NIKOCHIM

От тук можете да чуете цялото ЕР. http://mentalarchitects.bandcamp.com/album/patience-communication-understanding-go-ep

Хе - хе.....найс!!!!

Хех Те братята американци отдавна са се научили да правят звук.

Danke!!!

Парчето Go! от предстоящия ни мини албум е пуснат за свободен даунлоуд до 28 май, когато е официалната дата за издаването на албума. Линк: http://mentalarchitectsband.com/home.html http://www.youtube.com/watch?v=7kbpZ3Ek5BA

Видео към сингъла "Go!" от предстоящото ЕР "Patience, Communication, Understanding, Go!". http://mentalarchitectsband.com/

От средата на тялото към периферията от двете страни дървото е изтънено. http://www.fender.com/products/search.php?partno=0254505506

Новата ми олекотена лопата!!!

http://www.youtube.com/watch?v=f9neYzbY7vw

Tuner Ibanez - Boss GEB7 - Boss CEB-3 Bass Chorus - ProCo RAT 2 - Aphex (compressor) - Tech21 SansAmp Bass Driver DI - Morley Volume Pedal - Line 6 DL4 - (и от време на време накрая закачам Dunlop Tremolo Pedal) Пробвал съм различни варианти с педалите, нов този вариант намирам най-оптимален за своя звук. Lord Of Darkness, Защо поставяш EQ-то след компресора? Питам защото ми е любопитно да чуя други гледни точки за това. Аз лично предпочитам да "обера" излишните честоти преди да компресирам, но може би има различна причина да поставяш EQ-то след това. Просто любопитство.

Тц, тц!!! Лооошо. Можеше голяма игра да падне.

Та има ли ентусиасти които да се занимават с подобни неща? http://www.youtube.com/watch?v=qMut7fGCoQQ...feature=related или

Тоя бас започнах да го ползвам за всичко друго, само не и като бас китара. http://www.myspace.com/nikochim Поздрави.

Открих проблемът! Колкото и безумно да звучи целия проблем идва от уайърлес модема. В момента в който го спрях, проблемите ми приключиха. Кой би могъл да предположи хе хе. Благодаря на всички които се отзоваха. Поздрави

Здравейте колеги. От известно време се блъскам с един проблем и не мога да открия решение. Честно казано, не знам дали проблемът е софтуерен или хардуерен, но малко идеи ще са ми от полза. Та проблемът е следния: Лаптоп Compaq PadCQ61 и свързани към него чрез USB 2 Korg padKontrol, M-audio Oxygen и саундкарта E-mu Tracker Pre. Използвам софтуер само на Native Instruments. Това е линк за да чуете какво се случва докато всичко това работи : http://www.box.net/shared/aqx2euipg5 Ще ви кажа какво опитах за да не се получават повторения. Не е от Уиндолс-а, защото пробвах и уин 7, ХР и в момента съм с ХР 64 бит. Не е от латенцията защото се проявява и при 10 мсек и при 100 мсек. Не е от външната саундкарта защото и с вътрешната /на лаптопа/ пак е същото. Проверих и сравних ЮСБ-тата, но и там всичко е точно. Пробвах няколко АСИО драйвера без промяна. Не е от софтуера защото съм ползвал същия на стария ми лаптоп,който е с доста по-ниски параметри и си работеше ок. Не товари процесора, нито рам-та. Честно казано вече не знам къде да търся. Като стартирам софтуера всичко тръгва нормално, но след около 2-3 минути започват да се появяват спорадични пуканки които постепенно се увеличават докато достигнат това ниво, което чухте на семпъла. Ако имате някакви идеи ще се радвам да споделите. Предварително благодаря.

Абе, браат! Ти не я ли продаде тая китара?

Аз съм с Ernie Ball ама това е защото съм с 6 струнка и тук няма голям избор от марки с 6 струнни комплекти, а пък ако трябва да съм честен ме и мързи малко да си сглобявам. Иначе съм фен на Ротосаунд.

Мдааа, ще тря се рефрешна и аз. Spector Legend Clasic 6 - SansAmp Bass driver DI - Boss GEB 7 - RAT 2 - Boss CEB 3 - Aphex compressor - Morley Volume Plus - Akai Headrush E2 - Gallien Crueger RB 750 II ...и са се ослушвам за кабинет- че хи хи

"БГ групите най-масово се провалят в елемента на полиране": защото това е най-трудоемката работа, изисква време, труд, постоянство и е скучно. Знам го от собствен опит. Лесно е да се хванеш за гребена на вълната (вдъхновението) ама за да се задържиш си тря усилия. А иначе за по-горе споменатия пост мога само да се съглася. Има нещо много важно, което се пропуска тук в България от музикантите. Едното е дисциплината а другото е липсата на йерархия сред групите. Ще се отклоня за малко само за да опиша един пример. Преди около две седмици бях на концерт на любима група в Дъблин. Групата е And So I Watch You From Afar, но това няма значение в случая. Концертът беше обявен с начален час 8:30, като имаше съпорт от още две групи. Първата супер неизвестна а втората вече е понабрала скорост. Та точно в 8:30 персоналът започна да пуска хората и........точно в 8:30 първата група започна изпълнението си. Сета беше 25 мин. точно толкова, колкото беше необходимо за да могат хората да влязат в клуба. (я сега ме попитай как това ще се случи в България) Втората група излезе точно 10 мин. след това и свири35.мин (говорим за група, която по известност надминава всички български рок групи в цялата ни история взети заедно). С изпълненията си предизвикаха интереса на публиката и я подгряха така ,че след като излезе хедлайнерът ( които също излязоха много бързо и стегнато) публиката беше екзалтирана. Цялото това представление приключи в рамките на 2ч и 30 мин като буквално ме остави без дъх. Редно е да се спомене че говорим за концет на клубно ниво. Точно такова каквото е и тук. Описах този пример за да подкрепя идеята си, че е много важно да има дисциплина сред музикантите за да може всеки да си свърши работата като хората. А дисциплината е свързана с постоянство и уважение към собствения си труд. И когато музиканта уважи собствения си труд то тогава вече ще гледа с други очи на труда и на другите творци. Другото нещо е йерархията. Когато има концерт в клуб трябва да се знае кой е хедлайнер и кой не. И този който не е, трябва да се научи да уважава този факт. Това не е социализъм и музикантите не сме равни. Ако един музикант иска да настигне друг, трябва да го направи по честния начин, а именно със свирене и мнооого свирене. Няма проблем да сме приятелчета, да си пием биричката заедно и да споделяме възгледи, но когато стане въпрос за музика и сцена, всеки трябва да си знае мястото. Примерът, който е дал автора на темата с вафлата и опаковката е много точен в един определен смисъл. А именно, че ако някой иска да прави професионална рок-група, той трябва да гледа на нея като на фирма. Може да е меркантилно, но е факт. Парите не падат от небето и никой няма да ти ги даде заради творческите ти изблици. Когато изграждаш група все едно създаваш фирма. Нужно е да има начален капитал(качествени инструменти и оборудване) , професионален екип (отработени музиканти), ясна идея за това какво ще се произвежда (какъв тип музика ще се свири), в кой сегмент от пазара ще насочи продукта ( публиката), колко пари ще се инвестират в продукта (звукозапис, дизайн , мърчендайз, реклама) и за колко време ще се възвърнат парите и ако не в крайна сметка какви позитиви ще извлече фирмата (групата) от цялата тази операция. Сигурно ви звучи малко поп, или фолк? Да ама не.Рок-сцената по света не е по-малко печеливша индустия от която и да е била друга. Ако някой амбициран музикант живее с романтичната идея че ще напише супер хит и това ще го направи известен, по добре да се откаже още сега. Когато човек стане на 8-10 години спира да вярва на приказки. Когато един музикант стане на 20-25 трябва да спре да вярва и в това. Разбира се пиша тези редове само за хората, които имат някакви претенции и амбиции в музикалната област. Тези, които свирят само за удоволствие просто трябва да знаят че са късметлии. Защото професионалния тип музиканти плащат висока цена за успеха си. Макар да е в същата посока горенаписаното е малко встрани от темата която разглежда автора. Ще кажа защо. В гореспоменатите фундаментални въпроси не се уточнява за кои музиканти става въпрос (профи или амате). Защото според профилът на музиканта отговорите ще са различни и всички ще са верни. Поздрави Ники

1. За визията (имидж и всички работи покрай него). 2. Таргет аудитория (демек за кой аджеба е предназначена тая музика, кой мислим че ще ни слуша). 3. Как да поднесем идеята си интересно, да я обогатим смислово... 4. Как да поднесем готовия продукт на слушателя. Аз ще се опитам да бъда по-конкретен. Първата точка, според мен е пряко свързана с третата. Когато говорим за визия и имидж, те са свързани пряко с идеята и смисъла на музиката, която се представя. Това е неделима част и това е нещото, с което се започва когато се работи по определен албум (продукт). Трябва ясна визия и идея още преди да се започне да се пише музика. Това съответно води до втората точка а именно, към кой сегмент от публиката ще насочиш музиката и идеята си. Ясно е, че не може да се хареса на всеки. Няма как да стане това в условие на толкова разнообразна музика и различни стилове. Ето тук вече идва един голям проблем. Повечето групи в България работят на парче и стрелят напосоки в творчеството си. Не става днес да слушаш Металика и утре да напише 2-3 песни в желанието си да се доближиш до тях, а пък утре да чуеш новия Дефтоунс (примерно) и да си кажеш "ебахти якото" и БАМ 2-3 парчета в тая посока и т.н. И като се направи една такава "манджа с грозде" (демек албум) иди и търси таргет група. Няма как да стане. Защото въпросния творец проради една или друга причина е пропуснал първата точка. Тук може би е редно, да кажа че авторът на тази тема (неволно или умишлено) съвсем правилно е подредил гореспоменатите точки, защото това наистина е редът, по който се правят нещата. За третата точка мога само да допълня, че когато ИДЕЯТА е налице авторът и няма да има проблем да я поднесе на публиката, защото тя така или иначе вече живее свой живот. Колкото до четвъртата точка там нещата са ясни. Има си правила и ред. Просто трябва да се следват. Качествен запис на материала (албум), използване на всички възможни средства за рекламирането му (интернет, радиостанции и ако има пари тв медии), поредица от концерти(турне) със задължителния мърчендайз (дискове, тениски, сувенири или въбще всичко, което би могло да остави някаква следа в слушателя след концерта). Разбира се всичко това е свързано с пари. Музикантите, които имат амбиции в тази област трябва да разберат, че музика се прави с пари. Тъжно, но факт. И накрая, ако творецът си е свършил добре работата и ИДЕЯТА си струва, автора би могъл да се чувства удовлетворен и публиката заситена. Поздрави Ники

Аз си имам един дзвер вкъщи, ама и на каквоз съм хвърлил око. хи хи их хи

Сорка, проблем с Тубата. Нов линк.

Хелоу! Отдавна не бях мяркал насам щот нещо напоследък не остава много време за свободни интерпретации на откаченото ми подсъзнание ама ей го на, най-накрая остана малко време да заснема една темичка дето често си я свиря докато загрявам. http://www.youtube.com/watch?v=_Swhp8QDpNs Позддрави. Ники

Принципно има логика в това което казваш, но аз мисля, че няма правилна проследователност. Всичко зависи от хармонията, която следваш и естествено от следващия тон.

Аз нямам мноо опит с Ampeg, щот съм Gallien Crueger и там нещата са различни, но ако искаш да правиш EQ на баса си е важно точно какъв звук търсиш. Принципно е хубаво ако искаш да изкараш определени честоти напред да не ги в вдигаш от eq- то а да обереш останалите. Това ми го сподели преди известно време Парни валяк и беше прав. Така става доста по-добре. Ако искаш по-топъл звук обирай middle low, ако искаш повече драйв той е точно в средните честоти, ако искаш повече "звън" знаеш къде да търсиш. Всичко е до проби и въпрос на вкус. В тея неща няма грешен подход и правилен. Това е като при подредбата на ефектите. Няма формула, всичко опира до проби и въображение. Имай впредвид, че за да откриеш твоя звук отнема мнооого време и колкото по-добре започва да звучи баса ти толкова по-претенциозен ще ставаш към него и ще усещаш все по-добре тънките нюанси. Така че дерзай и успех. Поне търсенето винаги доставя удоволствие. Поздрави Ники