Как да подходим с децата?

[Тропчо]

Благодаря за изчерпателния отговор.

Явно съм тотална консерва, но това нещо ще го опитам, май. Преди 20-25 години се опитвах да си записвам на касети акомпанимент и да свиря върху него, дейба!

Както и да е, ся имам друг проблем със синковеца, щото в момента си обясняваме какво е А, C, G (това са трите акорда, които е фанал от нета) не знае какво е До-Ре-Ми-Фа–Сол... ама си е харесал електричка Джаксън за 600 кинта. Сега се чудя да му го купя ли, за да го отдалеча от Плейстейшъна, на който седи по цял ден.
Хора, как се оправяте с вашите деца? Как ги учите? Вие ли ги учите или ги пращате на курсове при други, да им берат гайлето...?

Ама, това май е за друга тема. То си е за друг форум, де!

Извинявам се, леко емоционален съм. Да си призная и на две мастики.

[musicman]

Аз моята девойка я наблюдавах в къщи за какво ще се хване. Имам китари, барабани, клавишни.... бе дрънка нещо но няма желание да се учи. И накрая реших да я заведа на "Ден на отворените врати" в ЦМА. Там бяха всички преподаватели, минахме през всички стаи, всеки и показа нещо и накрая тя хвана за ръката госпожата по пеене. И я записах на пеене. На това няма как да я науча. Не че на китара примерно щях. Можеше да и покажа някакви акорди или скали, но не знам как да я науча. За това залагам на професионалисти. 

[Koobenot]

В моят живот решаваща роля изигра средата. От 8 до 13 г. възраст ходих на частни уроци по класическо пиано, накрая на годината имахме концерт пред 20 баби в една църква, не беше от най-вълнуващите преживявания. Все пак, не мога да отрека, че класическата школа дава прекрасна основа по отношение на слух, гами, арпежи, тоналност, аранжимент, прецизност и всички други важни елементи свързани с музицирането. В последствие като тинейджър засвирих по разни училищни банди ... и така до ден днешен. От гледна точка на учител съвсем любителски съм показвал на малчугани прости мелодии, "Twinkle, Twinkle, Little Star", да речем. Забелязал съм, че децата не са еднакви, едни са супер самонадеяни и искат сами да учат Sweet Child O'Mine, други искат да им показваш и да ги водиш, трети пък нищо не ги вълнува и със сигурност музиката не е тяхното призвание. Ако трябва да сложа някакви щрихи върху това кои са решаващите фактори в изграждането на едно дете като музикант, според мен е комбинация от среда, дисциплина, личностни интереси и темперамент. Ако имаше някаква работеща формула за всички надали щяхме да водим тази дискусия. Все пак чисто професионално не бих се наел да показвам каквото и да било, особено ако детето има някакви уникални заложби, със сигурност трябва да се работи с педагог ... ако има мерак, другото само си идва на мястото. 

[Тропчо]

И аз, май се отказвам. От една страна си давам сметка, че солфежът е задължителен, тръгнах с видовете ноти, тактове, тонове- полутонове, минори- мажори... и в един момент прехапах долната джука. Аз също съм почнал с пианото и се усещам как до ден днешен си представям клавиатурата и я "редя" по грифа!! Процесът е бърз и го правя инстинктивно, но предполагам, че е неправилен и напълно излишен за бъдещ "китарист".

Ахахаха, годишните промоции- концерти пред баби, дядовци, родители и приятелчета, наистина си бяха гадно преживяване.

[Koobenot]

3 hours ago, Тропчо said:

Ахахаха, годишните промоции- концерти пред баби, дядовци, родители и приятелчета, наистина си бяха гадно преживяване.

Положението дори беше още по-трагично, защото имам и записи на VHS касета ... 

[Тропчо]

Такива екстри по мое време нямаше, но като знаеш, че си объркал на две места, а ти казват "супер беше, никой не разбра", напрао ти иде три дни да не излизаш от стаята си.

[Koobenot]

^ Именно. 

[Тропчо]

Купихме Джаксъна.

Купихме и карта 150 кинта, вързахме я към лаптопа, извадихме звук към слушалките, свалих от тавана един много як (за '80-те години на миналия век) касетрекордер, купуван от Сингапур и чакаме комшиите да изреват.

Готиното е, че съм домоуправител на блока от 15 години и никой не иска да ме смени. а сега може и да ме натирят и да си изберат някой друг.

[Koobenot]

Апартамент и геролтии не влизат в едно изречение. Затова и репетираме в репетиционна, верно, кихаме по някоя стотинка всеки четвъртък, обаче си правим кефа и не пречим на никого. Иначе ако вкъщи се стърже на стайни нива (под стайни нива да се разбира "оживен разговор"), няма ядове, иначе според мен не е гот. Така както не искаш комшията да ти надуе парчето на Зеннун Татa - "Бай Георги", така и ти не искаш да му надуваш главата с разни джъ-джъ стъргалки, пък ако ще да си Дедо Господ у кооперацията. Между впрочем парчето на Зеннун Тата е с много закачлив текст, ако имате нерви, чуйте го ...

 

[Тропчо]

Утре чакаме учител. Препоръчан от комшиите. Човекът ходи на място, може би няма собствено местенце, или го прави за улеснение на ученика... но изрично попита имаме ли класическа китара вкъщи. Е, имаме. Нямам си идея как ще накара синчето да си махне палеца от шеста струна, за да хване широкия гриф.
Ще споделям тук впечатления.

[Baby Thomas]

Палецът на шеста струна е жизненоважен за "нормална" китара и за бас. С палец зад грифа не се свири, особено с дисторшън, защото има ужасно много паразитни шумотевици. За мен е малоумно да се учи човек така.