Самообучението

[Cult of luna]

Хубаво е да си имаш учител, но и много зависи какво искаш да свириш, защото как може да обясниш на човек, който цял живот свири класически произведения за китара, че искаш да свириш екстремна музика (имам в предвид дет,блек,дроун дуум и т.н.).Но определено има какво да научиш, малко повече солфеж никога не вреди .

[Bozzich]

И по мое, не особено тежко (старило) мнение, е твърде индивидуално колко точно е ползата от уроците, но я има. Аз започнах като самоук и не съм се занимавал и с видеоуроци - каквото го знам, го знам или от членове на форума, или от приятели. И сега като патило, а не старило, мога да кажа - най-гадното нещо е да научиш нещо грешно и да трябва да се отучваш. Особено за постановка. Да не говорим за здравословните проблеми - никой не иска да се сдобие с тендовагинит или нещо такова. Аз лично имах много сериозен проблем с постановката на дясната ръка с китарата, защото държах перото по начин, който ми даваше много малък ъгъл на китката, или по-скоро поставяше перото под прекалено голям, ако си придвижа китката. Оттам цялото свирене идваше от лакътя. Трябваха ми 3-4 месеца да го изкореня и и до ден днешен ми е маалко трудно елементарно нещо като държането на перото. Но като няма кой да ти го посочи, като нямаш критерий за вярно и грешно, е трудно да се самообучиш. Педагогиката си е педагогика и съществува с причина. А за теорията няма какво да говорим.

 

И... не знам, мисля си, че примерите с известни музиканти, които са направили това или онова без никой да ги учи, не са особено уместни. Освен ако пишещият няма самочувствие на роден музикант. Не е срамно да се учиш от някого, напротив.

[~Ruin~]

Аз съм начинаещ китарист в началото няколко месеца се самоубочавах, в момента ходя на уроци при един от най-добрите учители във Варна и съм много доволен. Мисля че самоубочението ми е помогнало в извесна степен с това, че ме е научило на необходимата воля и упоритост както и умнието да развивам собствено мислене и да си намирам информация за нещата които ме интересуват сам. Добре е човек малко да се помъчи самичак според мен че да свикне с инструмента да придубие сила и издражливост на рацете, но все пак това си има и негативни черти- да речем разваляне на техниката и постановката .

Работата с учител съкращава пътя, носи музикална образованост, развива слуха... Помага ти да разбираш музиката и да я четеш... Отваря ти път за собствена импровизация.

Редактирано Юни 25, 2008 от ~Ruin~

[luppo3]

Здравей. Това, че в БГ няма добра школовка е пълна глупост, сори. То сега като всички плюят БГ, дай и ние... Аз съм от Пловдив. Първият ми учител по китара има знания как да те докара за 1 година до ниво, достатъчно за кандидатстване в Академия. Той има и ученици в чужбина... Който познава достатъчно добре китарните традиции у нас няма да каже такова нещо. Освен това бързото напредване има както плюсове, така и минуси.

Даскалът може и да има знания за това, но то не зависи от него (а и друг е въпросът, че е невъзможно).

 

 

Самообучението е от полза. Сигурно ще ме оплюят, но всякакви такива работи като постановки и тем подобни, които се преподават от учителите, са напълно излишни. Това е нещо, което е строго индивидуално. Не можеш казваш на хората, че така е правилното, само защото на теб ти е най-удобно така.

 

Когато си самоук, много повече гледаш да експериментираш и да изсвирваш това, което чуваш (разбира се, това изключва всякакви самоуки "гении", които без тунер и таблатура не могат да отлепят и два тона на китарата).

 

Първо - това, което твърдиш, че е невъзможно, не е така. Второ - това за постановките - отново не си прав. В повечето случаи има самоуки китаристи, които 'благодарение' на неправилна постановка, стигат до ниво, от което не могат да мръднат цял живот. При постановките на ръцете има основни принципи, които важат като закони.

Редактирано Май 15, 2010 от luppo3

[Adversarius]

Направих си нелекия труд да изчета почти всички постове, макар и някои само по диагонал.

 

Аз никога не съм ходил на уроци по китара. Самоук съм. И до ден днешен пазя собствените си "разгадавания" на акордни пръстовки, скали, арпежи... и всичките тетрахорди и интервали на полупожълтели листи. Чистата теория съм я учил на една джанка на село. Седя на клона, ям джанки и чета ЕТМ на Паршакев Хаджиев и учебник по хармония. Друг е въпросът, че не съм съгласен с някои неща и липсващи моменти, но те са по-скоро от обозначителен характер отколкото кардинално противопоставяне на изложените постановки и тези.

 

Не мисля, че с учител щях да имам по-дълъг прогрес. Просто така или иначе пак сам трябваше да прочета и разбера за какво са тези кракацили и как се подреждат.

 

Има една китайска мъдрост за познанието и връзката между учител и ученик (може и да е японска, но няма значение произхода ̀и):

"На жадния дай лъжичка вода, за да поиска още. Не му давай цялата чаша, за да не се задави."

Така според мен учителите трябва да проверяват учениците си. Всеки човек е различен. Не знам и само гадая какво би било ако по-рано бях отишъл на учител, който, както обикновено се случва в класическото преподаване, те затрупва с един тон щимове, правилна постановка при свирене, солвежни упражнения, задачи и цял куп учебни термини. И се задавяш... или по-скоро ти се убива жаждата и го правиш по график, задължение, а и учителя си чака надницата от урока.

Така цикълът е затворен.

 

С което не казвам, че няма точни учители. Никога няма да забравя един свой преподавател. Изключителна личност, вижда те преценява те и ти казва. На мен ми каза, че ще съм при нея за три месеца (по урок на седмица). Така и стана. накрая ми каза, че ми е преподала всичко, което мога да науча от нея. За други разбрах, че са ходили на уроци при нея година, дори две, че и три. Не знам за добро или за лошо беше. Вярно, не съм свирил от години и се губи тонус, но се влиза в релси. Така е и по-сладко.

 

Та относно Самообучението. Ако се самоубочаваш си зависи изцяло от теб. Ако си с учител, зависи и от неговата преценка и отношение към теб. Няма несубективни хора, когато става дума за такива неща. Хората сме различни в много отношения. Някои започват на 3-4 г. възраст и на 20 вече изпадат в депресия, защото няма какво да изсвирят. Други започват на 20 г. възраст и цял живот си свирят.

Учителя е хубаво нещо. Но вече ставате двама и напасването на две личности по една тема е субективен процес.

[kolio_k]

Хубаво е, че си се оправил с теорията и практиката , вече си наясно как стават нещата и нямаш проблеми. Това да се чува, важното е кеф да има

Аз лично, бих бил доста доволен, ако имах учител, когато започвах, сега сигурно щях да съм малко по напред, но пък всеки си е различен.

[muzicantini]

Работата с учител съкращава пътя, носи музикална образованост, развива слуха... Помага ти да разбираш музиката и да я четеш... Отваря ти път за собствена импровизация.

 

 

Точно така. А и друго си е няколко години да си се мъчил на класическа китара, да си свирил Исак Албениц, да речем, или някое буре на Бах. Друго си е да си си трошил ръцете по някакви уж безсмислени етюди, някакви странни, на пръв поглед негодни за слушане композиции. Да знаеш как като хората да хванеш едно баре (колкото и просто да е това). И накрая вече, като станеш самостоятелен, знаеш да четеш ноти, знаеш какво значи Сол мажор, да хванеш електрическата китара и да установиш, че докато самоуките ти приятели циклят на Nothing Else Matters, ти преспокойно си свириш Burn, Back in Black, Since you been gone, Seek and destroy и т.н.

 

Та... Няма лошо в креативността и самообучението, но все пак... друго си е някой, дето разбира, да те е пипнал (:

[-Milen-]

да но сте съгласни с мен че имма поне 1-2 големи тоест известни мусиканти са самоуки

[muzicantini]

Е, да, но това се дължи на вроден талант... Тъпо е да разчиташ на някакъв извънземен талант, за да станеш добър китарист.

[ultramega]

Леле колко глупости съм писал преди 2 години

 

 

Точно така. А и друго си е няколко години да си се мъчил на класическа китара, да си свирил Исак Албениц, да речем, или някое буре на Бах. Друго си е да си си трошил ръцете по някакви уж безсмислени етюди, някакви странни, на пръв поглед негодни за слушане композиции. Да знаеш как като хората да хванеш едно баре (колкото и просто да е това). И накрая вече, като станеш самостоятелен, знаеш да четеш ноти, знаеш какво значи Сол мажор, да хванеш електрическата китара и да установиш, че докато самоуките ти приятели циклят на Nothing Else Matters, ти преспокойно си свириш Burn, Back in Black, Since you been gone, Seek and destroy и т.н.

 

muzicantini, ако си искал да свириш Back In Black, защо не отиде на уроци при учител по електрическа китара, а си се "мъчил" с класика?

[-Milen-]

така е

[Бицев]

... ако си искал да свириш Back In Black, защо не отиде на уроци при учител по електрическа китара, а си се "мъчил" с класика?

 

Вярно, че за усвояваяне на електрическа китара, учител по такава е по-полезен от учител по класическа. Но (!) за разностранно опознаване на китарата (китарите - и стиловете, които могат да се свирят с тях), класическата подготовка е като че ли по-универсална.

 

И по-важно (мисля, че това имаше предвид @muzicantini) - с класически учител е по-добре отколкото без никакъв учител. С какъвто и да е учител (стига да е квалифициран като такъв, а не самозван) е по-добре, отколкото без учител.

 

Разбира се, че винаги ще има по някой друг талант, включително световни имена, които са самоуки. Те са изключения и това, че ги има, изобщо не означава да ги последваме. Надявам се никой не иска да ни убеди, че самостоятелното откриване на топлата вода е най-прекия път към световна известност?!

 

[TONY]

^ Май няма точен отговор, на това кой е най-прекият път.

А според китайците важното е да го извървиш, независимо по кой.

За това няма и универсално решение.

Естествено, правилно е да се върви по правият път, но както сам каза, винаги има някое изключение,

дето върви срещу правилата. Сетих се за Зак Уайлд, който е напълно самоук. (и потвърждава казаното от теб)

От друга страна Джордж Линч и на стари години продължава да взима уроци...а е бог на китарата.

( не казах и Кърк Хамет, защото веднага ще кажете , че има нужда )

Според мен е хубаво да се съчетават двете.

[Лими]

Нито един велик композитор(от стотиците такива) през последните 400 г. не е бил теоретично неграмотен. Само мързела ни кара да взимаме за пример известни и неграмотни рок-звезди, като оправдание, че не е нужна теория. Ученето на теория само по себе си, е музикално удоволствие и винаги е полезно. А познаването на класическото съкровище плюс световният фолклор, може да ни направи по-интересни музиканти, независимо в какъв стил музика работиме. Поради бедната музикална грамотност, много музиканти, най-вече у нас, си остават скучни, макар и "виртуози"

[Yo The Real]

Скучен виртуоз няма - скучен му е на този, който не разбира и иска само сола нагоре-надолу по грифа. Такъв, какъвто - ще цитирам Pesho Kitarata - "мисли с прагове, а не с тонове".

 

А Тони, мисля че Хамет си заслужава споменаването - по мои наблюдения музикантите днес спират уроците щом си намерят група - другите, които продължават с уроци са малцинство. Хамет, дори и на върха и в най-популярната метъл група, колкото и критици да има - феновете са два, три или четири пъти повече - продължава с уроци.

 

Преди доста време бях пуснал една доста глупава тема - ако напредъкът бяха нотите, коя нота щяхте да сте - и Кольо К каза, че освен, че темата е глупава, то той (а него определено бих го нарекал виртуоз) е най-много ми и надали някога ще стигне по-далеч от фа - или нещо такова, идеята беше, че никой никога не е научил всичко и никой никога няма да научи всичко - тогава гледах с далеч по-просто око, сега обаче съм напълно сигурен, че е абсолютно прав.

 

Естествено, това си е по моите наблюдения, аз съм още начинаещ и надали имам такова право, просто реших да измъкна едни много важни цитати, които важат с пълна сила за темата.