Ивелин

Една октава на пианото при теб би изглеждала така: Аз лично трудно бих се ориентирал, ако сложим още 7 октави.

Аз имах в предвид, че ум. и ум. интервали са теоретични, защото като чуем даден интервал, ще го класифицираме, като чист, мальк, голям и тритонус. Останалото е теория. На който не му харесва, да не я използва, но защо трябва да я зачерква?

Май липсва едно "е" в изречението - това "си" е много подвеждащо. Иначе според мен (като се навлезе още по-дьлбоко в идиотията) интервала би бил двойно-умалена нона. Така или иначе интервала в ЕТ, ще звучи по един и сьщ начин - разликата е само как ще го погледнем. Не знам какво предложение имаш, но в теорията има и увеличена септима, умалена нона и чиста октава. Ако някой ти изсвири октава, няма да кажеш, че чуваш ум. нона, но понякога се налага изписването й в класическата музика.

Като видях, че коментирате увеличените прими, исках да питам - какьв е този интервал от горе на долу: Фа - Ми двоен диез?

О да, след 3 kHz се появява следния феномен - проблема на психоакустиката. Например, последната октава на пианото и част от предходната, когато се настройват, винаги звучат по-високо, от колкото всьщност са. Това е голям проблем на акордьорите, защото се налага да настройват тази част на пианото на усет. Което не винаги е точно и за това някои пиана звучат по-високо вьв високия регистьр, от по-високо настройване, от колкото реално е нужно. В ниския пьк има биене на обертонове и се получава подобен проблем.

Коментирали сме с Евтим това и двамата стигнахме до зключението, че ИМА! Например Фа диез звучи по-остро от Ми бемол и за двама ни. И не само този - на 90% вьзгледите ни за останалите тонове сьщо сьвпаднаха. Има и дори аудио-курс на David Lucas Burge, в който се обясняват тези неща. Обаче! Чуването на този тип "характер" на тона няма нищо общо с "характера" на добре-темперирания строй, например. При едното имаш чисто честотно усещане, докато при другото е като зрително (за цветове), но с уши. Феномен, който изисква по-дьлбоко и сьщевременно несьзнателно(!) вслушване на тоновете, което всеки млад човек, който чува промяната на честотите, може частично да усети. Защо несьзнателно? Ами ухото не можеш да го накараш сьзнателно да се вслуша толкова на дьлбоко. Затова и перфектния слух се развива най-вече у деца, защото те не са обременени от всичките тези неща, които коментираме в момента. Това е по детски схващането за тоновете. Вече има начини това да се тренира, стига на човек да му се занимава. Следват вьпроси, като - добре де, колко точно чува разликите вьв височината на тоновете абсолютиста? Това е човешко усещане и то НЕ е точно, като тунер. За това казах, че тоновете имат нюанси и някой абсолютисти ги разграничават по-добре от други. Пример: - двама абсолютисти могат да познаят всеки тон на пианото, но единият може да направи разлика ако симфоничен оркестьр е настроен на 435 Hz, докато другият не може. Вьпреки това, тоновете носят своите характери, дори и да не го осьзнаваме - дадена пиеса ако се транспонира дори само 1/2, ще звучи по друг начин. Абсолютистите, чуват тази окраска най-добре в средния регистьр на пианото. Колкото по-висок/ниськ е даден тон, толкова тази оцветка избледнява/потьмнява.

Моля!

Сетих се още нещо - при цигулките и останалите струнни от тоя тип, могат да свирят в какьвто строй пожелаят, поради това, че нямат прагове, които да ги спират, от там и израза, че за цигулката Ре диез и Ми бемол са различни неща.

Разбира се, че всичко подлежи на промяна, аз точно за това наблегнах на тази Питагорова кома. Кой знае какво може да излезе от там, като хората започнат да мислят още по-философски и т.н. Това е като черната дупка - за сега отговор не може да се даде на базата на информацията и ресурсите, с които разполагаме. Но и на мен ми е много интересно! А за клавирите - аз имам един Korg M1. На него има такава функция да се променя темперамента. Но явно в днешно време не е толкова належащо, щом повечето клавири нямат такава опция. Относно нетемперираните инструменти, какво визираш - духови или? Духовите и струнно-льковите имат свойствата да "пльзгат" тона, сьс вьздушната струя или сьответно - по грифа. По прицип жена ми свири на сакс и този инструмент звучи различно вьв всичките си регистри. Сещам се за шегата, кое е по-фалшиво от флейта? Ами 2 флейти! Не знам и как се темперира глас, като той си е фалшив по природа!

За 16-ТЕТ не знам дали сьдьржа 7-те консонантни интервала в добри пропорции, но 19-ТЕТ и 24-ТЕТ ги сьдьржат, но не в толкова добро сьотношение, колкото 12-ТЕТ. Други интересни равномерно-разделени системи (сьпоставени с 12-ТЕТ) са: - 31-ТЕТ, тук имаме всичките интервали в по-точни сьотношения, но най-важният - квинтата е по-неточен (1.495). Тази система се използва в Индонезийската музика. - 41-ТЕТ, е пьрвия с по-точна квинта (1.5004). - 53-ТЕТ, всички интервали са по-точни - квинтата е 1.49994. Но при при последните два, дисонантните интервали са далеч повече, от колкото при 12-ТЕТ, което ги прави практически неприложими.

Файлът е временно недостъпен. Моля опитайте отново по-късно..

Защо неправилно? Ла на първа е - 440 трептения на струната за 1 секунда, демек 440 Hz... И аз точно това се чудих, дали са открили, че квинти и кварти звучат добре и са тръгнали нагоре-надолу с тях... Ама ето, че 12 квинти не правят точно 7 октави, което е интересното!

Kurt Uvash, квинтата да, но тритонуса е 1.400 към 1.414 ЕТ, което си е цял процент... Абе крива работа! Не стига, че тритонуса си е крив интервал по природа (пробвай да удариш 10 пъти тритонус преди да заспиш), а тоя ЕТ още повече му разгонва фамилията. Какъв точно е проблема при логаритмите? Това е просто приципа на музикалната стълбичка. Като се настройва, се хваща една "базова" октава и след това всичко се мултиплицира по нея в октави, тъй като са най-чисти.

^^ Което техниците наричат още биене. Коментирахме тези вълчи квинти и май заради тях в класическата хармония нк са позколени паралелни... (няма иконка-вълк)

Или математика е частен случай на музиката, тъй като не знам как звучи математиката! На мен най-интересно ми е как Питагор е измислил иначе идеална система, от идеално звучащи интервали, а на практика има някаква малка частица от честоти, които объркват целия идеал. От къде се взема тази "Питагорова" кома? Това ми прилича точно на календарната година - всичко изглежда точно, но от къде по дяволите се взема този 29-февруари?! @Km7, то ако ти не се включиш в тая тема, то не знам кой би се включил по-адекватно тук! Как е meantone на БГ? Заради него ги подкарах всичките на английски. А за секундите - херци в секунда ми беше мисълта.... Мерси за поправката!

OK! Мерси за пряснението.

Мен всичко ме накефи - ритъма ми звучи доста "лошо"!

Гот, градски - върна ме в детството! Имам 3 съвета: - преди запис винаги настройвай баса с тунер - в нета е по-добре да качваш неща в mp3 - сложи компресия на баса

Ако съм разбрал правилно последното изречение - като имам достъп до студио, не би трябвало да споделям възгледи в тази тема?

Случвало ли ви се е да се питате, защо музиката използва 12 тона, а не 10, 15 или 20? За да се отговори на този въпрос, трябва малко въвеждаща информация. Височината на тоновете се измерва в секунди (например Ла на 1-ва октава е 440 трептения за 1 секунда или 440 херца (Hz). Разстоянието между два тона се нарича интервал. Някои от интервалите звучат по-приятно от други и те се наричат консонантни. Общоприетите консонантни интервали са 7: - октава - квинта - кварта - голяма терца - малка терца - голяма секста - малка секста Преди време хората използвали скали базирани на тези интервали, но се оказало, че по тази настройка някои интервали звучат перфектно, а други - направо лошо. За да се избегне този проблем, около 1500 г. Питагор (древно-гръцки математик и философ) измислил система, която разделила октавата на 12 равни части. Най-малкият интервал в тази система се нарича полутон. Единствения перфектно звучащ интервал е октава - той е и най-чист от всички до такава степен, че наименованията на тоновете, които са на интервал октава един от друг, се запазват. Но една октава не може реално да побере 12 равни части и интервалите в нея да са перфектни. Това е така, защото остава малка част от честоти, които са приблизително около 1/4 от полутона и реално се чуват. Това се нарича още Питагорова кома, която спада към микро-интервалите. (Друг микро-интервал е blue тона в блуз и рок музиката.) Стотици години хората са се чудили как да решат този проблем. Няма начин да се вкарат 12 тона в една октава без да се "темперират". Това означава да се направи компромис в настройването, като дадени интервали се настройват леко "фалшиво". През годините този компромис е представлявал настройването на определени интервали идеално, за сметка на други. Пожертваните интервали са били концентрирани в определен участък и композиторите от него време са го отбягвали. Някои квинти за звучели толкова фалшиво, че са ги наричали "вълчи". Този тип темперамент се нарича "meantone" и се използва широко през Ренесанса. По времето на Бах бил разработен "well" темперамент. Композитора дори написал 48 произведения за всички тоналности (мажорни и минорни), за да покаже преимуществото на този тип темперамент пред "meantone". Най-големия плюс е, че не се е налагало да се пренастройва инструмента за да се свири в различни тоналности. Но и при този тип темперамент тоновете са звучали леко различно един от друг. Този феномен се нарича "цвят на тона" и предава характер на тоновете - едни звучат ярко, докато други - меланхолично. Преди около 100 години е разработен "equal" темперамент, който се използва и до днес. При него До и До диез звучат като Ре бемол и Ре. От равномерното разпределение на тоновете става така, че интервалите да не са в идеално съотношение един с друг, но не са по-фалшиви от 1% с идеалната си същност, което е допустимо. Това се прави за общото благо на всички тонове. От друга страна този тип настройване убива характера на интервалите, а и произведенията писани по времето на Бах или Моцарт губят чара си. А сега, след цялата тази информация, нека се върнем на въпроса в началото - с какво е по-специална системата от точно 12 тона? С това, че е единствената система, която съдържа всичките 7 консонантни интервала, които звучат на максимална разлика 1% от идеалните интервали, а дисонантните са само 5. Друга система, която съдържа 7-те консонантни интервала, разделя октавата на 51 равни части, но дисонантните са далеч повече - представете си една октава на пиано с 51 клавиша...ще е доста голямо и непрактично. А в какъв процент е съотношението на математика и магия има в музиката, преценете вие!

Щом математически точният реверб (на инсерт) не може да се сравнява с аналоговия, защо го нищим вече 2-ра страница, вместо на посъветваме китаристите да си купят кубе и да го озвучат с микрофон?

Идеята ти да предадеш околна среда на инструменти, които не се записват с микрофон, а с жак/канон, изглежда интересно на теория (картинката). Можеш ли да подпльтиш теорията с практика, като пуснеш 2 аудио семпьла на китара, записана директно от жака и такава, с insert-reverb?

Ако не ги карат, децата няма да знаят как да изпишат правилно, например, Ла бемол - натурален минор, кьдето участва именно горе споменатия Фа бемол.

Точно в сьвременния темпериран строй Ми и Фа бемол звучат еднакво, което спроед мен е добьр пример за демонстриране на енхармонизьм. А за диатоника/хроматика трябва да се обьрнем кьм вьпросната госпожа. Като цяло почти всички училища, след ерата на арфата, работят с добре-темперирания строй, поради простата причина, че се използва пиано за упражненията по солфеж, хармония и т.н.

Ами занимават ги, за да научат какво е енхармонизьм: Сол - Фа бемол (умалена септима, каквато се тьрси в задачата) Сол - Ми (голяма секста) На практика това е един и сьщ интервал, но се записва по различен начин.