BREAKDOWN

Има технически спецификации. Четете ги внимателно! Дистанцията без падове в сигнала зависи от няколко фактора най-важните от които са чистотата на ефира и терена на който се ползва безжичното устройство и най вече от пряката видимост между предавателя и приемника. Рисковете за намеса на чужди сигнали във вашия идват най вече при по-евтините модели които използват за работа една или две фиксирани честоти. По скъпите wireless системи имат функция clear scan, която позволява да се намери свободна честота в ефира. За това са по скъпи.

Опитай да обясниш какъв е шума и в какъв случай се появява.

^Ахам! Второто!

^ Ей сега вече лудите VST маниаци ще скочат и ще те изядат барабар с шапката за това изказване

Каква ти е вистата? Имай предвид че драйверите на I\O2 подържат само 32 битови XP и Vista. Ако се опитваш да подкараш I/o2 на 64 битова Vista бая зор щр видиш.

Добре се! Ето на руски: ЦЪК!

Няма да мине без четене! Отваряй manual-ите и гайдовете и чети!

Сподели как свързваш микрофона с всичко останало което имаш - периферия, миксер, интерфейс, PC, монитори да видим къде е грешката и защо не искат да звучат добре микрофоните. Аз никак не съм запознат с моделите на Audiotechnica, но ми се струва малко вероятно да звучат зле - даже бтрябвало да е невъзможно. Дай малко инфо за веригата, и какво мислиш да правиш.

НЕ е задължително да е от 500 - 600 за в къщи, по скоро да е нещо пробвано. На мен Персепшън-ите на AKG ми звучат доста прилично, имам приятели който си купиха Joemeek JM37-DP и дават много ласкави отзиви за него. M-Audio NOVA също е удачен избор при т.н.р "бюджетни" мирофони. Въпрос на избор и харесване. Ако си от София имам едно предложение което може да ти помогне в избора. В магазина YAMAHA на искърско шосе, момчетата са подредили една стаичка с монитори и аудиоинтерфейси. Там можеш да идеш и да изпробваш различни карти и микрофони. Успех!

Боже, и Ицо Петрофф е в кюпа - имам предвид линка който пусна за новото сдружение! И 10 сдружения за колективно управление на авторсите права да има това само ще доведе до 10 пъти по-голяма колективна безотговорност. Ползвателите така или иначе и в момента незнаят на кой господ да се кръстят (разбирай - на кого да плащат и колко). А най големия проблем е всъщност че няма кой да следи за това къде какво се пуска за да се търсят отчисления. В случая МЮЗИКАУТОР просто са решили да напомнят за себе си покрай черния PR дето AБРО прави в момента на ПРОФОН. И по 100 000 лв. да станат глобите на книга пак едва ли ще има кой знае каква събираемост - няма как да назначат по един чиновник с тефтерче до всеки DJ по морето за да си записва каква музика е пускал. Няма и кой да мониторира 200 радиостанции и 100 телевизии от всякакъв вид и мащаб какво излъчват. Та общо взето всичкото са празни приказки и едва ли нещо ще се промени.

Защото сета на SR18 не е с GM подредба.

От сблъсъка с кюбейза ще да е Успех! Дано си щастлив от придобивката

Една кръчма никога не е излишна можем да я наречем двете дЪски (ударението е на Ъ)

Защо не искаш да четеш??? Писах ти че можеш да си изтеглиш Cubase LE4 - Setup Guide от тук Вътре пише как да си настроиш ASIO-то и как да си регистрираш кюбейза!

Отвори страницата на I/O2: http://www.musicworld.bg/bg/m_1410000/i_16...lesis_I_O2.html виж в дясно при линковете за продукта. Качил съм Cubase setup guide. Ако намеря още полезни неща ще ги споделя също! Успех

Нямах намерение да обидя никой съдържател на клуб. Пък и в Ботевград вероятно такова място е средище. Имам предвид комерсиалните барове със жива музика в София конкретно които не са ми по сърце на мен. Но пък като са единствената алтернатива, какво да правиш. На всякъде по света именно клуба е мястото в което продуцентите ходят в клубовете и откриват новите музикални герои. Тук оцвен че нямаме продуценти - в този смисъл, нямаме и клубове - пак от този тип. А да си качиш музиката в социална мрежа и да се надяваш някой да те чуе е равносилно на това да издадеш диска като абсолютно неизвестен артист и да го пуснеш в магазините с надеждата някой да го купи. Случайно. Тук липсва идеята за малките инвестиции. Едно време разнасяхме касетки като диви. Обикновенно потъваха из бюрата на хора като Наско Янкулов и Мартин Захариев, защото имаше стотици такива. Сега е токлова просто и евтино да направиш едно демо в малък тираж, че и с обложка и презентация която да заинтригува някого а никой не го прави. Получавам по 10 мейла на месец от всякакви музиканти които ни търсят като спонсор. Даже един линк не дават да се чуе нещо тяхно. На половината даже не успявам да им прочета написаните на шльокавица меийли защото е кошмарно и нищо не мога да разбера. Ако дойде написано грамотно на хартия и с един демо диск вътре - би ме заинтригувал много повече, а и ще има какво да предложа на хората от които зависи да решат този човек да бъде ли спонсориран.

И още нещо, Pampi, Контрол са една от емблематичните банди на онова време защото творчеството им е емблематично - не защото са емблематични музиканти. И по онова време имаше мързел. Музикантите не висяха в нета, а на "Синьото" и по късно на "Тулово" (кафето на телевизията). Които прекаляваха с мързела от тях така или иначе не излезе нищо. Но това бяха места за контакти и за обмяна на идеи. Нямаше мобилни телефони и беше по лесно да откриеш някой там от колкото да го търсиш на домашния му телефон. Въпреки всичко нещата някак се случваха. Добре или зле - случваха се и имаше някакъв музикален живот. Какво има в момента? Нищо. Седим и се вайкаме и чакаме някой да ни "оправи" - във всеки един смисъл на думата. Безспорно работата за хляба, пречи на работата над музиката, но трябва някакси да се отлепим от дъното. Хубавото на днешното време е че ако си малко по креативен и самостоятелен, служител попаднал в истинска компания - неща като работно време и работно място почват да стават разтегливо понятие и с помощта на интернет - човек може да изкарва добри пари без да му се налага да е стройно ангажиран от 9 до 5. Така щото и време за музика да остава. Далеч съм от мисълта че някой във форума успява да се изхранва от музика само. Много хора работят и то на отговорни позиции и все пак успяват. Да синтезирам - няма как все нещо да ни пречи. Такива са условията, в такава държава живеем. Неможем да имаме спокойствието на музикантите от "белите" държави и това да ни е извинението да не си скъсваме гъзовете когати искаме да постигнем нещо. Това е само изместване на основната тема.

Умрем да изкопам некоя дърта тема от прахоляка! Човече, БЛАГОДАРЯ ТИ! Върна ме в оная 94 ли беше или по скоро 93 та, когато и ние участвахме в Блек топ-а на Емо Братанов. Ех какви златни времена бяха... Вашето парче си го спомням много добре и помня че много ви се кефехме. Ех блаженни години. А бяхме млади

^^Точно този тип расъждения са ни докарали до тук - да живеем в Чалгаландия. Неможе да се твърди, че няма смисъл, неможе да се смята, че няма за кой да се твори. В тая държава все още има хора които слушат Музика с главно "М". Имаме какво да дадем на света - стига то да не е нещо тяхно пречупено през избелелия ни черно - бял телевизор. Няма как обаче да се покажем на света прди да сме се показали тук. И не Миро е този дето трябва да ни покаже на света и не Евровизия е форума - макар и да е все пак нещо. Безспорно в нашия форум има много кадърни музиканти с много оригинални идеи които заслужава да бъдат чути и оценени. Къде да дойда да чуя тази музика? В долнопробни кръчми като Маската и Fans? Няма да стане! Имам някаква лична хигена в звуково направление, която не искам да наруша. На времето почти всяка седмица групите от моето поколение по 2 или по 3 организираха концерти в "Славянска беседа", залата се пълнеше и слушахме авторска музика. Добра или лоша от нея тръгнаха корените на доста добри групи и музиканти които свирят и днес. Други като мен останаха в другата част на бизнеса и днес дори само от умиление по онези времена са готови да помогнат и да подадат ръка на всеки който видят да се опитва да прави нещо по този начин. Тогава всичко си правехме сами. Наемахме си озвучаване, правехме си плакати, разлепяхме ги из София, и читалището се пънеше. Нямаше компютри, намаше My Space, нямаше на кой да се сърдим, че нямаме хубави инструменти. Сами си събирахме пари и плащахме на час за да влезем в студио, защото тогава нямаше как всеки да има в стаята си студио организирано около домашното му PC. Днес всички роним сълзи по форумите как нещата ни НЕ се случват. Чакаме някой кръчмар да бъде благосклонен да ни пусне да свирим в неговия кенеф, ако не му е хрумнало друго през деня. Да не ни излъже с входа и да не ни даде някой понеделник в който няма да дойде никой да ни слуша освен верните ни приятели. Спрете да се изтезавате и да се самоунижавате. Българския вариант на клубовете за жива музика няма да ви даде по голяма сцена от това което би ви дало кварталното читалище. Ако намерите подходящата форма да представите музиката си на хората - те ще я чуят и оценят и все някой ще се намери да подаде ръка за помогне да стъпите на следващото стъпало в еволюцията.

Да не кажа че сме назаднали още повече.... тогава все пак беше зората на измислените герои, докато в момента са в апогея си!

Не знам дали дори авторите на песните могат със сигурност да си спомнят какво са изсвирили на записите - това е Хиподил все пак по добре сядай и вади

Резултатите ще дойдат съвсем резонно, когато отпочне правенето на продукт. Не бива да слагаме каруцата пред магарето. Никой няма да даде пари за нещо което евентуално ще го има някога във времето. Бума в началото на 2000та година беше продиктуван именно от натрупаната енергия и продукция през 90-те години. Добра или лоша нея я имаше. Ако има добър продукт съвсем естествено е да влезе в ротация в ефира, да започнат да се правят концерти. Трябва по някакъв начин да се изпълзи от мазето (клуба, кръчмата). Но за да се изпълзи - трябва да има на какво да се стъпи.

Никой нямаше да те разбере за какво питаш! а вероятно став дума за това Mapex 3480-355A най-просто обяснено тази гумичка удължава отзвучаването на чинела. Полезна джаджа - вероятно!

Добре беше да се поизтупа пепелта от тая тема, защото така и не претърпя развитие. А е значително по-ценна за форума и обществото от колкото хилядите други глупости в стил "вижте ме какво си купих", "що в България всичко е толкова скъпо" и "коя е най добрата китара до 200 лв." И преди 5 и преди 10 години проблема си беше един и същ и днес пак си е същия. Вместо да залягаме над свиренето, да се себеусъвършенстваме, за да правим стойностни продукти и да ги продаваме добре, роним сълзи в нета и се оплакваме колко скъпо, недостижимо и безнадеждно е всичко в България. Нафтата, парното, сиренето, ракията, струните, инструментите.... всичко е скъпо. Не е скъпо хора - малко пари получаваме. не се стремим да създаваме оригинална музика а не-оригиналната няма кой да я купи/лансира. Изкарването на пари по кръчмите вече не стига за прехрана и с кавъри не става. Но като гледам какво се лее от ефира на БГ радио - всичко прилича на нещо и звучи като "някого". Никой няма нужда да плаща за нещо което може да има в оригинал. За какъв дявол ми е да си купувам диска на Маги Джанаварова например?! Мога да си купя Katy Perry и поне ще съм сигурен че слушам продукт от първоизточника, а не разсъждения над музикална тема без развитие и с максимум една модулация поради безсилие, и евтини аранжименти ала Макс Мартин. Днес за трети пър повтарям - надеждата е в младите и непокварени от българсия псевдо шоу Buzz мозъци. Дерзайте и инвестирайте единствено в себе си. Всеки може да си купи някаква дъска за Х (хикс) пари, но мозъци няма още дори в Thomann

Закона за авторското право и сродните му права е мъртвороден още в зората на 90-те когато се писа по простата причина, че няма институция/орган който да го прилага и да следи за спазването му. По отношение на юристите - такива които са специалисти в областта се броят на пръстите на едната ръка. Единия беше от "Авеню" - мисля Заки (Велизар Соколов май), който обаче се специализира в гоненето на потребители на нелицензиран софтуер защото БСА (Business Software Association) успя на държавно ниво да издеиства с помощта на полиция и БОП да преследва и да събира пари от ползватели на нелицензиран софтуер. На практика - всеки който ползва нелицензиран софтуер от операционна система до всякакви видове аудио софтуер какъвто ползваме ние - може да бъде посетен от група мазни типове придружени от полиция и да получи фактура за стойността на софтуера намерен на неговия компютър плюс солидна сума за евентуално нанесените щети от потребителя калкулирана на око по курс "шумете дебри и балкани". Обикновенно сумите са 5 цифрени и не подлежат на никакво обжалване. Плащаш си ги като поп. Отплеснах се! А защо ли? Защото музикантското съсловие не направи абсолютно нищо през тези 20 години за да получава достойни възнаграждения за авторските си права поне от радиостанции и телевизии. Имаше и представители на доволно високо ниво - Киро Маричков беше депутат. И пак нищо не се направи. Старите "кучета" като Лили, Кеца и сие, отварят чат пат дума за това колко обидно малки отчисления получават от електронните медии за песните си. Малки са защото те имат полу регламентирани изпълнителски права. Продуцент на времето на тази продукция се води Балкантон - който вече не съществува. Вероятно не се урегулирани никъде отношенията композитор - текстописец - аранжор - продуцент - изпълнител от онова време. Отчисленията за изпълнение с днешна дата са толкова незначителни че дори не си струва да се повдига въпрос за тях защото само ще се разлаят кучетата. А кучетата знаят как старите кримки взимат дебели пачки хонорари да пеят по частни партита и пиано барове. Без да платят нито лев данък за тези пари. В крайна сметка топката остава в младото поколение музиканти които имат чиста съвест да скачат срещу тоягата. КРайно време е да се появи истинско сдружение на тези музиканти за да има кой да ръчка институциите и да воюва с тях така както направиха BSA. А по отношение на юристите - тези завършили СУ няма как да знаят кой знае какво в сферата на аторското право - има една такава магистърска специалност дето се доучва в УНСС, там нивото и школата вероятно са на нивото на обучението по тонрежисура в България - всички знаем че има такова животно, ама яде ли се, пече ли се - никой неможе да каже