18 годишен Ibanez Jem7v - Любовна история

[G.Varbanov]

Една тема, която скоро беше публикувана в американските форуми, накара всички да си припомнят защо са се регистрирали там. Ще я преведа за вас

 

"Моят Ibanez JEM7V става на 18 тази година, ето история със снимки.

 

Историята на този JEM започва през месец октомври 1996г на G3 шоуто в Бостън. Исках да видя EJ, въобще не се интересувах от Вай или Сач, докато не видях Вай да свири... бях моментално ПРИСТРАСТЕН. Не отидох на училище на следващия ден и изрових всяко списание за китари, което имах с 7VWH на Вай в него. Гледах каталозите С ЧАСОВЕ мечтаейки си за тази китара... не мисля, че преди съм искал нещо толкова силно в живота си.

 

Няколко месеца след това баща се запозна онлайн с ежна жена, която живееше в Ню Йорк, докато ние бяхме в Нашуа, Ню Хемпшир по онова време. Тъкмо се бяхме преместили там от Мейн, бях започнал да срещам нови приятели и когато баща ми реши, че иска да живеят заедно в Ню Йорк, аз бях абсолютно несъгласен да помръдна от мястот си с месеци.... Тогава един от тях се изхитри: "Ако се преместиш в Ню Йорк ще ти купим онзи JEM."

 

Дадено! Преместихме се 3 дни след като ме подкупиха.

 

Трябваше да изчакам 3-4 седмици докато се настаним, преди да отидем да вземем китарата. Баща ми се обади на магазина Manny's Music, които имаха 2 в наличност, едната изложена, а другата опакована в кашон, без да бъде докосната от никой. Избрах опакованата още преди да сме отишли в магазина.

 

Бях 15 годишен по онова време... и мислих, че съм най-готиното хлапе в AOL по онова време.

 

Нямам много добри снимки на китарата по онова време, но тази е от около 6 месеца след като я купих. 

 

 

През първата година китарата остана в перфектно състояние. Когато я ударих за първи път... перфектното състояние вече нямаше значение за мен. Вероятно защото бях толкова голям фен на Вай и виждах как той се отнасяше с неговата EVO, не знам, но през следващите 16 години тази китара понесе доста глупости. 

 

Първо замених бриджа за оригинален Edge, понеже Вай беше направил същото на неговата EVO. Edge-a беше чисто нов, когато го взех в края на 90-те.

 

 

Мислих си да го сменя отново с оригиналния Lo-Pro, вероятно ще го направя някой ден, но за сега е добре. Knife edges са малко прецакани.

 

Това беше първата сериозна щета по китарата. Родителите ми организираха парти в къщи и китарата се е раздавала от ръце на ръце между приятелите им... както се досещата бях бесен.

 

 

За ивзестно време имах съквартирантка, която беше несравнимо зла. Веднъж се скарах с нея докато свирих и хвърлих китарата в кейса. Когато по-късно я взех, видях две огромни пукнатини зад нъта, водещи до фингърборда. Тогава плаках с ерди сълзи. 

 

Направих това, което всеки гений би направил и я поправих сам. Китарата издържа 5 години преди времето в Масачузец да я пре*бе, което доведе до посещение на лютиер в Бриджуотър. Той я върна към живот, но нека не избързвам с историята.

 

 

Натъпках я с Wood filler, за да запълня пукнатините, които се бяха образували.

 

 

Когато се преместих във Флориде и започнах да свиря на живо, китарата започна да поема сериозни щети.

 

 

 

Когато се преместих в Масачузец (Рокленд)... тогава започнаха да си личат нескопосаните ми ремонти. Некът беше толкова прецакан след първото лято там.. бях решил, че с китарата е СВЪРШЕНО. Спрях да свиря на нея, буквално я ползвах за лък няколко пъти, кято изстрелвах стрели на шега в задния двор. Правих доста глупости с нея тези 5 години... някой от тях с Dremel дрелка.

 

 

След като я маркирах, вече никой не може да каже, че не е моята китара!

 

 

Останалите драскотини и вдлъбнатини станаха по време на употреба. Ако щете вярвайте, китарата винаги е стояла в твърдия кейс или на стената, когато не се използва. За кратко време стоеше на стойка, но след като някой изтърва капак от вентилационна шахта отгоре и я прибрах.

 

 

А, да... изгарянията от цигари се получиха преди да започна да пуша...

 

 

Време е да я съживя отново. Определено трябва да се сменят праговете и да се поправят knife-edges или ако са много зле може да сменя бриджа. Наложи се да заменя 5-позиционния ключ и Volume потенциометъра преди година, понеже тотално се скапаха от всичката пот и алкохол.

 

Все още сядам понякога на канапето и гледам китарата по същия начин, по който гледах Ibanez каталозите, когато бях дете... с тази разлика, че сега мога да я взема в ръце и да посвиря.

 

Почти забравих... това на гърба е автограф от Clint Lowery (Sevendust). Той е мой идол, а музиката му ми помогна да премина през тежки периоди в живота ми, също така е голям фен на Вай, заради което сметнах, че ще е готино да подпише китарата.

 

По-нататък ще хвана Вай някъде, за да я подпише, но не съм чак толкова заинтересован от автографи. Държа снимка на Dimebag на гърба.... защото е Dime! Взех няколко религиозни брошури от погребения на роднини/приятели и ги слагам отзад понякога, за да ми напомнят за великите хора минали в живота ми, когато свиря!"

 

 

Ще преведа по-късно някой от по-интересните коментари, понеже темата прерасна в дискусия за това как са се изменили характеристиките на китарата с годините и какви са стандартните болежки за модела

 

Източник: http://www.metalguitarist.org/forum/guitar-instrument-discussion/67189-jem7v-18-heres-pic-story.html

 

 

[TONY]

Преди 15 години основната ми китара беше един Jem 777.

Като групата ми свиреше предимно кавъри. И в онзи момент

ми вършеш добра работа, пък си и беше гъзарийка да имаш китара като на мр.Вай.

 

После съм имал и Легъсито на Вай, както Х100В ампа.

Вкл и един моднат Кийли ДС1.

За китарата - удобна е, красива е, но както повечето Вайски неща си е направена за вайски звук( повече от колкото за всичко останало).

Сингъл койл-а е с двойно по нисък, като ниво звук спрямо хъмовете, което винаги ми е било проблем.

Иначе комбинацията китарата с кийли ДС1 - да, определено си става.

Не съм фен на Легъси главата, защото е амп , дето се казва само за вайски звук или поне аз не можах друг да чуя от него.

На Х100В съм фен, ампа е доста версатилен и готин, за моя вкус.

[Hillbilly]

Тоя гриф е заминал,бе,някой може ли да свири така,трябва да се залепи ,да преседи със стеги,малко шлайф,а тия козметични очуквания- голяма работа,нормално е.

[Baby Thomas]

Свини!

[Evtim Djerekarov]

E, като китара, на която толкова е свирено, не е непоправимо зле.

Ако реши да инвестира в това, може да му я стегнат много добре.

[G.Varbanov]

TONY, нямаш ли снимки де?

[ZLE]

Стандартните болежки са шибаните 2 болта през толкова тънък гриф,както и липсата на гърбица.Цяло чудо е че този тип не е откъртил цялата глава....

[therealbadmadafaka]

Да използвам темата да питам нещо, за което се чудя от доста време но не съм успял да намеря информация... На някои от снимките тук се вижда, че струните са монтирани наобратно - придържащите им халки са на ключовете. Това съм го виждал и на други снимки на различни китари. Конкретно за показания модел съм виждал снимки и с нормално монтирани струни, тоест допускам, че халките на ключовете не е "нормален" монтаж...

Въпроса ми е защо се прави това и как се прави..?

Да не би всъщност да има нещо общо с флойда, който тук е сменен и всъщност това да си е нормалния монтаж за него..?

[TONY]

Имам снимки, ти ме подсети да си разгледам фото албума.

Не съм бил съвсем за изхвърляне на млади години.

Както е изпял Кирил Маричков - Рокенрола в младостта ни връща...

За жалост съм затрил снимките в електронен формат, а нямам скенер под ръка.

Така или иначе на 28 когато съм се сдобил с Джема съм бил прекалено слаб, после имам снимки от периода с бившата ми банда Аквилон и концертни и от студиото, където записвахме Живата вода, имаме и с един Айбанис Реб Бийч, който в последствие ми стана основната китара за дълъг период. Изобщо, най-добре съм се чувствал и бил във форма между 30-40. Не, че сега се чувствам зле, но имам едни излишни килца, дето ми тежат...

 

Поздрави за готината тема!

[Jordan_J]

И аз имах подобна история със същия модел китара, но го пазех като очите си (както всяка друга моя китара и инструмент изобщо).

 

На сегашния си акъл - изобщо не бих си взел подобен инструмент, но човекът, на който го продадох буквално спи с тази китара. А и кондицията беше невероятна за 15 годишна китара. Диката и беше направил рефрет по-добър от заводския (буквално!).

 

Мисля, че я бях поръчал около 2000-2001 от европейския дистрибутор на Ибанец (Швеция). Китарата пропътува бая път по оста Швеция - Дания - Гренландия. Беше като китарата мечта (на тогавашния ми акъл), а колегата ми смяташе, че това е инструмент, който само трябва да се гледа, а не да се свири на него Мечтаех за тази китара много години, преди да имам възможността да си я взема. Беше като огромна сбъдната мечта, ех ...

 

Честно казано, много държа инструментите ми да са супер поддържани. Даже си мия ръцете преди да хвана китарата. Не понасям някой да свири на инструментите ми с потни и мръсни ръце. Това ме вбесява!

 

 

 

[G.Varbanov]

^^TONY сканирай!

 

^Dan, същата работа е при мен, мия ръце, мажа с FastFret-ове, бърша с кърпи, дразня се на драскотини и ръжда. Да видим дали някога ще се пречупя. Така като гледам и твоята е с абаносовия борд, преди 2004-та са били с него, което лично на мен ми допада повече. В темата се изразиха мнения, че е сменен с палисандър заради звукови предпочитания на г-н Вай. Страхотна китара е, но и на мен не успява да ми легне на сърцето, вероятно скоро няма да я има. Някой си я е гледал така както този на който си я продал, понеже е без драскотина, което си е впечатляващо за 10 годишна китара. 

Редактирано Май 12, 2015 от G.Varbanov

[Baby Thomas]

@therealbadmadafaka - разгледай статията Смяна на струните на китара с плаващо тремоло