Steppenwolf Отговорено Април 25, 2011 Отговорено Април 25, 2011 Eдинственото нещо, което трябва да помним, е квинтата. Цитирай
Caprycorn Отговорено Април 21, 2013 Отговорено Април 21, 2013 Извинявам се, че повдигам стара тема, но искам да ви обърна отново внимание на графиката на колегата от първия пост. Нека да разгледаме по-внимателно сините стрелки. Те ни показват една много интересна закономерност, която аз бих нарекъл секундов кръг, т.е. ако подредим тоналностите на голяма секунда една от друга, ще видим, че всяка следваща има по два знака повече от предишната! Нека да разгледаме и зелените стрелки, те също подреждат тоналностите в кръг, но този път мога да го нарека голямо-терцов кръг! При този кръг всяка следваща тоналност има четири знака повече от предишната! Червените стрелки на графиката подреждат тоналностите в малка-секстов кръг, при който всяка следваща тоналност има три знака повече от предишната. По същата логика можем да подредим тоналностите и в други интервали, при които също ще наблюдаваме подобни математически зависимости! Цитирай
trendkiller Отговорено Април 21, 2013 Отговорено Април 21, 2013 Не е ли просто в пъти по-лесно да запомниш всичките тоналности до 5-6 знака, примерно? Не че има значение, освен ако не правиш аранжимент за някакъв вид ансамбъл. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Април 23, 2013 Отговорено Април 23, 2013 Защо ви е да запомняте каквото и да било освен интервалите и техните обръщения? Достатъчно е дори да знаете само, че квинта нагоре или надолу донася един знак в арматурата, което ви разкрива и останалите зависимости: секундата носи два, големите секста и терца носят съответно три и четири. Вижте: C-dur и паралелната й тоналност A-moll нямат арматурни знаци. Всяка квинта нагоре е един диез към арматурата, а всяка квинта надолу (кварта нагоре) е един бемол. Така четири диеза в арматурата означават четири квинти нагоре, което е: C > G > D > A > E-dur или Cis-moll, което още е една терца нагоре (4 знака) или две секунди нагоре (2 х 2 знака), а ако щете още и секста нагоре (3 диеза) + квинта нагоре (1 диез). Три бемола в арматурата са съответно Es-dur или C-moll: C > F > B > Es, което е още голяма секста надолу (малка терца нагоре). Много е просто. Не мога да разбера защо не се разбира. 2 Цитирай
elasticman Отговорено Април 23, 2013 Отговорено Април 23, 2013 Три бемола в арматурата са съответно реb минор или до минор: до > фа > сиb > реb, което е още голяма секста надолу (малка терца нагоре). ми бемол мажор предполагам 1 Цитирай
Steppenwolf Отговорено Април 23, 2013 Отговорено Април 23, 2013 Да, нямало ме е като съм го писал този ред. Fixed, благодаря! Цитирай
ash92 Отговорено Април 25, 2013 Отговорено Април 25, 2013 Много си усложнявате живота , моята преподавателка по Солфеж , ни каза един много по лесен начин със четни и нечетни числа . Всяко следваща тоналност е г.2 нагоре или надолу този метод е много по лесен аз така по лесно ги намирам след като Ре мажор е с 2 диеза следващото четно число е 4 г.2 нагоре е Ми - Мажор после фа # . със 6 Ето ви и таблица аз съм я правил Цитирай
BlueZone Отговорено Април 26, 2013 Автор Отговорено Април 26, 2013 Това цялото нещо е т.нар. секундов кръг, който също го има в графиките, които съм постнал. P.S. При номенклатурата, използваща "H", няма понятие като "Hb", тъй като според нея, си бемол се обозначава с "B" Цитирай
emosms Отговорено Април 25, 2015 Отговорено Април 25, 2015 (Редактирано) ---Отговорих си на въпроса, може да изтриете поста Редактирано Април 25, 2015 от emosms Цитирай
sonata_composer Отговорено Декември 16, 2019 Отговорено Декември 16, 2019 Този последния кръг ми е сложен. Просто се брои... на 5 или 4. И минорните почват с ла минор, а мажорните - с до мажор. Лесно е. Цитирай
wiseppman Отговорено Декември 19, 2019 Отговорено Декември 19, 2019 На 9.08.2009 г. at 11:14, Kurt Uvash написа: Ами по принцип трудно. Понятията мажор и минор обикновено се свързват преди всичко с терцовите и секстовите тонове на дадена тонова редица, макар че не всяка тонова редица е длъжна да съдържа такива терцови или секстови отношения между интервалите. По пирнмцип тези неща се свързват с обикновените ладове, които съвсем условно също може да приемш за тоналности, макар че по-скоро групи от подобни ладове образуват семейството на дадена тоналност. Забележи че и не всички тонови редици (добре де гами) са длъжни да са седемтонови, както това е с: до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Тоналността е много разтегливо понятие. Нейното определяне е свързано с това да определиш кой е тоналният ѝ център, кога "идва и си отива" този тонален център, защото може да трае и само един такт. Да не говорим, че в някои ладове, може да получиш като мажорна терца и минорна секста, така и обратното: минорна терца с мажорна секста (някои от тях познати като мелодичен мажор, мелодичен минор дори мажор-минори). И все пак всичко зависи от взаимодействието продължителност-мелодия-хармония. За стандартните седем-тонови редове (ладове) си ги раздели на групи: три са ти мажорни (влизат в отделни мажорни тоналности всеки един от тях заради тона си от който започват по височина най-често, познато като гама) три са ти минорни (влизат в минорни тоналности) и един ти е уж минорен само че с умален квинтов тон и изобщо е голяма калъчка. Ако си запознат с някои наименования: йониски, лидийски и мисколидийски са ти мажорните, дорийски, фригийски и еолийски са ти минорните, а локрийския е калъчката. Така Ре йонийски, Ре лидийски, Ре арабски мажор, Ре мисколидийски и още доста други Ре-та ти създават група на тоналност Ре мажор. Аналогично и за другите без калъчката, която минава за минор, минава и към мажор (особено доминантния) изобщо, съвсем условни и разтегливи са тези понятия мажорна или минорна тоналност. Когато чуеш например: симфония № 13 в До минор означава най-често че или почва в някакъв минор от до (бил той мелодичен, хармоничен, дорийски или какъвто си е избрал композитора) или че завършва на такъв тон (или пък ни "води" към такъв завршек, ама така и не завършва на него). Просто тогава така е било модерно да се означават композициите, както сега примерно е модерно нещо просташко да сложиш... примерно. Не искам да споря, но в теорията дорийския и фригийския ладове се водят за минорни, заради малката терца, а лидийския и миксолдийския- за мажорни, съответно заради голямата терца. Освен "църковните ладове" подкрепени от темперирания строй, всъщност сега, освен гореспоменатите, най-много се изаполват доминантния фригийски (фламенко, метъл) и хиджас (чалга). За локрийския няма да говоря, използват го само акордеонистите защото имат копчета на баса за умален акорд Цитирай
wiseppman Отговорено Декември 19, 2019 Отговорено Декември 19, 2019 На 20.04.2011 г. at 23:03, newwave написа: В нета съм срещал методи за построяване на акордни прогресии с тези кръгове, аз от чужди сайтове съм си научил по-голямата част от теорията, но това така и не можах да го схвана, не че съм го чел подробно де. Бих се радвал ако някой ми разкаже накратко как става това нещо Може би си чувал за така наречения елипсис- най-често квартови скокове. Цитирай
wiseppman Отговорено Декември 19, 2019 Отговорено Декември 19, 2019 На 28.09.2009 г. at 14:38, kolio_k написа: Еми всъщност не, могат да се използват още много други акорди. Като изключим по сложните варианти ( а те са страшно много и най различни ) и говорим само за най базисна хармония, все пак остават възможности като например - Fmaj G7 Bbmaj B полуумален, Dmin 6 D7 Esus E alt F7 и тн. Изброих тези, но има още много и то в рамките на най обикновената, тривиална хармония. Ако наистина се интересуваш от такива неща е добре да се позанимаваш с хармония, за предпочитане с учител The Beatles, Deep Purple, Uriah Heep, Pink Floud ... и т.н не са имали учители. Може би затова са направили такава музика- без правила, с паралелни квинти, примерно, времето е наше... Цитирай
sonata_composer Отговорено Декември 24, 2019 Отговорено Декември 24, 2019 On 4/21/2013 at 5:56 AM, trendkiller said: Не е ли просто в пъти по-лесно да запомниш всичките тоналности до 5-6 знака, примерно? Не че има значение, освен ако не правиш аранжимент за някакъв вид ансамбъл. Изключително умно от твоя страна да кажеш това. Наистина, основата е най-важна за каквото и да е изкуство. А в случая тук тоналностите е много по-лесно да бъдат разглеждани по оригинал, не по някакви нови системи. On 12/19/2019 at 2:31 AM, wiseppman said: The Beatles, Deep Purple, Uriah Heep, Pink Floud ... и т.н не са имали учители. Може би затова са направили такава музика- без правила, с паралелни квинти, примерно, времето е наше... Те не са имали учители, но това не значи че учителите са ненужни. Всъщност според мен за всеки човек, занимаващ се с музика е задължително поне малко да понаучи основни неща, като например ЕТМ, елементарни хармонични правила, също и инструментознание, музикален анализ.... Да, тези хора си създават друг тип музика, но от гледна точка на изкуството музика е добре поне малко в основни линии човек да е запознат какво всъщност се оптива да прави или вече прави. Знанията не са демоде. Те са необходимост. Цитирай
wiseppman Отговорено Декември 25, 2019 Отговорено Декември 25, 2019 На 24.12.2019 г. at 21:48, sonata_composer написа: Изключително умно от твоя страна да кажеш това. Наистина, основата е най-важна за каквото и да е изкуство. А в случая тук тоналностите е много по-лесно да бъдат разглеждани по оригинал, не по някакви нови системи. Те не са имали учители, но това не значи че учителите са ненужни. Всъщност според мен за всеки човек, занимаващ се с музика е задължително поне малко да понаучи основни неща, като например ЕТМ, елементарни хармонични правила, също и инструментознание, музикален анализ.... Да, тези хора си създават друг тип музика, но от гледна точка на изкуството музика е добре поне малко в основни линии човек да е запознат какво всъщност се оптива да прави или вече прави. Знанията не са демоде. Те са необходимост. Животът и сцената също учат... който може- си може... Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.