ObSesSion Публикувано Октомври 6, 2011 Публикувано Октомври 6, 2011 Не знам дали има такава тема ако има се извинявам...Имам проблем и реших да се обърна за помощ тук!Въпросът който ме мъчи е кое е по важно да можеш да пееш правилно и да си учил и т.н. или да имаш талант който е неподправен?!? Аз пея смятам че имам талант ,имах известен успех на един концерт и приятели и непознати идваха да ме поздравят и да ми казват колко хубаво пея ... Разбира се имаше и изключения и критики ,които имат мн повече влияние над самочувствието ми! Нз кои кой да слушам.Имам хубав глас и може би това оказва влияние определени хора да харесват пеенето ми ,а относно критиците ми може би те разбират от музика и това че не сам учила е проблем ... В краина сметка човек може ли да се научи да пее и не е ли важно да чувстваш музиката и да усещаш как да я изпееш,а не да мислиш тук трябва да поема въздух ,тук тона да си взема ...нз просто дилема дайте мнение каквото и да е ?! Цитирай
Mike_MnD Отговорено Октомври 6, 2011 Отговорено Октомври 6, 2011 Пей си както искаш, ако смяташ, че е достатъчно добре. Ако наистина е добре, другите ще искат да те слушат, ще те карат да пееш, ще те канят някъде да изпееш нещо и тн. съответно ако не е добре - няма да се случи никое от горните. Талант, учене, работа, и тн. са теми дискутирани, че протрити... няма такъв талант дето да не се е изгърбил и потрошил безбройни часове да прави това което му харесва и му се отдава. Това ми е мнението. 1 Цитирай
Emanuil Отговорено Октомври 6, 2011 Отговорено Октомври 6, 2011 (Редактирано) Изгърбването е много съществена част от таланта, но го има и това, без което цялата работа на света просто не върши... работа: усета. Някои хора чисто обективно са по-малко музикални от други. И всеки ден да пеят по два часа, и да разработят 4 октави (чисто физиологически всеки без патологични телесни отклонения може великолепно да развие гласовия си апарат, ако работи както трябва), няма да им помогне. Това го казвам принципно, нямам представа какъв му е случаят на Обсешън А иначе, както споменах в скобите горе, е много важно КАК работиш по гласа си. Пеенето пристрастява, но човек не може да разчита само на това, да не говорим, че за разлика от свиренето на друг инструмент, или писането, или рисуването, гласът може и ЩЕ се износи и скапе, ако не се борави правилно с него. Редактирано Октомври 6, 2011 от Emanuil Цитирай
Лими Отговорено Октомври 6, 2011 Отговорено Октомври 6, 2011 (Редактирано) И всеки ден да пеят по два часа 2 часа? Става ли се добър музикант за два(2) часа на ден? А, Хирург, инженер, спортист, зъболекар и специалист по "к,вото и да е"? Забравете ги тези 2(два) часа - а най-малко 5 - 6 (пет, шест) часа на ден и поне 300 дни в годината в продължение на цял живот(до гроб). Редактирано Октомври 6, 2011 от Лими Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Октомври 7, 2011 Отговорено Октомври 7, 2011 (Редактирано) "Кое е по важно да можеш да пееш правилно и да си учил и т.н. или да имаш талант който е неподправен?!?" Да си учил и да пееш правилно не са еднозначни неща. Талантът няма как да бъде подправен. За един артист и талантът, и техниката са изключително важни. Един любител може прекрасно да мине с приятен тембър, добър диапазон и стилов усет. На кратко, ако се интересуваш от пеене за удоволствие и това, което се получава "от само себе си" / "естествено" / "от вътре" ти е достатъчно, този въпрос не би трябвало да стои пред теб освен като реторичен въпрос, свързан с гордостта/самочувствието ти .Ако искаш да се занимаваш с вокално майсторство и да бъдеш артист, т.е. да използваш инструмента си волево - техниката е необходимо условие. Къде и как ще я учиш е въпрос на избор, както много пъти сме говорили музикалната образованост( и за певците) не е приоритет само на формално учещите. Позволявам си да отговоря по-обстойно с цитат от една книга за вокална техника. Казва се "How to sing", написана е от Lilli Lehmann, издадена за пръв път през 1922 г. Ползвам няколко откъса, защото 1. мисля, че нещата, които ще цитирам много добре отговарят на въпроса на ObSesSion ( 90 години по-късно ) и 2. не бих могла да го кажа по-добре . The true art of song has always been possessed and will always be possessed by such individuals as are dowered by nature with all that is needful for it - that is, healthy vocal organs, uninjured by vicious habits of speech; a good ear, a talent for singing, intelligence, industry, and energy. In former times eight years were devoted to the study of singing - at the Prague Conservatory, for instance. Most of the mistakes and misunderstandings of the pupil couId be discovered before he secured an engagement, and the teacher could spend much time in correcting them that the pupil learned to pаss judgment on himself properly.But art to-day must be pursued like everything else, by steam. Artists are turned out in factories, that is, in so-called conservatories, or by teachers who give lessons ten or twelve hours a day. In two years they receive a certificate of competence, or at least the teacher's diploma of the factory. The latter, especially, I consider a crime, that the state should prohibit. All the inflexibility and unskilfulness, mistakes and deficiencies, which were formerly disclosed during a long course of study, do not appear now, under the factory system, until the student's public career has begun. There can be no question of correcting them, for there is no time, no teacher, no critic; and the executant has learned nothing, absolutely nothing, whereby he couId undertake to distinguish or correct them. The incompetence and lack of talent whitewashed over by the factory concern lose only too soon their plausible brilliancy. A failure in life is generally the sad end of such a factory product; and to factory methods the whole art of song is more and more given over as a sacrifice. My artistic conscience urges me to disclose all that I have learned and that has become clear to me in the course of my career, for the benefit of art; and to give up my "secrets," which seem to be secrets only because students rarely pursue the path of proper study to its end. If artists, often such only in name, come to a realization of their deficiencies, they lack only too frequently the courage to acknowledge them to others. Not until we artists all reach the point when we can take counsel with each other about our mistakes and deficiencies, and discuss the means for overcoming them, putting our pride in our pockets, will bad singing and inartistic effort be checked, and our noble art of singing come into its rights again. The talent in which all the requirements of an artist are united is very rare. Real talent will get along, even with an inferior teacher, in some way or another; while the best teacher cannot produce talent where there is none. Such a teacher, however, will not beguile people with promises that cannot be kept. My chief attention I devote to artists, whom I can, perhaps, assist in their difficult, but glorious, profession. One is never done with learning; and that is especially true of singers. I earnestly hope that I may leave them something, in my researches, experiences, and studies, that will be of use. I regard it as my duty; and I confide it to all who are striving earnestly for improvement. ALL who wish to become artists should begin with studies of tone production and the functions of nose, tongue, and palate: with the distinct and flexible pronunciation of all letters, especially of consonants. Not until he has acquired this preliminary study should a singer venture upon practical vocal exercises. Then it would be easy to recognize talent or the lack of it. Many would open their eyes in wonder over the difficulties of learning to sing and the proletariat of singers would gradually disappear. With them would go the singing conservatories and the bad teachers who, for a living, teach everybody that comes, and promise to make everybody a great artist. Only a few are chosen, - not all can become great artists. But every one who devotes himself earnestly to this vocation should endeavor to attain the highest efficiency. ... I do not see why we should not hold ourselves responsible for the technique of the art of song, the beauty and the preservation of the human voice of which we shall always stand in need. Without a thorough knowledge of technique, the art is an impossibility or is insufficient . To keep our bodies supple and healthy we take gymnastic exercises. Why then should not singers also take daily gymnastic exercises with their vocal organs so as to preserve their material for their profession? Technique is inseparable from art. Only by mastering the technique of his material is the artist in a condition to mould his mental work of art and to again give it - his possession borrowed from life - to others. Even artists intellectually highly gifted remain crippled without this mastery of the technique. In what does artistic singing differ from, "natural singing"? In a clear understanding of all the organs concerned in voice production, and their functions, singly and together; in the understanding of the sensations in singing, conscientiously studied and scientifically explained; in a gradually cultivated power of contracting and relaxing the muscles of the vocal organs, that power culminating in the ability to submit them to severe exertions and keep them under control. The prescribed tasks must be mastered so that they can be done without exertion, with the whole heart and soul, and with complete understanding. How is this to be attained? Through natural gifts, among which I reckon the possession of sound organs and a well-favored body; through study guided by an excellent teacher who can sing well himself, study that must be kept up for at least six years, without counting the preliminary work. Only singers formed on such a basis, after years of work, deserve the title of artist; only such have a right to look forward to a lasting future, and only those equipped with such a knowledge ought to teach. Редактирано Октомври 7, 2011 от Viara Ivanova Цитирай
Emanuil Отговорено Октомври 7, 2011 Отговорено Октомври 7, 2011 И всеки ден да пеят по два часа 2 часа? Става ли се добър музикант за два(2) часа на ден? А, Хирург, инженер, спортист, зъболекар и специалист по "к,вото и да е"? Забравете ги тези 2(два) часа - а най-малко 5 - 6 (пет, шест) часа на ден и поне 300 дни в годината в продължение на цял живот(до гроб). За повече от 2 часа на ден определено не се става добър певец. Или поне не дълголетен. Музикалното образование в други аспекти (композиране, солфеж и т.н.) може, ако човек има мотивацията, да си отнема и по 12 часа на ден и Е нужно и на певците, но аз говорех конкретно за певческото. Никой, който ежедневно е блъскал по 5-6 часа във фитнеса, не е прокопсал. Гласовият апарат се състои от мускули, не от метални/дървени компоненти. Вяра, много як откъс Странно как принципните изисквания (и проблеми) пред напъпващия певец са били същите както днес 1 Цитирай
Baby Thomas Отговорено Октомври 7, 2011 Отговорено Октомври 7, 2011 Талантът е многократно по-важен. Като си дърво ако ще по 27 часа на ден да репетираш пак нищо няма да стане! Това с 1% талант и 99% труд е нищо повече от утопична мисъл родена в плешивата кратуна на някой комунист. Много ясно, че и ужасно талантлив пак трябва да се трудиш много, но без талант си за никъде, колкото и да се пънеш! Точка! 1 Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Октомври 8, 2011 Отговорено Октомври 8, 2011 (Редактирано) Емо, според мен цялата книга би била много полезна, дори само като пример за професионализъм на певците, които сериозно се интересуват от вокално майсторство и се замислят да концентрират време и труд в тази посока. Струва ми се нормално проблемите да са едни и същи - в крайна сметка нито човешкият глас се е променил физиологично, нито образователната система е станала по-критична, нито човешката психика се е развила до там, че обикновеният човек да прекарва повече време в труд отколкото в мечти за това, което иска да бъде. Това с 1% талант и 99% труд е нищо повече от утопична мисъл родена в плешивата кратуна на някой комунист. Бре, бре ... И кво се оказа сега, че много музиканти( и не само) от цял свят са съгласни с плешивия комунист... . Стана ми интересно как разбираш понятието "талант" в контекста на пеенето?Т.е. в какво според теб се изразява талантът на един певец? Също така според теб ти талантлив музикант ли си? Редактирано Октомври 8, 2011 от Viara Ivanova 1 Цитирай
cornell Отговорено Октомври 8, 2011 Отговорено Октомври 8, 2011 Гледам всички сме съгласни ,че трябва да имаш талант и да работиш много за да го развиеш,но искам да мина леко покрай темата Какво смяташ да правиш с този талант...да си звездата в местното караоке,да си звездата в поредната кръчмарска банда или да създаваш музика...слушал съм много хора ,които пеят много добре...няма лошо ако просто хобито им е пеенето и пеят кавъри няма проблем,но ако ако имат по-високи цели трябва да седнат и да поизмислят нещо...защото в БГ има много безпаметни кръчмарски банди с невероятни певци..и какво от това...друг е въпроса ,че тук прекалено трудно може да се случи нещо...а относно вокалните данни..примерно Кърт Кобейн (лека му пръст) ако беше участвал в някое музикално риалити надали щяха да му обърнат внимание,но за мен е един велик музикант...аз деля хората на изпълнители и музиканти....за мен тези ,които пеят само чужди песни са само изпълнители...докато музикантите освен талант за пеене трябва да имат и талант за музициране...някой обръщал ли е внимание ,че май повечето от известните групи,т.е техните членове нямат музикално образование и се връщам към това ,че в БГ за да имаш наистина мотивация да направиш нещо трябва да има благоприятна среда,...огромно желание, средства и време за това Цитирай
kassad Отговорено Октомври 8, 2011 Отговорено Октомври 8, 2011 Всичко,което казваш е така,но с една голяма подробност.Пълно е със самоцелна авторска музика,която по-добре да не беше създавана. Какви излияния се бълват,направо не е истина. Цитирай
cornell Отговорено Октомври 8, 2011 Отговорено Октомври 8, 2011 Ами според мен това е начина-създаваш--ставаш или не ставаш..това го преценява публиката за мен това е нормалния път в бизнеса създаваш продукт ,а от потребителите разбираш до колко е конкурентноспособен друг е въпроса ,че до голяма степен зависи от това как представяш този продукт,колко си вложил в изработката му и т.н във Варна чух две полски групи на живо...различен стил бяха ...няма значение от записите ,които чух преди концертите не бях останал с някакво добро впечатление,но наживо ме разбиха та ..." до голяма степен зависи от това как представяш този продукт"...и пак опираме до средствата и времето Цитирай
ObSesSion Отговорено Октомври 9, 2011 Автор Отговорено Октомври 9, 2011 благодаря за мненията ... съгласна съм с казанотоо ,че истинския талант трябва да може да твории наистина е така .исках мнение ,защото може би самата аз съм подлъгъна от повечето хора все пак не всеки разбира от музика и просто идват казват ти можеш и аз се самозалъгвам :дд...и др което ще попитам как могат да се обеснят таланти,които гледаме по телевизията,вибокс малки момиченца и момченца на по 12 ,13 а и които показват завиден глас и хората им се възхищават .означава ли това че не са учили или трудили с години, че не могат ?!?! нали на тях казваме талант .... да не говорим ,че има хора които може да се скъсвали да са пеели по 6 часа на ден да са ходили по педагози ,но между тях и хората които просто имат харизма,талант публиката е за вторите с 2 ръце... и пак питам кое е по важно о предпочитано да си го можеш или е задалжително да си го учил...?! Цитирай
Baby Thomas Отговорено Октомври 10, 2011 Отговорено Октомври 10, 2011 @Viara. Не искам да споря, няма смисъл - нищо не може да ме убеди в противното. Под талант имам предвид музикалност, усет, ритмичност, способност за бързо запомняне/възпроизвеждане, също "свой стил" както е модерно по реалититата, интересни тембър и диапазон... такива неща. Неща които не се учат - или ги имаш или не. И ако ги нямаш (или по-скоро са незабележимо налични) и цял живот да се мъчиш пак ще си останеш дръвник. Максимумът, който можеш да постигнеш, е да се превърнеш в отлично школуван дръвник. Ако ги имаш в голяма степен то тогава може да се получи нещо - разбира се отново трябва много труд, но за примерно 2-3 години можеш да изпревариш гореспоменатият, който вече над 15 се мъчи денонощно едва ли не и се тъя. И не, аз не съм хич талантлив, не знам какво общо има че питаш... Цитирай
Viara Ivanova Отговорено Октомври 10, 2011 Отговорено Октомври 10, 2011 ^Мерси за отговора . А за преценката ти за самия теб питам, заради крайното ти изказване: но без талант си за никъде, колкото и да се пънеш! Точка! Ти щом не си талантлив защо се пънеш? Или грешно съм разбрала, че свириш някъде? Цитирай
Baby Thomas Отговорено Октомври 10, 2011 Отговорено Октомври 10, 2011 От любов към музиката и за кеф - харесва ми да се занимавам. Това, че не мога не означава, че трябва да спра да го правя. А и докато не започнат да ни целят със зеленчуци не планираме нещо подобно! П.П. Аз съм осъзнал колко съм зле и съм постигнал душевен мир относно това. За разлика от доста други... Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.