Не е лош текстът. Всъщност най-важното, което трябва да кажеш на твоята приятелка, е да не се офлянква и да не се лигави с извинения като 'ама аз не струвам', ами да се занимава с това, щом й харесва. Нали това уж е най-важното и всички се борим за това..
А колкото за текстовете по принцип - ако й се върти мелодия в главата, ако може да го запее, поне ритмически вярно, всичко е наред, вече остава да се насочи нанякъде в някоя тематика, накъдето я влече. Или в няколко тематики, или много. Чувства ли го, значи всичко е окей, и никой няма право да й казва 'не струваш'. Както каза колегата горе, писането (не само на поезия) не е състезание, и ще е много жалко да се обръща на такова. Все едно да тръгнеш да се надсвирваш с някого - ами не се надсвирвайте, а посвирете заедно. Това важи за всичко, не само за поезия и музика.
Дори и да й изглеждат клиширани нейните текстове, едно е важното - нищо не е клише, когато се случва на теб!