IvanDTr Публикувано Юни 13, 2005 Публикувано Юни 13, 2005 Измерването Дигиталния запис, сам по себе си е проста работа – всичко което трябва да направите е да внимавате да достигате до 0 dB и никога да не прескачате тази граница! И всичко това ще е прекрасно докато един ден вие намирате дигитално устройство, в упътването на което пише - пикове до -1 dB, а на други машини е показано дори ниво над максимално допустимата граница, докато вашата дигитална станция допуска максимално ниво – 0dB. Голяма бъркотия, а? Ето за какво ще говорим сега. Дигитални измерители и OVER индикатори В корпуса на дигитално устройство има много "джунджурии”, поради което, често пъти, производителите правят компромиси в измервателните уреди, с цел снижаване на цената. На други пък измерителите се управляват от аналогови схеми (друг извор на неточности). Дори фирми, които следят своите уреди с дигитални измерители, намаляват цената, като слагат ефтини светещи сегменти и поставяйки големи пролуки в скалите. Като резултат е възможно да имате деление -3 и деление 0 с огромно разстояние по между тях. Производителя може да си мисли, че ви помага, като показва на индикаторите 0, въпреки, че сигнала действително да е межу -1 dB и 0 dB или да поставя границата на OVER доста под истинското ниво с цел презастраховка. Дори устройството да има означения на всеки децибел, то не може да направи разлика между 0 dBFS (FS = Full Scale) и OVER (индикатор на превишени нива). Различието между тези два индикатора изисква интелигентност, каквато няма в дигиталните устройства. Има само един изход от това положение – калибриран измерител. Има най-различни модели с различни незначителни допълнителни функции (закъснители, различни метър скали и т.н.), но всички до едно показват еднакво, стандартно дефинирано, най-високо ниво на сигнала. Верен цифров звуков измерител чете числения код на цифровия звук и го преобразува в точна величина. Също така той може да отчете разликата между 0 dBFS и OVER. Парадокса на цифровия OVER След като дигиталното ниво не може да надвиши 0 dB (по дифиниция ня нищо повече), тогава как може да се получи звуков сигнал OVER? Един от начините е повреме на запис от аналогов източник. Разбира се дигитално кодирано ниво не може да надвиши 0 dBFS, но сензора на нивото на А/Ц преобразувателя кара индикатора да покаже OVER. Ако тоноператора не редуцира нивото на записа, то записаното ниво по време на OVER ще е 0 dB, като записания сигнал ще представлява една добре изкривена квадратна вълна. Има един много прост начин за откриване на превишаващи сигнали, а именно следене за семли, които имат ниво 0 dB и представляват квадратна вълна. Специализирания дигитален измерител открива превишаващи нива, като просто следи за броя на последователни семли на 0 dB. В стандарта Sony 1630 за OVER се приемат 3 последователни семпъла, тъй като спокойно може да се приеме, че аналоговото звуково ниво е превишило 0 dB някъде между първия и третия семпъл. Трябва да отбележим, че този стандарт е доста консервативен, тъй като повечето експерти смятат, че сигнал който трае 33 микро секунди (три семпъла при 44.1 KHz) е невъзможно да бъде чут, ето защо различни производители поставят границата за отчитане на превишени нива на 4,5 или 6 последователни семпъла. Като се има в предвид, че дори и 6 семпъла са трудно различими в някои видове музика, то стандарта от 3 семпъла е повече от сигурен, че всички превишени сигнали че бъдат потушени в зародиш или поне навреме отчетени. Безопасни нива Когато прехвърляте от дигитален източник на аналогов носител използвайте ниво -1dB, ако нямате калибриран външен измерител. Так вие няма да изгубите никакво значимо качество, но ще имате чист, идеален запис. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Август 3, 2005 Отговорено Август 3, 2005 Добър пост! Между другото, откъде е, прилича ми на превод, понеже ми е адски познато същото, само че го бях чел на английски тогава (като информация, начин на поднасяне и т.н.). Цитирай
noname Отговорено Декември 29, 2006 Отговорено Декември 29, 2006 Не мога да разбера, защо трябва да сме толкова дребнави. Като правиш записа от аналогов на дигитален запиши го и до -6 дб., за да си сигурен, че няма да прецакаш и после си го увеличи до 0 дб. Обикновенния Уейв формат е от 0 до -100 дб. На хората уредбите и звуковите карти към дъната да не мислиш, че поддържат амплитуда по голяма от 40-50 дб. Цитирай
synchu Отговорено Януари 3, 2007 Отговорено Януари 3, 2007 На хората може и да не поддържат, ама РМЕ-то ми поддържа Цитирай
yamaha Отговорено Февруари 2, 2007 Отговорено Февруари 2, 2007 Не мога да разбера, защо трябва да сме толкова дребнави.Като правиш записа от аналогов на дигитален запиши го и до -6 дб., за да си сигурен, че няма да прецакаш и после си го увеличи до 0 дб. Обикновенния Уейв формат е от 0 до -100 дб. На хората уредбите и звуковите карти към дъната да не мислиш, че поддържат амплитуда по голяма от 40-50 дб. Под -6 dB теоретично губиш 1 бит от резолюцията ; още 1 бит губиш от некачествени елементи в евтината карта, тъй че накрая излиза че записваш на 14 бита, вместо на 16. Решенията са няколко - качествена карта / запис на 24 бита / запис в границите -6...-3 dB / ползване лимитер на входа и др. Лично аз, въпреки че разполагам с хубави многоканални карти (в 2 от тях - на всеки канал с DBX Type4 лимитиране), при запис винаги гледам на кача сигнала над -6 dB...може да е с 1-2 dB, но да е над -6. Другият вариант както казах е 24 битов запис и по този начин може да си разрешиш да правиш "по-тих" запис когато се налага - акапела, класика, диктор и др. Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.