Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Публикувано

Бележка от модератор: преместих постове, които оригинално бяха в друга тема, за да си имат собствена тема.

Ето я оригиналната тема, където бяха първоначално:

----------------

Ето го първото мнение от преместените:

On 7/15/2023 at 10:59 PM, dedo pop said:

Подреждане на музика 5.jpg

Добра ориентация е имал още от малък. :D

Отговорено (Редактирано)

Баси-лиготиите, Тъпа-Остра ....

За всеки влак си има пътници и музикалната ориентация и избор е лично-право на всеки индивидуално.

Все-едно да определяме цветовете кой е тъп и кой остър , или пък вкусовете на храната сладко/солено и т.н.

Като срещнха в този живот толкова-ограничени хора като коне с капаци, чак на мен ми става тъпо и си мисля че съм тъп....

Пък де да знам може и аз самият да съм тъп и другите,които мислят като мен ....

Редактирано от Apple&VSTI
Отговорено

Знаех си, че все някой ще го приеме лично, макар, че изречението ми имаше съвсем друг смисъл. ;) Не съм искал да обидя никого, тъй като прекрасно знам, че в този форум има хора, които са фенове на поп-фолка. Изречението ми в горния пост визираше факта, че едно дете на тази възраст възприема музиката доста по-първично от нас, които вече имаме някакъв натрупан слухов опит в най-различни стилове. Всеки си има собствен естетически вкус, който трябва да се уважава и съм сигурен, че някое друго дете на неговата възраст, отраснало в друга звукова среда, също би класифицирало в категорията "тъпа" някой диск на Павароти или Глен Гулд примерно, в което няма да има нищо чудно предвид, че много пъти съм чувал от случайни хора обобщаващата квалификация за всички жанрове в класическата музика, изразяваща се в единствената думичка "опера". ;) И макар да не слушам поп-фолк...за да не си помисли някой, че аз съм някакъв върл чалга-поп-фолк-мразец, само ще спомена, че в началото на 2000-те, малко по принуда на обстоятелствата ми се наложи да работя около 2 години единствено в тази област. По тази причина се познавам с аранжорите и голяма част от "звездите" на Пайнър и АРА (по онова време), защото ми се налагаше постоянно да работя или дори само да се засичам с тях по прослушванията и участията. Както и да е, мисля че изместваме доста темата за талантливия син на дедо поп, само заради едно грешно разбрано изречение...

Отговорено (Редактирано)

Това не пречеше навремето чалготеките да са пълни, салфетките да се сипят по пода, а народът да щрака с пръсти точно на "пиленцата" на бат'Милко. ;)

Ако се върна назад, за ония 2 години толкова неща видях, че сигурно мога да напиша книга. Из архивите ми все още лежат някъде първите ми записи на някои от бъдещите звезди на Пайнер или аранжиментите с оригиналните беквокали на Ивана, Нелина и сие, що кафета съм изпил в кафенето на Пайнер в Димитровград я със Стефан Статев, я с някой друг от аранжорите им, а колко пъти съм водил "кандидати" на прослушвания в "Приказките", даже и аз не знам. "Интересно" време беше, но едновременно с това изобщо не се чувствах на мястото си, защото както споменах обстоятелствата ме принудиха да навляза за малко и в тази област, която ми е доста чужда, но тъй като умея бързо да превключвам и едновременно с това чувствам задължението да върша качествено която и да е работа, може би затова 'самоиздържах' цели 2 години. :) 

И понеже не знам защо продължаваме да обсъждаме тия странични теми тук, ако искаш премести последните 5 поста някъде другаде...и аз не знам къде...

Редактирано от yamaha
Отговорено (Редактирано)
преди 28 минути, yamaha написа:

Това не пречеше навремето чалготеките да са пълни, салфетките да се сипят по пода, а народът да щрака с пръсти точно на "пиленцата" на бат'Милко. ;)

Ако се върна назад, за ония 2 години толкова неща видях, че сигурно мога да напиша книга. Из архивите ми все още лежат някъде първите ми записи на някои от бъдещите звезди на Пайнер или аранжиментите с оригиналните беквокали на Ивана, Нелина и сие, що кафета съм изпил в кафенето на Пайнер в Димитровград я със Стефан Статев, я с някой друг от аранжорите им, а колко пъти съм водил "кандидати" на прослушвания в "Приказките", даже и аз не знам. "Интересно" време беше, но едновременно с това изобщо не се чувствах на мястото си, защото както споменах обстоятелствата ме принудиха да навляза за малко и в тази област, която ми е доста чужда, но тъй като умея бързо да превключвам и едновременно с това чувствам задължението да върша качествено която и да е работа, може би затова 'самоиздържах' цели 2 години. :) 

И понеже не знам защо продължаваме да обсъждаме тия странични теми тук, ако искаш премести последните 5 поста някъде другаде...и аз не знам къде...

Да прав си че беше интересно време , само където през 90-те не летяха салфетки, а купища-истински безпризорни и безотчетни пари.

 

Това със сълфетките е простотията на келешите след 2000-та година по заведенията , дето само са чували как се е правело когато те не са били родени или са ходели прави под масата с вдигнати ръце, и сега поради липса на пари го интерпретират със салфетки - жалка работа .....

Редактирано от Apple&VSTI
Отговорено (Редактирано)

Споменах за салфетките, защото двете ми години "забежка" бяха в началните 2000+, когато Пайнер вече беше започнал да полира чалгата и да я превръща в жанр, с измисления термин "поп-фолк". А що се отнася до безотчетните пари, ако се върна още по-назад във времето, мога да разкажа една интересна случка...През 90-те имах един период, в който работех по съвместителство в свободното си време като консултант по клавирите и пианата в магазина на Иван Бозов в Пловдив. Там ща-не ща също съм имал доста контакти с множество чалга изпълнители или цели оркестри, които идваха да си купуват апаратура. Един ден си бях вкъщи и Иван ми се обажда по телефона и вика - "След малко ще ти пратя едно момче, дето иска да купува апаратура, но не знае каква...да му обясниш кое-какво и да му спретнеш един сетъп". Идва след малко въпросното момче и започва да ми обяснява, че е от района Петрич-Благоевград, има отпусната сума от някакви баровци там, които искали да направят чалга студио, той щял да записва в него и по подобие на АРА и Пайнер после щели да записват още певци и оркестри. Започнах да му обяснявам какво е необходимо за едно студио, изброих му всички компоненти и като стигнахме до миксера му казах, че от моя гледна точка 24 или евентуално 32 канала ще са му напълно достатъчни. И понеже имах опит с Mackie (все още имам няколко техни миксера), препоръчах му един от техните по-големи VLZ-модели, които щяха да му свършат идеална работа хем за студийна работа, хем за live. Грешката ми беше, че не тръгнах с въпрос за бюджета, за да се ориентирам какво точно да му препоръчам, защото той веднага ми зададе въпроса "Колко струва това Mackie?". Аз винаги съм се самофинансирал, понякога с големи трудности и лишения особено в началото и за мен по онова време $1000 си бяха много пари, и след въпроса му, предположих, че като му кажа сума от $1000+ само за миксера, ще го стресна и общо взето се получи пак така, но с обратен знак. ;) "Ами миксерът струва хиляда и еди колко си долара, обаче имай предвид, че е практически безшумен, има няколко буса и сума ти екстри, реномирана марка и т.н.". Забелязах, че започна да ме гледа странно, но го отдадох на това, че се е стреснал от цената. Киро (така се казваше) помълча малко и изцепи "Само хиляда и еди колко си долара?? Това ще е някакъв боклук сигурно - дай нещо по-добро."...след което аз започнах да го гледам странно и се сетих да го попитам за бюджета. Оказа се, че някакви местни мафиотчета са му казали - "Отиваш в Пловдив, взимаш един сет за студио, а за парите - колкото излезе...$50 000...$100 000...няма значение". Та така стоеше въпросът за безотчетните пари през 90-те...и за това време мога да напиша книга...даже две. :greenangel: А иначе въпросният Киро беше същият, който стана известен с "Батальонът се строява" (дуо "Южен вятър"). :)

 

@CyberGene, бая постове ти се очертава да местиш. :D

Редактирано от yamaha
Отговорено

Да се включа и аз по темата с уточнение. Има две съвсем различни неща:

— Да се уважава изборът на всеки слушател

— Да се коментират качествата на дадена музика в контекста на музикантски форум

Посмъртно не може никой да ме накара да слушам поп-фолк, независимо какъв, колко е качествен, колко музикантски и т.н. (примерно Ибряма — определено най-високо ниво на музициране!), просто не е моето. Но абсолютно уважавам избора на хората, които харесват тази музика, дори най-мазните и простовати чалгии, за които едва ли би имало спор от когото и да е, дали притежават музикално-естетични качества — нямат 😀 Но да повторя: абсолютно ОК съм всеки да слуша каквото си иска, дори се дразня на хора, които прекалено демонстративно обиждат тези стилове.

От друга страна, музиката е емоция и изкуство, така че всяка критика е добре дошла, в това число да определяме нещо за „тъпо“. Подразбира се, че това е лично мнение, така че няма нужда дори да се уточнява. Ми то и в класическата музика и джаза има (за мен) много тъпи неща. А предвид и това, че сме музикантски форум, го намирам за съвсем приемливо да обсъждаме и дори категоризираме (разбира се с внимателни думи) всяка  музика от гледна точка само на музикантско и музикално качество и съдържание, без оглед на това доколко качествено стимулира хората да хвърлят салфетки и да поглъщат кебапчета с ракия, защото тези последните са характеристики, нямащи общо с музиката особено пряко, иначе са си валидни забавления, за който си пада по тях. 

Отговорено

Ти добре премести постовете, само дето обаче излиза, че тая тема е специално създадена от мен, а не че са постове, преместени от друга тема...не че има голямо значение, но да го уточня все пак, че не съм имал намерение да отварям такава тема. :)

Отговорено

Няма възможност са се вкара някакво изкуствено първо мнение, което да уточнява каква е темата. Гледам и че не се вижда някакъв линк от коя тема е отделено, той форумът е с нов софтуер от известно време. Но мога да редактирам първия ти пост и да обясня за какво иде реч. 

Отговорено

Спокойно, аз нали го уточних вече. :) Притеснява ме поп-фолк феновете, които не са следили развитието в онази тема да не помислят, че съм отворил специална тема само за да ги провокирам. ;)

Отговорено
On 7/18/2023 at 10:35 AM, yamaha said:

А иначе въпросният Киро беше същият, който стана известен с "Батальонът се строява" (дуо "Южен вятър"). :)

Кирил Котрулев - "Кико" e добър кръчмарски музикант, както спомена вече и колегата @yamaha.

Темата за чалгата винаги разпалва страсти по време на дискусии, защото спорят хора от различни светове. Музиката не е математика, но можем да поставим две основни оси, върху които се получават повечето полемики, а именно:

  • естетическо търсене и/или перфекционизъм в текстовете
  • естетическо търсене и/или перфекционизъм в музиката

Макар, че музиката няма рамки, ако сложим някакви опорни точки с примери от съвременна рок/поп/фолк/world музика можем да се опитаме да разберем защо се получава така.

Извисени текстове, компромисна музика

Типичен пример затова са тъй наречените поети с китари няколко акорда, но красива поезия. Представители от цял свят - Гриша Трифонов, Митко Таралежков, Владимир Висоцки, Булат Окуджава, западните им еквиваленти - Джони Кеш, Боб Дилън, Джони Мичъл, Джеймс Тейлър и т.н. Тук съм забелязвал спорове в стил "ама той свири 4 акорда, голяма работа ..." без дори човекът да си е направил труда да седне и да прочете за какво става въпрос.

Компромисни текстове, извисена музика

Ами поп-фолкът (в голямата си част) и рокенролът (комерсиалният). Ако някой си мисли, че в "Wop bop a loo bop a lop bom bom Tutti frutti, oh rootie" има повече смисъл от това да слуша "Ласмаки-джасмаки кастофони-мастофони, герапу ..." и т.н. жестоко се е объркал. Има една прослойка от българите, които си мислят, че като защитават на всяка цена западната музика си внушават, че така ще бъдат по-ценени от околните и в очите им ще изглеждат като по-прогресивни и извисени личности. Колко смислено е това, мисля, че няма нужда да го коментирам, не желая да подценявам интелекта ви. В този жанр си има и изключения по осите - чалга парчета с хубави текстове и сложни пасажи за свирене и виртуозен рокенрол ... виж, при него не съм срещал някакви кой знае какви текстове ... но може и да има.

Извисени текстове, извисена музика

Pink Floyd, Queen, ФСБ, Yes, Toto, Asia, Periphery, Dream Theater, Radiohead, Tool, Frank Zappa, Eagles ... повечето музиканти (хоби, и не само) трудно се хващат да правят кавъри на такива изпълнители, защото шанса да се подхлъзнеш е огромен било то музикантски или като произношение (ако е западна творба). Тук полемиката идва от факта, че хората с по-бедна култура нито разбират естетическото търсене на текста, нито на музиката и тя за тях е "тъпа", както конкретизирахме терминологията по-горе.

Компромисни текстове, компромисна музика

Тук жанрът мисля, че няма особено значение, правени са много компромиси, резултатът е отчайващ.

Компромисни/никакви текстове, силно-извисена музика

Всички инструменталисти виртуози от всички стилове  Петко Радев, Наско Канара, Ибро Лолов, Ангел Капсов "Жигули", Иво Папазов - Ибряма, Венци Такев, Джо Сатриани, Стив Вай, Ерик Джонсън, Пат Метини, Кори Уонг, Хърби Хенкок и т.н. Нарочно дадох музиканти от различни стилове, за да покажа, че всеки един от изброените е виртуоз на инструмента и жанра си и това може да буди само възхищение и има (или понякога няма) някакъв текст, колкото да не звучи гола творбата. Вече на кого какво ще му хареса е съвсем отделен въпрос свързан с музикална култура, възпитание и личностно търсене.

Някакъв баланс между двете 

Примерите тук са безброй, основно са от поп музиката, харесвани са от широка група от люде, а за един музикант няма по-голяма награда от признанието както на музикалната гилдия, така и от феновете и критиците. Тук мисля, че безапелационен победител в световен мащаб е Michael Jackson, макар че според мен музиката му е по-велика от текстовете, но това си е мое мнение.

Много хора може да спорят с мен за достоверността на стиловите рамки или за факта, че във всяка една от категориите има изключения и ще бъдат напълно прави. Опитвам се да поставя някаква медиана и да усредня ситуацията с примери, с цел като се изключи конкретиката да се разбере идеята и смисъла. Този похват често се ползва в педагогиката и психологията. 

Ако трябва да обобщя с едно изречение разни хора, разни идеали. Нека всеки открие мястото си и да е щастлив със себе си и нещата, които харесва.

Отговорено (Редактирано)
Преди 1 час, Koobenot написа:

....спорят хора от различни светове.

Ако някой си мисли, че в "Wop bop a loo bop a lop bom bom Tutti frutti, oh rootie" има повече смисъл от това да слуша "Ласмаки-джасмаки кастофони-мастофони, герапу ..." и т.н. жестоко се е объркал.

Много хора може да спорят с мен за достоверността на стиловите рамки...

Бих поспорил с теб, че никой западняшки текст, дори и най-тъпият, не може да се опре и на малкото пръстче на шедьоври като "Шест кокошки съм заклала" или "Тез червени домати, кой ги мама разклати". :D Мога да дам още много примери, защото както спомена по-горе за различните светове, аз съм сновал между двата и даже си спомням, че тогава за една нощ ми се наложи екстрено да направя авторски денс-ремикс на "100 патрона", който една начинаеща поп-фолк звездичка трябваше да пее на следващия ден в някаква голяма чалготека в Бургас. Така че обобщението за спора между привържениците на тия два свята бих могъл да го изразя пак с текст от песен - "Куче влачи рейс, диря няма хей....". :)

 

П.П. Иначе обстоен разбор си направил. :thumbs_up:А след напускането ми от света на поп-фолка, няколко години записвах основно български хип-хоп, който беше доста популярен през онова десетилетие - там пък на какви ситуации и личности съм попадал...даже не смятам и да започвам да разказвам, че сигурно вече ще ме изгонят от форума. :greenball:

Редактирано от yamaha
Отговорено

@yamaha Преди всичко искам да кажа, че това са си някакви мои си размишления и те нямат нищо общо с конкретния ти допир с тези хора и събития, на които ти си бил свидетел, най-малкото заради разликата във възрастта ни, а и в експертизата ни. Все пак ще се радвам да прочета на ЛС за кои неща искаш да поспорим с цел да не внасяме отровен злак във форумното общество и да не нарушаваме правилата на форума.

Ако трябва да обобщя в кратце с още по-абстрактна мисъл - радвам се на всяка музика, която е направена с любов и умисъл, без значение от нейния произход. За всичко останало мисля, че животът е твърде кратък човек да си губи времето с безсмислици.

On 7/18/2023 at 10:20 PM, yamaha said:

Бих поспорил с теб, че никой западняшки текст, дори и най-тъпият, не може да се опре и на малкото пръстче на шедьоври като "Шест кокошки съм заклала" или "Тез червени домати, кой ги мама разклати". :D ...

Единственият аргумент, който взима превес в полза на западно-европейската музика спрямо нашата от гледището на българина е фактът, че нашенецът ще се сблъска с друга азбука/език/култура. Във всички останали случаи, естетическото търсене има същата ниска стойност като тази на чалгата. Мислиш ли, че имагинерният Джон Смит, роден в Щатите, който има акъл малко повече от това на средно-статистическия консуматор, ще се захласне по текстовете на Елвис Пресли? Дълбоко се съмнявам в това ...  

  • 3 months later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.