хармония или полифония

[merrick]

Тъй като виждам че този раздел на форума е малко позамрял ,реших да пусна една нова темичка.Коя от двете науки ползвате по често като композиране ,кое от двете предпочитате и защо .То естествено се подразбира че какво ще ползвате взависимост от стила ,който композиране,но все пак си кажете мненията и се аргументирайте защо примерно предпочитате едното пред другото.Надявам се да стане хубава тема

[Steppenwolf]

Хармонията и полифонията са свързани. Едното е вертикалното измерение, а другото е хоризонталното. Музиката е проявление на двете. Съзнателно или не, те се ползват заедно при композирането така, както художникът не рисува само линии вертикално нагоре или хоризонтално настрани.

[XAS]

Да, по-умелите в композирането на музика използват еднакво и двете техники. Според зависи обаче, както казват някои, от целта, която искаме да постигнем, епохата която искаме да пресъздадем или творческото ни вдъхновение.

Полифонията, според мен се е използвала повече преди, отколкото сега, но тя присъства и днес. Дори в песенните форми и съвременните поп-стилове! Едно противостоене на даден инструмент срещу основната мелодична линия е вече такъв пример. Когато тази техника е използвана с вкус, знание и опит, тя допринася неимоверно за разнообразяване на звуковата палитра. Има си обаче своите закони и е добре да ги познаваме, преди да се опитваме да налучкаме някак нещата.

Добра тема е тази за разговор, но повече е за запознати с материята, отколкото за начинаещи в музикалното поприще. И поради това, а и заради невъзможността за кой знае какъв спор за ползата от двете основни композиционни техники мисля, че желаещите да напишат нещо няма да са много.

[emo_tion1]

Полифонията е един чудесен начин за композиране , който за съжаление е изместен от хармоничния в края на 18 век . Не че след това не се твори по този начин , по скоро това не е основният атрибут в популярната а дори и в класическата музика след този период. Иначе основната разлика между двете техники са , че при полифонията всеки глас е еднакво важен и темата от произведението влиза във всички гласове без значение дали са 3-4 5 или повече, докато при хармонията най-често има един водещ глас ( тема ) и всички остнали гласове го допълват ( играят ролята на хармонични гласове ) .

[Steppenwolf]

Добре е да отметнем и че минаването на една тема през всички гласове като при фугата и канона не е единствена задължителна възможност за полифония. Мисля обаче, най-важното за подчертаване е, че всяка музика от западноевропейското семейство носи някакви контрапунктични черти, като подобни похвати се ползват и днес в попмузиката - контрамелодии. Може да има примерно четири гласа, в които да са разпределени една мелодия, втора контрамелодия, а останалите два да са поддържащ хармонията пълнеж. Просто за педагогическите цели музиката се разглобява на съставните ѝ елементи, те се изучават поотделно, а доколко после ще се сглобят отново в главата на музиканта, това е друг въпрос. Защото тонална хармония има и при Бах - докато всяка мелодична линия следва своя контур, акордите, в които се среща с другите, следват тоналните хармонични прогресии, т.е. T-S-D-T модела, има каденци и т.н.

[Лими]

Бре, успях да го прочета, въпреки ранният следновогодишен час!

[Evtim Djerekarov]

Макар съвременната популярна песен по-често да е по-близо до хомофонно-хармоничния строеж, където има водещ и подчинени гласове, със сигурност полифонията има своето място и в съвсеменната музика. Използването на нейните правила (примерно помня, че в университета учихме и упражнявахме школата на Й. Фукс), често води до звучене, което в някаква степен напомня на бароковото звучене.

Без да имам претенции за голям капацитет в сферата на композирането, като слушател смятам, че както полифонията, така и класическата хармония е добре да се познават добре, понеже това дава още възмонжости за изразяването, да не говорим за случаите, в които целта е музиката да звучи като писана през определена епоха. Дори бих стигнал по-далчеч, като кажа, че една немалка част от музиката, която слушахме като деца(популярната музика на 60-70-80-те) е композирана от хора, които доста добре познават музиката на различните епохи.

Например, част от музиката на Queen все ми се струва, че ползва композиционни похвати от времето на романтизма, със своите теми и лайтмотиви...

[Steppenwolf]

Може би са ви казали и че школата на Фукс, по която също са се упражнявали Моцарт, Бетовен, Брамс и др., се води Палестринова полифония (модална, Ренесанс, 16. век), но на практика това не е точно така, защото Фукс не следва стриктно стила на Палестрина и има някои барокови брънки. За по-стриктно ренесансова полифония (конкретно Палестрина) има една друга книга - тази на датския композитор и музиколог Кнуд Джепесен, но тя е също по-тежка, а и освен за целите на музикознанието, не съзирам защо на някого би му било необходимо да се спусне по тесния улей до сърцевината на Палестрина. За мен поне е най-важно обострянето на вниманието, екстрактването на принципи, разширяването им и експериментирането с тях. Ако ме пита някой за фините подробности около Палестрина, не мога да кажа, понеже Джепесен ми е в архива, но не съм го разлиствал подробно.

[CyberGene]

Аз ще отговоря кратко и директно на въпроса: ползвам само хармония Много харесвам полифоничната музика, но не разбирам много от теорията й, а и в днешно време дори и да има някаква лека полифония в разни поп, рок, джаз и т.н. парчета, тя не се подчинява съвсем на някакви правила от тези, които са се ползвали от Бах, а са по-скоро неща, които са правени по слух. Може и да бъркам всъщност, понеже аз самият нищо не разбирам от полифонична теория. Но така или иначе аз ползвам само хармонията, когато композирам и импровизирам. Отбелязвам го за статистиката, не че съм някакъв голям композитор Може би точно затова не съм де, няма да е зле сигурно да хвърля някакъв поглед над теория на полифонията.

[emo_tion1]

Отиди при Димитър Христов и ти гарантирам че ще я научиш , ( дори и да не искаш ) Поне аз не познавам човек учил при него полифония който да е минал в следващия курс без да я е научил .и това се дължи на изпита , 3 - или 4 задачи бяха като за всяка грешка се взима по 1 единица от оценката , а при основните грешки дори 2 единици. Примерно ако направиш 2 паралени квинти , вече имаш час за есента а на всичкото отгоре това е полифония от Палестринов стил ако не се лъжа , което означава че грешките дебнат на всяка нота, понеже ограниченията в гласоводенето са чудовищно жестоки и дори едно поп парче с три акорда би имало 100-ци грешки ако се разгледа по този метод

[CyberGene]

Е, то и в класическата хармония при гласоводенето се забраняват паралелните квинти. Всъщност аз под полифония не разбирам точно гласоводене, а баховия тип полифония, при който всеки глас изпълнява почти самостоятелна мелодична функция, може би на това казват плаестринова полифония? Но като спомена за гласоводенето, то наистина ми се струва важно, макар че всичко е според зависи Метъл музиката нямаше да съществува, ако ги нямаше паралелните квинти например

[Steppenwolf]

И при Палестриновата полифония всеки глас е мелодично обособен и си има свой път. Но са различни стилове - първата е 16. век, повече вокално съобразена и модална, Баховата си е от 18. век, по-свободна в третиранията и тонална. В практиката обаче композиторите не се придържат толкова стриктно към ограниченията в упражненията, а и полифоничното писане варира от композитор до композитор. Полифонията на Монтеверди примерно е по-различна и освободена спрямо тази на Палестрина, макар че и двамата са от периода на Ренесанса. Първият обаче е по-късен и важна преходна фигура към Барока. И както споменахме по-рано, хармонията и полифонията са роднини - именно от контрапунктичните практики се наследява класическото гласоводене. А контрапункт си има както при Бах, така и при Шопен (Романтизъм), и при Хиндемит (20. век), и т.н. Има разбира се и средновековна полифония (12. - 13. век, Перотин), където важат други "правила".

 

Ако искаш, някой път може да ти изпратя материали по въпроса - при мен има седем книги. Но и в интернет има хубави материали. Ето например за Ренесансовата полифония - точно упражненията, които се правят от студентите:

 

http://www.listening...pecies/menu.htm

http://homepage.eirc...SpeciesOne.html

[CyberGene]

Едва ли ще намеря време да чета това... Гледам всичкото си свободно време, което не е много, да го оползотворявам в свирене, обаче те чета тук в раздела, така че това ми стига горе-долу да си запълвам пропуските

[Steppenwolf]

Брамс казва, че най-важното за усвояване е именно контрапункт. Просто човек развива повече хоризонталата и музиката става по-жизнена във вътрешността си. Но живеем във време, в което най-важното правило е "щом звучи добре, значи е добре". Сега не живеем в 16. или 18. век, много по-пъстра е музиката. А и в джаза има контрапункт понякога. Има и една хубава книга на Bill Dobbins - Jazz Arranging and Composing: A Linear Approach. Не съм я чел подробно обаче. Ако искат, kitaratapesho, kolio_k, Tozi да се включат.