Изработването на Gibson Custom китари

[G.Varbanov]

The Making of a Gibson Custom Guitar[/size]

 

 

 

Вътре в Gibson Custom Shop вали.[/size]

 

[/size]

 

Вероятно по-правилно е да кажем, че има мъгла, понеже лека влага се разпръсква от инсталация тръби на тавана, която е достатъчна, за да навлажни въздуха. Тази инсталация държи нивото на влагата в сградата на Nashville Elm Hill Pike около 45%, за да запази качествата на ценната дървесина, която се използва за направата на китарите Les Paul, SG, L-5s, Flying V; Super 400 и много други. Това са инструменти, които или са помогнали да се дефинира звука на популярната музика, или са му посочили бъдещето.

 

Custom Shop е едно от важните звена и основна връзка с историческото минало - спомен за ера, в която талантливи майстори са правили здрави инструменти на ръка. Истината е, че тази епоха не е приключила в Gibson. Особено в Custom Shop, където само шепа ключови процеси са отдадени на модерните технологии. Ако основателят на компанията Orville Gibson влезе в гореспоменатия Custom Shop днес, той ще види много от процесите, които е въвел, да се изпълняват по абсолютно същия начин сега. Binding-ът все още се полага и залепя на ръка. Машина за дялане, която се е задвижвала преди от пара, все още се използва за оформяне капаците на полуакустичните китари - Switchmaster и L4-CES. Политури с много лак се изглаждат на ръка до съвършенство. Грифовете се изравняват до ултимативните им контури от специалисти на ръка с шкурка. 

 

КАК ДЪРВЕСИНАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В МАГИЯ

 

Най-важният елемент от Custom Shop китарите, освен качеството и изработката, е дървесината: махагон, смърч, клен и джел(holly) от Канада, Pacific Northwest и Northeast. Държат го на рафтове и палети вътре във фабриката, точно зад стената, която разделя готовите за изпращане китари и производството. 

 

 

 

В Custom Shop програмирани машини в сектора за груба обработка първоначално изрязват грифовете и телата на някои от моделите. Всичко започва от кубчета дървесина, наредени на рафтовете в Custom Shop, които са изрязани и оформени с издълбани кухини за електроника и адаптери. 

 

Както бихте предположили, някои от процесите са изключително специализирани и изискват опитната ръка на ветерани като Richard Ickes. Деканът на склада за дървесина с 36 години опит Ickes идва в Нашвил заедно с компанията, когато тя се премества от Kalamazoo, Michigan през 1985г. Въпреки че Ickes се включва в почти всички процеси във фабриката, той е най-известен с безгрешното си оформяне на ръка на полуакустичните капаци за L-5 и L-4 на същата машина, която е използвал в старата фабрика Gibson.

 

 

"Те използваха същите машини през 1930г и аз се учих да работя на тях" - разказва Ickes. "Първоначално бяха задвижвани от пара, а впоследствие ги конвертираха към електричество, преди да постъпя на работа през 1973г. Отнема известно време да ги овладееш, но се свиква. Научаваш се как да сменяш калъпите, които се поставят на масата за различните модели. Правиш нужните корекции на ръка, за да уцелиш правилните радиуси, извивки и плътност на капаците, преди да ги оформиш."

 

След като капаците са оформени, те все още имат неравни повърхности. Те се изглаждат на ръка или ремък с шкурка, след което рамката, която държи капака, се изрязва на ръка и оформя от ленти дървесина до точни спецификации за всеки модел и се залепят на място.

 

Складът за дървесина е мястото, в което страните на полуакустичните китари - клен, махагон или ленти ламинат, изрязани в дълбочина по vintage спецификации, се потапят в топъл разтвор на водна основа, след което се огъват и изсушават по метални калъпи. След това страните, капаците и дъната се залепят заедно и увиват с ремъци от плат, подобни на въжета, докато изсъхнат.

 

Между класическите стругове на Ickes (същите, които са използвани да направят Wes Montgomery L-5 ) и Custom Shop binding зоната се намират компютърно управляваните машини за рязане и пробиване на кухини за Les Paul и други класически модели.

 

NECKS AND BINDING

 

До склада с дървесината се намират няколко работни звена за оформяне на грифове. След като грифоветеса грубо изрязани, те трябва да се изгладят и изшкурят. Две малки дупки се пробиват в предната част, за да държат fingerboard-a, а в средата издълбават канал, в който да положат truss rod. 

 

 

 

Дървесина за fingerboard (обикновено е палисандър или абанос) пристига в Gibson, изрязана в груба форма. Тя се оформя, за да пасва на конкретни модели, добавят се праговете и се залепя за грифа. Залепените гриф и fingerboard се увиват с ленти от плат и биват окачени на кръгла метална стойка, където съхнат. Но преди това да се случи, се поставя truss rod в издълбаните канали на грифа, след което се поставя тънка кленова лента върху тях. 

 

Всяка част от този процес се прави на ръка. Всеки китарист знае колко е важен грифа на китарата за цялостното усещане, така че тук няма заобиколни пътища, всичко се изпипва. Грифовете и fingerboards се почистват от излишното лепило, груби ръбове на праговете, прах от шкурене и други неравности, които се изглаждат преди и след поставянето им в телата.

 

 

Китари и грифове, които се нуждаят от binding, който от своя страна краси и придава стил на много класически модели, се спират за още една процедура преди той да се сложи. "Rabbet" каналите, в които се слага binding-a се режат по ръбовете на тялото и грифа. Някои китари ще са с binding във вътрешните ръбове н f-дуките.

 

 

Мястото където се поставя binding изглежда като сцена от филма "Мумията". Работници облечени в бяло поставят binding в издълбаните канали с лепило и когато засъхне увиват китарите от глава до пети в бели ленти от плат - точно както Борис Карлоф беше увит в класичесия филм на ужасите от 1932г. Те са обградени от дузини китари на стойки: малки мумии, които съхнят и чакат да бъдат подготвени за друг вид безсмъртие. 

 

Следва продължение...

[G.Varbanov]

Междувременно...

 

[jabs]

Браво, Жоро

 

Имахме един "виртуален" спор с друг съфорумец (на л.с.), дали или не Гибсън са надценени, снобария и прочие.

Днес свиря вече няколко часа на две мои китари от тип Лес Пол, и реших да направя два записа, при абсолютно еднакви условия, с двете китари.

Ако ви е интересно, сами преценете дали има разлика в звученето или не.

 

Условно "първа" китара:

Vester Les Paul Traditional Custom (около 1989)

Тяло: Махагон, масивен (unchambered);

Гриф: Махагон:

Фингърборд: Палисандър

Адаптери: Оригиналните... т.е. неясно какви.

Закупен за:  ... 80 Паунда (ebay - със счупен гриф, възстановен брилянтно от Коцето)

 

Условно "втора" китара:

Gibson Les Paul Custom Black Beauty (май беше 2002) - баш като тая в началото на поста , 1:1

Тяло: Махагон, масивен (unchambered);

Гриф: Махагон:

Фингърборд: Абанос

Адаптери: 490T / 498R (ако не ме лъже паметта...)

Закупен за:  ... 1,800 Евро (ebay)

 

Marshall JCM800 в Celestion Heritage G12H.

Добавен софтуеърен компресор и ривърб.

Никакво разместване на нищо между записите.

Волюм и тон потовете са на 10 във всички записи, за изравняване на резултата.

 

Neck Pickup:

https://soundcloud.com/darth_jabs/lespauls-neck

 

Bridge Pickup:

https://soundcloud.com/darth_jabs/lespauls-bridge

 

При свирене разликата е оче(уше)видна, и на слух и на пипане...

уви не в полза на Вестера, въпреки че това е едно от успешните корейски копия от т.нар. "pre-lawsuit era"

(ведно с други марки като Burny, Tokai, Greco и подобни).

 

Следващият интересен въпрос който вече се коментира в друга тема.... дали 18 пъти по-високата цена

дава 18 пъти по-високо качество на продукта?

Що е то премиум ценообразуването?

 

ПиЕс: Предполага става ясно че "първата" китара може да е "втора" и обратно

Редактирано Януари 3, 2015 от jabs

[kolio_k]

Да пиша ли коя коя е  според мен или да поизчакам?

[jabs]

Кольо, аз съм сигурен че ще познаеш, на теб са ти минали през ръцете ... доста повече подобни китари, да го кажа тактично :)

Драскам ти Л.С

 

Понеже ми стана интересно, продължих опита: записах двете китари отново, но в микс с други инструменти (бас, барабани, втора китара). Нямам време да обработя записите,

ще се опитам да го направя утре и да ги пусна. Там вече истината лъсва наяве. Тоест... как точно конкретната китара "пробива" в един 

микс, и как се чува.

 

Така си мисля аз поне.

Редактирано Януари 3, 2015 от jabs

[Heartman]

Няма особено голяма разлика така записано.Интересно ми е ако са с еднакви адаптери двете китари дали тогава въобще ще има разлика?

 

@ G.Varbanov Сега ако не пуснеш и нещо за Fender Custom Shop няма да е честно

Редактирано Януари 3, 2015 от Heartman

[G.Varbanov]

^При първа възможност. Дано имат подобна достъпна информация.

[Hillbilly]

Условната втора китара е гибито според мен,ма мое и да бъркам

[jabs]

Абсолютно не бъркаш 

[Evtim Djerekarov]

Според мен, първата на записите е Vester, а втората - Гибито.

Аз по какво познах - звученето на последният акорд и малко преди него, на бридж адаптер.

Хапливостта и блясъкът на Гибсъна трудно се бъркат.

 

Но трябва да се признае, че не звучат много далече. Наистина, както върбанов казва, ако адаптерите се сменят с гибсънски...

Състейна подобен ли им е?

Редактирано Януари 4, 2015 от Evtim Djerekarov

[G.Varbanov]

^Heartman каза за адаптерите. 

 

На мен ми дай да свиря high gain неща, в които няма да различите Gibson и Epiphone :>

[blr]

Забелязал съм, че при звук с повече изкривяване, независимо дали е  от усилвателя или с ефекти, разликите между различни инструменти стават по-трудно доловими. Обзалахам се, че ако горните записи бяха направени с чист тон, разликите щяха да са доста по-осезаеми. В крайна сметка, има много повече от една причина човек да си купи оригинала, нали?

 

ПП: Темата не беше ли за нещо съвсем различно?

[G.Varbanov]

^Всичко е ок. Темата е с цел да покаже именно защо си струва да купим Gibson, а не по евтините марки/копия. 

[blr]

Ето го и човекът зад цялата легенда:

 

Редактирано Януари 4, 2015 от blr

[exxct]

Първата китара звучи по-мътно според мен, така че втората ми харесва повече. Ама коя, коя е, не знам.