Jump to content
Българският форум за музиканти

Лампа или симулация?


Valserp

Де'й лампата?  

120 гласа

You do not have permission to vote in this poll, or see the poll results. Моля, впишете се или се регистрирайте, за да гласувате.

Recommended Posts

  • Отговори 137
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

Поздравления на автора за страхотната тема.

 

Положение като при Кольо!

При все, че Б ми харесва повече, трябва да се отбележи, че Vapyr- серията явно е много успешна.

Дори резултата на гласуването да не беше толкова впечатляващ и 90% от гласувалите да бяха

посочили Б.

 

Вчера получих новият брой на английското списание Гитарист -

Бюлетс Фор май Валънтайн ползват Vapyr-ите.

Дори само за уорминг да е.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Семпълът на kolio_k е страхотен като саунд и веднага се познава, че е от лампа, но е все пак за коренно различен тип музика. Щеше да е интересно да има подобна тема за такъв тип семпли, но тогава резултата от гласуването сигурно щеше да е коренно различен.

 

Vypyr изглежда нелош усилвател. Предполагам, че 30 ватовата версия, която е с 12 инча speaker ще звучи дори по-добре за хай-гейн звуци и може би, ако беше записан с такъв усилвател, семпълът щеше да заблуди още повече хора. Странно ми е как хора, които не са свирили никога през лампа са гласували за това, което им звучи по-добре, под презумпцията, че лампа > солид при всяко положение. За блус, може би, но за метъл не е задължително да е така. Randall G3 сериите са си много успешни усилватели, Marshall Valvestate също. (Да, може да се спори, че са хибридни, поради наличието на една лампа, но тя съвсем не изпълнява същите функции, както в all-tube amp.).

 

Извод:

Слушайте с ушите, те са за това :icon_shithappens:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен има добри ампове от всички видове -

лампи, транзистори, хибриди и моделинг.

 

Има и "лоши" ампове - пак от всички видове.

Няма да се конкретизирам защото, като казвам

добри и лоши, неминуемо намесвам личните си предпочитания.

 

Не оспорвам първенството на ламповите.

Просто ултрасите може да са прави за себе си, но обективно не са.

То е като да кажеш, че има само Хеви Метъл - другото не струва.

Дори изказването, че лампата бие транзистора по клийн

ми се струва погрешно.

Има 2 типа готин клийн, който много се различава.

Лампов клийн - с много динамика и хармоници (дали това е правилната дума)

и отсреща един много готин транзисторен клийн (който го има при конкретни модели, далеч не всички). ( хармониците, които намесих, при единят тип са четни, при другият нечетни,

което според специалистите дава и в някаква немалка степен и разликата между двата типа)

Този готин трани клийн го чувате и на записи на световно известни музиканти.

( % е по-малко използваем от ламповият )

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малко бием в офтопик, обаче това за хармониците не е съвсем вярно - в смисъл - това с четните и нечетните е по-лаишко обяснение, като от детска енциклопедия. Теези твърдения са извадени от статията от 70-те "Tubes vs. Transistors", която има огромна популярност, но се отнася са измерване на изкривяванията при подаване на синусоида на усилвател, и нарочно претоварване, така, че да се получат изкривявания. На практика, когато свирим, ние променяме динамиката на сигнала и малко местим катодното напрежение на лампата, откъдето и променяме и съотношенията в хармониците, особено когато говорим за последователно навързани инвертиращи кривящи стъпала.

На практика и лампите могат да създават нечетни хармоници, обаче техните работни режими са такива, че в зависимост от динамиката на свирене се получават най-различни съотношения на хармониците, което придава усещането за по-красив и по-богат звук. Просто там се чуват непрекъснато отслабващи и усилващи се най-различни съотнощения на четни/нечетни хармоници. Затова и хай-гейн лампата има един малко по-приятен "разпрашен" хармоник, докато при повечето транзистори хармоника е един и същи и създава усещането за по-застинала, по-статична и стрерилна звукова картина.

Разира се, с подходящите решения и транзисторна техника може да се накара да има подобно на ламповото поведение на хармониците. Просто е много важно при транзисторната техника да се ползват бързи транзистори и да се разчита на локални обратни връзки, така, че самите усилвателни елементи да не кривят(да не се стига до насищане на транзисторите), а да работят в линейната си част, като за кривене, да не се стига до кривене от транзистора, а по-скоро до кривене от недостатъчно усилване, намалено чрез средствата на нелинейни обратни връзки, най-често по ток в повечето приложения. Просто при полупроводниците процесите са много различни от тези в лампите и при изкривяване, постигнато с насищане/запушване на транзистори(особено биполярни), хармониците са доста различни и на практика по-неприятни от тези при лампите.

 

А това, че повечето лампови драйвове имат плавен преход от чисто до изкривено, а повечето транзисторни апаратури - рязък, не се дължи на транзисторите, а по-скоро на схемотехническите решения.

 

Също така, макар хармониците на лампата определено да са по-слушаеми от тези на кривящ транзистор, когато усилвателя е надут и е пред нас, всички лампови усилватели и имат техни специфични лампови хармоници, които са до голяма степен еднакви(звучат еднакво) дори при много различни усилватели и на практира пак са в състояние да предизвикат главоболие на китариста, както и ненужна шумотевица в групата.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

- това с четните и нечетните е по-лаишко обяснение, като от детска енциклопедия....

 

 

... Затова и хай-гейн лампата има един малко по-приятен "разпрашен" хармоник, докато при повечето транзистори хармоника е един и същи и създава усещането за по-застинала, по-статична и стрерилна звукова картина....

 

No comment (относно pro-статута на различните видове обяснения)!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Евто - тезата за различното звучене, дължащо се на четните и нечетните хармоници не дава цялата картина, а само част от нея.

А зад тази теза, ако не ме лъже памета, седят няколко известни имена и едното беше на шефа на Грув Тюбс - Aspen Pittman.

 

На практика може да се докара подобно на лампово звучене -

Разира се, с подходящите решения и транзисторна техника може да се накара да има подобно на ламповото поведение на хармониците. Просто е много важно при транзисторната техника да се ползват бързи транзистори и да се разчита на локални обратни връзки, така, че самите усилвателни елементи да не кривят(да не се стига до насищане на транзисторите), а да работят в линейната си част, като за кривене, да не се стига до кривене от транзистора, а по-скоро до кривене от недостатъчно усилване, намалено чрез средствата на нелинейни обратни връзки, най-често по ток в повечето приложения.

Веднага се сещам за транзисторният модел на Маршал 5210 от серията - JCM 800.

Ампа е изцяло транзисторно изпълнение, но явно с добре измислена схема и използвана качествена

елементна база. Резултата е един добре звучащ амп.

Може да се чуе в записите на нашата рок група ЛЗ -

пуснете си техни записи и си преценете сами за себе си, доколко "лампово" Ви звучат

китарните партии на Валери Градинарски.

Най-малкото не звучат никак зле, поне за моето ухо.

Изцяло ламповият вариант е бил и по-"хубав" и по-скъп, естествено.

( малко ретро го дадох, а новите моделиг технологии напредват. докъде ще стигнат, ще видим)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

No comment (относно pro-статута на различните видове обяснения)!

 

E, aко има желаещи, мога да обясня по-подробно какво имам предвид.

Накратко - транзисторът има повече нечетни хармоници(но не само нечетни), когато изкривява, докато лампата има по-силно изразен особено втори хармоник(но няма само четни хармоници).

 

При ламповите усилватели за китара, обаче, в резултат на множеството последователно усилващи стъпала, които най-често са инвертиращи, а освен това имат предаващи кондензатори, които премахват постоянната съставка, се получават хармониции, чието съотношение четни/нечетни зависи, освен от всичко останало и от моментната амплитуда на входния сигнал, а също и от амплитудните пикове/по-продължителни динамични промени при свирене(защто имаме и RC вериги в катодите, които имат някакви времеконстанти).

 

Затова, да казваме, че лампата има само четни хармоници, а транзисторът - нечетни не е особено близо до истината.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

No comment (относно pro-статута на различните видове обяснения)!

 

... Затова, да казваме, че лампата има само четни хармоници, а транзисторът - нечетни не е особено близо до истината.

 

Че кой го казва това!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Никой, просто е повърхностно да се обяснява разликата в звука на китарните усилватели само с различните съотношения на отделните хармоници, получени когато правим спектрален анализ на поведението при изкривяване на синусоидални сигнали при фиксирани амплитуди и пренапрежения. Мисля, че търсейки причината в резултатите от подобни експерименти, ние по-скоро се съсредоточаваме върху разликите между полупроводниковата и ламповата техника по принцип, отколкото търсим начини и схемни решения за преодоляване на трудностите при постигане на приятен, музикален звук. Е, очевидно е, че заради различната специфика на двата типа електронни прибори, за постигане на подобен звук са нобходими съвсем различни схемотехнически решения.

 

Има ред причини за разликите в звука, между които и това, че при транзисторите много по-рязко се увеличават висшите хармоници, дори малко след прага на кривене, докато при лампата, тези процеси са по-плавни.

Затова и смятам, че не е добре да разчитаме на изкривявания от самите усилвателни елементи при транзисторните схеми.

 

Също така, може да се синтезира звук само с четни или поне предимно с четни хармоници и той няма да звучи особено "лампово". Опити са правени. Красотата на звучене на лампата, според мен и други хора, занимващи се с тия въпроси, се дължи по-скоро на разнообразните съотношения на амплитудите на отделните хармоници, променящи се във времето в зависимост както от моментната , така и от средностатистическата за определен период от време амплитуда на звука, която е пряко свързана с динамиката на свирене.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

.... просто е повърхностно да се обяснява разликата в звука на китарните усилватели само с различните съотношения на отделните хармоници, получени когато правим спектрален анализ на поведението при изкривяване на синусоидални сигнали при фиксирани амплитуди и пренапрежения....

 

..... Красотата на звучене на лампата, според мен и други хора, занимващи се с тия въпроси, се дължи ....

 

- Къде и кога го правите този спектрален анализ? Иска ми се да дойда и да погледам! (ако трябва ще си купя и билетче!)

 

- Красотата на звучене на лампата се състои единствено и само в това, че като си включа кабелчето в лампов усилвател лично на мен ми се струва по-красиво, приятно и вдъхновяващо отколкото в транзисторен, например. Субективно е, но пък се оказва, че има и други като мен.

Оттам нататък започвам, да търся причините за тези разлики, като един (казвам -"един" - т.е. - има и други) от начините е, да се осланям на мнението, изводите и препоръките на "...хора, занимващи се с тия въпроси...", но не само занимаващи се, но и притежаващи резултати, и постижения - следствие на тези занимания, при съответната подготовка.

Редактирано от docc
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Виждам, че ВСИЧКИ коментари от тази 9-та страница са съвсем по темата... Никак няма офтопик, ама хич даже...

Редактирано от Vasil Pavlov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Guest
Темата е заключена и Вие нямате право да коментирате в нея.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.