Vasil Pavlov Публикувано Март 9, 2009 Share Публикувано Март 9, 2009 (Редактирано) Не знаех дали да не го пусна в друг раздел, но все пак си е китара, така че го пускам тук. Когато раглеждах каталога на Фендер, който беше към една от китарите ми, вътре имаше снимки на Стратокастъра на Стиви Рей Вон. Направих си труда да преведа статията вътре. Ето какво гласи тя : Легендарният тексаски блус китарист Стиви Рей Вон, веднъж говорил за това, как знаел, че очуканата му китара '63 Стратокастър, която той нежно наричал "Номер Едно", била заредена с магия, преди дори да извие и един тон на нея. "Дори не трябваше да свиря на нея", казва Стиви, "само по начина по който изглеждаше, знаех, че ще звучи страхотно". От деня, в който Стиви я купил през 1973, до денят в който хеликоптерна катастрофа, отнема трагично живота му, през 1991, Номер Едно е била там - на всяка стъпка от пътя му. Малко китари са пропити с толкова много блус и са били обвити с толкова много мистерия, колкото Номер Едно. От адаптерите ѝ до грифа ѝ, журналисти и китарни ентусиасти от цял свят, са се опитвали да разкрият тайните ѝ (някои всъщност вярвали, че била погребана със загиналия блусар). На 8 Семптември 2003, Маркетинг мениджърът на Fender Custom Shop - Майк Елдред, дизайн груп мениджърът Джордж Блейнда и вице президентът по маркетинг - Ричард Макдоналд, предприемат полет то Остин, Тексас, за да се срещнат с Джими Вон и неговият мениджър - Кори Мур, за да отговорят веднъж и завинаги на всички въпроси, и да разкрият една от загадките на забележителния звук на Стиви. За пръв път от 1991, Номер Едно е извадена от хранилището си. И въпреки, че на нея не е свирено повече от десетилетие, аурата, обграждаща инструмента е несъмнена. За почти 24 часа, екипът се затваря в близка хотелска стая, щателно разглобяват Номер Едно, и проучват всеки износен контур и адаптерна бобина. Правят снимки и доументират целия процес, за да могат да я клонират "в цялата ѝ слава". Накрая това, което откриват е китара, която е толкова уникална и силна, колкото и майсторът, който я изважда на показ. "Номер едно беше износена до кокал", казва Елдред. "Очевидно беше разработена. Беше сериозно износен инструмент. Цели парченца липсваха отстрани, заради Стиви, който толкова я е подмятал насам - натам." Като изключим износването заради Стиви, Номер Едно е забележително серийна, с изключение на вибратото за лява ръка. Този, на който Стиви е дал да му смени вибратото, е пробил дупките на грешно място. Номер Едно има износването или белезите, за да го докаже - нещо, което Custom Shop ще пресъздаде."Ще използваме същите оригинални машини, с които е била направена Номер Едно през 60-те", добавя Елдред. "Това е цялата идея на Trubite сериите. Тези инструменти са толкова близо до оригинала, колкото е в човешките възможности, почти до дефектите!" Пример от този род... Между износеният "C-shape" гриф, и "bass-sized jumbo frets", до ултра тежките .013 струни - Номер Едно свири като мъжкар. Искат се умели и силни ръце, за да извият дори и полутон, което прави наследството на Стиви дори по - магично. Докато слагат Номер Едно обратно в калъфа ѝ, Макдоналд е изкушен да я вземе и да посвири на нея за последно. След няколко минути на сериозно свирене, той я слага обратно на мястото ѝ. "Просто плачеше да се свири на нея", казва той. "Това си знаеше. Не мога да го обасня..." Случайно намерих в Youtube клипче от хотелската стая, където са разглеждали китарата. Знам, че има и други фенове от форума, които се интересуват от Стиви Рей Вон, надявам се на някой да му е интересно и да го гледа. Извинявам се, ако съм пропунал неточности при превода, все пак съм учил английски само 13 години и не съм още супер навътре . Ако някой иска, мога да му сканирам страниците от каталога, въпреки, че и в Интернет сигурно го има. Ето го и , което вдъхнови цялата тема, надявам се да ви е интересно да я прочетете Поздрави! Редактирано Март 9, 2009 от Vasil Pavlov Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
BlindVictim Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 Така е, като го няма човекът, обръща се внимание на това с което е свирил. Интересна информация, наистина. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
SomeoneElse Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 (Редактирано) Заради грешно поставеното тремоло шеста струна буквално излиза извън грифа! На Стиви явно не му е трябвала толкова... А на някои хора шест, дори седем струни не са им достатъчни... (Осемструнен Ibanez WTF!?) Редактирано Март 10, 2009 от SomeoneElse Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Heartman Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 Мда тва е великия Стиви който обожавам ,а тази китара е една от най-красивите защото е износена естествено от свирене ,а не нарочно.В нея е пропита потта на Стиви и е уникална. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
odisey Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 (Редактирано) Готина статия Редактирано Март 10, 2009 от odisey Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Slacoth Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 Такова мърляшко отношение към музикален инструмент за мен е обидно. Китарата е изключително грозна и отблъскваща. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Додо Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 Тази китара до голяма степен ми напомня черния стратокастър на Дейвид Гилмор, на който свири от влизането си във Pink Floyd до сега. Е.. разбира се, не постоянно, но все пак си е много време... По темата - адски красива китара... Направо лъха на блус. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Vasil Pavlov Отговорено Март 10, 2009 Автор Share Отговорено Март 10, 2009 Такова мърляшко отношение към музикален инструмент за мен е обидно.Китарата е изключително грозна и отблъскваща. За теб - да, за мен и доста други не е грозна. Освен това няма как да влагаш толкова душа като Стиви, да свириш с толкова хъс, и едва ли не - да щадиш инструмента. Всеки, който му е гледал лайфовете, знае как направо СТРУИ енергия от него. Няма как да се опише. Затова аз, като свиря, също гледам да влагам максимума от себе си, и понякой път свиря с много голяма атака на струните. Не казвам, че трябва да се свири като хамалин, зависи главно от стила (примерно като свиря джаз или класика - съответно с пръсти, няма как да стане), но според мен износването е логична последователност от хъса и надъханото свирене на СРВ. Никога не бих си купил SRV Signature китара, обаче... Защото първо не виждам смисъл да се опитвам да го наподобявам - causa perduta, и второ, според моето скромно мнение, 99% от звука му си е от него, а не от китарата. Радвам се, че ви е харесала статията, а клипчето е най - малкото интересно от любителска гледна точка. За мен това си е един от най - забележителните майстори на Стратокастъра. Не е имало, няма, няма и да ИМА втори като него. Лека му пръст. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Jorko_Beliata Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 (Редактирано) Хм, наистина ми се струва доста автентична и красива (доколкото харесвам Страт-ове), ама като е свален лака до дърво не става ли по - уязвимо самото дърво? В смисъл, че като си е с лака е като капсуловано, а така малко или много е открито... ПП. Васко, браво за интересната тема Редактирано Март 10, 2009 от Jorko_Beliata Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
PlamenM Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 Такова мърляшко отношение към музикален инструмент за мен е обидно.Китарата е изключително грозна и отблъскваща. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
SomeoneElse Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 В смисъл, че като си е с лака е като капсуловано, а така малко или много е открито... Ами...в интерес на истината китарата прилича на дръжка на стара мотика, като го казвам без да я обиждам. Както виждаш отзад, при пружините и по долната страна (която сочи към земята) особено има такива джазги, чак липсват парчета дърво... В крайна сметка кой знае пък - може точно почти никаквото покритие и почти липсващия фингърборд да са в основата на тона му, до колкото може да зависи от китарата. Едното за другото... А и освен това тази китара трябва да е за пример на всички млади китаристи, които с ужас виждат отлюпеното 2х2 мм парче от лака на китарата си и изпадат в паника да не й изгние дървото... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Daniel_V Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 99% от звука му си е от него, а не от китарата НЯКОЙ ДА ГО КАЖЕ И ОСЪЗНАЕ най-накрая! Всичко е от китариста и тва как ползва китара, амп, ефекти и НАЙ-НАЙ-вече - пръсти. Относно китарата - велика! За SRV - има ли нужда да си говориме въобще! А тва за драскотините и отчупеното - няма кво да се притеснявате , по-добре е даже! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Slacoth Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 Нали няма да карате сега тийновете във форума да почнат да си бият китарите от масите докато започнат да хвърчат парчета материал от тях и после да наложат лаковото покритие със шкурка №40 Цялата работа е, че Фендер си правят безплатна реклама как издържат на всякакво малтретиране (№1 в дисциплината ежедневно влачене на китара по асфалт).Иначе темата е интересна и качествата на музиканта са всеизвестни. П.С. Пикгарда, адаптерите и позициите не са ли нови? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
fLiSk Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 Като изключим китарата от видеото, всичките останали по снимките са си чисто нови. Просто Фендер ги правят да изглеждат така нарочно. Пробвал съм една такава, вярно класен инструмент, но предпочитам сам да си износя китарата по моя си начин Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
rockozaurus Отговорено Март 10, 2009 Share Отговорено Март 10, 2009 (Редактирано) "Не е имало, няма, няма и да ИМА втори като него". Много го обичам и уважавам Стиви, ама има по забележителен майстор на Страта и това е именно кумира му(ми) Джими Хендрикс ... Редактирано Март 10, 2009 от rockozaurus Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.