Самообучението

[ultramega]

Няма да го пускам като анкета защото е ясно че самоуките тука бием по бройка. Ще помоля и да не го превръщаме в словесен бой, който да приключи със затваряне на темата. Хубаво е самоуките да разберем какво изпускаме , като не се оставяме в ръцете на някой, който да ни води в дебрите на музиката и евентуално какво печелим, ако изобщо има такова нещо.

 

Нака първо да е моето мнение- привилегия на автора на темата

ДА,Мисля си че е хубаво да имаш учител. Дето се вика топлата вода е открита никой не разчита на мен да я търся

Обаче мнението ми е нееднозначно. Аз се занимавам амтьорски с музика от доста години, а в последните се запознавам и с теоретичната част на нещата. Колкото повече научавам толкова повече се възползвам от научеото което е нормално и води до някакъв напредък все пак(независимо колко бавно става това в сравнение с това когато се работи с учител). НО...

Има и НО

Днес се сетих за едно парче което правих с първата си банда когато бях на 14-15 години(т.е. преди 12-13 години) Не Пазя записи от тогава за съжаление, но скоро ще запиша семпъл на парчето за което се сетих. Тогава абслютно незапознат със някаква теория, не ходил на уроци или каквото и да било съм композирал мелодия, която не се подчинява на повечето възприети правила и освен това е неравноделна дори, а в същото време(поне според мен)звучи добре и се възприе от останалите музиканти(Също на 14-15 годишна възраст тогава). Та такива прости и същевременно неестествени идеи, днес не ми хрумват така непринудено както тогава и от там съдя за положителната част на самообучението ...

Предполагам че има противници и подръжници на моето мнение, но нека не става "война".

Опитвам се да предизвикам интересна беседа, без обиди и груби спорове, дано се получи...

[Zlatanov]

Аз съм самоук ... приципно за цялото това време дето свиря може би имам представа за това онова ... ам след извесно време свирене петък и събота по клубове и никакво през останалото време мисля че дръпнах бая назад за това от скоро свиря всеки ден по нколко часа технически упражнения ... ш се види дали има напредък ... ся даже мисля да се записвам на класическа китара ама се чудя дали има смисъл

Редактирано Април 2, 2008 от Zlatanov

[ultramega]

musicman4o по някакъв неясен повод, точно твоето мнение беше едно от тези, които се надявах да прочета

Хубавото е че ме разбирате ...

Не е въпроса кое е по добре и кое по зле. Защото като цяло едното ти слага някакви ораничения(Щеш не щеш, все пак следваш препоръки) , а другото и дава свобода но само до там докъдето можеш да сигнеш сам(т.е. пак има ограничения).

[BlueZone]

По моему заниманията с учител винаги крият риск от канализиране на творчеството, а именно зацикляне в точно определен стил на свирене и съответния му репертоар. От друга страна, човек може да си спести години безмислен труд, ако се занимава с учител.

 

Така или иначе всичко опира до това, колко умствен багаж и амбиция има ученика.

Аз например, като човек, занимаващ се с преподавателска дейност близо 10 години, мога да кажа, че най-важното нещо е човек да не бъде мързелив и да осмисля това, с което се занимава. Дори наскоро ми се наложи да "изгоня" един от учениците си, което в интерес на истината ми беше неприятно, но когато даден човек не полага никакви усилия в съответната посока, то тогава и Господ не може да му помогне да се реализира.

[TONY]

^ няма по-добро и по-лошо.

Всеки върви по свой си път. Научил съм неща от времето, когато съм ходил на уроци,

открил съм някои сам ( интуитивно ), други чрез самообучение, четвърти гледайки други,

А като си помисля, колко не знам и не мога...

Обучението и самообучението са като две страни на една монета.

На англиски - life is for learning. По нашенски - човек се учи докато е жив.

Ултрамега, според мен ти си избрал правилният път за себе си, просто трябва да го осъзнаеш и да

го вървиш. Следя развитието ти от известно време. И съм впечатлен.

Може би си прекалено амбициозен или пък самокритичен или пък това, че понякога ( да не казвам по-често) нещата боксуват на едно място е изнервящо.

Имаше една китайска мъдрост , че смисълът на живота е в пътя, който извървяваме.

В този ред на мисли - дали чрез обучение или самообучение, важно е не да стигнеш крайната точка,

а да вървиш напред.

Пък аз вярвам, че ти можеш.

[bony]

и аз като вас вече около 17г се само обучавам, разбира се с големи периоди на цялостно зарязване на музиката

но мисля че най добре би било да се съчетават и двете, само обучение и ходене на уроци

лошото е че в бг няма все още добра школовка ,добър вариант е според мен съкратено обучение в англия ,период от 1-2г

един познат ходи за 6 м и дръпна бая напред,там просто знаят как да ти поднесат матеряла за да напреднеш бързо

минуса на самообучението за мен специално винаги е бил ,че се мъча да свиря сложни неща, без да знам изобщо какво представляват

и на какви принципи се градят,и затова все нещо не се получава

 

но май нещата са доста сложни,и от много неща зависят

 

Пожелавам на всички да постигнат целите си в най скоро време

[Lighthammer]

Абсолютно съм съгласен с всичко, освен може би за школовката. Но тук мога само да предполагам, защото никога не съм ходил на уроци при когото и да било. За повечето градове из провинцията обаче си я има липсата на качествени преподаватели (особено по-малките). И тогава какъв е варианта?

Искам да кажа само на другите, които сега започват. Самообучението не е нещо нереално или невъзможно! Доказателствата са тук. Не е лесно, вярно, но никъде няма лесно. Това, което се иска е любов, старание, търсене и много свирене. Много ми харесва подписа на един пич (не се сещам в момента кой беше), в който се казва, че не може да си хойкаш по цял ден, кафета, това-онова и да искаш да пресъздаваш и да влияеш с музика. Малко по-трудно става когато се качат годинките и се налага да побачкваш нещо, докато (ако) успееш само с това да си изкарваш хляба, но пак не е невъзможно. Прави се. Всичко е любов към музиката и инструмента! Всеки е имал моменти, когато не може да изсвири нещо. Бавно, малко по малко (туй май беше от една песен от любимия ни жанр ) и ще се получи.

[guitar addition]

Здравейте, отдавна чета форума, но днес вече реших да напиша нещо, finaly

 

Свиря от доста време ( 1993 г. май беше), първоначално ходих на уроци, но май не попаднах на учител, който да ме вдъхнови истински и се отказах от този начин на обучение и просто започнах самостоятелно да се изграждам като китарист. Започнах да чета книжки с теория, попаднах на едни апокрифни листовки с акорди и се запалих здраво и така до днес.

 

Като цяло си мисля, че уроците са много полезни, ако човек желае да постигне резултати и то относително бързо, но от друга страна е неизбежно зациклянето в една материя, от което според мен рано или късно ще доведе до музициране по схема, в което няма лошо разбира се, но зависи кой как разбира нещата! Някой ще каже , че техничните, бързите изпълнения са върха и за тези които ги отричат гроздето е кисело и т.н., но според мен за да е одухотворена музиката, човек трябва да се е отърсил от предрасъдъците....и просто да свири

 

От друга страна има толкова добри, самобитни музиканти с емблематичен звук и техника, които просто го могат.......когато музиката е в теб тя търси начин да излезе на показ, независимо под каква форма, изсвирена на всякакъв инструмент. По соц. време големите глави в музикалната академия са се присмивали на Ф.Меркюри(RIP), че постановката му на пиано била грешна, свирел като машинописка с двата показалеца, но това не пречи идеите и изпълненията му да са гениални!

 

Та за финал, уроците са полезни само до толкова, че да ти дадат техника, която да ти позволи да изсвириш идеите си!

 

Поздрави

[lizardman]

Аз не бях чувал за правила в музиката...

 

Така или иначе всичко опира до това, колко умствен багаж и амбиция има ученика.

[Dikata]

сьгласен сьм с почти всичко,казано до тук.моето мнение леко се различава,но е базирано на опит и с ученици. като говорим за ел.китара или бас,самообучението,не само не е лошо,ами си е задьлжително.ел.китарата е инструмент, на които се свири по много начини и никои от тях не е грешен,стига да е добьр резултата.но е и нож с две остриета!проблема идва тогава,когато няма необходимата среда да приложиш и усьвьршенстваш нау4еното!липсата на музикална среда е дерта,а не дали си самоук.това винаги е куцало в бг и затова 90% от кадьрните музиканти чупят курса в чужбина да у4ат и свирят и да се пробват.примери много.....другите си го бичат на хоби,пак няма лошо.после,ако се конкретизира,с техническата част човек и сам може да дрьпне напред,но като се намеси теорията-трябва да се поднесе от професионалист и след това да се прилага с такива около теб.всеки знае какво е 2-5-1-ва,ама колко хора свирят хубаво джаз .....да не говорим,че пове4ето китарджии викат на акордите деветки и шестици и такива хави.та някои ще кажат,че сьм офф,ама според мен,проблема не е в самообучението,ами в това,че средата ни тука е почти изцяло самообучила се,ама с пиниза-кои докьдето стигнал.затова и от година на година нивото пада много лошо.знам,че звучи гадно,ама не сьм го измислил аз,ами си е около нас...

[7thString]

Без да чета, ето и моето скромно мнение по темата в полза на самоучението:

1. Ако ти е писано да си гений и да измислиш нещо новаторско, всякакъв вид вкарване в рамки, особено пък в БГ би било пагубно, тъй като повечето "учители" са абсолютни книжни плъхове. Благодарение на експериментаторство и "преоткриване" на топлата вода сега има ел. китари, овърдрайв, тапинг и други неща, които, ако въпросните иноватори бяха спазвали "правилата", щяха да са им изтръгнати и забранени като ерес

2. Очевадния краен продукт на консервата- 99% льольовци и органични MIDI плейъри/ксерокси за музика, и 1% добри музиканти. Явно, както са казали хората- който си го има, си го има

3. От предходната точка мога да си направя заключението, че в крайна сметка има също толкова голям риск да попаднеш на учител, който ще те научи на грешна техника/постановка и когато му каже "ама що ме болят ръцете постоянно?" и той ще те убеждава, че "изкуството боли". В този аспект, повече бих разчитал да се науча от някой, който съм виждал как свири, и, че въпреки, че свири от доста годинки, не е хванал сума ти заболявания, отколкото някой теоретичен дядка, спомнящ си, че май бил чел някъде, от някоя прашна книга от 195Х година, че там били писали, че еди какво си...

4. Време и пари- предвид това, че главното ми "занимание" е в коренно различна област, нямам възможност да се отдам на професионално учене на музика. А и предвид положението в БГ, честно казано не съм сигурен дали в крайна сметка дипломката на музикалното образование би послужила за нещо пред някой, освен за лично самочувствие и фукане из форума

5. В крайна сметка теорията на музиката не е толкова сложна, колкото някои се самоплашат- тва да не е ядрена физика! Някак си вярвам в себе си, че ако толкова ми дотрябва някакъв теоретичен аспект, все ще изсмуча някой ПДФ от нета и като седна на спокойствие, ще си го прочета и разбера- не ми трябва разказвач

6. А и винаги мога да питам тук, във форума, и съм сигурен, че ще получа по "up-to-date" информация от вас, отколкото от разни муз. даскали.

 

И все пак! Има неща, които докато не ти ги покаже НЯКОЙ. За целта този някой не ме интересува дали има 50 дипломи от 100 консерватории, а да съм видял, че може да свири- че е дърт, за да знам, че техниката, с която свири не е вредна за здравето, и да е що годе признат спрямо това, което трябва да покаже. Такива неща са чисто практическите неща- постановки, техники, да ти каже ако види, че някъде запъваш и си изграждаш грешни навици и т.н.

 

И за да не съм голословен, за тези, които познаваха Боби Русев(лека му пръст), ще издам една тайна- записваше си текстовете в стил Кен Ли... в смисъл с транслитерация на БГ- Wonderful World - Уондъфъл Уолд, по това, което си спомням от тетрадките му. Правилно ли е? Не. Ама пречи ли на това, което е постигнал? Не.

[PRIMO]

Свиря по 3 часа на ден, не го засичам, просто като си кажа че ще свиря 1 час и ще свърша някаква друга работа за 2 часа, се оказва така че цялото заделено време просто съм свирил Та... мъча се от 3-4 години вече, смятам че имам някаква техника и усещам че се развивам.

 

Ключовата дума в случая е ВРЕМЕ. Сам ми трябваше година докато стигна до приличен sweep picking ( нагоре и надолу да се "разходиш" по струните). Ако бях взел 2-3 урока може би някой щеше да ми каже нещо от сорта "Абе не прави глупости, мисли си ги в главата 3 по 3, не поглъщай целия арпеж като буца". И така.

 

Решил съм сега да ходя на уроци и ще тръгна.

 

Звънях на един човек който взима 60 лева на месец(читалище), ама няма часове

Та с риск да се повторя всичко опира до времето, което процеса отнема - ще имаш техниката, която искаш за 1 година или за 5 години(сам). Въобще не коментирам фактора "мързел". Ако ти е на сърце китарата, времето не се усеща. Ако го приемаш като "задача" няма смисъл

 

Това е от мен

[boreto]

Другари - всички ние с вас сме жалки имитатори! Няма оригинална мисъл, а само някаква псевдо школовка (сред ужпрофесионалистите) и самоделни напъни (сред аматьорите като мен). Представете си само какво е да живееш по Мисисипи, където хората се раждат с джаз в гащите. Аз съм "за" петолинието да не ми изглежда сложно и неразбираемо, обаче някога някой да се е научил на гениалност??? Помня Иван Лечев разправяше, че най-креативния музикант, който познава знае пет акорда и едва държи китарата, което е направо звучи невероятно. В крайна сметка мразя да свиря упражнения, защото са скучни!

 

Поздрави за всички, които се мъчат като мен

[ultramega]

като каза упражнения, моето самообучение не е включвало такова нещо

Поздарви и от мен за тези които се мъчат, но аз ще се разгранича от тях.

За мен заниманията с музика не са ми били мъчение и не съм се мъчил, а напротив изпитвам удоволствие.

И Когато нещо не ми се отдава, търпеливо разучавам и евентуално го понаучавам, а може и да не се справя веднага,

но в никакъв случай не се измъчвам от това.

 

PRIMO не знам дали знаеш колко е относително това за sweep pickinga и кога всъщност го правиш правилно и кой ще те научи на това. Има много начини за звукоизвличане и донякъде си мисля че някой от тях сам трябва да си откриеш за себе си. Ако не си гледал Ерик Джонсън например , те съветвам да си набавиш. Ще видиш много интересни неща от него

Редактирано Април 3, 2008 от ultramega

[bony]

 

върховен е