова жертва ще спазаря, ако успея) Лека нощ засега -

[Viara Ivanova]

...taka li e? - a taka.: Приемат ли се предложения - ако да, искаме Адхок

Нещо не ти е ясна пентатониката ли?

[Бицев]

Ей ме, на! Още веднъж се извинявам за забавянето и почвам с въпросите - по реда на задаването:

 

@VALITCHY:

 

1. От прочетеното до тук останах с впечатлението, че си с романтична нагласа и имаш доста позитивно отношение към процесите в България…

 

Ако 'наивен'='романтичен', ок. Иначе се имам за повече рационален и логичен, отколкото емоционален и романтичен - но не съм и песимист или циник (другата крайност). Та отношението ми е по-скоро реалистично, но през (принципно) позитивния ми поглед. Не е розово, но не е и за умирачка - има бъдеще.

 

but … не ти ли се струва, че нацията се опростачва от година на година?

 

Нацията нека не се мисли за някакво привилегировано изключение - понякога ми се струва, че човечеството се опростачва. навсякъде виждам изчезване на предишни ценности и издигане на първосигнални такива; драстично понижаване на културни и интелектуални критерии за сметка на чисто материални. Чувал съм и реакции, че в това нямало нищо лошо и да съм млъквал със старческото си хленчене за отминали неща... Може пък да са прави - още повече, че към такива възгледи се присъединват и образовани хора с над средно IQ като напр. един виден съфорумник...

 

От друга страна - както неведнъж съм казвал, качествените хора винаги и навсякъде са били (и винаги ще бъдат) малцинство. Природен закон. Не е лошо да се познават, да общуват и сътрудничат. А докато (на фона на опростачването) все още виждам светещи умове, които непрекъснато местят хоризонта по-нататък; докато срещам младежи, които четат поезия (!) и такива, които (искат да) знаят 'къде се намират Азорските острови' или 'какво получаваме като добавим към натрия две молекули сребро' - няма страшно!

 

Факт е, че масово образованите, способни и умни хора избягахте при първа възможност от тук и се продължава тази тенденция.

 

За образован съм съгласен, за способен или умен няма доказателства. И не съм бягал - просто заминах 'на гурбет' по две годишен договор (и това продължи малко повечко). Но тръгнах с ясната идея, че се връщам - само да посбера малко от 'омразните знаци', за да мога (уж) по-свободно да правя неща, които ми се искат... (Тази наивност е май единствената ми допирна точка с романтизма : ) Всичко последвало е резултат от безброй стекли се обстоятелства, но - да речем - приемам критика, че съм избрал широкия* свят.

 

Познавам и българи, за които изборът 'чужбина' е бил въпрос на махане от България - където и да е, но не в 'тая шибана държава'. Не знам какво толкова им е направила, но някои дори не искат да разговарят за нея и се мъчат да я 'изтрият от дисковете си'. Не е моя случай.

 

* 'Широк свят' във всеки смисъл: и по-голям (повече избор и възможности), и по-'широко скроен' (устроен с по-малко ограничения). Точно това престава да е поляризирана атракция напоследък. Моето виждане е, че светът става толкова 'широк' (отворен), че вече няма значение къде си базиран (физически, или - уж - 'постоянно'). Граници вече няма и възможностите са много по-широки пред всеки. Оттам и оптимизма ми за България.

 

А тези българи, които сме избрали да останем в България - тук, сега и завинаги не сме ли ”емигранти в собствената си държава”, не залагаме ли на куц кон?

 

Изобщо не сте. 'Емигранти в собствената си страна' са само онези, които са приели да са такива вътре в себе си. Тъжни хора, които - където и да ги поставиш - ще се чувстват дискомфортно заради самосъжалението и комплексите си. Добре, че между останалите си в България качествени хора, много малко са такива. Повечето са пълна противоположност: имат и самочувствие и добра основа за такова. И какъв 'куц кон' - с това изобилие на таланти, идеи и енергия (на което ставам свидетел и през този форум) говорим за пълнокръвен, буен балкански* кон - само го отвържи и гледай какво става!

 

(* Съвпадението с едноименен музикален проект е почти случайно : )

 

2. Има ли начин да се намери компромис между доброто качество и интереса на публиката

 

Всичко в живота е компромис (в някаква степен), но компромис не означава крайно и безусловно отстъпление. По-скоро става дума за приближаване на противоположни страни до взаимно приемлива позиция. За изкуството това означава:

 

(а) Слизане от 'кулите' (от слонова кост) на земята, усвояване езика на аудиторията, за да може на достъпен език да се предадат същите възвишени идеи и да достигнат повече хора. Не отказ от съдържанието, а адаптиране на формата - за да 'влезе' ценното ви съдържание в нужните глави.

 

(б) Възпитание и образоване на аудиторията, за да извърви и тя своя път към взаимно приемливата среда: и те могат да понаучат някои 'чуждици' извън опростения си речник, или да променят някои ценности, които засега приемат за даденост. Това изисква повече усилие, но дава по-добър резултат. И работи само когато всички творци го приемат като задача - да образоват и възпитават. С всички възможни средства: от разяснителните бележки и коментари, до хумора. (Само без боя по чутурата )

 

Какви са стъпките за бг изпълнител или колектив ... .., за да се продаде музикална продукция, чиято естетика не е на базата на откровеното порно, зрелищните убийства и т.н.?

 

Нямам рецепта за поредица стъпки, но в духа на горните мисли:

 

- Сегментиране на аудиторията и 'сверка на часовника' с оня малък, но висок сегмент, който би трябвало да разбира от въпросната естетика. Т.е. най-напред да ви приемат 'себеподобните', за да сте сигурни, че сте на същата планета.

 

- Приземяване на формата от най-външните и слоеве - 'опаковката' (критика, реклама, собствените ви пояснения в албумни обложки и интервюта) - всичко това да получи по-достъпен и смилаем вид, без да порменя съдържанието, а само като го представя по-достъпно.

 

- Същевременно разширяване на 'посветения кръг' към следващи сегменти, не изведнъж към цялата нация, а от най-осъзнатите към следващи най-склонни да 'прогледнат' (било понеже са социално по-близо или имат интелектуалния потенциал)

 

- И най-накрая: реализъм. една висока естетика почти никога не може да стане 'всенародно' масова. За да няма разочарования, не трябва и да го очакваме - винаги ще има сегменти, които ще останат глухи и слепи за вашите ценности. Това изобщо не бива да ви тревожи - важното е да имате достатъчно собствена и разбираща публика. Тя е 'пазара', на който ще се продава вашата продукция и - ако добре сте си свършили работата - ще имате 100% дял от този именно пазар. Дай Боже всекиму!

 

3. Има ли формула на успеха и в какво се състои, според теб?

 

Ако има - аз не я знам Често говорят за "99% труд и 1% талант", а някъде намесват и променливата "късмет" в уравнението. Има нещо такова - и процентите (коефициентите) биват различни, но е добре да се помни едно: успехът не е сума, а произведение от тези неща. И процентите не трябва непременно да се допълват до 100%, а са просто 'тежести' за променливите.

 

Малко аритметика: нека 'дарбата' да е D, упражненията да са P, а успеха - S, където S = P x D

Ако D=9, a P=1 тогава S=1 x 9=9 (С много дарба и малко свирене, свирим като 'за 9')

Ако D=1, a P=9 тогава S=9 x 1=9 (С малко дарбица и много бичене, пак свирим като 'за 9')

 

Обаче средна дарба със среден труд винаги бие горните комбинации:

Ако D=5 и P=5 -> S=5 x 5= 25 ! (Средно надарения човек ако вложи среден труд, свири в пъти по-добре от мързеливия талант или амбициозния бездарник)

Животът никога не е така прост (това беше шега) - но ако (за публичен / комерсиален успех) вкараме в модела и променливата L (за късмет) - комбинациите стават доста

 

Моят съвет: залагайте на силната си 'променлива', където сте твърдо 'над средното'- и се старайте да докарате останалите поне до 'средно' - успехът не ви мърда!

 

(Предупреждение: нищо от това да не се взема сериозно! Ако някой вярва в матматически формули за успех, моят съвет е да потърси медицинска помощ)

 

4. В един документален филм за известна рок група се каза, че рокът трябва да се пее само на английски – мислиш ли, че това е правилно? На какъв език трябва да се пее рокът в България? (замислих се защо колегите от чалгата не пеят на английски, имат си съвсем български лесно запомнящи се артистични псевдоними и т.н..)

 

Не вярвам в това. Рокът отдавна е световна музика, доста отдалечена от англосаксонските си корени. Една от най-силните и характеристики е нейната демократичност и достъпност, а затова трябва да е разбираема за аудиторията. Ако в текста изобщо има (може и да няма) послание, той трябва да е на такъв език, какъвто разбира целевата аудитория. Слушам великолепен рок на испански, чувал съм много добър и на руски, а от известно време ме впечатляват турски групи с не-ориенталски (по-скоро западен) музикален език, но текстове на турски. Макар да не ги разбирам, видях реакциите на публиката (много от които ги знаеха наизуст) и ми стана ясно, че в думите има много сериозен смисъл, чак ме хвана яд, че не го разбирам...

 

Ако продукцията ви е предимно за българска публика, пеенето на български е за предпочитане: когато вникват в съдържанието, хората и музиката приемат по-добре. Ако целите международните пазари - няма по-универсален от английския. В последния случай тази универсалност помага и за разбиране и у дома - където все повече млади хора разбират (поне малко) английски...

 

5. Твоето пожелание към ентусиастите в бг, които се занимават с авторска музика и искат да превърнат в професия това, което обичат:

 

Споделям казаното и от други преди мене: няма по-добра професия от това, което обичаш. (Някои обичаме твърде много неща, но това е друг филм). Може да се живее от музика, дори в България, при това не лошо. Само от авторска музика е дадено на малцина, но с комбиниране на дейности като преподаване, 'наемничество' в записи и увеселителната индустрия, аранжиране и продуциране, 'чиновнически' дейности в културната сфера, изработка, ремонти или търговия с инструменти и т.н. и т.н. - е напълно възможно да се осигурят прилични доходи. Щом някои го правят, значи може - има примери и във форума.

 

Важното е да не се стартира с илюзията, че авторската музика е 'всичко или нищо' и да се играе с музикалната порфесия като с лотария (в лотариите мнозинството винаги губи, малцина печелят). Ако 80% от това, което правим, ни издържа - то ще финансира и 20-те% занимания с авторска музика. Ако пък от последните занимания излезе и търговски успех - това ще е вече не 'маслото върху хляба', ами 'черния хайвер върху маслото'...

 

Къде ми е водката?

 

Редактирано Октомври 2, 2010 от Бицев

[Бицев]

@TONY:

 

Ники Василев, Милен Велчев, С. Сакскуборготски, Бьорголфсон, приватизацията на БТК?

Каква трябваше да бъде реалната продажбена цена? (продадена за 230 млн.)

Как се е стигнало до нарастване на цената с 850 млн. евро само за 18 месеца и дали направените инвестиции в компанията са единствената причина разликата да е толкова голяма?

 

Не съм запознат достатъчно с тази приватизация, дори не всички цитирани имена са ми познати. Знам нещичко за една от последвалите промени на собственост (май последната), но само доколкото мой клиент участваше (и не спечели).

 

По принцип* в такива трансакции има два вида купувачи/инвеститори: едните (наричат ги, кой знае защо, 'стратегически') възнамеряват да оперират закупената фирма и в дългосрочен план да печелят от печелившата и дейност. В телекомуникациите такива са (обикновено) телеком оператори от други страни - така например трите гиганта на Европа, Дойче Телеком, Франс Телеком и Телефоника (Исп.) придобиха почти всички национални оператори на Източна Европа при приватизирнето им (и досега ги въртят), оставяйки много малко на други играчи.

 

Другите (пак по незнайни причини наречени 'финансови' инвеститори) купуват със спекулативна цел: да спечелят от препродажбата. Те нямат и намерение дългосрочно да оперират и не го крият. Ако условията на сделката изискват (най-често е така) да направят някаква инвестиция в закупената фирма, те правят задължителната инвестиция - само за да подобрят чрез нея продажната цена. Напр. да подобрят инфраструктурата и технологичната база или да наберат по-голяма абонатска маса (в случая на бивш монопол - да удържат с по-малки загуби оттичането на абонатска маса). В крайна сметка, техният хоризонт е 3-5 години, най-често в долния крайна този диапазон. След 3 години цената трабва да е нарастнала достатъчно, че да им изплати с (добра) печалба и първоначалната покупна цена, и направените после инвестиции.

 

* Писах 'по принцип', но такива сделки рядко са напълно принципни, навсякъде по света.

 

Тук се намесва и етиката: напълно законно е (и никой не може да ги съди) ако такива инвеститори увеличат само краткосрочно пазарната стойност, напр. с увеличен пазарен дял (напр. набиране на абонатска маса с прескъп маркетинг и самоубийствено подбиване на цени). В момента на (пре-)продажбата цената е добра, но скоро след това - да му мисли новия собственик...

 

По тази наклонена плоскост една крайна стратегия (тя вече граничи с не-съвсем законното) е 'обезкостяването'. (Официалният термин е Asset Stripping, т.е. 'обелване на активи'). Купува се изгодно някоя закъсала фирма не заради пазарния и потенциал, а заради определени активи като земи, сгради, понякога нелошо оборудване, концесионни права и др, подобни. Купувачът няма никакво намерение да оперира фирмата дългосрочно нито дори да я препродаде. Въпросните активи се отделят от сметките и книгите на фирмата в отделни поделения или се прехвърлят на други фирми в групировката, след което се продават (на печалба). А останалата без тези активи фирма се довежда до планиран банкрут, при което 'инвеститорът' прави тъжна физиономия: "И аз загубих всичко, не ме търсете"...

 

Знам със сигурност, че в пъстрата история на българските приватизации е имало и случаи от последния вид, но не мисля, че БТК е такъв случай. По-скоро става дума за 'финансов инвеститор', който си е изиграл ирата добре (първия път). А кому е продадена след това и защо - не съм съвсем наясно. Знам само, че турският оператор Тюрксел направи едно от най-изгодните предложения (може би най-изгодното), но то не беше прието. Право на продавача. (Без задължение да дава обяснения на несполучилите купувачи).

 

Отидохме твърде , на който му се разисква това, нека не е в този раздел - а тук да говорим повече за музика, а?

Редактирано Октомври 2, 2010 от Бицев

[Бицев]

@edgecrusher:

 

Я и един музикантски въпрос от мен:

- Кога пак ще пием бира с теб, а?

 

 

Вярно, че е срамота - да сме близо, а не сме се видели повече от година. Трябвада се поправи при първа възможност - на ЛС да си припомним телефоните и, когато съм в града, да си засечем траекториите в някой пъб.

 

@...taka li e?-...

 

Как се чувстваш след стола?

 

 

Кой стол? И събориха ли ме вече от него или сам си паднах?

 

Не се чувствам по-различно, отколкото преди това. Защо питаш?

 

(Не ми отговаряй; всъщност е ясно, че въпросите вече се изсмукват от пръстите и на всички е писнало дървеното ми философстване. Я да се обадя да кандардисам следващия!)

 

Редактирано Октомври 2, 2010 от Бицев