Правила за свързване на акорди (?)

[SiNe_WaVe]

В една книга за Хармония прочетох правила за свързване на акорди, а сред забранените хармонически последователности имаше неща, които фантазията не ми ги побра много:

 

Пише, че са забранени "Явните паралелни квинти, октави и прими " между два гласа. За пар. квинти и октави схванах, но какво ще рече това паралелна прима, като прима е интервал 0 (което даже може да се каже и че не е интервал.)

 

За скритите паралелизми пише "... забранени в случаите, когато се явяват м/у бас и сопран при скок в сопрана" - какво ще рече СКОК В СОПРАНА ?

 

И още 1 допълнителен въпрос.. тъй като 2 едновременно изсвирени гласа не би трябвало да са в интервал 1 или 2 полутона, то същото ли важи ако вместо това интервалът е Октава + 1 или 2 полутона (12 + 1 / 12 + 2) ?

[antonium]

прима е трета свободна и четвърта V прагче на китара в ми строй,

а паралелна става когато после изсвириш трета II прагче и четвърта VII прагче

 

на пианото прими няма как

[Steppenwolf]

За примата - прилагаш принципа като при другите интервали, т.е. да не се сливат в прима и да вървят заедно двата гласа. Разбира се, оркестрацията е отделен случай, където може един инструмент да повтаря друг на интервал октава, квинта, прима и т.н. - тогава целта е именно специално повторение на даден глас, не въвеждане на друг глас. А посочените комбинации се избягват, понеже гласовете се сливат акустично, губят независимостта си и колоритът рязко избледнява.

Скок в сопрана - движение, прескачащо диатонична степен; движение, по-голямо от секунда.

Октава + секунда (нона) може да се наблюдава и по-нататък в учебника ще срещнеш подобни моменти. При малкото разстояние от 1 или 2 полутона тоновете произвеждат силен дисонанс. Разбира се, с разширяване на хармоничния език и в музиката на 20. век може да се наблюдават акорди, съдържащи такива интервали, както и цели струпвания от такива - при клъстерите.

[CyberGene]

Прочитането на един класически учебник по хармония от този вид, в който се говори за гласоводене, паралелни квинти и т.н. може дотолкова много да ти направи каша в главата, ако не си склонен към абстракции, че да те откаже да се занимаваш с хармония. Много погрешен, старомоден и академичен подход е това. След две години занимаване с хармонията на Парашкев Хаджиев дотолкова ми се беше промил мозъкът, че когато започнах да се заслушвам в джаза, си виках - "Абе какво става тука бе, какво е това звучене, какви са тия работи, как го правят това??? " Не можех и за миг да предположа, че това звучене се предизвиква от многозвучия (представяте ли си, самостоятелно?!) и то построени по специален начин. Изобщо за един съвременен музикант ми се струва супер сухарско и погрешно да се тръгва с учебници по класическа хармония. Затова и имам познати музиканти от старата школа, които дори за някакви прости рехармонизации ми викат "А, как го правиш това?". За мен една теория не бива да почва от вътре-навън, не бива да започва със забранените неща. Напротив, тя трябва да дава свободата за всичко, евентуално накрая да говори за хубаво и лошо. Не че отричам тази класическите книги, хора си има за всичко, може пък на някои да им е по-добре да си четат класическите книги по хармония. Е, аз се отказах в един момент и четох книги по джаз-теория, които в повечето случаи съдържат някои грешни примери (дори и от гледна точка на джаза), но те научават на това какво е разрешено, а след това от само себе си и интуитивно ти сам ще разбереш кое звучи добре и кое - не. Много ви моля, това е мое лично мнение и моят път на развитие, не искам никого да натоварвам с мнението си.

 

Моят отговор на въпроса за правилно и неправилно свързване на акорди. НЯМА такова правило Всеки акорд може да се свърже с всеки! Почни да експериментираш и сам ще разбереш кога се получава по-добре и кога не чак толкова. В метъл музиката се свирят основно паралелни квинти - ама си има фенове. В поп музиката и джаза е бъкано с всякакви паралелни интервали - октави, квинти, прими и т.н. Ама никой не съм чул да се оплаква от некачественост. След като си стигнал дотук да питаш за тези неща, имам голямото подозрение, че си точно от тези, дето не им се удава да четат класическа хармония Спокойно, не си сам! Единствено ти трябва да прочетеш какво е тоника, субдоминанта, доминанта - това са основните понятия във всички стилове музика и повечето неща произлизат от тях, но неща като гласове, гласоводене, модулация и т.н. само ще те объркат.

[Steppenwolf]

Мненията ни със CyberGene споделят обща зона. Аз лично не използвам тези неща за ограничение, а по-скоро за разширение; извличах ги, генерализирах ги и ми служиха опознавателно по отношение свойствата, закономерностите в музиката. Според мен, другите е добре да подхождат подобно, а не да приемат това за правила на музиката изобщо, тъй като в изкуството няма забранени неща и първо е то, после е обясняващата го теория. Когато не говорим за някакъв ограден от времето период/стил, който да ги обединява и съдържа като своя характеристика, те просто се разпиляват в безкрайността. Съответно и нещата, описани в повечето класически учебници, се отнасят до т. нар. common practice period (период на обща практика на композиторите), а именно 1600 - 1900 година. Това не обхваща джаз, авангардни течения и днес.

[kolio_k]

Тези правила за които говориш,най вероятно си ги чел в учебник по хорова хармония за музикално училеще.Ако се занимаваш с нещо друго,моят съвете-зарежи го,само ще те обърка,абсолютно неприложим е в поп,рок или джаз контекст

 

п.п.Напълно съм съгласен със CyberGene

[SiNe_WaVe]

За "объркването" - всички сте прави. И то не защото тези правила си противоречат с много примери, а просто защото са написани по объркващ начин, сякаш професор преподава на професор. Аз обаче искам да ги усвоя по друга причина, а тя е съвсем експериментална - да разбера кое правило работи в моя полза и кое - не(ето това е важно да се има предвид). Но за да стане това, то трябва да ги възприема по достъпен начин. Учебникът не е по хорова хармония. Той е просто по Хармония - за уточнение "Парашкев Хаджиев" е авторът, изданието е шесто. Прави ми впечатление, че такъв класически автор употребява много сложен академичен език, изреченията са дълги и трудни за разбиране от човек, който тепърва се хваща с композиране. Да си продължа мисълта... наясно съм, че неработещото правило не бива да се прилага.. даже четох някъде, че дори и Бетовен спокойно е нарушавал правилото за Voice Overlapping.. и нормално, защото не можеш да кажеш на музикалния гении, че е нарушил закон, когато произведението му звучи прекрасно.. с 2 думи, мога да сравня виждането си с това на Craig - това са просто "указатели", които не е излишно човек да следи.. защото в определени моменти биха могли да се окажат и източници на идеи .))

 

За повтарянето на един инструмент от друг - има се предвид оцветяване например на пиано с китара ли ? Но тогава не говорим ли пак за двугласие - пианото на основния тон... и китарата на квинта/прима/от него? И ако така се движат заедно, къде отива забраната за паралелните движения? Звучи объркано... по-скоро противоречиво.

[PinTip]

братле, земи се фани за основата като си начинаещ

тука съфорумника адхок го е написал зверски ясно и умопомрачително

ето ти на чети и спри с тея "правила", глупости и т.н.

 

цъкай тука и чети мълчаливо

[NIKOCHIM]

Аха-а-а-а!!! Винаги съм се чудел що като свиря и композирам все излиза рок и метал/ най-общо казано/ а то що? ....щото не съм знаел "правилата". РЕСПЕКТ!

[SiNe_WaVe]

братле, земи се фани за основата като си начинаещ

тука съфорумника адхок го е написал зверски ясно и умопомрачително

ето ти на чети и спри с тея "правила", глупости и т.н.

 

цъкай тука и чети мълчаливо

 

Повтарям: Причината да знам правилата е експериментална.

 

След като изтеглих файла и въведох паролата, ми върна грешка "CRC failed in the encrypted file.....".

[Ивелин]

Лол пичове - чета и ви се чудя...

Класическата хармония си е класическа хармония!!!

Севилския браснар в основата си лежи на паралени терци (също не се допуска от класическата хармония, но става за слушане - дори някои го харесват)!

Както и примерите от писалите по-горе...

Това означава ли, че класическата хармония - SUX???

НЕ!!! Дори е нещо много важно за развитието на един широкоспетрален музикант.

Какво искам да кажа - баба знае 2 и 200...

Както математиката, така и този предмет се изучава с цел развитие, анализ и се учи докато сте още малки...

От личен опит го знам (помага)!

Но ако искате да си бъдете Noobs, свирете си каквото си искате, композираите каквото си искате (но познанията ще са ви от паяжината...

Искам да кажа, че от тази хармония (класическа) са произлезли класически парчета, които хората и до днес знаят...

Композиторите, придържащи се към нейните принципи са обявени за гении на всички времена (Класиците)!

Щом и вие си мислите, че сте по-яки от тях - УСПЕХ !!!

Не отричйте нещата, които не познавате - има хора, които и днес композират на класически принципи!

Няма значение от кои жанр сте (аз лично съм свирил от Класика, Метал и Джаз - до комерсиална музика)

За всеки влак си има пътници...не бъдете тесно-скроени!!!

Ако ще се занимавате с нещо - отдайте му се изцяло, иначе ще сте посредствени!!! (А ТОВА Е ЛОШО)

[BlueZone]

Аз лично съм съгласен с повечето мнения в тази тема. Имал съм периоди, в които тотално съм зачерквал класическите правила, имал съм и периоди, в които съм зачитал само тях и никакви други...

Не смятам, че за един съвременен музикант е добре да се закопава генерално в някоя от двете крайности. Както е казал Буда: "Истината е по средата."

Честно казано, аз не съм кой знае какъв фен на симфоничната музика като съвкупност от всичките и периоди, както междувпрочем не съм и фен на всички периоди на рока, метъла, попа и т.н., но като почитател на Бах да речем (и на барока като цяло), мога да кажа, че една сериозна част от т.нар. класически рок, разписана на партитура доста прилича на Бах като гласоводене и структура и т.н.

Бих дал един пример с една моя любима група - Rush и тяхната композиция YYZ. Който се интересува - нека разгледа и анализира.

 

Вярно е, че цялата рок музика по начало се базира на паралелни кварти, квинти и октави, но това не значи, че тя е антипод на симфоничната музика.

Всички тези видове музика са просто като различни езикови подходи за мен. Както например има разговорен английски, бизнес английски, поезия и т.н. Всички те си имат някакви правила за употреба и винаги е добре човек, в зависимост от неговата сфера, да се съобразява с тези неща.

 

Толкоз от мен по темата.

[antonium]

^ добре казано

[Steppenwolf]

Паралелните терци и сексти са нежелателни най-вече между бас и сопран, но не бих казал забранени, и не бива да продължават дълго в последователност.

Най-важни са контурните гласове от бас и сопран (т.е. двугласовата рамка). Същественото е тя да бъде построена добре и че ако това е изпълнено, композицията ще звучи добре, дори във вътрешността понякога драстично да се нарушават правилата за гласоводене, както казва и Хиндемит.

Освен това, напомням да различаваме нежелани паралелизми що се отнася до хармонията и желани що се отнася до оркестрирането - например флейта и виола може да вървят умишлено в унисон или квинти с цел удвояване.

Аз лично съм първо за запознаване с класическата хармония и контрапункт, след това с джазовата.

[Vlad]

Ако говорим за класическа и джаз хармония - те са толкова различни за мен, че изучаването на класическата от човек, желаещ да се занимава с джаз, не само няма да му помогне особено, но дори може да му попречи.

Ако пък говорим за рок и разновидностите му - те са много близо именно до класическата хармония.

 

Влад