Измерването - сложно и просто 1

[IvanDTr]

Измерването

 

Дигиталния запис, сам по себе си е проста работа – всичко което трябва да направите е да внимавате да достигате до 0 dB и никога да не прескачате тази граница! И всичко това ще е прекрасно докато един ден вие намирате дигитално устройство, в упътването на което пише - пикове до -1 dB, а на други машини е показано дори ниво над максимално допустимата граница, докато вашата дигитална станция допуска максимално ниво – 0dB. Голяма бъркотия, а? Ето за какво ще говорим сега.

 

Дигитални измерители и OVER индикатори

В корпуса на дигитално устройство има много "джунджурии”, поради което, често пъти, производителите правят компромиси в измервателните уреди, с цел снижаване на цената. На други пък измерителите се управляват от аналогови схеми (друг извор на неточности). Дори фирми, които следят своите уреди с дигитални измерители, намаляват цената, като слагат ефтини светещи сегменти и поставяйки големи пролуки в скалите. Като резултат е възможно да имате деление -3 и деление 0 с огромно разстояние по между тях. Производителя може да си мисли, че ви помага, като показва на индикаторите 0, въпреки, че сигнала действително да е межу -1 dB и 0 dB или да поставя границата на OVER доста под истинското ниво с цел презастраховка. Дори устройството да има означения на всеки децибел, то не може да направи разлика между 0 dBFS (FS = Full Scale) и OVER (индикатор на превишени нива). Различието между тези два индикатора изисква интелигентност, каквато няма в дигиталните устройства.

Има само един изход от това положение – калибриран измерител.

Има най-различни модели с различни незначителни допълнителни функции (закъснители, различни метър скали и т.н.), но всички до едно показват еднакво, стандартно дефинирано, най-високо ниво на сигнала. Верен цифров звуков измерител чете числения код на цифровия звук и го преобразува в точна величина. Също така той може да отчете разликата между 0 dBFS и OVER.

 

Парадокса на цифровия OVER

След като дигиталното ниво не може да надвиши 0 dB (по дифиниция ня нищо повече), тогава как може да се получи звуков сигнал OVER? Един от начините е повреме на запис от аналогов източник. Разбира се дигитално кодирано ниво не може да надвиши 0 dBFS, но сензора на нивото на А/Ц преобразувателя кара индикатора да покаже OVER. Ако тоноператора не редуцира нивото на записа, то записаното ниво по време на OVER ще е 0 dB, като записания сигнал ще представлява една добре изкривена квадратна вълна. Има един много прост начин за откриване на превишаващи сигнали, а именно следене за семли, които имат ниво 0 dB и представляват квадратна вълна. Специализирания дигитален измерител открива превишаващи нива, като просто следи за броя на последователни семли на 0 dB. В стандарта Sony 1630 за OVER се приемат 3 последователни семпъла, тъй като спокойно може да се приеме, че аналоговото звуково ниво е превишило 0 dB някъде между първия и третия семпъл. Трябва да отбележим, че този стандарт е доста консервативен, тъй като повечето експерти смятат, че сигнал който трае 33 микро секунди (три семпъла при 44.1 KHz) е невъзможно да бъде чут, ето защо различни производители поставят границата за отчитане на превишени нива на 4,5 или 6 последователни семпъла. Като се има в предвид, че дори и 6 семпъла са трудно различими в някои видове музика, то стандарта от 3 семпъла е повече от сигурен, че всички превишени сигнали че бъдат потушени в зародиш или поне навреме отчетени.

 

Безопасни нива

 

Когато прехвърляте от дигитален източник на аналогов носител използвайте ниво -1dB, ако нямате калибриран външен измерител. Так вие няма да изгубите никакво значимо качество, но ще имате чист, идеален запис.

[Steppenwolf]

Добър пост! Между другото, откъде е, прилича ми на превод, понеже ми е адски познато същото, само че го бях чел на английски тогава (като информация, начин на поднасяне и т.н.).

[noname]

Не мога да разбера, защо трябва да сме толкова дребнави.

Като правиш записа от аналогов на дигитален запиши го и до -6 дб., за да си сигурен, че няма да прецакаш и после си го увеличи до 0 дб.

Обикновенния Уейв формат е от 0 до -100 дб.

На хората уредбите и звуковите карти към дъната да не мислиш, че поддържат амплитуда по голяма от 40-50 дб.

[synchu]

На хората може и да не поддържат, ама РМЕ-то ми поддържа

[yamaha]

Не мога да разбера, защо трябва да сме толкова дребнави.

Като правиш записа от аналогов на дигитален запиши го и до -6 дб., за да си сигурен, че няма да прецакаш и после си го увеличи до 0 дб.

Обикновенния Уейв формат е от 0 до -100 дб.

На хората уредбите и звуковите карти към дъната да не мислиш, че поддържат амплитуда по голяма от 40-50 дб.

Под -6 dB теоретично губиш 1 бит от резолюцията ; още 1 бит губиш от некачествени елементи в евтината карта, тъй че накрая излиза че записваш на 14 бита, вместо на 16.

Решенията са няколко - качествена карта / запис на 24 бита / запис в границите -6...-3 dB / ползване лимитер на входа и др.

Лично аз, въпреки че разполагам с хубави многоканални карти (в 2 от тях - на всеки канал с DBX Type4 лимитиране), при запис винаги гледам на кача сигнала над -6 dB...може да е с 1-2 dB, но да е над -6. Другият вариант както казах е 24 битов запис и по този начин може да си разрешиш да правиш "по-тих" запис когато се налага - акапела, класика, диктор и др.