Народна музика

[YES]

Може ли някой да напише някои скали, които народните музиканти използват за импровизация?

 

Благодаря!

[MiroLambov]

Сещам се само за една - бихармоничен(маджарски/цигански) минор. Явява се минорен лад с повишени 4-та и 7-ма степени. Не съм много навътре, но ще ми е интересно да разбера за някой други скали. Тука има хора които могат да ни разяснят доста. Дано се обадят

[Steppenwolf]

Без да съм навътре в подробностите на народната музика, отговарям...

Срещат се още фригийски и еолийски лад... Като казваме еолийски, струва си да се подчертае, че това съответства на натурален минор, като седма степен не се повишава, при което доминантата би била минорна.

В нашия фолклор роля намират и маками като хиджас и хиджаскар.

Хиджас оригинално в арабския свят има две форми в зависимост от това, дали посоката е нагоре или надолу. В посока нагоре вторият тетрахорд дава шеста степен в лада, отстояща на 3/4 от петата и седмата, докато надолу се ползва друг, при който шестата степен е по-ниска - на полутон от петата и цял тон от седмата. Хиатусът отчасти се "компенсира", като втора степен е настроена малко по-високо, а трета - малко по-ниско. Поради това, че използва микротонове и не се вписва съвсем в западноевропейската система, бихме могли условно да го запишем примерно така от до:

 

- нагоре

C +Des -E F G +As B

- надолу

C +Des -E F G As B

Хиджаскар се състои от два хиджазови тетрахорда (1/2, 1 1/2, 1/2), което от до би дало:

C Des E F G As H C

[Fenix]

Фригийски доминантен лад, това е друго име за хиджас нали?

[Steppenwolf]

Преопростено, може да се каже, но не е точно. Хиджас в арабския свят предполага микротоналност и има споменатата специфика на шестата степен, за разлика от фригийско-доминантовия лад.

[Fenix]

Да, ако приемем че "закръгляме" стойностите

Мерси

Редактирано Октомври 31, 2009 от Fenix

[Tozi]

Бих добавил една от най често използваните скали при фолк импровизацията. Някои и казват шопски мажор.

 

До ре# Ми фа# Сол ла Си бемол.

[LaughingSkull]

Музиката от македонския регион използва минорната скала.

[Hillbilly]

Автора-на какво свириш?За китара-извади си по слух Влатко Стефановски какви ги върти,ей Голям е

[Ивелин]

До ре# Ми фа# Сол ла Си бемол.

Точно за тази скала си мислех, която е всъщност близка до полутон-тон (с един изпуснат тон).

[Tozi]

До ре# Ми фа# Сол ла Си бемол.

Точно за тази скала си мислех, която е всъщност близка до полутон-тон (с един изпуснат тон).

Именно. Следователно може да бъде използвана като тон-полутон с всичките замени и транспонирания на малки терци.

Характерното фолклорно звучение обаче се получава от орнаментите и начина по който се използва. За мен тази гама е образувана от доминантов септакорд и така наречените в английския език half step approach notes, т.е. полутон преди всеки от акордовите тонове. Точно този е начина по който майсторите на фолклорната инструментална музика използват тази гама(скала). При До ре# Ми фа# Сол ла Си бемол - ре# винаги се разрешава в ми, фа# в сол и т.н.

 

Успех!

[Ивелин]

Верно много яка скала!

Щом ще е с полутонове под акордовите тонове, не би ли трябвало скалата да е: До, ре#-Ми, фа#-Сол, ла-Си бемол, си-До

Аз пробвах тук и си звучи съвсем наред!

Редактирано Ноември 16, 2009 от Ивелин

[CyberGene]

Като тонове ск̀алата наистина прилича на тон-полутон (с един изпуснат), но на мен във фолклорен контекст ми звучи повече като блусова ск̀ала (също има доста съвпадения в тоновете), защото за разлика от джаза, където тон-полутон се свири върху акорди с алтерации и всеки от тоновете е някаква алтерация на акорда, то тук се свири върху чист доминантов септакорд и тоновете имат повече качеството на проходящи към основните тонове на акорда, както се и каза. Иначе готин лад, не го знаех, а аз съм много куц в свиренето на фолклор и чалгии, затова следя темата с интерес. Ако авторът на темата позволи, бих попитал спецовете и за повече ладове, които използват, как точно ги използват (ако може с примери), а и някакви правила за орнаментация (ако има такива)?

[Ивелин]

Един акордионист ми показа един основен орнамент в народната музика - пример: Ре, Ми, Ре, Ми, До (обикновено Ре и Ми са 16-ки, а До 8-ка).

Това е много подобно на "Ре, Ми, Ре, До", което се използва повече в класиката. Само че скока (Ми-До в първия пример) е специфичен и дава познатия народен колорит.

 

На мен също ще ми е интересно да науча още нови неща, които не знам - а те са сигурно ужасно много!

[dedo pop]

Ре/ре#/фа#/сол/ла/ла#/до#/ре

 

Т.н. втори/шести глас в църковното пеене. Представлява два тетрахорда свързани с цял тон. Произход - Персия, далечния VІІІ век, едно от светилата на християнската святост - св. Йоан Дамаскин съставя осмогласието, което и до днес се пее в Православната църква. В света, доминиран от Рим не се е възприело, защото било много "чувствено". В резултат на което днес музиката на запад от Балканите познава само мажор и минор.

За радост по нашите земи половината народни песни са разпяти "чувствено".

Като студент, за да покажа връзката между църковните песнопения и българската народна музика, на едно такова песнопение разтропах по чина малко ритъм, което уби ултраправославните. За да е веселбата пълна, излезе че примерно "Седнало е Джоре" е църковният пети глас. Едно към едно.