Цигулка - начално ниво ?

[Beautiful_World]

Здравейте, понякога съм се замислял за цигулката, иска ми се да може да се науча да свиря някои неща на нея. Ходя на уроци по пиано и започнах да напредвам. На 21 години съм, въпросът ми е, ще мога ли да се науча да свиря някои неща на цигулка ? Късно ли е да започна да се занимавам с този инструмент ?

Нямам намерения да ставам професионалист, просто ми се иска да мога да свиря на още един инструмент освен пианото. 

[musicman]

Никога не е късно за нищо. Стига да имаш желание и упоритост. Действия трябват а не приказки. Намираш си учител и той ще ти каже същото.

[nickysn]

Аз съм на 36 г. и свиря за удоволствие на китара от 10 години. Преди 5 месеца реших, че искам да се науча да свиря и на лъков струнен инструмент и в крайна сметка си избрах виолата (колебаех се между виола и виолончело, защото харесвам групи като Apocalyptica), купих си инструмент и тръгнах на уроци. Учителката ми преподава цигулка и виола и твърди, че напредвам значително по-бързо от другите ѝ ученици, повечето от които са деца и учат цигулка. И това е с половин-един час на ден свирене. Така че, не, не е късно, и това, че свириш на друг инструмент също помага Вярно е, че децата се учат бързо, но като възрастен можеш да компенсираш това с повече постоянство и дисциплина, каквато децата често нямат.

За цигулка и виола е много важно да си намериш учител, защото постановката и начинът на държане на инструмента е изключително неинтуитивен. При китарата и пианото горе-долу можеш да нацелиш правилна постановка само с гледане на youtube уроци, но при цигулката и виолата просто не става - това, което виждаш от първо лице няма нищо общо с това, което се вижда от страни, нямаш никаква идея кога например лъка ти е прав (т.е. перпендикулярен на струните), защото реално ти го виждаш под ъгъл, и като никога не си свирил, не знаеш кой е правилният ъгъл при всяка струна. Същото важи и за самият инструмент - той също ти е под ъгъл. От друга страна, не става да се гледаш в огледалото, защото погледът ти е фокусиран близко - към контактната точка на лъка със струните, и в момента който погледнеш настрани, лъкът почва да ти "бяга" в някаква случайна посока Това са само част от проблемите на начинаещия Другият проблем е, че първите месеци ще имаш ужасен звук, тъй като, за разлика от пианото, е трудно да изкараш хубав тон - трябва да имаш правилна техника на лъка, което означава контрол над три неща едновременно - контактна точка на лъка със струните, натиск върху струните, и скорост на лъка. И всеки тон на всяка от струните изисква различна комбинация от трите (контактна точка, натиск, скорост), иначе се получават най-различни неприятни скърцания. Но пък след няколко месеца упражнения почваш да го усещаш на магия, и скърцанията лека полека изчезват от само себе си, без да имаш логично обяснение как е станало. Следва, разбира се, и проблемът с интонацията - тъй като инструментът няма прагчета или клавиши, трябва да си развиеш слуха, за да знаеш къде да си слагаш пръстите. Ако можеш да чуваш кога някой пее вярно и кога фалшиво, това е добро начало. Със самото свирене ще почнеш да коригираш първо несъзнателно, а после и съзнателно фалшивите тонове. Слухът се развива страшно много от свиренето на такъв инструмент, което ще ти подобри и свиренето на пиано, както и на който и да е друг инструмент, ако решиш да учиш в бъдеще. Така че... яко е, намери си учител и почвай. Само трябва да имаш търпение в началото, защото отнема някъде около 2-3 месеца, преди да почнеш да изкарваш що-годе музикално звучащи неща от инструмента Но затова пък, като ти се получи, кефът ще е по-голям.

[Beautiful_World]

^

Много ти благодаря за полезната информация  по принцип като ходя на уроци по пиано, уча и солфеж докато трае урока, а за солфежа знам, че развива музикалния слух. Иначе аз и преди да започна да посещавам уроци по пиано, можех да разбера кой пее фалшиво и кой вярно . Ще потърся скоро учител в моя град, който дава уроци по цигулка. 

[adelincheto]

Здравейте, 
Да, до голяма степен опираме до желание, воля и време което може да положите.
Мисля, че мога да ви бъда полезна като учител по цигулка.
От къде сте? Каква музика слушате?  пишете ми на ady_91@abv.bg

Поздрави!
Аделина Сивкова

Редактирано Август 31, 2023 от adelincheto

[lyubohar]

Като чета горните писания излиза,че напразно съм учил 20г.свирене на цигулка.

Можело е да свърша тази работа за 2-3 години и да не си губя времето.

Нищо,мечтайте си и след това може да кандидатствате във Виенската филхармония.

Те там всички са се научили за отрицателно време!

[adelincheto]

On 8/31/2023 at 9:04 AM, lyubohar said:

Като чета горните писания излиза,че напразно съм учил 20г.свирене на цигулка.

Можело е да свърша тази работа за 2-3 години и да не си губя времето.

Нищо,мечтайте си и след това може да кандидатствате във Виенската филхармония.

Те там всички са се научили за отрицателно време!

Колега, тук говорим за преживяване, но- не за работа от която да изкаваш пари. Преживяването е опит и е нещо ценно.
Всеки си поема ангажимент за своето време. Аз лично предлагам на всички които се захващат да учат, да взимат под наем цигулка.
Мисля, че така у всеки който желае, се сформират освен понятия за основите, уважение и почит към музикантите избрали и дали толкова много от живота си за да умеят да изразяват себе си с инструмента цигулка.

 

Редактирано Септември 3, 2023 от adelincheto

[lyubohar]

Аз понеже точно 60г.съм свирил на цигулка и знам какво говоря.Уважение и почит към музикантите имаше в едни други времена.

Сега е въпрос на оцеляване.Не си струва да се мъчиш дори и за удоволствие.После на 30 години нямат ли други занимания-работа,семейство,деца,езици.

Кога им остава време за свирене?

 

[adelincheto]

On 9/3/2023 at 9:10 AM, lyubohar said:

В отговор:
- "От опит глава не боли", времето си лети, времената може да се менят, но свободната воля си е на този който иска. Колко време ще си отдели е въпрос на организация. 
Имала съм възможност да работя с лекар над 60г. от спешна помощ, който е учил преди това 2-3 години цигулка. И забелязах, че много внимателно боравеше с нея. -Да бавничко, но всякъш вниманието и грижата за това което ще произнесе
го зареждаше, дори може би разтоварваше от напрежението на отговорната му професия.

Beautiful_World 
не прибързвай с купуване на инструмент, ако имаш възможност вземи си  под наем. 
От гледна точка на нагласяне с инструмента, децата имат преднина по една причина, че все пак тялото им расте и се развива всякък ментално, костите му се изместват нагласят се спрямо инструмента, мускули, ръст и т.н.)
За възрастните, ако само за удоволствие искат, необходимо е същото постоянство на малките- те искат същото, но бързо бързо осъзнават, че е необходимо време....

Слушайте тялото си, то може да ви даде сигнали, включително до колко е възможно да си позволите това време на упражнение, внимание, наблюдение, разгранизаване на действията, силата на едната от другата ръка.

Мисля си, че може да ти е още по-интересно да се учиш от някое понапреднало дете, да ти обяснява;)
По този начин взаимно ще си помагате!
 

 

Редактирано Септември 4, 2023 от adelincheto

[adelincheto]

.........И все пак, важно е какво точно иска научи да изпълниява Beautiful world !?  Oбективно погледнатo имате 21 години опит от живота.
С цигулка, виола, виолончело и контрабас, това струнно-лъково семейство инструменти си иска посвещение и lyubohar, може това да има предвид.
Отправната точка е много важна!

[nickysn]

On 8/31/2023 at 9:04 AM, lyubohar said:

Като чета горните писания излиза,че напразно съм учил 20г.свирене на цигулка.

Можело е да свърша тази работа за 2-3 години и да не си губя времето.

Нищо,мечтайте си и след това може да кандидатствате във Виенската филхармония.

Те там всички са се научили за отрицателно време!

Е, то по тази логика, след като след 15 години свирене на китара още не съм стигнал нивото на Джон Петручи, значи по-добре да се откажа, да си продам китарите и да почна да обяснявам на начинаещите в раздел "китара", че няма смисъл да започват, нали?

Желанието да свириш на инструмент е вътрешен порив, който е силно субективен и няма логично обяснение. Същото е и с желанието да пишеш, да рисуваш, да се занимаваш с някакъв спорт. Ако ти харесва самото занимание, за теб не е чак толкова важно дали ще постигнеш някакви значими успехи на световно ниво. Пък и защо се очаква, че ако искаш да свириш на цигулка, значи непременно трябва да те приемат във Виенската филхармония, иначе все едно си се провалил? Ако някой реши да стане шофьор, ще очакват ли от него да стане шампион във Формула 1? Ако някой иска да учи физика, защото я намира за интересна, ще очакват ли от него да спечели Нобелова награда по физика? Ако някой иска да напише роман, ще очакват ли от него да напише бестселър, който да се продаде в тираж от 10 милиона? Ако някой реши да става програмист, ще очакват ли от него да спечели награда на Тюринг или пък да стане технически директор на голяма международна софтуерна компания?

След 2 месеца ще станат 4 години от както започнах да свиря на виола. Не съм се отказал, тъй като заниманието ми харесва. Свирих вече два пъти на живо на ученически концерти и сега се подготвям за трети. Ще свиря ето тази пиеса, аранжирана за соло виола:

Казвам това, за да не си помисли някой, че щом е ученически концерт, значи ще свирим неща като "Мила моя мамо" и "Старият Макдоналд". Естествено, давам си сметка, че няма да мога да го изсвиря на нивото, на което е изпълнението във видеото. Но произведението, макар и да не е супер трудно (за професионален музикант, не би представлявало никакъв проблем), изобщо не е в категорията "ученическо". Сега имам предизвикателството, да го подготвя колкото се може по-добре и да го изпълня на живо пред публика.

Преди първия ми концерт изпитвах някакъв абсолютен ужас. Този инструмент не прощава грешките - всяка грешка се чува. Малки отклонения в лявата ръка и става фалшиво, леко да ти трепне дясната ръка или пък да е прекалено стегната (много лесно става при стрес) и веднага се отразява на тона, може лъкът да изскърца или пък тонът да трепери. Изобщо не вярвах, че ще мога да се справя, но в крайна сметка всичко мина успешно. Макар, че е някакъв си детски концерт, това си е преживяване, които никога няма да забравя!

Та, хората са различни, не на всички ще им хареса, доста хора ще се откажат, като видят,че е трудно, но според мен е вредно да се обезкуражават начинаещите. Човек не губи кой знае колко, ако реши да пробва и после се откаже, а може да спечели много (психологически) ако се окаже, че свиренето му харесва. По-добре да пробваш и да видиш, че не е за теб, от колкото цял живот да се чудиш дали си можел да се научиш да свириш или не.

Забележка: Тук, разбира се, говоря за свирене за удоволствие, а не за достигане на нивото на професионален музикант. И за да има човек поне някакъв напредък като възрастен, трябва да може да отдели поне половин-един час на ден, поне 4-5 дни в седмицата. По-малко от това и прогресът е твърде бавен или направо никакъв. Удоволствието от свиренето идва и от това, че виждаш напредък - в началото не можеш нещо, упражняваш, упражняваш, упражняваш и то лека полека почва да се получава. Някои неща с времето даже стават лесни. Контрапродуктивно е да се сравняваш с другите, както и да очакваш бързи резултати. Също, не трябва да се ядосваш, нито да се отказваш, ако нещо не се получи от първия път. Напротив, нормално е, всяко нещо е така в началото. Тия философски принципи важат за всеки инструмент, между другото, и що се отнася до тях, цигулката изобщо не е по-различна.