Компинг

[MiroLambov]

Здравейте!

 

Напоследък се интересувам от този аспект в свиренето на китара. Китарата е един от основните инструменти за акомпанимент в джаза, а всъщност това е тема на която не се обръща достатъчно внимание. Някой би ли споделил различни техники за това? Може би разни ритми, и нещо което лично мен ме притеснява още повече, различните гласоводения(? voicings?) на акордите. Как да преценим кое е най-подходящо и ще звучи най-добре в дадена пиеса?

Надявам се, че по-добрите джаз китаристи из форума (знам, че има доста такива) ще споделят мнения и опит, тъй като това е наистина важно.

 

Благодаря ви!

 

Миро

Редактирано Юли 6, 2011 от CursedSoul

[kolio_k]

Въпросите свързани с акомпанимента в джаз аспект са наистина интересни и важни (разбира се за хората, които се интересуват от такива неща). Понеже темата е доста обширна, трудно бих могъл да направя нещо повече в един пост, освен да спомена едно-две основни неща.

 

Вероятно най-основното нещо, което е добре да се разбере за класическата джазовата хармония е, че акордите не са тризвучия, освен ако излишно не е споменато че са такива. Най общо казано, акордите представляват многозвучие, което включва всички степени на скалата върху която са построени. Тоест ако видим в Риълбука акорд G7, това означава че си имаме работа с акорд построен върху Миксолидийски лад и би могъл да включва всичките степени на скалата (по терци / G B D F A C E или 1ва, 3та, 5та, 7(доминантова), 9, 11 и 13). Степените от 1ва до 7ма се разглеждат като основни, а останалите (9 11 13) биха могли да бъдат наречени надстройка :-)

 

Разбира се, в реалната практика, при свирене на акордите рядко се използват всички възможни степени, а на китара е практически невъзможно, поради недостатъчно количество струни). Освен това според хармоническия контекст степените от надстройката могат (и биват) алтеровани, като това най-често не се описва (или не подробно) при записването на акорда и от акомпаниращия се очаква да го алтерова или не според хармоническия контекст , както и в процес на интеракция със свирещия солист.

 

Както и да е, от гледна точка на джазовата хармония, можем да приемем, че някои степени от акорда са по-важни от хармонична гледна точка при акомпаниране от други, защото описват акорда (като мажор, минор, доминантов и т.н.). Както знаем терцовият тон определя дали един акорд или скала са мажорни или минорни, а 7мата степен определя дали си имаме работа с maj7 или dom7 акорд (мажорна или минорна седмица). Следователно трябва да приемем (като начало разбира се, по-нататък и това може да се промени :-), че акорда трябва да включва 3та и 7ма степени. Основният тон в условията на акомпанимент като част от ритъм секцията бива свирен от баса, а квинтовият не носи определящо значени лада (освен ако не става въпрос за m7b5- построен върху локрийски лад с 5та понижена степен).

 

От гледна точка на акомпанирането, за китаристите е добре усвоят акомпанирането само с 3та и 7ма степени. Това ни дава възможност да акомпанираме изчистено, както и понякога с пиано (при нужда, най-често пианистите не са особено щастливи по въпроса) без да си пречим едни на други. Също така, често този тип акомпаниране дава свобода на солиращия да алтерова надстройката по свое усмотрение (и разбира се в съгласие с хармоничния контекст).

 

Ето пример за такова гласоводене, както и примерно акомпаниране на 12 тактов блус.

 

By koliok at 2011-07-06

 

При акомпанирането на китара, основен проблем (поради спецификата на инструмента) се явява трудността да се свирят акорди с близко стоящи един до друг тонове - акорд от типа C, E, G, B, D, който е елементарен за изсвирване на пиано, е много труден и непрактичен за свирене на китара. Заради това , при акомпаниране в джаз контекст, често се използват акорди с тъй наречения дроп 2 и дроп 3 строеж

 

При този тип акорди основният акорд (в случая става въпрос за четиризвучия, базирани на 1,3,5,7 степени), например D,F,A,C (Dmin7) се преобразува в A,D,F,C. Принципът по който се прави това обръщение е следният: Вторият акордов тон отгоре надолу, в случая A отива най-долу и по този начин, се избягва свиренето на две терци една след друга (близки интервали). Този тип гласоводене се нарича drop 2

 

Ето и кратък пример за гласоводене с дроп 2 (акордите са основните четиризвучия във всички обръщения и без намеса на надстройки засега)

 

By koliok at 2011-07-06

 

На примера , чертата показва тона от основния акорд, който отива на най-долна позиция в дроп 2 акорда. Този тип гласоводене е един от основните при базовия джаз акомп на китара и се среща много често. Дроп 3 е друг, често срещан такъв, като начина за строеж остава същия с тази разлика, 3тият тон от горе надолу (от основния акорд) се премества на най-долна позиция в дроп 3 акорда.

 

Разбира се това са само някои най-основни начини за акомпаниране (при това без да съм намесвал надстройките- upper structures и тяхното алтероване), има още доста други, базирани на съвсем други принципи (акорд скали, слаш акорди, поли акорди, тъй наречените универсални гласоводения и тн), но за тези неща все пак си има учебници по хармония, в един пост би било трудно да се спомене всичко. Отделно от това, определящ за акомпа е ритъмът (първо на макро, а после, при добро желание и на микро ниво), ако темата се развие, се надявам да се стигне и до това.

 

Надявам се писанията ми да са полезни на някой и понеже пропускам много неща (малко ме мързи :-), а и си е трудоемко, рано сутрин) , ще е хубаво още колеги да се включат с обяснения, допълнения и тн.

[Александар]

Најпрвин да кажам дека не сум баш некој специјалист кога станува збор за џез гитарата. Сметак дека оваа тема ќе биде една од најполезните и најпродуктивните на форумов, барем за мене, бидејќи во последно време особено ме интересира токму оваа тематика.

 

Поради причините коишто ги наведе koliok малку погоре, имено поради некои ограничувања во можностите коишто ги има гитарата како инструмент, имајќи ја предвид пред се (невоз)можноста да се свират т.н. cluster voicings, т.е. созвучја од блиски интервали, секунди, па дури и намалени секунди, на пр:

 

 

со цел да постигнат поголема тензичност во звукот, повеќето гитаристи прибегнуваат кон употребата на т.н. quartal harmony, или voicing in fourths. Тоа се прави така што наместо да се редат терци, се редат кварти една врз друга. Е сега, имам забележано дека различни луѓе го прават тоа на главно два различни начина. Некои почнуваат од најнискиот тон. и интервалите од кварта ги редат нагоре, додека некои (а и јас повеќе го претпочитам тој начин) го прават тоа така што како почетен тон го земаат највисокиот - најчесто тон од мелодијата којашто ја хармонизираат - и ги редат квартите надолу. На пример, ако во тоналитет C дур во мелодијата имаме тон D, под него редиме низа од чисти кварти - A, E, H, така што го добиваме следното созвучие - D, A,E,H.

 

Но што ако во мелодијата имаме тон A, а во тој дел од тактот треба да свириме Cmaj7? Ако редиме низа од кварти под A, ги добиваме тоновите E, H, F. Тонот F ќе ја промени функцијата на акордот, и практично наместо да добиеме Cmaj звук, ќе добиеме Fmaj или Dm. Затоа или тонот F го заменуваме со најблискиот прифатлив тон, во случајов тоа е G, па така добиваме A, E, H, G; или го заменуваме со F#, добивајќи притоа C lydian звук.

Редактирано Юли 6, 2011 от Александар

[XAS]

Да не забравяме, когато акомпанираме, движението на горната линия при смяна на акордите да е плавна.

[CyberGene]

Не съм убеден, че това последното за плавността на горната линия е нещо супер наложително. А за китара, където и без това се правят компромиси с постройката на акордите, не знам дали плавното гласоводене изобщо е постижимо, но това китаристите ще го кажат.

[kolio_k]

Плавното гласоводене е напълно постижимо, но пък въобще не трябва задължително да е плавно (може да бъде, в по голямата част от случаите звучи добре, но това въобще не означава, че не може да се използва и всякакво друго гласоводене, както и на всеки хармоничен инструмент.)

[Александар]

Нешто што ми се виде супер интересно:

 

 

http://www.youtube.com/results?search_query=jazz+comping+survival+guide&aq=f

[MiroLambov]

Аз искам да благодаря на тези които сте писали, особено на Кольо. Някой неща ми се изясниха(най-вече дроп 2 и дроп 3, за които бях чел, но нищо не разбрах.) За основен акорд при построяването на такива се взима стандартния акорд (примерно в до: до ми сол си, съответно в дроп 2 сол до ми си), или определена подредба на тоновете според случая (когато имаме акорди с друг тон в баса, например до със си в баса : си до ми сол (мисля че не е възможно да се изсвири на китара точно по този начин но както и да е), съответно в дроп 2: ми си до сол ), или не е точно така?

Освен това, някаква идея за онлайн учебници по джаз хармония(всъщност, може би е нужно да прегледам класическата преди това...или не? )? Чух за нещата на Марк Ливайн, но още не съм прегледал книжката обстойно, което сигурно е голяма грешка.

 

Миро

Редактирано Юли 9, 2011 от CursedSoul

[XAS]

Забравих да уточня, че горната линия на плавната смяна на акордите при акомпаниране се отнася главно до класическите стилове в джаза. И според мен, задължителна за гласоводене при акомпаниране на по-старите /условно казано/ музикални образци. Този начин, "на четири", се използва и днес в по-малките песенни форми като "ес-та, ес-та". Това е видно и от безбройните примери от близкото минало на изписан пиано-акомпанимент на стилни аранжименти, идващи отвъд океана. Това не означава, че не се допускат отделни акценти по време на "подложката", кратки мелодични пасажи, наслагани обръщения на акорди и други такива. Просто изключението подсилва правилото. Що се отнася до съвременни, т.е. експериментални практики на акомпаниране с акорди - то те могат да бъдат най-различни. Въпрос на вкус. Времето ще покаже дали струват.

Не искам да отговарям на хора, за които горният класически метод е невъзможен. Това означава ниски теоретико-инструментални качества. Учудвам се и на безразличието, което долових у съфорумниците след анонсиране на тази уж обикновена тема. Акомпанирането е също толкова важно, колкото и солирането. Особено за някои инструменти като китарата. Инструмент с невероятни качества в ръцете на майстор-виртуоз.

[Steppenwolf]

Може да се запише с едно изречение: Колкото по-назад отиваш във времето, толкова по-плавно става гласоводенето в музиката.

А дали е нужно да си минал класическа хармония преди джазовата - едва ли, макар че е желателно. Нека Кольо сподели своето мнение, ако желае.

Barrie Nettles & Richard Graf - The Chord Scale Theory and Jazz Harmony

[XAS]

Позволявам си да обърна внимание, че "горна линия" на смяна на акордите при акомпаниране и "гласоводене" в музиката въобще, са различни неща. Макар, че имат общи черти. Както и разлика! Може би, поради това се получава смесване на понятията. Така ми се струва.

Дано не греша. Обратното би могло да доведе до тъжна констатация.

[kolio_k]

 

 

Може да се запише с едно изречение: Колкото по-назад отиваш във времето, толкова по-плавно става гласоводенето в музиката.

А дали е нужно да си минал класическа хармония преди джазовата - едва ли, макар че е желателно. Нека Кольо сподели своето мнение, ако желае.

Barrie Nettles & Richard Graf - The Chord Scale Theory and Jazz Harmony

Не, не е нужно да си минал класическата хармония преди джазовата. Огромната част от образовани джаз музиканти, които познавам, не са се занимавали никога с класическа хармония и това никак не им пречи да разбират джазовата много добре. От друга страна, въобще не искам да кажа, че познаването на класическата хармония с нещо пречи на разбирането на джазовата такава. Те имат доста допирни точки ( както и много разлики) и познаването и на двете е чудесно нещо. С една дума - колкото повече, толкова повече :-)

А иначе, тази тема оригинално идва от китарния форум и беше преместена тук, в нея изришно ставаше въпрос за акомпаниране на китара в джазов контекст, а не за глобални музикални понятия.

п.п. Според мен, всъщност темата си беше за китарния подфорум, , макар че от друга страна, там надали някой щеше да се скъса да я чете :-)

[MiroLambov]

Аз всъщност сега забелязвам, че темата е преместена. Моята идея лично беше да споделим опит (ако изобщо имаме такъв, аз лично нямам...) за разалични техники на джазов акомпанимент конкретно при китарата. Тъй като тук нещата стоят съвсем различно от пианото например, ми се искаше да се концентрираме върху 2 основни неща (всъщност най-важните в акомпанимента на китара) - ритъма и различни ритмически фигури, както и гласоводенето на акордите при китарата. Имам предвид: какви интервали да избягваме (евентуално търсим, зависи от желания ефект, предполагам), начин по който да построяваме самите гласове (нещо на което вече обърнахме внимание...Благодаря, Кольо! ), кои тонове звучат най-добре в баса, когато свирим с басист, и когато сме сами (предполагам отново зависи от ефекта) и други подобни неща. Лично на мен за момента ми е най-трудно да откривам най-добрият начин на подреждане на тоновете от даденият акорд на самия инструмент. По-късно би ми било интересно да обърнем внимание и на много интересен лично за мен стил в джаз китарата - акорд-мелодия. Но пък като се замисля, може би за това се изисква отделна тема.

 

Миро

[CyberGene]

[Редакция] Бях писал разни неща, ама айде - живи и здрави Важното е да става хубав компинг

[XAS]

На CursedSoul:

Като знаеш, че в един по-сложен акорд за изсвирване задължително трябва да присъстват терцовия и септимовия тон, остава да прибавиш обикновено още два тона от неговото качество: 5b или 5#, един от разновидностите на 9-ките, 11-те или 13-та. За тези неща вече е писано във форума. Ако самостоятелно редиш акорд на китарата, скоро ще намериш най-добрия /най-звучния, най-твърдия, най-красивия/ за теб строеж на даден клъстър. Може да използваш и шест-те струни на китарата. Друг е въпросът, ако трябва да редиш джазови акорди един след друг с подложката на бас /който държи обикновено основният тон/. Тогава може да излезе на преден план правилото за "плавна горна линия" на поредицата от акорди. Ето един вариант: С6 (До, сол, ми, ла), Dm7 (До, фа, ре, ла), G7 (Си, фа, ре, сол) - C, в низходяща посока. А ритъмът при компирането/акомпаниментът може да бъде най-различен. Зависи от стила на парчето, вкуса и техническите възможности на изпълнителя и дори от темпото.

Остава да знаеш кои тонове влизат в акорда. И тогава всичко става много лесно и приятно!